Решение по дело №412/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на С. П. С. с постоянен адрес гр.Раднево, ул.“Минчо С.“ № 5, вх.Б, ап.11, подадена чрез пълномощника му адв.В. Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 25-1228-000111/ 18.02.2025г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора на основание чл.171, т.2а, б.”б” от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна като постановена при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, без обаче да са наведени конкретни доводи в подкрепа на оплакването. Направено е искане за отмяна на оспорената.

Ответникът по жалбата – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР– Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото – юриск.Р., оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че оспорената заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и при наличие на материалноправните предпоставки, регламентирани в чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП. Направено е искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в полза на ОД на МВР Стара Загора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед № 25-1228-000111/ 18.02.2025г, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, на основание чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП на жалбоподателя С. П. С. е приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, считано от 18.02.2025г. Като отнети документи е посочено СУМПС ********* и 2 бр. рег. Табели с № [рег. номер]. От фактическа страна приложената принудителна административна мярка се основава на съставен АУАН серия GA, № 3485821 от 18.02.2025г. и е обоснована с това, че на 18.02.2025г. в гр.Стара Загора по бул.“Цар Симеон Велики“ до № 157, в посока изток-запад, С. С. управлява собствения си лек автомобил С. А. ХЛ с рег.№ [рег. номер], като в 02.00ч. на 18.02.2025г. в сградата на I РУ – Стара Загора водачът категорично отказва да му бъде извършена проба за употреба на наркотични вещества или техни аналози с Дръг тест 5000 с фабр.№ ARRD-0018. Издаден му е и връчен талон за медицинско изследване с бл.№ 0152238 със седем броя холограмни стикери, отговарящи на номера на талона.
Заповедта е издадена въз основа на съставен на жалбоподателя С. П. С. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, № 3485821 от 18.02.2025г. за това, че на 18.02.2025г. около 02.00ч. в гр.Стара Загора по бул.“Цар Симеон Велики“ до № 157, по посока изток-запад управлява собствения си лек автомобил С. А. ХЛ с рег.№ [рег. номер], като в 02.00ч. на 18.02.2025г. в сградата на 01 РУ-Стара Загора водачът категорично отказва да му бъде извършена проба за употреба на наркотични вещества или техни аналози с Дръг тест 5000 с фабричен № ARRD-0018, връчен талон за медицинско изследване с бланков №0152238 и седем броя холограмни стикери. Прието е, че с описаното деяние водачът виновно е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП – водачът отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Жалбоподателят не е направил възражения по съставения АУАН, връчен му на 18.02.2025 г.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 349з-4467/ 23.12.2021г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4, предл.3, т.1 от ЗМВР, във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП, и Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.2а от ЗДвП/, сред които е и Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП № 25-1228-000111/ 18.02.2025г е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити. Обоснована е с релевантните факти и обстоятелства, съставляващи нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б.”б” от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените с акта правни последици. Като правно основание за издаване на обжалваната Заповед 25-1228-000111/ 18.02.2025г е посочена разпоредбата на чл. 171, т.2а, б.”б” от ЗДвП, в която е предвидено, че за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай, видно от фактическото описание в обстоятелствената част на заповедта, основанието за прилагане на ПАМ е отказът С. С., в качеството му на водач на МПС, да бъде проверен за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство или с медицинско изследване. Наличието на възприетото от административния орган фактическо основание се доказва от приложения към административната преписка АУАН серия GA, № 3485821 от 18.02.2025г за извършено нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, който жалбоподателят е подписал лично без възражения. От представения по делото талон за медицинско изследване с бланков №0152238, е видно, че е бил връчен на Стоянов в 023.55ч. на 184.02.2025г., като водачът не е изпълнил предписанието за извършване на медицински или химико-токсикологично изследване, което обстоятелство е надлежно удостоверено по делото с писмо с изх.№ 122800-18120/ 19.05.2025г., представено от ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на административни нарушения по този закон се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Като официален свидетелстващ документ АУАН се ползва и с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на удостоверените с него факти и обстоятелства.
Доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е на жалбоподателя. В случая по делото не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергават констатациите на административния орган и описаната в обстоятелствената част на обжалваната заповед и в съставения АУАН фактическа обстановка, поради което съдът приема, че тя съответства на действителната такава.
Предвид доказаното съществуване на посочения в заповедта юридически факт – отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка за употреба на наркотици или техни аналози /чрез техническо средство или чрез медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване/, представляващ материалноправната предпоставка, с която разпоредбата на чл. 171, т.2а, б. ”б” от ЗДвП свързва прилагането на принудителна административна мярка, административният орган в рамките на предоставеното му правомощие обосновано е приел, че е налице нормативно установеното основание за налагане на ограничението, с оглед на което обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон.
Принудителната административна мярка е приложена в съответствие и за постигане на законово установената цел по чл.171, ал.1 от ЗДвП. Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали при пътнотранспортни произшествия, като постигането на тази цел и интересите, които се защитават посредством налагането на мярката, надхвърлят по значимост частните интереси.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.3 от АПК, в тежест на жалбоподателя С. С. следва да бъде възложено заплащането в полза на ОД на МВР – Стара Загора на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. П. С. с постоянен адрес гр.Раднево, ул.“Минчо Стоянов“ № 5, вх.Б, ап.11, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000111/ 18.02.2025г, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, като неоснователна.

ОСЪЖДА С. П. С., [ЕГН], с постоянен адрес гр.Раднево, ул.“Минчо Стоянов“ № 5, вх.Б, ап.11, да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, сумата от 100 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.