Решение по дело №4007/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261372
Дата: 23 ноември 2020 г.
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20205330104007
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 261372                    23.11.2020 година                    град Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при участието на секретаря Радка Цекова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4007 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 203 ЗВ и чл. 86  ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. "Шести септември" № 250, представлявано от управителя С.Л.Н., чрез юрисконсулт Н., е предявил против В.К.М., ЕГН ********** *** иск за признаване на установено, че ответникът дължи следните суми: 389,13 лева главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 29.12.2016 г. до 13.11.2019 г. за обект, находящ се в гр. П.; сумата от 41,75 лева - обезщетение за забава, дължимо за периода от 31.01.2017 г. до 31.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 16.12.2019 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 20681/2019 г. по описа на ПдРС, ХХІІ гр. с.

В исковата молба се твърди, че за периода от 29.12.2016 г. до 13.11.2019 г., ответникът имал непогасени задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода  за ползван от него обект, находящ се в гр. П. по партида с аб. № ***, като за потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба.

Твърди се, че съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на ЗРВКУ.

Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги, като в тази връзка фигурира в базата данни на оператора като потребител с № ***. Към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждат от публично известни Общи условия.

При условията на неизправно измервателно устройство, задължение на всеки един потребител било да поддържа в изправност монтираните индивидуални измервателни устройства в имотите, които са негова собственост или които ползва. Поради това, при условията на неизправно измервателно устройство са изчислени количества вода по тарифа съгласно разпоредбата на ОУ на ЗРВКУ.

Твърди се, че съгласно чл. 203 от Закона за водите потребителите и водоползвателите на вода и услуги носят отговорност за задълженията си. В тази връзка е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но същата е била връчена по реда на чл. 47 ГПК, с оглед на което предявяват настоящия иск.

Претендират се разноските в заповедното и в настоящото производство.

Ответникът не е депозирал писмен отговор и не се явява в първото по делото заседание, редовно призован и уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

В първото съдебно заседание, проведено на 26.10.2020 г. ответникът не се е явил, редовно призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото ищецът чрез пълномощника си е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл. 131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявения иск следва да се уважи изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 389,13 лева главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 29.12.2016 г. до 13.11.2019 г. за обект, находящ се в гр. П.; сумата от 41,75 лева - обезщетение за забава, дължимо за периода от 31.01.2017 г. до 31.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2019 г. до окончателното погасяване.

По отношение на разноските:

Предвид изхода от спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се претендират. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 75 лв. и 50 лв. –юрисконсултско възнаграждение. Следва да бъдат присъдени и направените по ч. гр. дело № 20681/19 г. по описа на ПдРС разноски- 25 лв. за държавна такса и 50 лв. –юрисконсултско  възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.К.М., ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. "Шести септември" № 250, представлявано от управителя С.Л.Н., следните суми: 389,13 лева -главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 29.12.2016 г. до 13.11.2019 г. за обект, находящ се в гр. П.; сумата от 41,75 лева - обезщетение за забава, дължимо за периода от 31.01.2017 г. до 31.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2019 г. до окончателното погасяване,  които суми са присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 20681/2019 г. по описа на ПдРС, XXII гр. състав.

ОСЪЖДА В.К.М., ЕГН ********** ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. "Шести септември" № 250, представлявано от управителя С.Л.Н., направените по делото разноски в размер на 125 лева, както и направените по частно гр. дело № 20681/ 2019 г. на ПдРС разноски в размер на 75 лева, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Заверен препис от решението, ведно с приложеното ч.гр. дело № 20681/ 2019 г.  по описа на ПдРС, XXII -ри гр. състав да се изпратят на ПдРС, XXII –ри гр. състав.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

                    

 

                                                            

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

ПМ