№ 117
гр. С., 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и пети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Н.Р.П
при участието на секретаря Б.Р.Ц
като разгледа докладваното от Н.Р.П Гражданско дело № 20244150100092 по
описа за 2024 година
Иск с правно основание чл. 128, ал. 1 от СК.
Постъпила е искова молба от П. Д. Д. от гр.С.З, чрез пълномощника
си адв. С. П. от САК, против Ж. Д. Н., действаща в качеството на майка на
детето Х. Д. Д. и детето Б. Д. Д.. Служебно е конституиран като ответник и Д.
Д. Н. – баща на малолетните деца Х. и Б.. В молбата Д. твърди, че е баба на
малолетните деца Х. и Б., родени на 22.06.2012г. и е майка на техния баща Д.
Н.. Излага, че докато Д. и Ж. са били семейство, са живели заедно с децата в
нейната къща, на адрес гр.С.З, ул.“**“№16. Сочи, че след това ответниците Ж.
и Д. прекратили брака си с решение по гр.д.№**/2020г. по описа на РС-С.З,
след което Н. заживяла в гр.С.. В молбата, ищцата излага, че с производство с
което е изменена издръжка, дължима за децата, е определен и режим на лични
отношения между бащата и децата, който се явява крайно недостатъчен за да
може и тя, като баба да се възползва от него, да се види с тях, докато
пребивават в гр.С.З при баща си. П. Д. твърди, че е полагала грижи за децата,
имат изградена емоционална връзка, която не желае да прекъсне. Моли съдът
да постанови решение, с което да и бъде определен подходящ режим на лични
отношения с нейните внуци детето Х. Д. Д. и детето Б. Д. Д. за 25 дни през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск и децата не са при
баща си, за осъществяване на неговото право на лични контакти, както и
коледните празници, като личните отношения да се осъществяват по
постоянен адрес на ищцата – гр. гр.С.З, ул.“**“№16, като майката осигурява
предаването на децата и след осъществяване на режима да ги взема обратно.
Претендира съдебни разноски.
В съдебно заседание ищцата е представлявана от пълномощника си
адв. П. от САК, поддържа предявеният иск по съображения и в обем на
исканите мерки за лични отношения с децата. Прави изложение в писмена
защита, като моли в случай че осигуряването на децата за изпълнение на
1
режима, би затруднило майката Н., то това да се възложи на нея.
Ответникът Ж. Д. Н. от гр.С. в рамките на срока по чл. 131, ал. 1 от
ГПК, чрез пълномощника си адв.Р. Ж. и А. М-П от АК-С.З, депозира писмен
отговор, с който възразява по отношение на претендирания режим на лични
отношения, като счита че искът следва да се отхвърли. Твърди също че децата
нямат изградена емоционална връзка с Д., и тя не се е ангажирала с
отглеждането им, докато са живели в една къща, както и че домакинствата им
са били разделени. Н. също така твърди че Д. има вредни навици, които са
опасни за децата. Акцентира върху здравословното състояние на детето Б. и
грижите които са необходими за него. Сочи възможността Д. да осъществява
контакт с децата, докато те са при баща им, поради обстоятелството, че
живеят в една къща. Споменава, че Д. полага грижи за децата в периода, който
са при баща им, тъй като той ходел на работа, а не бил в отпуск. Твърди, че в
периода , който живее в гр.С. – повече от 4 години, ищцата нито веднъж не е
отишла при тях да ги види. Ответницата изразява съмнения относно
условията. Изразява възражение срещу предложения режим на лични
отношения в искова молба, включително и срещу осигуряването на децата.
Прави доказателствени искания-за разпит на двама свидетели, като съдът
счита, че следва да бъдат допуснати двама свидетели, да се изиска социален
доклад, както и да се назначи съдебно – психологическа експертиза. В СЗ
ответникът поддържа доводите, изложени в писмения отговор и доразвити в
писмена защита, с която моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Навежда твърдения, че това би ограничило възможността на майката да
прекара лятото с децата и сочи обстоятелството, че децата имат контакт с
тяхната баба – ищцата по време на определения период за личен контакт с
бащата Претендира съдебни разноски,
В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответника Д. Д. Н. е
депозирал отговор на исковата молба, в който счита така предявения иск за
допустим, и основателен. Признава, че действително е разведен с майката на
децата му Х. и Б. Д.и. С постановеното решение за развод, родителските права
за децата му били предоставени на тяхната майка – ответницата Ж. Н..
Въпреки това, той се стараел да участва активно в живота на двете си деца,
въпреки непрестанните пречки, които му създавала тяхната майка. Счита иска
за основателен, поради факта, че ищцата и негова майка, макар и че живеят в
една къща, когато той вземе децата при него, тя е в невъзможност да
осъществява продължителен контакт с тях, тъй като неговите дни на личен
контакт с тях са силно ограничени по време. На основание чл. 237 от ГПК.
Прави признание на предявения иск и моли съдът да го уважи изцяло. На
основание чл.78, ал.2, моли да не му се възлагат съдебни разноски. В съдебно
заседание поддържа изложеното в отговора на исковата молба. Депозирана е
писмена защита, в която ответника Д. акцентира върху значението на връзката
между децата и тяхната баба, като излага че майката не била съгласна децата
да прекарват време с баба си, извън отреденото такова за личен контакт с баща
им. Сочи че ищцата е осигурена и описаните заболявания в предоставената
документация не представляват пречка да се грижи за децата. Сочи че, с оглед
обстоятелството, че родителските права са предоставени на ответника Н., той
не би могъл да стане причина за предявяване на иска.
2
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Безспорен между страните по делото е факта, че ищцата П. Д. Д. е
баба по бащина линия на малолетните деца Х. Д. Д. и Б. Д. Д., родени на
22.06.2012г., те са нейни внуци и синове на ответника Д. Д. Н.. Установи се, че
малолетните деца Х. Д. Д. и Б. Д. Д. с родени от брака на сина на ищцата Д. Д.
Н. и ответницата Ж. Д. Н., продължил 2020г., видно от приложеното Решение
№** от 25.09.2020г. по гр.дело №** по описа за 2020г., когато родителите се
развели, като майката се преместила заедно със синовете си Хриаситан и Б. да
живее в гр.С., а бащата продължил да живее в гр.С.З. Със същото решение
местоживеенето на децата е определено при майката, която ще упражнява
родителските права спрямо тях, а по отношение на бащата е определен режим
на лични отношения, като бащата е осъден да заплаща на синовете си. С
влязло в сила определение по гр. д. № 92/2022 г. на РС-С. е завишен размера
на дължимата от бащата издръжка от 160 лева до 240 лева за всяко от децата,
като е изменен и режима на лични отношения на 30 дни през лятото, които не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката, като майката докато
пребивава в гр.С.З може да вижда децата ако поиска. Също, съдът е
определил, че бащата ще има възможност да вижда децата, да ги взима
пролетните ваканции, на новогодишните празници, като бащата ще взема и
връща децата на адреса на майката в гр.С.. Не е спорно и че по време на брака
между ответниците, те, заедно с двете деца са живели в една къща, на един
адрес в гр.С.З с ищцата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи,
че страните не могат да постигнат съгласие относно периодичност и
продължителност на режим на лични отношения на ищцата, като баба по
бащина линия, с малолетните й внуци Х. Д. Д. и Б. Д. Д.. От предоставените
по делото удостоверения за раждане издадени по актове за раждане с №** и
№** от 26.06.2012г. на Община С.З е видно, че децата Б. и Х. са с родители –
ответниците в настоящото производство. От предоставеното удостоверение за
раждане въз основа на акт за раждане №** от 08.04.1970 на Община С.З,
ищцата е майка на бащата на децата Д. Н., факт който не е оспорен от
страните. От предоставените по делото медицински документи – протоколи от
констативен преглед, заключение от психологическо изследване, амбулаторен
лист, епикризи и експертни решения се установява здравословното състояние
на детето Б. Д. Д.. Видно от приложеното на лист 94 експертно решение №**
от 22.05.2023г., детето Б. Д. Д. е с 80% ВСУ с чужда помощ и водеща диагноза
:“умерена умствена изостаналост, значително нарушение на поведението,
изискващо грижи или лечение.
Видно от соц. доклад за положението на децата, изготвен от ДСП С., основни
грижи - осигуряването на физиологичните потребности, както и необходимите
здравни грижи за Б. и Х. след развода се полагали от майката Ж. Н..
Потребностите на децата от подслон, храна, облекло, лично пространство,
3
образование и здравни грижи били задоволени по адекватен начин.
Малолетните били облечени с чисти дрехи, съобразно възрастта, пола и
сезона; жилището било чисто и подредено, децата имали достатъчно лично
пространство, място за сън, свободно придвижване и занимания, съобразно
желанията. Майката подхождала с необходимата загриженост и отговорност
спрямо момчетата. По отношение на взаимовръзките в семейството, в
социалния доклад е изложено, че между двете деца и майката била изградена
силна емоционална връзка. Тя била значим авторитет и за двете момчета. Б. и
Х. гостували на баща си, съгласно режима на лични отношения, като Х.
споделил, че през лятната ваканция на 2024 г. заедно с брат си Б. са гостували
на баща си през целия месец август. Г-н Д. съжителствал с друга жена и
нейното дете, а баба му по бащина линия П. Д. живеела в същата къща,
ползвала първия етаж. Х. и брат му Б. през повечето време играели в двора на
къщата, забавлявали се с домашните любимци - кучета, както и са посещавали
семейния им магазин за плодове и зеленчуци. Общували са пълноценно и с
баба си П., когато поискат и когато тя ги потърси. Х. се чувал с баща си по
телефона ежедневно и не е възпрепятстван за това от майка си. Като
заключение в доклада е изложено, че при социалното проучване за нуждите на
гражданското дело е установено, че след прекратяване на гражданския брак
между Ж. Н. и Д. Н., основните грижи за малолетните Б. Д. Д. и Х. Д. Д. били
поети от тяхната майка, а връзката между децата и техния баща не е
прекъсвана, те общували помежду си, съгласно постановеният режим на
лични контакти, както и извън него. Отбелязано е, че в интерес на всяко дете е
да расте в нормална семейна среда, имайки потребност да контактува еднакво
с родителите си и роднини по майчина и бащина страна, освен ако те не им
въздействат по начин, опасен за психическото и физическо развитие. Г-жа Н.
твърдяла, че след като момчетата се върнат от контакт с баща им, Б. бил
видимо разстроен, трябвало да бъде успокояван и било нужно време, докато
върне обичайното си състояние. Според нея, силната връзка, която имат и
раздялата за по-дълъг период ще му се отрази неблагоприятно, като детето ще
страда. Екипът от Дневния център за деца с увреждания, работещ с Б.,
информирал че не е наблюдавал промяна в емоционалното му състояние
непосредствено след контактите с роднините му в гр. С.З, но предвид
увреждането на малолетния, промяна вследствие на преживяното, може да се
прояви на по- късен етап и в среда, която не е структурирана, както в Дневния
център. При осъществена среща, Х. заявил, че не може да прецени дали има
нужда от допълнителни дни, за да може да общува с баба си. При социалното
проучване не се наблюдавали признаци на отчуждаващо поведение от г-жа Ж.
Н. спрямо бащата на децата и неговите роднини. По предмета на настоящото
производство, отдел "Закрила на детето" при дирекция "Социално
подпомагане" гр. С. изразява мнение, че при вземане на решение за
определяне на лични отношения на прародителя П. Дочева с малолетните Б. Д.
и Д. Д., уважаемият съд следвало да вземе под внимание следните факти:
Бащата Д. Д. Н. осъществява контакти с децата Б. и Х. 30 дни през лятото,
през пролетната ваканция, както и при всеки отделен случай, в който се
договорят; г-н Н. и бабата П. Дочева живеят на един адрес и в общ дом в гр.
С.З и при осъществяване на контактите на момчетата с баща им, те не са
възпрепятствани и общуват и с нея; учебната година за Б. и Х. щяла да
приключи на 15.06.2025 г., а в исковата молба г-жа Д. моли за ползва 25 дни за
4
контакти през лятото, което би ограничило възможността на майката да
прекарва пълноценно времето си с децата си.
По делото за събрани гласни доказателства чрез разпит на трима
свидетели. Св. Е.К, живее на семейни начала с ответника, син на ищцата,
чийто показания съдът прецени по реда на чл. 172 от ГПК, но които кредитира
като преки и обективно дадени Тя заяви, че познава ищцата и ответниците от
много време, като от две години живее в съвместно съжителство със сина на
Д. – ответника Д. Д., в тяхната къща. Относно ищцата, твърди, че не я е
виждала да злоупотребява с алкохол и цигари, че не е в лошо здравословно
състояние, въпреки че приема медикаменти и че има други внуци, както и че
приготвя за тя храна. Изтъква в разпита си, че докато децата са с баща им по
определения режим на лични отношения, като изброява в кои периоди било
това, времето било доста ограничено, виждали се за кратко вечерта с бабата,
като споменава и че са осигурени битовите им условия. Обяснява че бабата на
децата Б. и Х. е привързана към тях и и липсват, като изразява увереност че тя
е в състояние да ги гледа 25 дни.
Свидетел Спасиана С., ресурсен учител, работеща с детето Б., в
разпита си сочи, че от пет години се работи с него, като той е със специални
потребности и имал доста големи необходимостти от гледна точка на
държание, внимание, образование, грижи които видяла че майката осигурява.
Твърди, че децата на ответницата Н. винаги били облечени добре, постоянно
били в училище и за тях важното лице била майката, към която били силно
привързани. Детето Б., постоянно търсил майка си, и бил тревожен, когато я
нямало, а когато се появявала, той я гушкал, целувал, прегръщал, ставал
различен. Съобщава за промяна в държанието на детето след престой в С.З,
обобщава разлика в поведението след среща с бащата и коментира че липсва
от страна на децата бабата като важен човек. Сочи, че бащата от разговорите с
децата е разбрала, че бащата е купувал дрехи на децата, като при покупка на
мобилно устройство на едното дете, то се е притеснило, че за другото дете не е
имало. По отношение на ответницата Н., свидетелката заявява, че я познава от
пет години, и че тя никога не е възпрепятствала контактите между децата с
бащата и бабата, по никакъв начин, споделяла със С., че примерно бащата се
обадил, че иска да вземе децата Коментира, споделеното от ответницата Н., че
бабата не е имала контакт с децата никога, като малки, а и че някое от децата и
било споделило, че не му харесва много стоенето при баба си, защото баба му
постоянно пиела и миришела на цигари. Сочи че веднъж е контактувала с
бащата Н. по молба на майката да присъства на предаване на децата, като
тогава майката предала децата на бащата, а той се държал супер арогантно.
Изразява становище, че детето Б. не може много време да бъде разделен от
майка си.
Свидетел А. Д. – В разпита си сочи, че с ответницата Ж. се познават
от четири години и половина, ходят си на гости, ходили на басейн. По
отношение на ищцата изразява че същата не полагала грижи за децата, докато
живели заедно и имала вредни навици, като уточнява че не е я познава и това
го знае от ответницата Н.. Твърди че е ставала свидетел на ситуация, когато
5
детето Б. не е искал да говори с баща си по телефона, след като Х. е говорил.
Също споменава, че след среща с баща си, детето Б. се затварял. Свидетеля
споменава за възникнала ревност между децата на ответниците и детето на
жената с която ответника Н. живее и добавя, че пред нея децата не са
изразявали желание да се срещат с баба си. Описва че е наблюдавала, че след
като се върне от гр.С.З, детето Б. е малко стресиран, затворен, като промяната
се изразявала в това, че мълчи, не разговарял. Свидетеля акцентира върху това
, че има изградена силна връзка между децата и тяхната майка дивана. Твърди
че познава бащата на ответницата Н., като за него питали „кога ще дойде
дядо“, но не била чувала да говорят за баба си П.. За дядото излага че в
предната квартира е стоял и по две седмици, когато се е налагало, гледал ги е.
Свидетеля сочи, че не и е известно, ответницата Н. да е възпрепятствала
контактите на децата с бащата и бабата по бащина линия.
На основание чл. 15 от ЗЗДт е изслушано детето Х. Д. Д., който
заявява че живее при майка си, ходи през ваканциите при баща си, когато има
по-дълги ваканции, защото при по-кратки не може, например събота и неделя.
Ходи при баща си по празници, в зависимост как са уредени самите дни.
Когато били повече дните баща му идвал и ги взимал. Баща му живеел с баба
му в една къща. Баба му била на първия етаж, а на втория етаж баща му
живеел с Е. и Д., детето на Е.. Живеели в една къща и голям двор. Баба му
била на първия етаж, имало си всичко там. Също и на втория етаж имало
всичко. Като отивал при баща си, се виждал с баба си, излизал на двора и там
се виждал, и ходил с нея до магазина. Виждал се с баба си, когато поискал.
Ходил с баба си по барчета, тя се грижила за него и брат му, когато били при
нея. Имал си достатъчно време да се вижда с баба си. Не знае дали има нужда
от повече време с баба.
Назначена и изготвена е психологическа експертиза, според която на
зададените въпроси отговаря, както следва:
На въпроса как би се отразила върху психиката на децата престоят
им от 25 дни през лятото при тяхната баба в нейния дом в С.З? – ВЛ е
отговорило: „Смятам, че положително би се отразил престоят и на двете деца
в дома на баба им през лятото. За тази възраст е важна връзката с по- широк
кръг от познати и приемане на непознати, за по- добро вграждане в социума,
както и общуване с връстници.“
На въпроса има ли вредни навици ищцата, които биха повлияли на
отглеждането и възпитанието на децата през продължителен период от време в
дома на ищцата? - ВЛ е отговорило „На този въпрос ми е трудно да отговоря,
защото е общо зададен“
На въпроса раздялата с тяхната майка за два месеца, би ли предизвикала у
детето Б. безпокойство, тревожност, напрежение и плач? - ВЛ е отговорило
„Вероятно в началото Б. е възможно да преживее моменти на неудоволствие в
новата среда, но за деца с ЛУИ са важни не условията, а хората с които са . До
него винаги ще бъде брат му, който му създава усещане за познатост и баща
му Ролята на бащата е да въведе в неговия психичен свят другите обитатели
на дома в С.З и а бъде връзка с широкия социум.“
На въпроса изградена ли е между децата и баба им П. близка, дълбока, трайна
6
емоционална връзка? – ВЛ е отговорило „Не, тъй като живеенето има извън
пределите на града отдалечава децата от техните роднини и няма как да
изградят дълбока и трайна привързаност, но присъствието на техния баща
там, ще медиира връзката. За децата е важно да бъдат добре вградени в
обществото , а това е част от пътя на израстването.“
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Правото на лични контакти на детето с неговите баба и дядо е
самостоятелно и подлежи на защита отделно от правото на родителя, който не
упражнява родителските права. Режимът за лични контакти между
малолетното дете и неговите баба и дядо, следва да бъде определян от съда
след съвкупната преценка на всички обстоятелства от значение за конкретния
интерес на детето, независимо на кого са били предоставени родителските
права или при кого живее детето. Искът с правно основание чл. 128, ал. 1 от
ГПК за определяне на мерки за лични отношения между ищцата, баба по
бащина линия, и малолетните и внуци е процесуално допустим, доколкото е
предявен от активно легитимирана страна - баба на детето по бащина линия,
сезиран да се произнесе е компетентният районен съд по настоящия адрес на
детето и е налице правен интерес у ищцата от предявяването му, предвид
невъзможността на страните за постигане на извънсъдебно съгласие относно
интензитета и продължителността на личните отношения на ищцата с внуците
и Х. Д. Д. и Б. Д. Д.. В допълнение съдът излага, че законът не изисква като
предпоставка за допустимостта на иска да бъде препятствано
осъществяването на лични отношения между бабата и детето, поради което
това обстоятелство е ирелевантно за правния спор. Съобразно заявения в ИМ
петитум, съдът е сезиран с иск по чл. 128, ал. 1 от СК от ищцата, в качеството
й на баба по бащина линия, за определяне режим на лични отношения с
децата, предвид което ищцата е активно процесуално легитимирана страна,
като съдът не е обвързан от конкретно поискания от ищцата режим на лични
отношения, а определя същия, съобразно интереса на детето.
Разгледан по същество, искът по чл. 128, ал. 1 от СК се явява доказан
по основание и следва да бъде уважен, като, доколкото в процесният случай се
касае до производство по спорна съдебна администрация на граждански
правоотношения, съдът не е обвързан от поисканите от ищцата конкретни
мерки за лични отношения, а ги определя, ръководейки се изцяло от интереса
на детето, който се преценява конкретно за всеки отделен случай.
На основание чл. 128, ал. 1 от СК, съдът определя мерки за лични
отношения между дядото, респ. бабата и детето, ако това е в интерес на
детето. СК не съдържа легално определение на понятието "интерес на детето".
От тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 СК вр. чл. 124, чл. 125 и др. от
СК, се налага извода, че интересът на детето се свежда до това то да се
отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо,
умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава
условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и
възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна
личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му
и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в
гражданския оборот. Според т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е
7
изгубило сила и при действието на сегашния СК под "интереси на децата" се
разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и
възпитание - формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за
общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен
гражданин.
Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на
отделна личност. Съгласно § 1, т. 5 от ДР ЗЗДетето, преценката за "най-добър
интерес на детето" се основава на желанията и чувствата на детето,
физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола,
миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е
причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други
обстоятелства, имащи отношение към детето. Мерките за лични отношения на
бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка на
посочените обстоятелства.
Съдът, преценявайки установените по делото фактически обстоятелства,
посредством съвкупен анализ на събраните писмени и гласни доказателства, и
след извършена преценка на "най-добрия интерес на детето" по смисъла на § 1
от ДР на ЗЗДетето, счита, че в интерес на малолетните Х. Д. Д. и Б. Д. Д. е
определянето на мерки за лични отношения между ищцата като баба на
децата по бащина линия и внуците й, с което предявеният иск с правно
основание чл. 128, ал. 1 от СК се явява доказан по основание и следва да бъде
уважен. Това е така, доколкото интересът на всяко дете е да расте в нормална
семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и
бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа,
придобива опит за различни житейски ситуации. Ищцата е баба на
малолетните Х. Д. Д. и Б. Д. Д. по бащина линия и е част от семейната им
среда по смисъла на § 1 т. 7 от ДР на ЗЗДетето, така, че, предвид и
установените по делото факти, че ищцата е участвала в отглеждането на
децата до раздялата на родителите им и навършване на 8 годишната им
възраст, до 2020г. децата и майката са живели с ищцата в една къща,
притежава изявено желание за общуване с внуците си и възможности за
полагане на грижи, в каквато насока са и показанията на свид. К., жилището в
което живее ищцата, според свидетелските показания разполага с
възможности да осигури необходимото за децата, а още повече че на горния
етаж и в непосредствена близост е бащата на децата. Като се прецени, че
малолетните, с оглед и възрастта им, към момента на приключване на устните
състезания и физическите, психически и емоционални потребности на децата
да общува, както с родителя си, така и с роднините си от майчина и бащина
страна, счита, че изцяло в интерес на децата е определянето на мерки за лични
отношения между ищцата като баба по бащина линия и внуците и Х. Д. Д. и Б.
Д. Д.. За да достигне до горният извод съдът прецени, че определянето на
мерки за лични отношения между ищцата и внуците и няма да навреди на
развитието и възпитанието им, а напротив, е изцяло в интерес на детето,
предвид факта, че децата имат определен режим на лични отношения с бащата
за 30 дни през лятото, като обстановката няма да е стресираща за тях, няма да
е нова и непозната, за което би се наложила адаптация и би представлявала
стрес. При изслушването на детето Х., съдът придоби лично впечатление, че в
дома на ищцата има всичко, което е потребно, отделно от това и в дома на
8
бащата също е имало всичко необходимо, като не се коментираха никакви
липси и дефицити. В допълнение на това, макар и да са различни
домакинства, жилищата на ищцата и ответника Н., макар и отделни
домакинства, представляват една къща и имат общ двор. Интересите на
децата диктуват те да се отглежда и възпитават в сигурна и спокойна среда,
заобиколени от близки хора, по начин, който, би им осигурил нормално
физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който
им създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите им възпитание,
който ги подготвя за живота като отговорни и самостоятелни личности, който
им осигурява адекватно упражняване и опазване на личните им и
имуществени права и интереси. При обосноваване на извода, че определянето
на мерки за лични отношения между ищцата като баба на Х. Д. Д. и Б. Д. Д. по
бащина линия е изцяло в техен интерес, съдът съобрази и че по принцип
бабата е мотивирана да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците
си и то в техен най-добър интерес. Според заключението на приетата
психологична експертиза, престоят лятото при бабата би се отразил
положително върху психиката на децата, тъй като на тяхната възраст е важна
връзката с по-широк кръг от познати и приемане на непознати, за по-добро
вграждане в социума, както и общуване с връстници. По отношение на
специфичното състояние на детето Б., в експертизата е посочено, че при
раздяла с майката, Вероятно в началото е възможно да преживее моменти на
неудоволствие в новата среда, но за деца с ЛУИ са важни не условията, а
хората с които са. Ако до него е брат му, който му създава усещане за
познатост и баща му. Ролята на бащата е да въведе в неговия психичен свят
другите обитатели на дома в С.З и а бъде връзка с широкия социум. По
отношение на изградената емоционална връзка между ищцата и децата е
посочено, че такава не е изградена, тъй като живеенето им извън пределите на
града отдалечава децата от техните роднини и няма как да изградят дълбока и
трайна привързаност, но присъствието на техния баща там, ще медиира
връзката. За децата е важно да бъдат добре вградени в обществото, а това е
част от пътя на израстването. По отношение на направените възражения от
процесуалния представител на ответницата Н., относно начина по който е
изготвена експертизата и изследванията за нея, съдът счита за неоснователни,
защото беседата с ищцата в дома и в гр.С.З, където би се изпълнявал режима
на лични отношения, освен проява на рационалност поради други
предпоставки незасягащи делото от страна на ВЛ, биха могли да дадат и по
обективна представа за изготвяне на заключението.
Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с
детето, съобразно чл. 128 СК, е обусловено от конкретната преценка за
интереса на детето. Съдът, изхождайки от "най -добрия интерес" на децата Х.
Д. Д. и Б. Д. Д. по смисъла на § 1 т. 5 от ДР на ЗЗДетето, от необходимостта
децата да общуват с роднините както по майчина линия, което се установи по
делото от разпита на свид.Д., така и по бащина линия, с оглед правилното им
развитие и съобразно установените по делото факти и след като прецени
възрастта на детето, факта, на здравословното състояние на детето Б. и
специфичните му потребности, че ищцата и детето живеят в различни
населени места, което само по себе си е трудност при осъществяване на
режима по чл. 128, ал. 1 от СК, че децата общуват с баба си по бащина линия -
ищца по делото, докато са при баща си, нивата на физическо и емоционално
9
развитие на децата, изведените от разпита на свид.К. качества да ищцата да
отглежда внуците си, да има контакт с тях, както и нейната потребност за това,
установени и от гласните доказателства, положителното влияние, което съдът
счита, че ищцата може да окаже за развитието на личността на децата, счита,
че следва да определи следния конкретен режим на лични отношения между
ищцата - баба по бащина линия и внуците й Х. Д. Д. и Б. Д. Д., доколкото и
съдът не е обвързан от поисканите от ищцата мерки на лични отношения, а
определя същите, съобразно интереса на децата, като счита, че така
определен, е в интерес на децата, не пречи на подготовката на децата за
училище, не ограничава възможността за лични отношения на майката,
упражняваща родителските права, но същевременно с това да позволява
контакта на детето с роднините на баща му, в частност с ищцата като баба на
детето по бащина линия, като съобрази и режима определен за лични
отношения с бащата с по гр.д.92/2022г. по описа на РС-С., както следва: право
на бабата по бащина линия да вижда и взема децата в дома си с преспиване 5
поредни дни през лятната ваканция на децата, непосредствено след
определения период на лични отношения с бащата, когато майката не е в
законоустановен редовен платен годишен отпуск, като вземането и връщането
на детето във всички случаи става по местоживеенето му.
Противно на ответните твърдения съдът счита, че така определения
режим на лични отношения на ищцата с внуците и Х. Д. Д. и Б. Д. Д. с
преспиване при ищцата, е изцяло в интерес на децата, с оглед осигуряване
пълноценност при общуването помежду им и създаване между баба и внуци
емоционална връзка и доколкото счита, че това не би навредило на интересите
на децата, тъй като, видно от събраните доказателства, ищцата разполага с
подходящи жилищни условия за отглеждане на деца на възрастта на Х. Д. Д. и
Б. Д. Д., би могла да разчита на сина си, който е в същата къща и е баща на
децата. Също така следва да се отбележи, че до момента при изпълнявания
режим лични отношения с децата, не са констатирани вреди и проблеми
възникнали от това, с изключение на някой твърдения на свидетели, при които
не може да се установи безспорно причината за това и конкретното състояние
на децата. В същите твърдения не са посочени конкретни причини, нанесли
травми на децата или нарушили физическото и психическото им здраве и
интерес Конкретния случай се различава от обичайните такива, с много по-
лесно осъществимо прилагане на режима на лични отношения на ищцата с
децата, поради описаните горе обективни предпоставки. Определеният
конкретен режим на лични отношения между ищцата и внуците и Х. Д. Д. и Б.
Д. Д. е съобразен от съда, съобразно трайната съдебна практика, с
необходимостта децата да посещават учебно заведение, с установения режим
на децата, със специфичните потребности на детето Б., с режима на децата на
почивка, както и при отчитане най- вече и на необходимото време за общуване
и ежедневни контакти с децата на родителя, упражняващ родителските права -
ответник в процеса. Съдът счита, че така определеният конкретен режим по
чл. 128, ал. 1 от СК няма да натовари децата, или да попречи на общуването с
майка му и баща му и, доколкото общуването годината е постановено само за
5 дни веднъж годишно с преспиване, така, че от една страна да е достатъчно за
общуването между баба по бащина линия и внуците й, а от друга страна да не
се лишават децата от контакта с родителите – ответници, което да позволи на
децата подготовката им за училище и възможност за игри с приятели и
10
свободно време за отдих и почивка. Така определеният режим няма да
попречи на извънкласните занимания на децата, няма да наруши изграденото
ежедневие на децата, нормалните им контакти с майката и бащата. При
определяне на режима съдът отчете и обстоятелството, че в предоставените
медицински документи не са констатирани болестни състояния, които биха
възпрепятствали ищцата да полага необходимите грижи за децата. Съдът не
счита, че пребиваването на децата с преспиване в средата на баба му по
бащина линия ще заздрави отношенията и ще даде възможност за изграждане
на емоционална връзка, която би обогатила децата и способствала за
задоволяване на емоционалните им потребности, още повече, че средата на
баба им по бащина линия е позната на децата Х. Д. Д. и Б. Д. Д., предвид което
съдът не определя и адаптационен период за осъществяване на така
определения конкретен режим.
На следващо място съдът отчита възможността на ищцата, да се
вижда с децата Х. Д. Д. и Б. Д. Д., макар и не през цялото време, докато те са
при баща им, както и се установи при изслушването на детето Х., като счита
че определянето на допълнително време по празниците, би нарушило баланса
на контакти и потребностите на децата да прекарат пълноценно време с
родителите си. Коледа и Великден са традиционни семейни празници, които
обичайно се прекарват в най-тесен семеен кръг - от родители и деца, поради
което съдът счита, че интересът на децата диктува да прекара тези празници
именно със семейството си в тесен смисъл. В интерес на децата е общуването
им с ищцата в рамките на режима по чл. 128, ал. 1 от СК за 5 дни през лятната
им ваканция, когато майката не е в законоустановен редовен платен годишен
отпуск и децата не са при баща си за осъществяване на неговото право на
лични контакти, с оглед възможност да прекарат заедно с баба си по бащина
линия време на почивка. С оглед целесъобразност и избягване излишно
пътуване, което би затормозило децата, вземайки предвид отдалечеността на
местожителството на ищцата от техния дом, както и определения режим на
лични отношения на бащата, съобразявайки обстоятелството, че той живее е
една сграда с неговата майка, явяваща се ищец по настоящето дело, съдът
счита че режима на личен контакт на П. Д. с малолетните деца Х. и Б., следва
да се изпълни непосредствено, след този на баща им Д. Д. Н.
Претенция за присъждане на съдебни разноски е неоснователна,
доколкото настоящото производство е по спорна съдебна администрация на
граждански правоотношения, в което не се разрешава спор между страните
със СПН, а съдът съдейства за упражняване субективните права на страните,
съдебното решение ползва и двете страни по спора, поради което разноските
остават в тежест на страните, така, както са направени, предвид което
претенцията на страните за съдебни разноски е неоснователна. Същата е
неоснователна и съобразно изхода по спора, който, досежно определения
режим на лични отношения, не е обусловен от предложените от страните
параметри, а е детерминиран от интересите на детето.
Водим от горното и на основание чл. 128, ал. 1 от СК, съдът
РЕШИ:
11
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 128, ал. 1 от Семейния кодекс мерки за
лични отношения на П. Д. Д., с ЕГН ********** с адрес: гр.С.З, ул.“**“ №16 ,
в качеството й на баба по бащина линия, с децата Х. Д. Д., роден на
22.06.2012г., с ЕГН ********** и Б. Д. Д., роден на 22.06.2012г., с ЕГН
**********, както следва: право на бабата по бащина линия да вижда и взема
децата в дома си с преспиване 5 /пет/ поредни дни през лятната ваканция на
децата, когато майката не е в законоустановен редовен платен годишен отпуск,
и децата не са при баща си за осъществяване на неговото право на лични
контакти, като вземането и връщането на децата става по местоживеенето им
или съответно да се предоставят от бащата, когато това следва период на
лични отношения с него.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в
двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
12