Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен, 24. 03. 2017 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на седемнадесети
март през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Р.К. като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 8567 по
описа за 2016 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Мобилтел” ЕАД гр. София, в
която се твърди, че въз основа на сключени между ищеца и ответника В.П.К. *** договор
за предоставяне на далекосъобщителна услуга № К0824200/ 09. 05. 2006 год.,
договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга № К0841682/ 01. 06. 2006
год. и договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга № К1469209/ 19. 01.
2009 год. е било извършено изпълнение от страна на ищцовото дружество. Твърди
се, че от своя страна ответникът не е заплатил възникналите си задължения в
сроковете съгласно договорите и Общите условия на „Мобилтел” ЕАД. Твърди се, че
поради това ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК и е било образувано ч. гр. дело № 6269/ 2016 год.
по описа на Плевенския районен съд. Твърди се, че в хода на заповедното
производство срещу издадената заповед за изпълнение е било подадено възражение
от ответника, което обуславя правния интерес от настоящата искова молба. В
заключение ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника,
че последният му дължи сумата от общо 1 658, 00 лв., от които 1 392, 65
лв. представляващи сбор от главниците по фактури № *********/ 10. 09. 2013
год., № 56542642924. 09. 2013 год., № *********/ 24. 09. 2013 год., №
*********/ 11. 10. 2013 год., № *********/ 11. 11. 2013 год., № *********/ 11.
12. 2013 год., № *********/ 10. 01. 2014 год., № *********/ 11. 02. 2014 год.,
№ *********/ 11. 03. 2014 год., № *********/ 09. 04. 2014 год., № *********/
10. 05. 2014 год., № *********/ 11. 06. 2014 год., № *********/ 10. 07. 2014
год., № *********/ 15. 08. 2014 год., № *********/ 12. 09. 2014 год., №
*********/ 10. 10. 2014 год., № *********/ 05. 05. 2015 год., № *********/ 02.
06. 2015 год., № *********/ 02. 07. 2015 год. и № *********/ 02. 10. 2013 год.,
и 265, 35 лв. представляващи мораторна лихва за периода от 31. 10. 2014 год. до
14. 08. 2016 год. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е
основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно
дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 6269/ 2016 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск
е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, искът е
основателен.
Вземането на ищеца „Мобилтел”
ЕАД произтича от сключените между страните договори за предоставяне на
далекосъобщителна услуга № К0824200/ 09. 05. 2006 год., № К0841682/ 01. 06.
2006 год. и №
К1469209/ 19. 01. 2009 год. При изпълнение на договорите ищцовото дружество е
издавало ежемесечно на ответника фактура за предоставените и ползувани от
абоната услуги. Основното задължение на ответника е било да заплаща стойността
на тези услуги в уговорените срокове, но същото не е било изпълнено. По делото
са приложени 20 бр. фактури, издадени от ищеца, които не са оспорени в
преклузивния срок по чл. 193 от ГПК и по които липсва плащане от страна на
ответника. Общата стойност на ползваните и неплатени услуги по тези фактури
възлиза на сумата от 1 392, 65 лв., а начислената мораторна лихва върху
дължимата главница за периода от 31. 10. 2014 год. до 14. 08. 2016 год. възлиза
на 265, 35 лв.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената
тежест /чл. 154 ал. 1 от ГПК/ в настоящото производство ищецът следва да докаже
наличието на вземане спрямо ответника за сумите, посочени в исковата молба. Това
е сторено по надлежния ред, като ищцовото дружество е провело пряко и пълно
доказване на твърдените от него факти. От друга страна, в депозирания отговор
на исковата молба ответникът е признал процесното вземане. При тези
обстоятелства съдът приема, че предявеният положителен установителен иск по чл.
422 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен изцяло за сумата от 1 658, 00 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18. 08. 2016 год.
до окончателното изплащане на сумата.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в заповедното
производство в размер на 213, 16 лв., както и направените деловодни разноски в
исковото производство в размер на 244, 39 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В.П.К. ***,
ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1,
представлявано от *** и ***, сумата
от 1 392, 65 лв., представляваща сбор от главниците по фактури №
*********/ 10. 09. 2013 год., № *********/ 24. 09. 2013 год., № *********/ 24.
09. 2013 год., № *********/ 11. 10. 2013 год., № *********/ 11. 11. 2013 год.,
№ *********/ 11. 12. 2013 год., № *********/ 10. 01. 2014 год., № *********/11.
02. 2014 год., № *********/ 11. 03. 2014 год., № *********/ 09. 04. 2014 год.,
№ *********/ 10. 05. 2014 год., № *********/ 11. 06. 2014 год., № *********/
10. 07. 2014 год., № *********/ 15. 08. 2014 год., № *********/ 12. 09. 2014
год., № *********/ 10. 10. 2014 год., № *********/ 05. 05. 2015 год., №
*********/ 02. 06. 2015 год., № *********/ 02. 07. 2015 год. и № *********/ 02.
10. 2013 год., ведно със законната лихва върху общата главница, считано от 18. 08. 2016 год. до окончателното изплащане
на сумата, както и сумата от 265, 35
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31. 10. 2014 год. до
14. 08. 2016 год.
ОСЪЖДА В.П.К. ***, ЕГН **********, да заплати
на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от *** и ***, сумата от 213, 16 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от 244, 39 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: