РЕШЕНИЕ
№ 5348
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110131496 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Т С ЕАД против К.
М. М. и Л. М. М. с искане да бъде установено, че дължат на
топлофикационното дружество сумите от: 1072,75 лева, от които 894,84 лева-
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от 01.11.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
16.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 101,43 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 01.09.2021 г., както и суми за
дялово разпределение 63,43 лева - главница за периода от 01.08.2018г. до
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 16.09.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, и 13,05 лева - лихва за периода от 01.10.2018г. до
01.09.2021 г.; сумите се разпределят както следва: за К. М. М. с ЕГН
********** - 1/4, а именно: сума от 268,19 лева, от които 223,71 лева-
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от 01.11.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
16.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 25,36 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 01.09.2021г., както и суми за
дялово разпределение 15,86 лева - главница за периода от 01.08.2018г. до
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 16.09.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, и 3,26 лева - лихва за периода от 01.10.2018г. до
01.09.2021г.; Л. М. М. с ЕГН:********** - 3/4, а именно: сума от 804,56 лева,
от които 671,13 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.11.2018г. до 30.04.2020г., ведно със
законната лихва от 16.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и
76,08 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 01.09.2021г., както и
суми за дялово разпределение 47,58 лева - главница за периода от
1
01.08.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 16.09.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, и 39,15 лева - лихва за периода от
01.10.2018г. до 01.09.2021 г. Ищецът твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен
да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след публикуването им на
интернет страницата на дружеството. Ответникът Л. М. в срока по чл. 131
ГПК подава отговор на исковата молба, с който признава иска и прави
възражение за плащане. Ответникът К. М. в срока по чл. 131 ГПК подава
отговор на исковата молба, с който оспорва потребителското си качество. Не
оспорва реалната доставка на топлинна енергия и на услугата дялово
разпределение. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на
2
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за
битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на
принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както
за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
След анализа на доказателствената съвкупност, съдът не счита, че
качеството на потребител на ответницата К. М. е доказано. За установяване на
този факт от ищеца бяха представени Нотариален акт от 04.07.2007 г. (л. 15 от
делото), Нотариален акт от 11.10.1954 г. (л. 17 от делото) и Заявление-
декларация от 11.05.2009 г. (л. 22 от делото). Нито едно от тези доказателства
не посочва М. като собственик или титуляр на вещно право на ползване.
Напротив, както от първия Нотариален акт, така и от Заявлението-декларация
се установява, че облигационното отношение за доставяне на топлинна
енергия е възникнало между ищеца и ответника М.. По смисъла на Закона за
енергетиката, „потребител“ е или собственика на имота, или неговия
ползвател, като под този термин следва да се разбира субект на вещното
право на ползване по смисъла на чл. 56 от Закона за собствеността. Поради
това съдът счита, че по отношение на К. М. качеството потребител не е
доказано и исковете следва да се отхвърлят на това основание.
По отношение на ответника Л. М., с оглед направените от него
признания, съдът намира, че всички правнорелевантни факти, от които
произтичат неговите задължения, са осъществени. Той има качеството на
3
потребител и за процесния период ищецът му е доставил претендираната
топлинна енергия и услуга дялово разпределение. Възражението за плащане
на вземането в цялост също се доказва като безспорно от страните. С оглед на
това исковете срещу него също са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По отношение на разноските, съдът счита, че въпреки отхвърлянето на
исковете, такива следва да се присъдят в тежест на ответника Л. М.. Налице е
постоянна задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в
определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - опр. №
843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. №
300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение
№ 595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и
цитираните в последното актове, приемаща, че, когато ответникът е дал повод
за завеждане на делото и в хода на производството е направено оттегляне или
отказ от иска, обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от
ищеца, а възникнали в резултат действия на ответника, извършени след
подаване на исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна
защита на заявеното като спорно право, например извършено плащане на
претендираната сума, ищецът има право на направените разноски.
Настоящият случай е точно такъв. Направеното от ответника Л. М. плащане е
направено след входирането на исковата молба по настоящото дело. Когато
причината за завеждането на делото се намира в извънпроцесуалното
поведение на ответника и пак поради негово процесуално или
извънпроцесуално поведение последващо се стигне до прекратяване на
производството, поради отпадане на правния интерес от продължаването му,
той следва да понесе отговорността за разноските. Въпреки това и доколкото
исковете срещу К. М. са изначално неоснователни, Л. М. следва да заплати
тази част от тях, която съответства на неговата квота от общото вземане.
Общият размер на вземането е 1072,75 лева, а дължимата и заплатена от М.
част от него е 804,56 лева. От ищеца са заплатени 50 лева – държавна такса в
заповедното и настоящото производство, както и юрисконсултско
възнаграждение, което съобразно с фактическата и правна сложност на
делото съдът определя на общо 150 лева. Заплатените от ищеца 300 лева –
депозит за особен представител на ответника К. М. следва да останат в негова
тежест поради изначалната неоснователност на исковете. С оглед на това на
ищеца се дължат 150 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на
управление: искове срещу К. М. М., ЕГН ********** със служебен адрес гр.
за признаване за установено, че му дължи сумата от 223,71 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за имот с адрес
за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
16.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 25,36 лева
– мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2019 г. до
01.09.2021 г., сумата от 15,86 лева – главница за предоставена услуга дялово
разпределение за имот с адрес гр. София, ул. Солунска, № 58, вх. Б, ет. 5, ап.
11 за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законната лихва от
16.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
4
3,26 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от 01.10.2018 г.
до 01.09.2021 г., като недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТТ С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б искове срещу Л. М. М., ЕГН
********** със служебен адрес за признаване за установено, че му дължи
сумата от 671,13 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за имот с адрес за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 16.09.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 76,08 лева – мораторна лихва върху тази главница за
периода от 15.09.2019 г. до 01.09.2021 г., сумата от 47,58 лева – главница за
предоставена услуга дялово разпределение за имот с адрес за периода от
01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законната лихва от 16.09.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 39,15 лева –
мораторна лихва върху тази главница за периода от 01.10.2018 г. до
01.09.2021 г., като погасени чрез плащане.
ОСЪЖДА Л. М. М., ЕГН ********** да заплати на „Т С ЕАД, ЕИК:на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 150 лева – разноски в производството
съобразно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач
Бруната България ООД на страната на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5