Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Червен бряг, 14.01.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, в публичното заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. Н.
при
секретаря М. Т., като разгледа
докладваното от съдия В.Н. гр. дело №767/2019г. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е преобразувано от гр.д.№ 835/2018г. по описа на ЧРС, върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда на основание решение № 334/24.07.2019г. по
в.гр.д.№ 304/2019г. по описа на ОС-Плевен/. Образувано по искова молба от „к.р.“
с .., седалище и адрес на управление: ***с управител р.в., чрез адв. Н.Ш., съдебен адрес: ***, против С.Д.А., адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че на 30.07.2015г.
между „***, опериращо на пазара с търговската си марка „***“ и ответника бил
сключен Договор за кредит № ********** по реда на чл.6 от ЗПФУР. Твърди се, че
в съответствие със законодателството и Общите условия на „***кредитополучателят
подал заявление за отпускане на кредит след регистрация в системата на ***на интернет страницата на кредитора – ***. Посочва се още, че длъжникът е получил Общите условия на
дружеството и стандартен европейски формуляр с преддоговорна
информация, както и проект за договор за
кредит, който се приема чрез подписването му с натискане на бутон „Подпиши“.
Твърди се, че с подписването на бутона се подписвали всички страници от договора и приложените общи условия ,
както и че кредитополучателят потвърждавал, че е приел и приема условията на
договора, че желае да сключи такъв и се съгласява кредитора да му преведе
сумата по заявената банкова сметка ***.
Посочва се, че на 30.07.2015г. С.А. подал заявка да му бъде отпусната
сума в размер на 750 лв. , както и заявил ползването и на допълнителна услуга
за експресно разглеждане на заявката. Посочва се в исковата молба, че
кредитът в размер на 750 лв. за срок от
30 дни. Твърди се в исковата молба, че с настъпването на падежа по договора –
29.08.2015г. кредитополучателят не погасил дължимите суми изпаднал в забава.
Твърди се, че на основание т.13.3 от общите условия „***начислило наказателна
лихва формирана чрез наддбавяне на основния лихвен
процент определен от БНБ – 10.01% към договорния лихвен процент в конкретния случай 40-99%
върху неизплатената сума за периода на просрочието.
Твърди се, че на длъжника били изпратени три напомнителни
писма на адреса посочен в договора за кредит всяко от които било таксувано по
10 лв. за сметка на А.. Посочва се в исковата молба, че на 1.02.2018г. „***в
качеството си на цедент сключило с „к.р.“ ЕООД в
качеството на цесионер договор за прехвърляне на
вземания №BGF-2018-005 от 1.02.2018г. по силата на който
ценетът прехвърлил на цесионера
вземанията по договор №997698/2003 със С.Д.А., подробно описани в приложение №1
– неразделна част от договора за прехвърляне на вземания. Посочва се, че цесионера бил упълномощен от цедента
да изпрати уведомление по чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД на длъжника. Твърди се, че към
датата на подаване на исковата молба/29.08.2018г./ задълженията по договора не
са погасени от страна на С.Д.А.. Иска се от съда да постанови решение, с което
да осъди С.Д.А. да заплати на „к.р.“ ЕООД сума в размер на 1823.85 лв. от
които, сумата от 867.23 лв. – главница и такса експресно разглеждане; сумата от
25.27 лв. договорна лихва, сумата от 931.35 лв. наказателна лихва, както и
законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
/29.08.2018г./ до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и
направените съдебно деловодни разноски в размер на 350 лв. адвокатско
възнаграждение, както и 150 лв. държавна такса.
На основание
чл.131 от ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са изпратени на
ответника. В законоустановения срок е постъпил
отговор вх.№5692/11.11.2019г. / пощенско клеймо от
08.11.2019г./ от С.Д.А. чрез пълномощник адв. В.Н. -
АК М., в който ответника взема становище за недопустимост и неоснователност на
иска. Оспорва се активната материалноправна и
процесуалноправна легитимация на ищеца . Твърди се, че не е спазен реда за
уведомяване по чл. 99 от ЗЗД и на ответника не са изпращани писма от страна на
„***“ както и уведомление от страна на цесионера. В
отговора се прави възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.111
буква „б“ и „в“ от ЗЗД. Иска се от съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендират се
направените съдебно деловодни разноски и е направено възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на ищеца.
В съдебно заседание „к.р.“ редовно призовано, не
се представлява. Страната взема становище в молба с вх.№6249/09.12.2019г. като
моли съда да уважи изцяло молбата като основателна и доказана .
Ответникът, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
От представените и приети като доказателства по делото
и неоспорени от страните документи, които съдът обсъди в тяхната цялост и поотделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Съдът с приема, че е сезиран в рамките на производство с
кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 ЗЗД / за сумата от 867,23 лв. - неизплатена главница по договор
№997698/2003, сумата от 25,27 лв. –
договорна лихва и сумата от 931, 35 лв.
– наказателна лихва или общо сумата от 1823,85 лв., както и иск и чл.86 ЗЗД в
размер на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба/- 29.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
Исковата молба е допустима, а по същество е частично
основателна.
Безспорно е и се установява от представеното
от ищеца и неоспорено от ответника заверено копие на договор за прехвърляне на
вземания договор №BGF-2018-005 от 1.02.2018г., че на 1.02.2018г.
между „***– гр. ***като цедент и „к.р.б.“ гр. ***като
цесионер бил сключен договор, по силата на който всички вземания на цедента срещу длъжници, описани в
приложение 1 към договора, били прехвърлени на цесионера
заедно с всички привилегии, обезпечения, лихви и други принадлежности.
Не се спори и
се установява от представеното от ищеца
и неоспорено от ответника заверено копие
на приложение 1 към договора / л.8 от гр.д.№835/2018г. /, че под №896 в списъка
е отбелязан С.Д.А. с ЕГН **********, като срещу името е отбелязан отпуснат
размер на кредита 750 лв. , отписана главница към датата на цесията – 750 лв.;
просрочени лихви /договорни лихви/ към датата на цесията 25.27 лв.; просрочени
такси /такса експресно разглеждане/ към датата на цесия – 117.23 лв.;
наказателни лихви към датата на цесията
– 931.35 лв.; такси за събиране /други такси/ към датата на цесията 30 лв. или
общо сума към датата на цесията размер на прехвърленото задължение 1853.85 лв.
Безспорно е и
се установява от представеното от ищеца и неоспорено от ответника заверено
копие на потвърждение за прехвърляне на вземания – приложение 5 към договор №BGF-2018-005 от 1.02.2018г. /л.10/ от гр.д. №835/2018г.“***упълномощило „к.р.„
с правата на кредитор по всички вземания описани в приложение 1 вкл. за своя
сметка и от името на цедента да уведомява длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията срещу
тях.
Не се спори и
се установява от представеното от ищеца
и неоспорено от ответника заверено копие
на договор за кредит №**********/30.07.2015г. /л.11-17 вкл./, че между „***и С.Д.А.
бил сключен потребителски кредит за сумата от 750 лв. при лихвен процент
40.99%; годишен процент на разходите 49.7%; срок на кредита 30 дни, дата на
получаване на сумата 30.07.2015г.; дата на връщане 29.08.2015г.; такса
експресно разглеждане – 117.23 лв.; или обща дължима сума 892.50 лв.
Видно от заверено копие на Общи условия на договор за кредит – л-. 12-17
от гр.д.№ 835/18г./ е регламентиран
начина на сключване на договор чрез профил на длъжника в системата
на ***на интернет страницата на кредитора – *** вкл. искане за отпускане на кредит,
одобряване и сключване на договора, както и уговарянето на такса за експресна
обработка на документите, както и че съгласно т.13.3 в случай на
забавяния на плащания по договора
от страна на длъжника, то кредитора има право да получи надбавка за
наказателна лихва, прибавена към договорения лихвен процент, в размер на
законовата лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие, да използва услугите на фирми за събиране на
вземания; да предоставя информацията, изискуема по закон, на централния
кредитен регистър относно задлъжнялостта на кредитополучателя; да завежда
процедура за събиране на дългове чрез съдебни или други законови процедури
съгласно българското право.
Не се спори и се установява от представеното от ищеца и неоспорено от
ответника заверено копие на авизо за
нареден кредитен превод, че на 30.07.2015г. е нареден превод от „***в полза на
ответника за сумата от 750 лв. с
посочено основание **********.
Безспорно по
делото е и се установява от представеното
от ищеца и неоспорено от ответника
заверено копие на пълномощно, приложено на л. 19 от гр.№ 835/2018г. по
описа на ЧРС/, че „***упълномощило „к.р.“ с право от името
на „***, но за собствена сметка, да извърши уведомяване на длъжниците по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД, вземанията на
които са предмет на договор №BGF-2018-005 от 1.02.2018г.
Не се спори
по делото, че на основание чл. 99, ал.3 ЗЗД е изготвено уведомление за
прехвърляне на вземания с адресат С.Д.А..
Видно от
заверено копие на обратна разписка / на л. 21 от гр.д.№835/18г. по описа на
ЧРС/, писмо адресирано до ответника, с
издател „к.р.“ ЕООД е върнато в цялост с
отбелязване , че адресата е в чужбина.
Спори се
между страните уведомен ли е по
надлежния ред по чл.99 от ЗЗД длъжника за извършената цесия на вземането срещу
него, както и дължи ли ответника сумата от 867,23 лв. - неизплатена главница по
договор по договор №997698/2003, сумата
от 25,27 лв. – договорна лихва и сумата
от 931, 35 лв. – наказателна лихва вкл. погасено ли е вземането срещу него по давност.
За успешното
провеждане на исковете, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че
ответникът му дължи сумите, посочени в исковата молба.
В конкретния
случай ищецът доказа, че между
първоначалния кредитор и длъжника - ответник по делото е съществувало
облигационно правоотношение, породено от договор №997698/2003г., както и че
вземанията на „***са цедирани в полза на „к.р.“
Прехвърлянето на вземане /цесия/ е договор, с който кредиторът на
едно вземане го прехвърля на трето лице. Длъжникът по вземането не е страна по
договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие
между цедента и цесионера,
вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия
момент, заедно с акцесорните му права. Тъй като
цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице - цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително
действие - съобщаване на длъжника за цесията - чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Съгласно
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 от ЗЗД предишният кредитор трябва да
съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има
действие спрямо длъжника и третите лица. Уведомяването за цесията трябва да
бъде извършено от стария, а не от новия кредитор, тъй като целта на закона е
длъжникът да бъде защитен срещу ненадлежно изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Понеже прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор, напълно логично е изискването
съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария
кредитор, за да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна
на стария му кредитор с нов /ТР № 142-7 от 11.11.1954
г. на ОСГК на ВС, решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ТК, ІІ
ТО на ВКС/. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99,
ал. 3 и, ал. 4 от ЗЗД действие. Това
обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Според
чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания,
нейният обем се определя според това, което упълномощителят
е изявил/чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени никакви изрични ограничения
посредством повелителни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за
цесията. Следователно по силата на принципа за свободата на договарянето/чл. 9
от ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване
на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 от ЗЗД.
В тази насока са Решение
№137/02.06.2015г. по гр.д.$ 5759/2014г. III Г.О. на ВКС, Решение № 96 от
17.04.2018г. по гр.д.№3049/2017г., Г.К. IV Г.О. на ВКС и др.
Същевременно
приложеното съобщение към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.
235, ал. 3 ГПК / Решение №3 от 16.04.2014г. по т.д.№ 1711/2013г. Т.К. I Т.О. на
ВКС, решение № 123/24.06.2009 г. по т.д.
№ 12/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС и др.
От момента на
съобщаването цесията има действие спрямо длъжника титуляр на вземането, поради
което старият кредитор след съобщаването на цесията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД не
може да иска от длъжника изпълнение. Последното е предпоставено
от настъпване на изискуемостта на вземането. Срокът за изпълнение по правило е
установен в полза на длъжника, като при настъпване на определени в закона или
договора (от който възниква прехвърлянето вземане) факти, приобретателят
на вземането, в качеството си на кредитор, има правото да иска предсрочно
изпълнение, вкл. да обяви на длъжника предсрочната изискуемост. Цесионерът придобива вземането с всичките му принадлежности
по чл. 99, ал. 2 ЗЗД т.е. с всички произтичащи от или във връзка с
прехвърленото вземане права, вкл. правото да обяви неговата предсрочна
изискуемост. При липса на изрично делегирано право от цедента
на цесионера да обяви предсрочна изискуемост на
длъжника по банков кредит, със сключването на договора за цесия върху цедента преминава правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем. / Решение №204 от 25.01.2018г. по т.д. №2230/2016г. Т.К. I Т.О. на
ВКС/. При тези изводи съдът приема, че
макар цедентът да не е упражнил надлежно правото си
обяви кредита за предсрочно изискуем при наличие на предпоставките, визирани в
договора, това право е прехвърлено на цесионера с
договора за цесия и се явява надлежно упражнено от същия с връчване на
писменото уведомление на ответника на 08.10.2019 г., когато е връчена исковата
молба и приложенията към нея ведно със съобщението по чл.99 ЗЗД. Същевременно
считано от 30.08.2015г. ответникът е изпаднал в забава и е налице изискуемост
на вземането за главница, както и право да получи уговорената договорна лихва
за забавата в размер на 25,27 лв.
По
отношение на претендираните такси / сумата от 117,23
лв. такса за експресно разглеждане и сумата от 30 лв. такси за изпращане на три
броя писма / съдът приема, че претенцията на ищеца е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. В
императивната норма на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично е установено, че
събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на
кредита не е допустимо да се изисква. В конкретния случай е налице именно
такова събиране на такси и обстоятелството, че длъжника е информиран за нейния
размер не променя характеристиките им. Механизмът на формирането и навежда
извода на съда, че се касае до заобикаляне на закона- чл. 33 от ЗКП и на
основание чл. 21,ал.1 от ЗПК не следва да се зачете действието на договора в
тези му част.
По отношение
на претенцията за наказателна лихва от 931,35 лв. на основание чл. 13.3 б.“а“ от общите условия
на договора за кредит, съдът приема, че същата се основава на неравноправна
клауза в договора по смисъла на чл.143, ал.2 т.5 Закона за защита на
потребителя
Съгласно чл. 143, ал.1 от закона за защита на потребителя неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Неравноправна е клаузата, която: 1. освобождава
от отговорност или ограничава отговорността на производителя, търговеца или доставчика, произтичаща от закон, в случай на смърт или
телесни повреди на потребителя, причинени в резултат на действие или
бездействие от страна на търговеца
или доставчика; 2. изключва или
ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение
на търговеца или доставчика или на друго
лице при пълно или частично
неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения,
включително изключва възможността за прихващане на задължение
към търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има спрямо него; 3. поставя изпълнението
на задълженията на търговеца или
доставчика в зависимост от условие, чието
изпълнение зависи единствено от неговата
воля; 4. позволява
на търговеца или доставчика да задържи заплатените
от потребителя суми, в случай че последният откаже
да сключи или да изпълни
договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение
на същата стойност при несключване
или неизпълнение на договора от
страна на търговеца или доставчика; 5. задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка; 6. позволява
на търговеца или доставчика да се освободи
от задълженията си по договора
по своя преценка,
като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума,
получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати
договора; 7. позволява на търговеца или
доставчика да прекрати действието на безсрочен договор
без предизвестие, освен когато има
сериозни основания за това; 8. предвижда необосновано кратък срок за мълчаливо
съгласие за продължаване на договора при непротивопоставяне
на потребителя; 9. предвижда автоматично продължаване на срочен договор,
ако потребителят не заяви желание
за прекратяването му, и срокът, в който трябва да
направи това, е прекалено отдалечен от датата, на
която изтича срочният договор;
10. налага
на потребителя приемането на клаузи,
с които той не е имал възможност
да се запознае
преди сключването на договора; 11. позволява
на търговеца или доставчика да променя едностранно
условията на договора въз основа
на непредвидено в него основание; 12. позволява
на търговеца или доставчика да променя едностранно
без основание характеристиките на стоката или услугата; 13. предвижда цената да се
определя при получаването на стоката или предоставянето
на услугата или дава право
на търговеца или доставчика да увеличава цената,
без потребителят да има право
в тези случаи да се откаже
от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването
на договора; 14. дава
право на търговеца или доставчика
да определи дали стоката или
услугата отговаря на посочените в договора условия или му предоставя
изключително право да тълкува клаузите
на договора; 15. налага
на потребителя да изпълни своите
задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите; 16. дава
възможност на търговеца или доставчика
без съгласието на потребителя да прехвърли правата
и задълженията си по договора, когато
това може да доведе до
намаляване на гаранциите за потребителя;17. изключва или възпрепятства
правото на предявяване на иск или използването
на други средства от страна
на потребителя за решаването на
спора, включително задължава потребителя да се обръща
изключително към определен арбитражен съд, който не
е предвиден по закон; ограничава необосновано средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му налага тежестта
на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да
бъде за сметка
на другата страна по договора;18. ограничава
обвързаността на търговеца или доставчика
от поети чрез негови представители
задължения или поставя неговите задължения в зависимост от спазването на
определено условие; 19. не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването
на договора; 20. поставя
други подобни условия.
Съгласно чл.
146 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално,
както и не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Законодателят
е отчел обстоятелството, че търговецът като по-силната икономически страна в
икономическия оборот, може в разрез с добросъвестността да наложи на
потребителя, който е по-слабата икономически страна, неизгодни и ощетяващи го
условия, затова е създал презумпция, че не е налице индивидуално договаряне на
клаузи, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност в преговорния процес да участва в изготвянето на съответните
текстове, особено в случаите на договор при общи условия, като е възложил върху
кредитора доказателствената тежест да обори тази
презумпция /по аргумент от чл. 146, ал. 2 и 4 ЗЗП/. Конкретният
случай е именно такъв. Установяването в процеса на
обстоятелството, че клаузата е индивидуално договорена с ответницата, е в тежест на
ищеца, като подлежащ на доказване
положителен факт, установяващ изгодни за кредитора обстоятелства
и на основание специалната разпоредба на чл. 146, ал. 4 ЗЗП. В случая
съдът счита, че ищецът не
установи клаузата
в т.13.3 б. „а“ от договора относно претендираната
наказателна лихва да е индивидуално
договорена. Безспорно е, че
клаузите са изготвени предварително от страна на
ищеца и върху
нея кредитополучателят
не е
могъл
да влияе или да я оспорва. С оглед на
гореизложеното, съдът счита, че следва да отхвърли исковата претенция в тази
насока като неоснователна.
По
делото е наведено възражение от ответника, че вземанията са погасени по
давност. Съдът приема същото за неоснователно. Общата петгодишна давност по
отношение на главницата не е изтекла, а тази по отношение на лихвата е
прекъсната с подаване на първоначалната искова молба на 29.08.2018г. т.е един
ден преди изтичане на три годишния давностен срок,
поради което е започнал да тече нов срок.
Ето защо съдът счита, че следва да уважи иска
за сумата от 750 лв. – неизплатена главница по договор №997698/2003г., за
договорна лихва в размер на 25,27 лв., както и законна лихва считано от
29.08.2018г. до окончателното изплащане
на вземането. По отношение на останалите
претендирани суми иска следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
При този изход
на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените деловодни разноски съразмерно на
уважената част от иска. Претендирани са по списък по
чл.80 ГПК сумата от 360 лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от 150 лв.
платени държавни такси, поради което съдът приема, че искането за разноски е
основателно за сумата от 153 лв. адвокатско възнаграждение и сумата от 63,75
лв. платени държавни такси или общо сумата
от 216, 75 лв.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
Осъжда на основание чл.79, ал.1 ЗЗД С.Д.А., адрес: *** да заплати на „к.р.“ с ..,
седалище и адрес на управление: ***с управител р.в., чрез адв.
Н.Ш., съдебен адрес: *** сумата от 750 / седемстотин и петдесет/ лева –
неизплатена главница по договор №997698/2003г., сключен между С.Д.А. и„***, цедирано с договор за прехвърляне на вземания договор №BGF-2018-005 от 1.02.2018г. в полза на „к.р.“ сумата от 25,27 / двадесет и пет
лева и двадесет и седем стотинки/ лв.,
представляваща договорна лихва, както и законна лихва върху главницата ,
считано от 29.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
Отхвърля исковете на к.р.“ с ..,
седалище и адрес на управление: ***с управител р.в., чрез адв.
Н.Ш., съдебен адрес: *** за осъждане на С.Д.А., адрес: *** да заплати сумите от 117,23 лв. - такса за експресно
разглеждане, 931, 35 лв. - наказателна лихва за периода 30.08.2015г. до
31.01.2018г., както и сумата от 30 лв.
такси за събиране на вземанията, като неоснователни
и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК,
С.Д.А., адрес: *** да заплати на „к.р.“ с .., седалище и адрес на
управление: ***с управител р.в. 153
лв. адвокатско възнаграждение и сумата от 63,75 лв. платени държавни такси или
общо сумата от 216, 75
/ двеста и шестнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ лв. съразмерно
на уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС-Плевен в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия:
/Виолета Николова/