№ 30
гр. гр.Велинград, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200263 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР.
Образувано е по жалба, подадена от К. Д. (Cocciolla Gennaro), ЛНЧ
**********, с адрес: с. Величково, обл. Пазарджик, ул. „***“ № 3, чрез
пълномощника адв. Р.А. – АК-Пазарджик, против Заповед за задържане на
лице рег. № 367зз-108 от 10.06.2021 г., издадена от А.С.Т. – разузнавач в
група „КП“ при РУ - Велинград, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР е постановено задържане за срок до 24 часа на жалбоподателя К. Д.
(Cocciolla Gennaro).
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на
атакуваната заповед за задържане. Твърди се, че същата е постановена в
нарушение на материалния закон и административнопроизводствените
правила. Жалбоподателят оспорва фактическите констатации в заповедта за
задържане. Моли съда да отмени заповедта за задържане. Претендира
разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя -
адв. Р.А. поддържа депозираната жалба. Пледира за отмяна на заповедта за
1
задържане, като излага аргументи в тази насока. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – А.С.Т. – разузнавач в група „КП“ при РУ –
Велинград, редовно призован, не се явява. От същия, чрез процесуалния му
представител – юрисконсулт Красимира Пенова, е постъпила писмена
защита, в която излага съображения за законосъобразност на заповедта за
задържане и моли за потвърждаването й. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид възраженията и становищата на страните,
разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 22.03.2021 г. полицаите от РУ – Велинград - Х.Г. и И.И. спрели на
гара Костандово за проверка лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № В 5176 РС,
управляван от К. Д. (Cocciolla Gennaro). При проверката жалбоподателят К. Д.
(Cocciolla Gennaro) представил на полицейските служители СУМПС №
Y1797372. Полицаите се усъмнили, че свидетелството за управление е
неистинско. Във връзка с извършената проверка на жалбоподателя била
съставена докладна записка с рег. № 3670-5927/29.03.2021 г. от Х.Г. –
инспектор при РУ – Велинград и образувана проверка ЗМ № 271/2021 г. по
описа на РУ – Велинград.
При изготвяне на искане с рег. № 367р-6019/30.03.2021 г. до Директора
на ОДМВР – Пазарджик за съдействие от Директора на ДМОС при МВР и
писмо с рег. № 312р-8473/28.04.2021 г. до Директора на ДМОС – МВР с цел
проверка дали представеното от жалбоподателя СУМПС № Y1797372 е
истински документ била допусната техническа грешка в изписване на номера
на СУМПС, като вместо № Y1797372 бил посочен № Y17977372, поради
което постъпила информация от испанските власти, че СУМПС с №
Y17977372 не е известно в тяхната база данни.
На 10.06.2021 г., в 17:00 часа, А.С.Т. – разузнавач в група „КП“ при РУ
– Велинград, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, издал заповед за
задържане на жалбоподателя К. Д. (Cocciolla Gennaro) за срок до 24 часа, тъй
като на 22.03.2021 г., на път II-84, в района на гара Костандово, съзнателно
ползвал неистински документ – СУМПС – испански образец – престъпление
по чл. 316 от НК, във връзка с което била образувана предварителна проверка
ЗМ № 271/2021 г. по описа на РУ – Велинград. При задържането на
2
10.06.2021 г. К. Д. (Cocciolla Gennaro) подписал декларация, като отразил, че
не желае адвокатска защита по личен избор и за негова сметка, не желае
адвокатска защита от служебен адвокат по реда на Закона за правната помощ,
няма здравословен проблем, който да налага консултация с лекар, не желае
медицински преглед от лекар, желае да бъде уведомен член на семейството
му или друго заинтересовано лице за задържането, че е уведомен за правото
му на свиждания, както и да получава колети и храна и че не се нуждае от
специална хранителна диета. Посочил е още, че е бил запознат с правата по
чл. 72, чл. 73 и чл. 74 от ЗМВР. На К. Д. (Cocciolla Gennaro) е извършен
обиск, за който е съставен Протокол за обиск от 10.06.2021 г.
Жалбоподателят е бил задържан в 17:00 часа на 10.06.2021 г. и освободен в
20:00 часа на същата дата.
След направена справка в масивите на МВР било установено, че
жалбоподателят К. Д. (Cocciolla Gennaro) притежава валидно българско
СУМПС, както и че испанското му СУМПС № Y1797372 е истинско, а в
кореспонденцията до Директора на ДМОС – МВР и испанските власти е била
допусната неволна печатна грешка и дублиране на цифрата 7 при изписване
на номера на испанското СУМПС, поради което испанските власти посочили,
че не е издавано СУМПС с № Y17977372.
Образуваната по докладна записка на РУ – Велинград пр. преписка №
3050/2021 г. по описа на РП-Пазарджик, ТО-Велинград, срещу К. Д. (Cocciolla
Gennaro) за евентуално извършено престъпление по чл. 316 от НК във вр. чл.
308, ал. 2 вр. ал. 1от НК била прекратена, тъй като в хода на предварителната
проверка било установено, че процесното испанско СУМПС е истински
официален документ.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от приобщените по делото материали по
административната преписка, показанията на свид. Евдокия Димитрова
Димова, както и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира, тъй като същите са непротиворечиви в
своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от
съда.
Свидетелката Е.Д. подробно разказва за случая - сочи, че при
извършената на 22.03.2021 г. проверка жалбоподателят се легитимирал пред
3
полицейкия служител Х.Г. с испанското си СУМПС № Y1797372.
Полицейският служител заявил, че СУМПС № Y1797372 е фалшиво, но
жалбоподателят настоял, че представеното СУМПС е истински документ.
Полицейският служител снимал СУМПС № Y1797372, заявил, че ще извърши
проверка дали документът е истински и освободил жалбоподателят да си
върви. Изтъква, че на 15.05.2021 г. жалбоподателят получил от КАТ –
Пазарджик българското си СУМПС, като тогава върнал СУМПС № Y1797372
и не е имало установен проблем с испанската му шофьорска книжка. Твърди,
че в запитването, което е направено към испанските власти с цел
установяване дали СУМПС № Y1797372 е истински документ е била
допусната техническа грешка - в запитването бил вписан друг номер, а не
номера на СУМПС на жалбоподателя.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Е.Д., тъй като същите са
убедителни, достоверни и подкрепени от писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Няма дата на разписката за връчване на заповедта за задържане.
Доколкото заповедта е издадена на 10.06.2021 г., а жалбата е депозирана на
21.06.2021 г., то съдът намира, че същата е подадена в срок и следва да бъде
разгледана.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
По своята правна същност, издадената от органите на МВР заповед за
задържане за срок от 24 часа представлява принудителна административна
мярка (ПАМ). Нейната законосъобразност подлежи на съдебен контрол,
съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от
АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно нормата на чл. 146 от АПК, проверката за
4
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
обхваща компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от
закона форма, материалните и процесуалните разпоредби при издаването му,
както и дали е съобразен с целта на закона.
Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган-полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР.
Компетентността на полицейския орган да издава заповеди от вида на
оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на
чл. 72 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице,
като в т. 1 до т. 7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите,
при които това е допустимо.
При издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила от издателя, които да са от
категорията на съществените. Според нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР
заповедта за задържане трябва да е издадена в писмена форма. Същата следва
да има минимално съдържание, предписано в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно
– името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта;
фактическите и правните основания за задържането; данни,
индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането;
ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР, както и правата на
задържаното лице. По отношение на тази заповед са неприложими
изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за съдържание на административния акт,
тъй като следва да се спазват изискванията на специалния закон - ЗМВР.
Съдът счита, че в процесния случай обжалваната заповед за задържане е
издадена в предписаната в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма и съдържа
посочените в ал. 2 от същата разпоредба задължителни реквизити - в същата
са посочени името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал
заповедта, данните, индивидуализиращи задържаното лице – имена, ЛНЧ и
адресна регистрация, фактическите и правните основания за задържането,
датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице.
Заповедта е подписана от него и от полицейския орган. Препис от заповедта е
била връчена на жалбоподателя срещу подпис.
Независимо от гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира,
че атакуваната заповед за задържане е незаконосъобразна, тъй като от
5
събраните по делото доказателства стана ясно, че по отношение на
жалбоподателя К. Д. (Cocciolla Gennaro) не е имало данни и информация за
извършено престъпление по чл. 316 от НК. Жалбоподателят К. Д. (Cocciolla
Gennaro) е бил задържан за срок до 24 часа, без да са налице данни, че е
съпричастен към извършване на престъпление, доколкото същият е
представил пред полицейските органи СУМПС № Y1797372, което е
истински документ, видно от доказателствата по делото.
Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-
дълъг от 24 часа представлява ПАМ по смисъла на чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), която има за цел чрез
задържането да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление или да се укрие. За прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по
категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на
НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението,
че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е
съпричастно с него, което дава право на административния орган при
условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката.
Предпоставките за издаване на заповедта за задържане следва да бъдат
налице към момента на задържане, а не да се установяват след това.
Обратното би довело по-скоро до произвол при прилагането на мярката и
необосновано задържане на лица, което противоречи на целта ПАМ.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства не обосновават
наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
а именно - наличие на „данни“, че задържаното лице е извършило
престъпление. Установяването на фактическите и правни основания за
издаване на заповедта за задържане е в тежест на административния орган. В
конкретния случай административният орган не ангажира никакви
доказателства за връзката на задържаното лице с твърдяното престъпление по
чл. 316 от НК. Нещо повече, по делото по категоричен начин се установи, че
към момента на задържане на жалбоподателя не е имало никакви данни
същият да е извършил посоченото в заповедта за задържане престъпление,
доколкото той в действителност се е легитимирал с истински документ -
СУМПС № Y1797372, а не с неистински такъв. В случая изначално не са били
налице данни за извършено престъпление и за възможно участие на
6
жалбоподателя К. Д. (Cocciolla Gennaro) в него. На практика към момента на
задържането полицейският орган не е бил събрал данни за извършено
престъпление от лицето К. Д. (Cocciolla Gennaro), поради което не са били
налице и основанията за издаване на процесната заповед за задържане.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че със
задържането на жалбоподателя е нарушен принципът на съразмерност по
смисъла на чл. 6, ал. 2 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането
на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото
ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел.
Задържането за срок до 24 часа по реда на чл. 72 от ЗМВР е ПАМ, която в
зависимост от случая би могла да има превантивен или преустановителен
характер. Задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на
правото на свобода и съгласно чл. 5, §1, б. с) от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи по изключение е приложимо с цел да
осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при
обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато
обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на
престъпление или укриване след извършване на престъпление. В конкретния
случай приложената ПАМ не се оправдава от никоя от тези цели. От
материалите по делото е видно, че самоличността на лицето е била
установена и то е с известен адрес, като не е имало признаци, че възнамерява
да се укрие, а обстоятелствата, провокирали задържането му (според
полицейския орган) са били настъпили в предходен момент – 22.03.2021 г. Не
се установява със задържането на жалбоподателя да е предотвратено или
преустановено извършването на престъпление. Видно от доказателствената
съвкупност не е имало никакви данни за съпричастност на жалбоподателя към
посоченото престъпление по чл. 316 от НК. Налагането на ПАМ „задържане
за срок до 24 часа“ е неоправдано, защото в случая не са били налице
конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения
интерес за разкриване на извършители на престъпления, предотвратяване
укриването на извършителите, който интерес, независимо от презумпцията за
7
невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Със
задържането правата и законните интереси на жалбоподателя са засегнати в
по-голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за която се
издава административният акт.
Ето защо, след като към момента на задържането деецът е бил известен
и установен от органите на МВР, не е имало данни, които да обосноват
опасност от укриването му, не е имало и данни за извършване от негова
страна на предполагаемото от полицейските служители инкриминирано
деяние в предходен момент, заповедта по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е
допринесла за постигане на целите на принудителната административна
мярка и съставлява акт на неоснователна принуда върху лицето чрез
лишаването му от свобода за срок до 24 часа.
По изложените съображения съдът намира, че в конкретния случай
издадената заповед за задържане е незаконосъобразна и като такава следва да
бъде отменена.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 143 от АПК, право на
разноски има жалбоподателя. Същият е направил своевременно искане за
присъждане на разноски - 500 лв. за адвокатско възнаграждение и 10 лв. за
държавна такса за образуване на делото, като е ангажирал писмени
доказателства за реалното им извършване - договор за правна защита и
съдействие и вносни документи. Неоснователно е релевираното от ответника
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
тъй като същото с оглед фактическата и правна сложност на делото не
надвишава необосновано и прекомерно минимума от 400 лв., предвиден в чл.
8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. На жалбоподателя следва да се присъдят
поисканите в настоящото производство разноски в общ размер на 510 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 367зз-108 от 10.06.2021
г., издадена от А.С.Т. – разузнавач в група „КП“ при РУ - Велинград, с която
8
на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържане за срок до
24 часа на жалбоподателя К. Д. (Cocciolla Gennaro), ЛНЧ **********, с адрес:
с. Величково, обл. Пазарджик, ул. „***“ № 3.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пазарджик, с административен адрес: гр.
Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, да заплати на К. Д. (Cocciolla Gennaro),
ЛНЧ **********, с адрес: с. Величково, обл. Пазарджик, ул. „***“ № 3,
сумата от 510 лв. (петстотин и десет лева), представляваща сторени в
съдебното производство разноски за адвокатско възнаграждение и държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 138, ал. 3
от АПК.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
9