РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
гр.
Пловдив, 17 март 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в закрито заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
разгледа докладваното от Председателя
адм.дело № 1193 по описа за 2020 год. и взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 78,
ал. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Постъпило е искане от председателя на
Националното бюро за правна помощ (НБПП) за присъждане в полза на Националното
бюро за правна помощ на разноски за възнаграждение на адвоката, осъществил
правна помощ за процесуално представителство на ищеца Р.И.С. в производствата по гр. дело №
2654/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, по адм. дело № 1193/2020 г. и
касационно адм. дело № 1661/2021 г., и двете по описа на Административен съд –
Пловдив.
В искането е изразено становище за
дължимост на разноските на основание чл. 189 от НПК (Наказателно-процесуалния
кодекс) и чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 7 от ГПК и чл. 27а от Закона за правната
помощ (ЗПП).
За да се произнесе по искането, Административен
съд - Пловдив взе предвид следното:
С Определение № 5 от 02.01.2020 г. по гр.
дело № 2654/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен
съд (изпратено от окръжния съд с Определение №
429/04.03.2020 г. по подсъдност на Административен съд Пловдив, по повод на
което е образувано настоящото адм. дело № 1193/2020 г.), на ищеца Р.И.С., с ЕГН **********, е предоставена правна
помощ за процесуално представителство по делото.
С Решение
№ 876 от 26.04.2021 г., Административен съд Пловдив (ПАС) е отхвърлил предявения от Р.И.С., ЕГН **********, с адрес ***,
иск, Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” да бъде осъдена да му заплати
обезщетение в размер на 200 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди,
за периода от 28.09.2019 г. до момента на завеждане на исковата молба в съда –
13.11.2019 г., изразяващи се в увреждане на здравето му, в резултат на
неосигуряване на необходимата медицинска помощ от Затвора гр. Пловдив към
момента на влошаване на здравословното му състояние (28.09.2019 г. ), тъй като
не е бил транспортиран навреме в медицински център/лечебно заведение, с което
му е причинено тежко заболяване – исхимичен мозъчен
инсулт и лишаване от необходимите условия за преживяване, последните състоящи
се в качествена медицинска помощ, която е следвало да бъде оказана в лечебните
заведения в местата за лишаване от свобода, съответстваща на медицинските
стандарти и на правилата за добра медицинска практика, утвърдени от Министъра
на здравеопазването.
Решение №
876 от 26.04.2021 г., постановено по настоящото дело, е влязло в законна сила
на 27.10.2022 г. (след
проведено касационно обжалване по КАД № 1661/2021 г. по описа на ПАС,
приключило с Решение № 2008/27.10.2021 г., с което Решение № 876 от 26.04.2021
г. постановено по настоящото дело е оставено в сила).
С Решение от 10.02.2022 г. на Председателя
на Националното бюро за правна помощ е определено адвокатско възнаграждение в
размер на 900 лв. за осъществената правна помощ от адвокат К.Ш. – Ш.по гр. дело
№ 2654/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, по адм. дело № /2020 г. и касационно адм. дело № 1661/2021
г., и двете по описа на ПАС.
При тези данни съдът съобрази следното
от правна страна:
Искането на НБПП е допустимо –
подадено е от институцията, която организира – чл. 6, ал. 2 ЗПП, и заплаща
предоставената правна помощ – чл. 39 ЗПП.
Разпоредбата на чл. 27а ЗПП предвижда,
че в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ,
възстановяват на НБПП направените разноски. В тази връзка Председателят на НБПП
се е позовал на разпоредбите на чл. 189 НПК и чл. 78, ал. 7 ГПК. Нито една от
посочените разпоредби обаче, не е приложима за настоящия случай. Разпоредбата
на чл. 189 НПК не се прилага субсидиарно по административните производства, за
които са приложими правилата по АПК, респ. ГПК. Разпоредбата на чл. 78, ал. 7 ГПК регламентира, че ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ,
бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на
Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска, а в
случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. В процесния случай искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предявен от Р.И.С.
е отхвърлен с Решение № 876 от 10.02.2022 г. постановено по настоящото дело и
това решение е влязло в сила. Ето защо, при
този резултат чл. 78, ал. 7 ГПК е неприложим. В този смисъл е и съдебната
практика на ВАС по адм. дела № 5170/2016 г., № 2745/2015 г.; № 14477/2013 г. и
др.
При това положение, искането на НБПП
за присъждане на разноски в полза на Национално бюро за предоставената правна
помощ по адм. дело 2153/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, ще
следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от горното и на основание чл.
78, ал. 7 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Пловдивският административен съд, ІІ
отделение, ХVІІ състав,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ
искането на Председателя
на Националното бюро за правна помощ за присъждане в полза на Националното бюро
за правна помощ на разноски за възнаграждение на адвоката, осъществил правна
помощ за процесуално представителство на ищеца Р.И.С. в производствата по гр. дело №
2654/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, по адм. дело № 1193/2020 г. и
касационно адм. дело № 1661/2021 г., и двете по описа на Административен съд –
Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
на страните и на НБПП за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: