№ 1739
гр. Варна, 27.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20253100900561 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Р. И. И. и Я. Г. И. от
гр. *******, и двете действащи чрез общ пълномощник, с която са предявени
осъдителни претенции против застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ – „ЗАД ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД.
Исковата молба е редовна. При избраната подсъдност по
местонастъпване на застрахователното събитие, Окръжен съд – Варна е
местно компетентен да разгледа иска.
Ищците са освободени от заплащане на държавна такса и разноски, с
оглед представената по делото влязла в законна сила присъда по НОХД №
976/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна, посредством която на същите се
признава качество на лица от категорията, освободени от заплащане на
държавна такса, на осн. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
В срока за писмен отговор, застрахователят е депозирал такъв. В същия
е направено изрично частично признание на исковете за присъждане на
неимуществени вреди до сума от по 100000 лева за всяка една от ищците,
както и са представя доказателства за заплащането им по посочените банкови
сметки на ищците.
С оглед обективираното в отговора изявление и съобразявайки
разпоредбата на чл. 145 от ГПК вр. с чл. 140а, ал. 3 ГПК, съдът намира, че
следва да бъдат дадени указания на ищците, в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение, изрично да заявят
получили ли са процесните плащания, както и дали поддържат искова молба с
вх. № 25526/09.09.2025 г. за разликата от 100000 лева до претендираните
200000 лева за всяка една от тях, предвид направеното частично признание на
претенциите за неимуществени вреди и извършеното вече плащане от
ответното дружество. Ако са получили твърдените от застрахователя
плащания и не поддържат исковата молба в тази част, да уточнят желаят ли
частично прекратяване на производството поради оттегляне на иска или отказ
от него, респективно изменят ли иска, по реда на чл. 214 от ГПК.
Писмените доказателства, представени от ищците, респективно от
1
ответното дружество ще бъдат допуснати до приемане, като относимостта ще
бъде ценена по същество.
Ще бъде уважено искането за събиране на гласни доказателства, чрез
разпит на двама свидетели, при режим на довеждане от ищите за
установяването на фактите относно претърпените болки и страдания от
емоционално естество.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ редовна искова молба на Р. И. И. и Я. Г.
И. от гр. *******, и двете действащи чрез общ пълномощник, с която е
предявена осъдителна претенция против застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ – „ЗАД ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, за следните суми, както следва:
1/ 200000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищцата Р. И. И., следствие смъртта на баща й И. В. И., в
резултат на ПТП, настъпило на *******, по вина на К. Г. К., осъден с влязла в
сила присъда по НОХД № 976/2025 г. по описа на ОС – Варна, при твърдения
за валидно застрахователно правоотношение между собственика на МПС
*******, с рег. № ******* и ответното дружество, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на застрахователната претенция 17.07.2024 г. до
окончателното изплащане на главницата;
2/ 200000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищцата Я. Г. И., следствие смъртта на съпруга й И. В. И., в
резултат на ПТП, настъпило на *******, по вина на К. Г. К., осъден с влязла в
сила присъда по НОХД № 976/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна, при
твърдения за валидно застрахователно правоотношение между собственика на
МПС *******, с рег. № ******* и ответното дружество, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция
08.07.2024 г. до окончателното изплащане на главницата.
УКАЗВА на ищците, чрез упълномощения процесуален представител,
в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, на
основание чл. 145, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 140а, ал. 3 ГПК:
1/ да заявят получили ли са плащания в размер на общо 200000 лева от
застрахователя, във връзка с претендираните от тяхна страна обезщетения за
неимуществени вреди по делото. В този смисъл, да посочат изрично дали
поддържат искова молба с вх. № 25526/09.09.2025 г. за разликата от 100000
лева до претендираните 200000 лева за всяка една от тях, предвид изрично
направеното частично признание на претенциите за неимуществени вреди и
извършеното вече плащане от ответното дружество или желаят частично
прекратяване на производството поради оттегляне на иска, респективно отказ
от него, респективно изменят ли иска, по реда на чл. 214 от ГПК.;
УКАЗВА на ищците, че в случай на процесуална пасивност в
горния срок, исковата претенция ще бъде разгледана от съда в пълния й
претендиран размер.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в съдебно заседание като доказателства
по делото, писмените такива, представени от страните.
2
ДОПУСКА при режим на довеждане двама свидетели на ищците за
установяване на посочените в ИМ претърпени неимуществени вреди,
следствие от настъпилото пътнотранспортно произшествие, чието явяване в
съдебно заседание следва да се осигури от страните.
НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито съдебно
заседание на 12.01.2026 г. от12.45 часа, за която дата и час да се призоват
страните, с връчване на препис от определението, съдържащ проекто -доклада
по делото. Ответникът да се призове и на посочения имейл адрес на
упълномощения надлежно процесуален представител в депозирания по делото
отговор на искова молба.
СЪОБЩАВА на страните следният проект за доклад:
Ищците Р. И. И. и Я. Г. И. твърдят, че на *******, в гр. *******, по ул.
*******, в посока към кръстовището с бул. ******* настъпило ПТП между
л.а. м. „*******, с рег. № *******, управляван от К. Г. К., който е признат за
виновен за настъпилото ПТП с влязла в сила присъда на наказателния съд и
пострадалият техен наследодател И. В. И., участвал като пешеходец, блъснат
от МПС. В резултат на ПТП е настъпила и смъртта на съпруга, респективно
баща на ищците.
Излагат, че отправили писмени претенции до застрахователя, които към
момента на депозиране на исковата молба не били удовлетворени. Поддържат,
че пострадалият бил любящ баща и съпруг, активен човек, който полагал
изключителни грижи за семейството си към момента на кончината си (от
личен и финансов характер). Сочат, че ненавременната му смърт донесла на
близките му тежък емоционален шок и празнота, която никога нямало да бъде
запълнена. Изложени са твърдения, че двамата съпрузи (И. и Я.) изградили
задружно семейство, основано на взаимна любов и доверие, отгледали и
възпитали своята дъщеря Р. (единствено тяхно дете). Твърдят, че И. бил
истинска упора на своето дете, възпитал я като отговорен и добър човек, както
и заплатил нейното образование.
Поради наличието на валиден договор по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за МПС-то, управлявано от виновния водач,
сезират съда с искане да се присъди сумата от по 200 000 лева за всяка една от
ищците, адекватни на претърпените болки и страдания и лихва от съответната
дата на сезиране на застрахователя.
Правна квалификация на правата: чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 429, ал. 3
вр. ал. 2, т. 2 от КЗ.
В отговора си, застрахователят намира претенциите за допустими до
претендирания общ размер от 400000 лева (за двете ищци), но неоснователни
над сумата в общ размер на 200000 лева. Признава частично иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди (до сумата от по 100000
лева за всяка една от ищците или общо за 200000 лева), като представя
доказателства за заплащането на сумите по посочени банкови сметки на
ищците в срока за отговор на исковата молба. Твърди, че е изразил готовност
за заплащане на процесните суми още към дата 04.09.2025 г., посредством
предложение за сключване на извънсъдебни споразумения, на които ищците
не са реагирали.
Счита, че размерът на признатата и заплатена част от исковете от негова
страна е съобразен с критериите за справедливост и със съдебната практика за
подобни казуси. Поддържа, че ищците не са навели обосновани твърдения
3
касателно действително причинени им значителни, над обичайните за подобен
род събития, вреди, подлежащи на репариране над определените суми от по
100000 лева до претендираните от по 200000 лева.
Сочи, че ищците твърдят тежък емоционален шок от загубата на
наследодателя си, но същевременно не сочат конкретни проявления или
степен на емоционален дискомфорт, които да обосноват размера на
претенциите. Твърди, че липсва медицинска документация относно
психичното им състояние след смъртта на И. И., а болките и страданията
били описани в исковата молба общо и неконкретизирано и не доказват
наличие на психични или ментални последици от инцидента, водещи до
продължителни и съществени житейски затруднения.
Твърди, че по подадените първоначално и последващо от ищците Я. И. и
Р. И. искания за изплащане на застрахователно обезщетение, уведомил ищците
за образуваната преписка по щета и изискал от тях изискуемите документи, по
смисъла на чл. 106 от КЗ. Излага, че в рамките на указания срок, не са
постъпили от тяхна страна изисканите доказателства. В този смисъл, счита, че
не е дал повод за завеждане на настоящото дело.
Настоява, че размерът на сезиращите съда искови претенции е
изключително завишен и следва да се държи сметка, че обезщетението не
трябва да води до обогатяване на ищците. Акцентира върху постановките на
Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленум на ВС, съгласно които правото на
най – близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени,
съгласно чл. 52 от ЗЗД.
В този смисъл, моли за отхвърляне на исковите претенции като
неоснователни и недоказани, при съобразяване на извършените от
застрахователя плащания. В условията на евентуалност, моли, при
присъждане на обезщетения (над заплатените от застрахователя суми) да
бъдат отчетени действително претърпените от ищците болки и страдания,
респективно техният интензитет. Отправя искане за присъждане на сторените
съдебни разноски по делото.
Съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти: наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между ЗД „БУЛ
ИНС“ АД и собственика на *******, към датата на ПТП – *******, както и
осъществилото се ПТП в гр. ******* по ул. *******, довело до смъртта на И.
В. И., по повод на което е постановена от наказателния съд Присъда №
45/15.07.2025 г. по описа на ВОС (влязла в законна сила) срещу К. К..
На осн. чл. 300 от ГПК, съдът указва на страните, че влязлата в сила
присъда по НОХД № 20253100200976 по описа на ВОС е задължителна за
гражданския съд относно извършването на деянието, неговата
противоправност и вината на дееца, включително по квалифициращите
признаци на престъплението, поради което и тези въпроси не могат да се
пререшават.
Доказателствена тежест:
Ищците следва да докажат видът, характера и интензитета на
претърпените болки и страдания, за което е ангажирал доказателства.
4
Ответникът носи тежест да докаже правоизключващи,
правопогасяващи факти, за което е ангажирал доказателства.
На основание чл. 143 ал. 3 от ГПК , в първо по делото съдебно
заседание страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и
възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства.
Преклузия по представяне на доказателства настъпва в първо по делото
съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5