Р Е Ш Е Н И Е
№ 261089 / 25.10.2021г.
гр. Перник, 25.10.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Анелия Найденова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 6199 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Стилиян Радиев, срещу А.Г.К., с ЕГН: **********,
с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 3222.15 лева, от
които: сумата от 2698,73 лева, представлява главница по договор за
потребителски кредит № **********/14.05.2018 г., сумата
от 211.86 лева – представлява възнаградителна лихва за периода от 15.08.2018 г.
до 15.05.2019 г., сумата от 311.56 лева – представляваща обезщетение за забава
за периода от 15.08.2018 г. до 18.11.2019 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното
плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че процесните вземания произтичат от договор за потребителски
кредит № **********/14.05.2018 г., сключен
между ищеца и ответника. Твърди се, че договорът е сключен при следните
параметри: сума на кредита – 3000 лева, срок на кредита – 12 месеца, годишен
процент на разходите /ГПР/ 48.93 %,
годишен лихвен процент /ГЛП/ 18.47 %. Твърди се, че на ответника е
предоставена и застраховка срещу 140.40 лева, като му е начислена и еднократна
такса за оценка на риска – в размер на 376.85 лева. Посочените две суми заедно
с главницата и договорната лихва по кредита са разсрочени на 12 месечни вноски
– 11 от които на стойност 323.25 лева, а последната на стойност 323.31 лева. В
тази връзка и общият размер на задълженията по договора възлизал на 3879.06
лева по погасителен план.
Твърди се,
че след сключване на договора ищецът е изпълнил надлежно задълженията си по
същия като е предоставил на ответника сумата от 3000 лева.
На следващо
място в исковата молба се твърди, че първоначално длъжникът е изпълнявал точно
задълженията си по кредита, но впоследствие е започнал да допуска забава в
плащанията и преустановил същите. Доколкото всички вноски по кредита падежили
редовно – последната на 15.05.2019 г. предсрочна изискуемост не била обявявана.
В тази
връзка се посочва, че неизплатената част от задълженията на ответника по
договора за кредит възлиза на общо 3222.15 лева, която сума се претендира
изцяло с исковата молба. С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат
уважени.
С исковата
молба са представени писмени доказателства: договор за потребителски кредит № **********/14.05.2018 г.,
застрахователно удостоверение и заявление декларация за установяване на
договорни отношения.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото чрез назначения му особен представител –
адв. В.Б. е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват по
основание и размер.
В тази връзка на първо място се
твърди, че договорът за кредит бил недействителен на основание чл. 22 от Закона
за потребителския кредит /ЗПК/. Излагат се доводи, че от исковата молба, а и от
съдържанието на договора не ставало ясно за потребителя какъв е общият размер
на задълженията му – веднъж била посочена обща стойност на кредита от 3517.25
лева, а по погасителен план плащанията били на обща стойност 3879.06 лева. Не
било ясно за потребителя и как е формиран ГПР – в размер на 48.93 %, при
положение, че ГЛП възлизал на 18.47 % т.е. не ставали ясни компонентите на ГПР,
нито тяхната стойност по отделно. Това според ответника накърнявало правото му
да е информиран за реалното оскъпяване на кредита му. По тези съображения се
прави извод, че договорната лихва по кредита също била незаконосъобразно
начислена.
На следващо място се твърди, че към
договора за кредит липсвали общи условия, както и преддоговорна информация за
потребителя в това число стандартен европейски формуляр.
На последно място се излагат
подробни доводи, че задълженията за заплащане на такса за оценка на риска и
застрахователна премия били недействителни като противни на закона и добрите
нрави и резултат от неравноправни клаузи.
Излага се възражение и че ищцовото дружество не представяло
доказателства за реално условията на сумата по кредита от ответника. С тези
аргументи се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.
В съдебно
заседание, проведено на 27.09.2021 г., процесуалният представител на ищеца не
се явява. Изразява писмено становище за основателност на исковете, поради което
и иска същите да бъдат уважени.
Ответникът
А.Г.К.
редовно призован, не се явява. Вместо него се явява назначеният му особен
представител – адв. В.Б., която изразява становище за отхвърляне на исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото
производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал
заповед № 5421/28.11.2019 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7569/2019 г. по
описа на РС Перник. Заповедта е връчена на длъжника А.Г.К. по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК.
От представено по делото копие от договор за
потребителски кредит № **********/14.05.2018 г. и
погасителен план към него се установява, че на 14.05.2018 г. между ищеца
„ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД като заемодател и ответника
като заемополучател, е сключен договор за паричен заем при следните параметри:
сума на кредита: 3 000 лева, застраховка „Живот“ 140.40 лева, еднократна такса
за оценка на риска – 376.85 лева /или общо 3517.25 лева, която сума ищецът
възприема като главница/, срок на кредита: 1 година, с падеж на първа вноска
15.06.2018 г. и с падеж на последна вноска – 15.05.2019 г., годишен процент на
разходите /ГПР/ 48.93 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 18.47 %. При тези
параметри общото задължение по кредита е в размер на 3879.06 лева при
ежемесечна погасителна вноска в размер на 323.25 лева /последна вноска 323.31
лева/. Доколкото дружеството възприема сумите от: 3 000 лева /заемна сума/,
140.40 лева /застрахователна премия/ и 376.85 лева /такса за оценка на риска/,
то същите в общ размер от 3517.25 лева са разсрочени в рамките на размера на
всяка погасителна вноска. В погасителния план обаче не е посочена частта от
главницата респективно частта от лихвата, таксата и застрахователната премия,
които се погасяват с всяка вноска. Към договора няма представени общи условия,
не се твърди и същият да е сключен при такива. По делото не се твърди и да е
обявявана предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит.
От приложена по делото застрахователно удостоверение №
81001NLB2011**********2018 се
установява, че ответникът е сключил застраховка със ЗК „Уника Живот“ АД с покрити
рискове: смърт, трайна пълна неработоспособност и временна пълна
неработоспособност.
По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна
експертиза /ССчЕ/, от която се установява, че уговорената сума на заема от 3000
лева е усвоена от страна на ответника, като съгласно разяснения на вещото лице
от съдебно заседание, му е преведена от заемодателя чрез паричен превод през
„ИЗИ пей“ АД.
В изпълнение на задълженията си по кредита ответникът
е направил плащания в размер на общо 981.72 лева до датата 01.08.2018 г. С
посочената сума в счетоводството на ищеца са погасени 818.52 лева от стойността
на главницата, 149.95 лева от стойността на договорната лихва за периода от
15.05.2018 г. до 15.08.2018 г. – съгласно погасителен план, както и 13.25 лева
от стойността на обезщетението за забава.
Съгласно експертизата ако по договора за кредит не е
налице задължение в размер на 376.85 лева – за такса за оценка на риска и
140.40 лева – застрахователна премия, то с внасяне на сумата от 981.72 лева
биха били погасени 807.15 лева от стойността на главницата, 163.27 лева от
стойността на договорната лихва за периода от 15.05.2018 г. до 15.09.2018 г. –
съгласно погасителен план, както и 11.30 лева от стойността на обезщетението за
забава.
В тази връзка ако по договора за кредит не е налице
задължение в размер на 376.85 лева – за такса за оценка на риска и 140.40 лева
– застрахователна премия, то неплатените задължения от ответника са в общ
размер от 2579.94 лева, формирани,
както следва: 2192.35 лева –
главница, 124.55 лева – договорна
лихва за периода от 15.09.2018 г. до 25.02.2019 г. и 263.04 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до
18.11.2019 г. Според вещото лице дружеството е осчетоводило дата на предсрочна
изискуемост на 25.02.2019 г.
Изготвената експертиза следва да бъде
кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и
компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост
на вещото лице от изхода на производството. Освен това експертизата е приета
без оспорвания от страните по делото, които не са се възползвали от
възможността да поставят допълнителни въпроси на вещото лице.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл.
86 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 422 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответника по договор за потребителски кредит № **********/14.05.2018 г., за които е издадена заповед № 5421/28.11.2019 г. и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7569/2019г. на Пернишкия
РС за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата
на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е
допустим като целта му е установяване съществуването на вземанията по съдебен
ред в исково производство.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват
данни ползваната от него услуга да е предназначена за
извършване на търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на
потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните
елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.
От предмета на процесния
договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът
прави извода, че е налице договор за
потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 от ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, а
съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид
договори, които са
уредени в чл. 11 от ЗПК. По тези
съображения и съдът приема, че между страните е налице валидно облигационно
отношение.
В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и
ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора, падежите на всяка вноска (в рамките
на едногодишния период - 15-то число на месеца), брой на вноските (в рамките на
едногодишния период – 12), сумата на кредита (3000 лева), ГЛП (18.47 %), ГПР (48,93 %), такса
за оценка на риска 376.85 лева, застрахователна премия – 140.40 лева и общата
сума дължима от потребителя (3879.06 лева – сбор от сумата по кредита, таксата
за оценка на кредитния рист, застрахователната премия и възнаградителната лихва
за едногодишния период), поради което същият отговоря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 от ЗПК.
Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК,
според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Посоченият извод следва от обстоятелството, че в договора се съдържа погасителен план, под който е
положен подпис
на ответника.
Освен това всяка вноска е в един и същи размер от 323,25
лева /само последната вноска възлиза на 323.31 лева/, а броят и падежът на
вноските също са посочени: 12 броя, всяка платима до 15-то число на съответния
месец, т. е. съдът приема, че е спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 от ЗПК. Единствено за допълнение следва да се отбележи, че не
е необходимо в погасителния план да се посочват последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, доколкото това изискване се отнася при различни лихвени проценти, а в настоящия
случай се касае за фиксирана лихва.
Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК,
според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски.
В договора се съдържа разяснение за правото на потребителя
да получи информация за обстоятелствата, съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК /чл. 12 от договора/, както и за правото на отказ по смисъла на чл. 11, ал.
1, т. 20 от ЗПК /чл.11.3 от договора/.
Горното налага извод, че не са налице основанията за недействителност
на договора за кредит, съдържащи се в чл. 22 от ЗПК, вр., чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2
от ЗПК, в който смисъл и възраженията на ответника са неоснователни.
Налице е настъпила изискуемост на кредита. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че договорът е сключен на 14.05.2018 г. за срок
от една година с първа падежна дата 15.06.2018 г. и последна падежна дата
15.05.2019 г., т. е. същият е изтекъл на 15.05.2019 г., докато ч.гр.д. № 7569
от 2019 г. по описа на Пернишкия РС е образувано на 26.11.2019 г.
Исковата претенция за главница обаче съдът намира за основателна до сумата
от 2192.35 лева. Посоченият извод следва от обстоятелството, че съгласно
заключението по приетата ССчЕ от страна на ответника са усвоени заемни средства
на стойност 3000 лева. Това обстоятелство кореспондира и на уговорките в самия
договор за кредит, където е посочено, че сумата за получаване е в размер на 3000
лева. От своя страна ответникът е извършил плащания в общ размер от 981.72 лева
като от тази сума 807.65 лева са отишли за погасяване на дължимата
главница.
Относно разликата до пълния претендиран размер от 2698.73 лева или за
сумата от 506.38 лева искът за главница следва да бъде отхвърлен. Това е така,
доколкото независимо че заемната сума е 3000 лева, ищецът претендира като
главница вземане в размер на общо 3517.25 лева, което включва наред с усвоената
от заемополучателя сума и сумата 376.85 лева – такса за оценка на кредитния
риск, както и сумата от 140.40 лева – застрахователния премия.
Посочената сума от 376.85 лева съгласно договора за заем представлява
„еднократна такса“ за оценка на риска, но липсва посочване на основанието за
събирането й. За да са изпълнени изискванията на ЗПК, обаче в договора следва да бъде посочено по ясен и разбираем за потребителя
начин основанието за дължимостта и начисляването на посочената „еднократна такса“. В настоящия
случай от съдържанието
на договора потребителят не би могъл да установи
това основание. Освен това
не става ясно и каква услуга заемодателят е извършил за начисляване на
съответната такса. Не се установява и ищецът да е извършил каквито и да било
конкретни действия, нито какъв е поначало начинът на формиране на посоченото
задължение и защо след като се претендира възнаградителна лихва /която
представлява „цената“ на кредита/ в тежест на заемополучателя е възложена и
сумата от 376.85 лева. В тази връзка липсата на подробна информация лишава потребителя от възможността да е
наясно за каква друга парична сума извън стойността на заема се задължава. По тези съображения съдът намира, че процесната
уговорка за заплащане на еднократна такса в размер на 376.85 лева следва да се
приеме за недействителна, доколкото не отговаря на изискванията на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК.
Недължима от ответника се явява и сумата от 140.40 лева, представляваща
застрахователна премия. Посоченият извод се обосновава с обстоятелството, че ищцовото дружество не е представило доказателства да е
заплатило на „Уника Живот“ АД
застрахователна премия по процесната застраховка относно
ответника по делото. Установяването на този факт
е в тежест на ищцовата страна, поради което недоказването му води до
неоснователност на тази искова претенция. В тази връзка и следва да се
отбележи, че с доклада по делото на ищеца изрично е указано, че не сочи
доказателства за заплащане на застрахователната премия. Въпреки това такива
доказателства така и не са представени.
Основателна е и претенцията за договорна
лихва в размер на 124.55 лева за периода от 15.09.2018 г. до 15.05.2019
г., доколкото видно от договора за заем по същия е уговорен ГЛП в размер на
18.47 %, който не е прекомерен. Освен това по делото ищецът не се позовава на
предсрочна изискуемост. За разликата до пълния размер от 211.86 лева или за
сумата от 87.31 лева възнаградителна лихва, както и за периода от 15.08.2018 г.
до 15.09.2018 г. претенцията следва да бъде отхвърлена предвид заключението по
допусната експертиза.
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. По делото е изслушано заключение на
съдебно – счетоводна експертиза, от която се
установява, че мораторната лихва върху главницата за периода от 15.09.2018
г. до 18.11.2019 г. е в размер на 263.04 лева.
До този размер и искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния размер
на претенцията от 311.56 лева или за сумата от 48.52 лева – отхвърлен като
неоснователен. Следва да бъде отхвърлена и претенцията за периода от 15.08.2018
г. до 15.09.2018 г.
На последно
място неоснователно е и възражението на ответника по отношение на размера на ГПР, доколкото
същият съответства на
максималния размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Предвид изложеното ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 2192.35 лева – главница, 124.55 лева – договорна лихва за периода от
15.09.2018 г. до 15.05.2019 г. и 263.04 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до 18.11.2019 г. Законната
лихва върху главницата следва да бъде присъдена от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ в съда
– а именно 26.11.2019 г.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила само ищцовата страна:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № /2018 г. по описа на РС Перник
/заповедно производство/:
В това
производство ищцовото дружество /заявител/ претендира разноски в размер на общо
214.44 лева, от които 64.44 лева държавна такса и 150 лева юрисконсултско
възнаграждение. Заповедният съд обаче е определил на дружеството възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 50 лева. С оглед изхода на делото съобразно
уважената част от претенциите от тези разноски в размер на 114.44 следва да му
бъде присъдена сумата от 91.63 лева.
По
разноските в производството по гр.д. № 6199/2020 г. по описа на РС Перник
/исково производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 1000.44
лева, от които 64.44 лева държавна такса, 300 лева – юрисконсултско възнаграждение,
456 лева – възнаграждение за особен представител и 180 лева – депозит за
експертиза. Видно от приложени платежни нареждания, посочените разноски са
действително извършени. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на ищеца следва да бъдат
определени разноски за юрисконсулт в минималния размер от 100 лева. От така
посочените разноски в общ размер от 800.44 лева с оглед изхода на делото на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 640.90 лева съобразно
уважената част от исковете.
Ответната
страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено
по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Г.К., с ЕГН: ********** и адрес: *** ДЪЛЖИ на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Димитър
Хаджикоцев № 52-54, сумата от обшо 2579.94 лева, от които 2192.35 лева – представляват неплатена главница по договор за потребителски кредит №
**********/14.05.2018 г., 124.55 лева представляват договорна
лихва за периода от 15.09.2018 г. до 15.05.2019 г. вкл. и 263.04 лева – представляват обезщетение
за забава за периода от 15.09.2018 г. до 18.11.2019 г г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 26.11.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 28.11.2019 г. по ч.
гр.д. № 7569/2019 г. по описа на РС Перник КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от общо 642.21
лева, от които 506.38 лева
представляват разликата между уважената главница от 2192.35 лева и пълния
размер на претенцията от 2698,73 лева, 87.31
лева – представляват разликата между уважената възнаградителна лихва от 124.55 лева и пълния размер на
претенцията от 211.86 лева, както и за периода от 15.08.2018 г. до 15.09.2018
г. и 48.52 лева представляват
разликата между уваженото обезщетение за забава от 263.04 лева до пълния размер
на претенцията от 311.56 лева, както и за периода от 15.08.2018 г. до
15.09.2018 г., поради неоснователност на претенциите за
тези суми и периоди.
ОСЪЖДА А.Г.К., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „ТИ БИ АЙ Банк“
ЕАД, с ЕИК: ********* сумата от общо 91.63
лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 7569/2019 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо
640.90 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство,
съобразно уважената част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 7569 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.