Р
Е Ш Е
Н И Е № 188
гр. Габрово, 09.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на осми август през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВА ДИМОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при секретаря Ваня Григорова,
като разгледа докладваното от съдията Димова в.гр.д. № 247 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение
№ 221 от 28.02.2019 г. по гр.д. № 628 по описа за 2019 г. Районен съд
–Габрово е признал за незаконно и отменил, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на М.П.М., ЕГН ********** извършено със Заповед № 26/13.02.2019
г., поправена със Заповед № 27/13.02.2019., издадена от Административния
ръководител на Окръжна прокуратура - Габрово, на основание чл.328, ал. 1, т. 2 КТ. Възстановил я е, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, на заеманата до
уволнението й длъжност - "***", в Окръжна прокуратура Габрово. Осъдил е Окръжна прокуратура-
Габрово да заплати на М.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.
344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, сумата от 3 585,24 лева - обезщетение за
периода от 14.02.2019 г. до 14.05.2019 г., представляващо разликата между
пропуснатото трудово възнаграждение и полученото по трудово правоотношение при
друг работодател, като е отхвърлил иска за присъждане на сумата над 3585,24 лв.
до претендираният размер от 7170,48 лв. за периода от 15.05.2019 г. до
14.08.2019 г. Осъдил е на разноски.
Против така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба вх. № 4381 от 07.06.2019 г. от
Окръжна прокуратура - Габрово, чрез административния ръководител на ГОП Н.Ж..
Обжалва постановеното решение в частта,в която уволнението е признато за
незаконно, ищцата е възстановена на работа и ГОП е осъдена да заплати
обезщетение. Счита, че решението е постановено при съществено нарушение на
процесуалния и материалния закон, неправилни фактически правни изводи и
необоснованост. Позовава се на чл. 167, ал. 1,т. 3 от ЗСВ, съгласно който
окръжния прокурор е административен ръководител. Служителите в администрацията
на окръжните прокуратури се назначават от административния ръководител на
съответната окръжна прокуратура /чл. 40, ал. 1,т. 2 от ЗСВ и чл. 90 и сл. от
ПАПРБ/. По силата на тези разпоредби трудовото правоотношение възниква между
окръжната прокуратура -работодател и съответния служител. Възникването,
изменението, прекратяването на правоотношението се извършва с акт на окръжния
прокурор. Прокурорската колегия на ВСС не е и не може да бъде страна по трудово
правоотношение със служител в администрацията на ПРБ.
Позовава се на
чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ във вр. с чл. 343, ал. 2 от ЗСВ и решение Протокол № 32/03.12.2018 г., т .2, въз основа
на които на 02.12.2019 г. е подписано Допълнително споразумение № 01/2019 г. между ОП - Габрово- работодател
и Н.К.К. - служител по отношение на длъжността "***" в ГОП, считано
от 01.01.2019 г. Промяната е обективирана и в поименното длъжностно разписание
на магистратите и съдебните служители от ГОП към 13.02.2019 г., в което са
посочени имената на двама служители на длъжността "***" - М.П.М. и
Н.К.К.. В така създадените трудови правоотношение със служителките М. и К.
Прокурорската колегия не е страна. Броят
на съдебните служители се определя от Прокурорската колегия на ВСС по
предложение на главния прокурор, в
рамките на бюджета на Прокуратурата на Република България. Правомощията
по разкриване и закриване на бройки на съдебните служители са изцяло на
съответните колегии. Счита, че прокурорската колегия не е работодател, поради
което няма властта да съкращава длъжности по смисъла на чл. 328, ал. 1, т.2 от КТ, а да закрива бройки и да определя броя на служителите и по този начин да
"съкращава длъжности" по смисъла на чл.30, ал. 5, т. 8 от ЗСВ.
Посочва съдебна практика на ВКС. Твърди, че съгласно решението на Прокурорската
колегия на ВСС по Протокол № 32/03.12.2018 г., т. 2.1.3 е довело до
последвалото съкращаване на длъжността "***". Съобразно решението,
считано от същата дата 01.01.2019 г. е утвърдено длъжностното разписание на
съдебните служители от ОП - Габрово, в което в щата на ГОП е предвидена една
бройка за длъжността "***".
На следващо
място оспорва извода на съда като неправилен и необоснован по отношение на
законосъобразността на извършения подбор. В отговора на исковата молба са
изразили становището, че подборът е извършен между служители от администрацията
на ГОП, заети на длъжност "***". След разкриване на Териториално
поделение в гр. Трявна към РП- Габрово, дейността на общата администрация на закритата
РП- Габрово е разпределена между РП- Габрово и ОП - Габрово, като дейността на
направление "Финансова-стопанска дейност" е разпределена на ОП-
Габрово, поради което трудовото правоотношение със съдебния служител на
длъжността "***" в закритата РП-Трявна се урежда съобразно
разпоредбата на чл. 123, ал. 1,т. 7 от КТ или трудовото правоотношение се
запазва, като работодател по него остава ОП - Габрово. Моли да се отмени изцяло
обжалваното решението, като неправилно, поради необосновани нарушения на
процесуалните правила и материалния закон, в следствие на неверни фактически и
правни изводи. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
В
законоустановения срок подаден отговор на въззивната жалба на ГОП от М.П.М.-Д.,
чрез адв. Г.Н. от Великотърновска адвокатска колегия. Оспорват подадената жалба
и претендира разноски. Излагат подробни съображения. Твърдят, че няма никакво
съкращаване на щата, нито е взето решение от компетентния орган за това. В
правомощията на Прокурорската колегия е да се съкрати щата по смисъла на чл.
328, ал. 1, т. 2, пр. 2, а не на административния ръководител, който има право
да представлява работодателя. Оспорват оплакването на жалбоподателя, свързано с
фактите и обстоятелствата около извършения от работодателя подбор. Счита, че то
е неоснователно, несъстоятелно и недоказано. Твърдят, че не е настъпила
твърдяната от жалбоподателя "преклузия", тъй като съдът следи
служебно за това дали подборът е проведен законосъобразно. Подборът е
немотивиран и липсват критериите по чл. 329 от КТ, както и доказателства, които
да установяват съответствието на поставените точки на служителите с
притежаваните от тях образование, квалификации, атестационни оценки и прочие.
Оспорили са верността на резултатите от този тест, изложени в протокола от
работата на комисията, както и останалите поставени оценки. Счита, че не е
спазен критерият в чл. 329 КТ - да останат на работа тези, които по-висока
квалификация и работят по- добре. Ответницата по въззивната жалба на ГОП има
по-дълъг стаж и професионален опит от лицето, което е избрано от комисията.
Оспорват твърденията на жалбоподателят, че подборът е извършен между служители
от администрацията на ГОП, заети на длъжност "***", тъй като
длъжността "***" в ГОП е една и тя се е заемала до този момент от ищцата.
Другата служителка не е била служителка на ГОП.
Постъпила е
въззивна жалба вх. № 4483 от 12.06.2019 г. и от М.П.М.-Д., чрез адв. Н. в
частта, в която е отхвърлен предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с
чл. 225, ал. 2 от КТ за присъждане на сумата над 3585,24 лв. до претендирания
размер от 7170,48 лв. за периода от 15.05.2019 г. до 14.08.2019 г. В частта, с
което ответникът ГОП е осъден да заплати на ищцата сумата от 329,47 лв. -
разноски по делото, вместо пълния размер от 650,00 лв. и в частта, с която
ищцата е осъдена да заплати разноски на ответника в размер на 73,97 лв. Моли в
тези части да се отмени решението и да се уважи изцяло предявения иск за
заплащане на обезщетение в пълния му размер, както и да се отменят присъдените
в полза на ответника разноски, респективно да се намалят съобразно уважената
част от иска., както и да се присъдят на ищцата пълния размер на сторените от
нея разноски пред първата инстанция. Претендира разноски за настоящата
инстанция.
В срок е депозиран
отговор по въззивната жалба на М.-Д.. Считат решението за правилно и
законосъобразно в обжалваната му част. Моли да се постанови решение, с което да
се отхвърли въззивната жалба. Претендират разноски, включително и за
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно
заседание страните поддържат подадените въззивни жалби и отговорите.
От фактическа
страна настоящата страна установи следното:
Пред Районен
съд – гр. Габрово са подадени обективно кумулативно съединени искове за отмяна
на уволнението - чл. 344, ал. 1,т. 1 от КТ за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност "***" при ответника - чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ,
както и осъдителен иск за заплащане на сумата от 7170,48 лв. - представляваща
разликата между пропуснатото трудово възнаграждение и полученото по трудово
правоотношение с друг работодател в рамките на 6-месечния срок след незаконното
уволнение от ответника . чл. 344, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 255 от КТ.
Възражението
на прокуратурата е, че извършеното съкращаване на щата е правилно и законосъобразно
въз основа на проведения законосъобразен подбор. Прекратяването на трудовото
правоотношение с ищцата е извършено съобразно нормите на КТ и решенията на ПК
на ВСС, поради което не се дължи претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 2
от КТ.
За да
постанови обжалваното решение, съдът е приел, че трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ, поради съкращаване на щата.
За правомерността на уволнението поради съкращаване в щата е необходимо
извършване на съкращаване в щата като разпореждане на съответния компетентен
орган за премахване на определена щатна бройка или щатни бройки за определени
длъжности, респ. за промяна на трудовите функции на съществуващите бройки по
щатното разписание. Първоинстанционният съд е приел, че процесното уволнение е
незаконосъобразно, тъй като липсва решение на компетентния затова орган -
прокурорската колегия на ВСС за съкращаване в щата на администрацията на ГОП.
Позовал се е на представените извлечения от заседанията на Прокурорската колегия
на ВСС, в които не е било взето решение за премахване на определена щатна
бройка или щатни бройки за длъжността главен счетоводител, както и на
утвърденото щатно разписание, което е в сила от 01.01.2019 г. административният
ръководител на съответната прокуратура няма правото да съкращава /трансформира/
длъжности. Приел е, че както преди, така и след прекратяване на трудовия
договор с ищцата не е налице решение на компетентния за това орган да изменя
щатното разписание, т.е не е налице решение съкращаване на щата по смисъла на
чл. 328, ал. 1,т. 2 КТ.
Първоинстанционният
съд е приел, че ответника не е извършил законосъобразен подбор по чл. 329 КТ,
въпреки разпределената му доказателствена тежест. Позовал се е, че при
оспорване от страна на работника на факта на извършения подбор, използваните
критерии, включените лица, съответствието на получените оценки с действителните
качества на участниците и др., работодателят трябва да докаже обстоятелствата
по протокола чрез разпит като свидетел на един или повече от лицата, които са
го подписали. В самия протокол са вписани само цифровите оценки, но няма
мотивиране за тяхното поставяне, няма точно и ясно словесно обяснение защо на
съответния служител е поставена съответната оценка и това отразяване в
протокола само на цифрови оценки възпрепятства съдебната проверка и преценка за
законосъобразността му. Мотивиран така съдът е приел, че при прекратяването на
трудовото правоотношение на ищцата с ответника не са спазени изискванията на
чл. 329 от КТ за провеждането на подбор между двете служителки заемащи
длъжността "***".
По отношение
на претендираното обезщетение, съдът е приел, че е доказано, че непросредствено
след уволнението на 14.02.2019 г., ищцата е постъпила на работа при нов
работодател, където получава по-ниско брутно трудово възнаграждение. Към
момента на приключване на съдебното дирене, шестмесечният период, за който
ищцата е претендирала обезщетение изтича на 14.08.2019 г. не е изтекъл, поради
което претендираната сума е присъдена в размер на 3585,24 лв., а до пълния
размер от 7170,48 лв. е отхвърлен.
Мотивиран
така, съдът е поставил своя съдебен акт.
Въззивният съд
намира атакуваното решение за валидно и допустимо, а жалбата срещу него изхожда
от процесуално легитимирано лице. След извършена служебна проверка на
първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е
изцяло валидно, допустимо и правилно. Предвид изложеното и на основание чл.
272 ГПК, настоящият състав препраща към мотивите на Районен съд – гр.
Габрово изцяло - относно преценката на доказателства, фактическите констатации
на съда и формираните въз основа на тях правни изводи.
По делото е
установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата
на сключения между тях трудов договор за длъжността "***", което е
било прекратено на 14.02.2019 г., въз основа на Заповед № 26/13.02.2019 г.,
поправена със Заповед № 27/13.02.2019 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, издадена от административния ръководител на Окръжна прокуратура - Габрово.
Видно от
представения трудов договор № 02/2019 г. от 12.02.2019 г., считано от
14.02.2019 г., ищцата е била назначена в Районна прокуратура - Габрово на
длъжност "***".
По делото са
представени извлечение от Протокол № 32 от заседание на ВСС проведено на
03.12.2018 г. по т.2.1.4 и т.2.1.3, където е взето решение за определяне на
броя и видовете длъжности за съдебни служители в администрациите на окръжните
прокуратури и районните прокуратури, чиито район предстои да бъдат разкрити териториални
отделения, считано от 01.01.2019 г. за РП- Габрово и за ОП- Габрово.
Представено и утвърденото поименно длъжностно /щатно/ разписание на
магистратите и съдебните служители от ГОП към 13.02.2019 г.
Представени са
доказателства имащи отношение с оспорената процедура по подбор и предмета на
делото.
От така установеното фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
По отношение
на подадената въззивна от Окръжна прокуратура - Габрово.
Предмет на
обжалване е Заповед № 26/2019 от 13.02.2019 г. на Административния ръководител
на Окръжна прокуратура - Габрово за прекратяване на трудовото правоотношение на
М.П.М.-Д., ЕГН ********** с място на работа: Окръжна прокуратура, на длъжност:
***. Като основание са посочени чл. 140, ал.1,т.2 от ЗСВ, чл. 328, ал. 1, т. 2
предложение 2 във вр. с чл. 326, ал. 2 във вр. с чл. 329 от Кодекса на труда.
Видно от обжалваната Заповед №
26/2019 от 13.02.2019 г. и Заповед № 27/2019 от 13.02.2019 г. за поправка на
очевидна фактическа грешка с М.М.-Д. е прекратено трудовото правоотношение
поради съкращаване на щата и извършената за това процедура за подбор. Върху
този факт следва да се съсредоточи въззивната проверка на обжалваното решение.
Съкращаването
на щата представлява премахване на щатни бройки от щатното разписание на
предприятието. В случая компетентен да извърши промяната е Прокурорската
колегия на ВСС, която е определила щата на Районна прокуратура - Габрово и на
Окръжна прокуратура - Габрово с решение, взето на 03.12.2018 г., за което има
приложени по делото извлечение от Протокол № 32 на ПК на ВСС.
За да е налице
основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2,
пр. 2 от КТ е необходимо да има реално съкращаване на щата, което да е налице
към момента на уволнението и да е извършено по съответния ред и от орган, който
има право да извършва такива промени, така както е приел и първоинстанционния
съд.
Съдът следва
да изследва дали съкращаването на щата е реално или фиктивно, т.е дали има
реална промяна на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното
разписание. От представените доказателства по делото се установява, че от
01.01.2019 г. в утвърденото щатното
разписание на ГОП е предвидена 1 щ.бр. за длъжността "***", което е
било същото и за 2018 г. по отношение на тази длъжност.
Във връзка с
това, настоящата инстанция намира, че няма решение на Прокурорската колегия на
ВСС, която е компетентния орган за определяне на щата на ГОП, за промяна на
щата по отношение на длъжността "***" към Окръжна прокуратура -
Габрово. Прокурорската колегия на ВСС не е променила щата на ГОП, а напротив
утвърдила го е с решението си по Протокол № 32 от 03.12.2018 г. Щатното
разписание за тази длъжност и за 2018 г. и за 2019 г. е за 1 щ.бр. На тази
щатна бройка е била назначена служителката М.. С утвърденото щатно разписание
за 2019 г. не е премахната щатната бройка "***", за да има
съкращаване на щата, а е възпроизведена отново както е за 2018 г.
Във въззивната
жалба се прави възражение, че Прокурорската колегия на ВСС не може да бъде
страна по трудовото правоотношение със служител в администрацията на
Прокуратурата на Република България.
Съгласно чл.
140, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, административният ръководител на съответната
прокуратура назнача и освобождава служителите в нея, съобразно утвърдения му щат.
Същият действа при условията на обвързана компетентност по отношение на
трудовите правоотношения със съответния служител. Безспорно ищцата М. е била в
трудово- правни отношения с Окръжна прокуратура - Габрово, а не с Прокурорската
колегия на ВСС и за това трудовото й правоотношение е било прекратено от
административния ръководител на тази структура. Съобразно разпоредбите на ЗСВ,
компетентният орган по разкриване и закриване на щатни бройки е Прокурорската
колегия на ВСС, а административният ръководител. В тази насока се е произнесъл
и първоинстанционния съд, поради което настоящата инстанция намира възражението
за неоснователно.
Както се
посочи по-горе, за да е налице уволнение поради съкращаване в щата е необходимо
извършване на съкращаване от компетентния орган, в случая на Прокурорската
колегия на ВСС, а такова няма.
Във въззивната
жалба се излагат оплаквания относно приетото от първоинстанционния съд по
отношение на проведения подбор.
Ответната прокуратура
е приела, че при наличие на 1 щ.бр. за длъжността "***" е необходимо
да се извърши подбор между назначената на тази длъжност М.М.-Д. и служителката
Н.К., която е изпълнявала длъжността "***" в Районна прокуратура -
Трявна до взимане на решението на ПК на ВСС за преструктуриране на
прокуратурите.
Съобразно
константната съдебна практика, ако работникът е оспорил извършения подбор,
критериите, които са използвани, лицата участващи в него, получените оценки и
т.н., в тежест на работодателят е да докаже обстоятелствата по протокола чрез
разпит на свидетел, който го е подписал. В тази насока са дадените указания при
разпределяне на доказателствената тежест с предварителния доклад. Препис от
него е бил връчен на ответника и той е можел в едноседмичен срок да вземе
становище по него и да предприеме съответните процесуални действия. Съдът е
предупредил и за последиците от неизпълнение на указанията и е указал за кои
твърдени от страните факти не са посочени доказателства. В следствие на това
твърдяните от ответника факти са останали недоказани, въпреки указаното.
Ответникът не е направил пълно и главно доказване по твърдените от него факти.
Настоящата
инстанция приема, че правилно и законосъобразно Габровски районен съд е приел,
че при прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата с ответника не са
спазени изискванията на чл. 329 от КТ за провеждане на подбор между двамата
служители, заемащи длъжността "***".
Във връзка с
горното, съдът намира, че въззивната жалба подадена от административния
ръководител на Габровска окръжна прокуратура против обжалваното решение е
неоснователна.
По отношение на въззивната жалба
подадена от адв. Г.Н. от Великотърновска адвокатска колегия, в качеството му на
процесуален защитник на М.М.-Д..
В жалбата се
правят оплаквания за незаконосъобразност на постановеното решение в частта му,
с която е отхвърлен предявения иск по чл. 344, ал. 1, т.3 във вр. с чл. 225,
ал. 2 от КТ за присъждане на сумата над 3585,24 лв. до претендирания размер от
7170,48 лв. за периода от 15.05.2019 г. до 14.08.2019 г., както и в частта за
разноските.
Съдът намира,
че и в тази си част първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.
Съдът обстойно е мотивирал защо приема, че присъжда размера 3585,24 лв., а го
отхвърля за горницата до пълния претендиран размер. В решението си съдът е
посочил, че дори да е отхвърлил иска в тази му част, поради новонастъпили
обстоятелства въззивният съд съобразява шестмесечния срок и следва да се
произнесе в отхвърлителната част.
Съдът
съобразява, че при присъждане на обезщетение при незаконно уволнение следва да
се има предвид времето от приключването на съдебното дирене в
първоинстанционното до приключването на съдебното дирене във въззивното
производство, но за не повече от 6 месеца. В настоящия случай съдебното дирене
във въззивното производство е приключило на 08.08.2019 г. и към тази дата
следва да се уважи исковата претенция, като на ищцата се доприсъди сумата от
3422,24 лв. или общо сумата от 7007,48 лв. за периода 14.02.2019-08.08.2019 г.
С въззивната
жалба се моли да се отмени решението в частта, в която ищцата е осъдена да
заплати на ГОП разноски в размер на 73,97 лв. и й е присъден адвокатски хонорар
в размер на 329,47 лв., вместо претендирания от 650,00 лв.
Съдът намира
това искане за основателно, поради което съобразно уважената и отхвърлена част
на иска следва да се присъдят направените и претендиралите разноски. На ищцата
ще се дължат разноски в размер на 635,22 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а на ответникът 3,90 лв., на
основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК. За въззивната инстанция на М.М.-Д. следва да се присъдят претендираните
разноски за адвокатски хонорар в размер на 325,00 лв., за които има представен
списък на разноските и договор за правна защита и съдействие или общо за двете
инстанции се дължи сумата 960,22 лв.
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Габровски окръжен съд сумата от 136,89 лв.,
представляваща дължимата държавна такса съобразно уважения иск- 4% върху сумата
от 3 422,24 лв.
На основание изложеното въззивният съд прие,
че решението, постановено от Районен съд
– гр. Габрово е правилно и
законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
ОТМЕНЯ решение № 221 от 28.05.2019 г.,
постановено по гр.д. № 628/2019 г. по описа на Габровски районен съд, В ЧАСТТА
в която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 във
вр. с чл. 225 от КТ за сумата над 3 585,24лв. до 7007,48лв. за периода от
15.05.2019г. до 08.08.2019г., както и в частта на присъдените разноски в полза
на М.П.М.-Д. в размер на 329,47 лв. и разноските, които е осъдена да заплати на
Окръжна прокуратура - Габрово в размер на 73,97 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Окръжна прокуратура Габрово, с
адрес в гр. Габрово, пл. „Възраждане” № 1 да заплати на М.П.М., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 3422,24лв. /три хиляди четиристотин двадесет и два лева и
24 ст./ - обезщетение за периода от 15.05.2019 г. до 08.08.2019 г.,
представляващо разликата между пропуснатото трудово възнаграждение и полученото
по трудово правоотношение при друг работодател, на основание чл. 344, ал. 1, т.
3 във вр. с чл. 225 КТ.
ОСЪЖДА Окръжна прокуратура Габрово, с
адрес в гр. Габрово, пл. „Възраждане” № 1 да заплати на М.П.М., ЕГН **********,
с адрес *** сумата 960,22 лева /деветстотин и шестдесет лева и 22 ст./ -
разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.П.М., ЕГН **********, с адрес
*** да заплати на Окръжна прокуратура Габрово, с адрес в гр. Габрово, пл.
„Възраждане” № 1 сумата 3,90 лева /три лева и 90 ст./ - разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Окръжна прокуратура Габрово, да заплати
по сметка на Окръжен съд-Габрово сумата 136,89 лева /сто тридесет и шест лева и
89 ст./ – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните
при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.