РЕШЕНИЕ
№
....................
гр.С., 04.12.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4
състав, в публичното съдебно заседание на трети октомври през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 7710 по описа за 2017 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът Н.Е.П. поддържа твърдения, че спрямо него
било незаконосъобразно повдигнато и поддържано обвинение /по досъдебно производство
№ 2234/2011 г. по описа на 09-то РУП-СДВР, пр.пр.№ 35981/11 г. по описа на СРП
/за извършени престъпни деяния съгласно описание.
На 02.08.2011 г. бил задържан за срок от 72 часа с
постановление на СРП. С определение от 05.08.2011 г. по НЧД № 14628/2011 г.
спрямо него била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
На 02.03.2012 г. бил внесен в съда обвинителен акт
от СРП.
На 14.06.2013 г. бил признат за виновен по
повдигнатите му обвинения с присъда по НОХД № 4411/2012 г. на СРС, 8 с-в.
С присъда от 10.10.2013 г. на СГС, 2 въззивен с-в
по ВНОХД № 3815/2013 г. бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му
обвинения, като присъдата влязла в сила на 16.04.2014 г.
Поддържа, че продължителността на воденото срещу
него наказателно производство е било от 02.08.2011 г. до 16.04.2014 г., а за
периода от 02.08.2011 г. до 15.11.2011 г. бил задържан под стража по взетата
спрямо него мярка за неотклонение.
Поддържа твърдения, че в резултат на тези незаконни
действия на Прокуратурата е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
нарушаване на здравословното състояние – получил захарен диабет в тежка форма –
„инсулинозависим захарен диабет“- 60% ТНР; главоболие, изтръпване на крайниците
и проблеми с говора; преживян силен психически стрес; душевни болки и
страдания. Твърди, че в резултат на незаконните обвинения били уронени честта,
достойнството и доброто му име и репутация в обществото. Всички негови приятели
и познати започнали да се отнасят към него с подозрение, отбягвали го и
преустановили контакти с него; чувал приказки зад гърба си.
Поддържа, че преживените душевни болки и морални
страдания се явяват пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнатото
му обвинение. Излага подробни правни и фактически доводи за това.
Ищецът твърди, че ответникът П.НА Р.Б.следва да
отговаря имуществено за повдигнатото му обвинение и претендира обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в размер на 80000.00 лв. Претендира законната лихва от
16.04.2014 г. /дата на влизане в сила на присъдата, с която е оправдан/ до
окончателно погасяване на задължението.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява следното
становище по иска:
Оспорва по основание и размер претенциите за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение.
Изразява становище, че не са ангажирани доказателства за установяване
действително търпени вреди от посочения вид, като пряк и непосредствен резултат
от обвинението. Оспорва иска, като недоказан. Прави възражение, че претенцията
е завишена по размер; не е съответна на критериите за справедливост; на
причинените вреди; на икономическия стандарт в Република България; на съдебната
практика в сходни случаи. В случая продължителността на наказателното
производство е 2 години и 10 месеца, от които само седем месеца в рамките на
досъдебната фаза, а взетата спрямо ищеца най-тежка мярка за неотклонение не е
призната за незаконна и е за време 3 месеца и половина. Прави възражение, че не
следва да бъде ангажирана отговорността на П.НА Р.Б.за цялата продължителност
на наказателното производство.
Прави възражение, че за лошите условия в арестите
отговорността не е на Прокуратурата, поради което претенцията е неоснователна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно
изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконно обвинение
в извършване на престъпление.
Съдът намира, че са налице основанията по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
държавата за причинени на ищеца вреди от незаконните действия на нейни органи. Отговорността
по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично предвидените
в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина /виновно
поведение/ от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението си
вредата – чл.4 от ЗОДОВ, докато деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД е
виновна отговорност – обусловена е от виновно поведение на причинителя на
вредата, вкл. в хипотезата на обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД, като
вината се предполага до доказване на противното, съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено, поради това че деянието не е извършено от лицето,
или че извършеното деяние не е престъпление, или, поради това че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано.
В хода на производството безспорно се установи от представените материали
от наказателното производство - НОХД № 4411/2012 г. на СРС, 8 с-в, че на 01.08.2011
г., на основание чл.212, ал.3 НПК, на 01.08.2011 г. е започнато досъдебно
производство № ЗМ 2234/2011 г. по описа на 09-то РУП-СДВР, пр.пр.№ 35981/11 г.
по описа на СРП срещу Н.Е.П., за извършени престъпни деяния по чл. 149, ал. 1
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 151,
ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Установява се, че със заповед рег.№ 2537/008.2011 г. Н.Е.П. е бил задържан
за срок до 24 часа на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР, като е бил освободен
на 02.08.2011 г. в 21.20 часа. С постановление на СРП от 02.08.2011 г. Н.П. бил
задържан за срок от 72 часа по образуваното наказателно производство.
С определение от 05.08.2011 г. на СРС, НО, 102 с-в по НЧД № 14628/2011 г.
по описа на съда по отношение на обвиняемия по досъдебно производство № ЗМ
2234/2011 г. по описа на 09-то РУП-СДВР, пр.пр.№ 35981/11 г. по описа на СРП - Н.Е.П.
е била определена мярка за неотклонение „задържане под стража“.
С определение от 04.11.2011 г. по ВНЧД № 5167/2011 г. на СГС, НО, VІ
въззивен състав мярката за неотклонение „задържане под стража“ на обвиняемия
била изменена в „парична гаранция“ в размер на 2000 лв. Последната била внесена
на 15.11.2011 г. видно от представеното платежно нареждане.
С постановление от 02.08.2011 г. ищецът бил привлечен като обвиняем за
извършване на посочените престъпни деяния по чл. 149, ал. 1 във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК и чл. 151, ал. 1 във вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК.
Установява се, че с присъда от 14.06.2013 г. постановена по НОХД №
4411/2013 г. по описа на СРС, НО, 8 с-в, Н.Е.П. е бил признат за виновен в
извършване на престъпни деяния, за това че:
- от неустановена дата през лятото на 2009г. до 29.07.2011г., в гр. С., при
условията на продължавано престъпление – извършени повече деяния, които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14 –годишна
възраст – Н.С.М., родена на *** г., както следва:
- на неустановена дата през лятото на 2009г. в гр. С., кв. Ботунец, след
кв. „Кремиковци”, на поляна в гора извършил действие – проникнал с половия си
орган в ануса на пострадалата Н.С.М., с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14 – годишна възраст –
Н.С.М., родена на ***г.
- на неустановена дата през лятото на 2009 г. в гр. С., кв. Ботунец, близо
до язовир извършил действие – проникнал с половия си орган в ануса на
пострадалата Н.С.М., с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице ненавършило 14 – годишна възраст – Н.С.М.,
родена на ***г.
- на неустановена дата през 2010 г. в гр. С., извършил действие – проникнал
с половия си орган в ануса на пострадалата Н.С.М., като я карал да му „лапа”
половия член, като й казвал „отвори си устата”, след което го „блъскал в
устата”, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице ненавършило 14 – годишна възраст – Н.С.М., родена на ***г.
- на 29.07.2011г. в гр. С., ж.к. „*********извършил действие – проникнал с
половия си орган в ануса на пострадалата Н.С.М., с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14 – годишна
възраст – Н.С.М., родена на *** г., поради което и на основание чл.149 ал.1 вр.
чл.26 ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК му било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от пет години.
С влязла в сила на 16.04.2014 г. присъда от 10.10.2013 г. на СГС, 2
въззивен с-в постановена по ВНОХД № 3815/2013 г. на СГС, Н.Е.П. бил признат за
невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения.
Поради това, съдът намира че са налице предпоставките на
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника Прокуратурата
на Република България.
В този смисъл, съдът приема за установени, чрез приложените писмени
доказателства фактическите твърдения на ищеца, че е бил
привлечен като обвиняем за извършване на престъпление от общ характер, за което
е бил оправдан.
Чрез показанията на свидетеля С.П.А.се установява, че първоначално във
връзка с образуваното наказателно производство Н.П. е бил около три месеца в
ареста, като по-късно се оплакал, че е имал тежки ситуации там свързани с
пребивания. По-късно през 2013 г. разбрала от негова леля, че е в болница по
повод висока кръвна захар и белодробни проблеми. След като срещу него била
постановена осъдителна присъда ищецът се затворил много в себе си и не искал да
контактува с никого. След постановената оправдателна присъда започнал да се съвзема
благодарение на помощта на своята леля и нейна дъщеря. Въпреки това, свидетелят
А. сочи, че ищецът трудно се връща към нормалния си живот, тъй като
заболяването му – диабет се задълбочава. Когато го срещнала й направило
впечатление, че е отслабнал и унил; нещастен и уморен. Променил се личностно и
здравословно.
Чрез показанията на свидетеля Ц.П.М./леля на ищеца/, преценени с оглед
събраните в производството доказателства съобразно указаното в чл.172 ГПК се
установява, че след като задържали ищеца по наказателното дело го посетили в
ареста. Направило й впечатление, че бил смазан. Косата му била побеляла за една
нощ, дрехите му били разръфани. Видимо, според свидетеля, бил бит и измъчван. В
ареста бил три месеца и петнадесет дни. След това бил много променен. Треперел,
бил много отслабнал /преди това бил 110 кг/, имал неадекватно поведение,
отключил заболявания – диабет, белодробни и бъбречни заболявания. Споделял, че
иска да се самоубие. Преди задържането бил весел човек, събирал се често с
компании, имал много приятели, бил щастлив. Преди това работел в
строителството, а след това прекратил, тъй като не се чуствал физически и
психически способен за това. Споделял, че се страхува много да не влезе в
затвора. Свидетелят М.Чрез констатациите на събраната в производството СМЕ се
установява, че в конкретният случай стресът не е причина за възникване на
заболяването захарен диабет тип 1 при ищеца. Стресът, според проф. д-р С.З.З.,
може единствено да улесни изявата на заболяването, което и без наличието на
такава стресова ситуация е щяло да се изяви. Според експерта, не съществува
обективен метод и изследване, с което да се отговори на въпроса дали въобще и с
какъв период от време стресът е ускорил изявата на заболяването.
Установява се от представената служебна бележка изх.№ 933/22.04.2013 г.
издадена от Пета МБАЛ С. ЕАД, че на 18.04.2013 г. Н.Е.П. е бил хоспитализиран
по спешност в отделението по Ендокринология с диагноза „новооткрит захарен
диабет“, като продължава лечението си в това лечебно заведение.
При така установеното, съдът намира следното от правна страна:
По искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди:
С дадените разяснения с т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че държавата отговаря за всички вреди, пряка
и непосредствена последица от увреждането - чл.4 ЗОДОВ. Според установената
задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на
чл.2 ЗОДОВ и на чл.52 ЗЗД, държавата отговоря за вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени
вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за
извършено престъпление и претърпените вреди, и се определя по справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на
размера, след като обуславят вредите. Както е посочено, в мотивите си
съдилищата трябва да посочват конкретните обстоятелства и значението им за размера
на неимуществените вреди- конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател.
По правният въпрос за приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл.4 и с чл.2,
ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗОДОВ е постановено решение № 296 от 19.10.2015 г. по
гр.д. № 6559/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, с което е възприето становище, че
съдът определя размера на обезщетението за неимуществени вреди след извършване
на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи
конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение като критерии за точното
прилагане на принципа за справедливост.
Съобразно това становище и дадените разяснения с ТР № 3 от 22.04.2005 г. по
тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди, съдът следва да съобрази най- напред каква е
тежестта на повдигнатото обвинение, неговата продължителност, каква мярка за
неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с
каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били
упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет са извършените действията
по разследването с участието на обвиняемия, ефектът на всички тези действия
върху ищеца и средата му. От значение са продължителността на наказателното
преследване, личността на увредения и притежаваният от него авторитет в
обществото, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително
настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето,
негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху
душевното му състояние, дали незаконно обвинение за умишлено престъпление е в
област, която е професионалната реализация на обвиняемия. Съдът следва да вземе
предвид данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната
среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата
му, публичното разгласяване на обвинението и др. под.
В този смисъл, в доказателствена тежест на ищеца беше да установи претърпените от
него болки и страдания от незаконното му обвинение, чрез пълно и
главно доказване. Преценката на съда не може да се основава на предположението,
за това че обвиненията за тежки по
своя характер престъпления обичайно водят до стрес, промяна в начин
на живот, влошаване на отношенията в семейството и на
здравословното състояние.
От своя страна с дадените разяснения по т.11 от ТР №3/22.04.2005 г. на ВКС
по тълк. д. №3/ 2004 г., ОСГК е възприето, че държавата отговаря за вредите,
пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени
вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за
извършено престъпление и претърпените вреди.
Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди при
неоснователно обвинение следва да служи още и икономическият растеж, стандартът
на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на увреждането в какъвто смисъл са изразените
становища в Решение № 480/23.04.2013 г.
по гр. д. № 85/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и Решение № 145 от 06.07.2017 г.
по гр.д. № 4132/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, които настоящият състав изцяло
възприема. В същите е посочено, че размерът на обезщетението не следва да бъде
източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от
съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи.
Поради това, според съда, обективно
съществуващи са фактите относно продължителността
на наказателното преследване, наложената мярка за неотклонение, нейният срок и
продължителността на периода, през който ищецът е търпял ограничението,
както и обстоятелството дали през същия период спрямо ищеца са били водени
други наказателни производство.
Такива са, според съда и обстоятелствата, свързани с извършване преценка личността
на увредения и притежаваният от него авторитет в обществото, както и дали незаконното
обвинение за умишлено престъпление е в област, която е професионалната
реализация на обвиняемия, както и дали обвинението е било публично разгласено.
От своя страна, субективното отношение на ищеца към тях, отражението
им върху неговото психическо състояние, семейна среда, както и моралните му
страдания, изразяващи се в негативна промяна в неговия живот и емоционални страдания,
които е претърпял, като пряка последица от наказателното преследване подлежат
на доказване в производството.
Такива, според съда, са и установените обстоятелства за настъпилите промени
в отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са
се отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на
воденото наказателно производство върху душевното му състояние. За
установяването им, съдът следва да вземе предвид данните за личността на
увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му
живот, положението му в обществото, работата му и др. под.
По отношение на обективно съществуващите факти:
В случая неоснователното обвинение срещу Н.Е.П.
е продължило от 01.08.2011 г. до 16.04.2014 г. или
две години, седем месеца и шестнадесет дни.
Установи се, че незаконното обвинение срещу ищеца е било за извършване на
тежко престъпление по см. на чл.93, т.7 от ДР на НК, тъй като предвиденото в
закона наказание за извършването му е лишаване от свобода от една до шест
години.
Като обуславящ по-висок размер обезщетение, съдът съобрази наложената мярка
за неотклонение „задържане под стража” за времето от 01.08.2011 г. до
15.11.2011 г. /датата на която била внесена определената парична гаранция по
определение на СГС от 04.11.2011 г./
От своя страна в субективно отношение се установи, че ищецът е
понесъл във връзка с неоснователните обвинения и понесената мярка за
неотклонение морални вреди изразили се в тревоги, притеснения, грижи за
обвинението в извършване на соченото тежко престъпление от общ характер с
посочения квалифициращ белег; негативни емоции и притеснения от
обвиненията и това което предстои за него след приключване на производството.
Несъмнено тези обстоятелства се установяват чрез показанията на свидетелите С.П.А.и
Ц.П.М.. Чрез последните се установи и негативното отражение на неоснователното
обвинение върху психиката на пострадалия, неговото семейство, социална среда и
упражнявана професия.
Съдът, съобрази и възрастта на ищеца, както и обстоятелството, че същият е
с изградена семейна среда, социални контакти и работа.
С оглед така установеното, при отчитане на всички тези критерии настоящият състав приема за справедлив размер на
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди сумата 10000.00 лв.,
което би било достатъчно за пълно обезщетяване на всички неимуществени вреди,
търпени от ищеца като последица от неоснователно повдигнатото срещу него
обвинение, доказани по несъмнен начин в производството. За разликата над тази
сума до пълния му предявен размер от 80000.00 лева, искът следва да бъде
отхвърлен като недоказан.
За обосноваване на този извод, съдът съобрази, че в производството не бяха
доказани фактическите твърдения на ищеца, че в пряка причинно-следствена връзка
с неоснователното обвинение срещу него му е било причинено заболяването диабет
в тежка форма – „инсулинозависим захарен диабет“, което от своя страна е довело
до инвалидизацията му с 60% трайно намалена работоспособност.
Според настоящият състав размерът на обезщетението е съобразен с критерия
за справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по
делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните
икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за
размерите на обезщетенията.
Според отправеното искане при съобразяване дадените разяснения с т.4 от ТР
№3/22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. №3/ 2004 г., ОСГК, върху присъденото
обезщетение се дължи законна лихва от датата на влизане в сила на постановлението
за прекратяване – 16.04.2014 г. до окончателно погасяване на задълженията.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за държавна такса
10.00 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на Софийски градски съд следва да бъде
присъдена сумата 400.00 лв.-разноски за съдебно-медицинска експертиза.
Съгласно направеното искане, в полза на процесуалния представител на ищеца,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38 от ЗА, следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение, тъй като по делото е налице доказателство за
осъществяване на основанията по чл.38, ал. 1, т. 2 ЗА за безплатна правна помощ
(договор за правна помощ и съдействие от 14.04.2016 г.). Дължимата сума е в общ
размер на 830.00 лв., съразмерно на уважената част от иска, изчислена върху
заявената претенция във основа на минималното адвокатско възнаграждение по
чл.7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на
основание чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ, П.НА Р.Б.да заплати на Н.Е.П., ЕГН **********,***,
1А, Търговски дом, ет.ІІ, кантора 223, действащ чрез адв.Е.К. от САК, сумата от
10000.00 лв. представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в тревоги, притеснения, грижи
във връзка с обвинението в извършване на престъпление от общ характер;
негативни емоции и притеснения от обвиненията и това, което предстои за неговия живот,
семейството и работа след приключване на производството; негативно отражение на
обвинението върху социалното му общуване - семейна и близка среда, всичките
вреди претърпени от незаконно обвинение водено в периода от 01.08.2011 г. –
16.04.2014 г. по НОХД № 4411/2012 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 8
с-в / досъдебно производство № 2234/2011 г. по описа на 09-то РУП-СДВР, пр.пр.№
35981/11 г. по описа на СРП/ за извършени престъпни деяния по чл. 149, ал. 1
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 151,
ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което неоснователно обвинение е бил
оправдан с влязла в сила на 16.04.2014 г. присъда от 10.10.2013 г. на СГС, 2
въззивен с-в постановена по ВНОХД № 3815/2013 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 16.04.2014 г. до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ за
разликата над сумата 10000,00 лв. до пълния предявен размер от 80000,00 лв.
като неоснователен.
ОСЪЖДА, на
основание чл.10, ал.3, изр. второ от ЗОДОВ, П.НА Р.Б.да заплати на Н.Е.П., ЕГН **********,***,
1А, Търговски дом, ет.ІІ, кантора 223, действащ чрез адв.Е.К. от САК, сумата от
10.00 лв.-разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, П.НА Р.Б.да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата 400.00 лв.-разноски за съдебно-медицинска експертиза.
ОСЪЖДА П.НА
Р.Б.да заплати на адв.Е.М.К. от САК, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл. 38 от
Закона за адвокатурата, сумата от 830.00 лв. - адвокатско възнаграждение за
тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: