Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.В.Търново, 28.02.2020г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 2207 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница и договорна /възнаградителна/ лихва, иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка за неизпълнение на договорно задължение, иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.
Ищецът "*" ЕАД със седалище гр.* излага твърдения в ИМ, че на 26.04.2017г. между "*" АД гр.* като заемодател и ответницата в процеса като заемополучател е сключен процесния Договор за паричен заем №2797603/26.04.2017г., по силата на който заемодателят е предоставил на ответницата - заемател заемна сума в размер на 350 лв. срещу задължението да я върне на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 34,99лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска е настъпил на 26.05.2017г., а падежът на последна погасителна вноска съответно е настъпил на 21.04.2018г. Твърди, че лихвеният процент е бил фиксиран за срока на договора и е посочен в него, като договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 69,88лв. Твърди, че заемодателят е изправна по договора страна, изпълнил задължението си за предоставяне на ответницата на паричния заем. Твърди, че ответницата не е заплатила изцяло дължимия паричен заем, като сумата, която е погасена до момента на предявяване на ИМ е в размер на 176,50лв., с която са погасени, както следва: неустойка за неизпълнение 78,51лв., такса разходи:27лв., договорна лихва 20,71лв., главница - 50,28лв. Твърди, че вземането, произтичащо от горепосочения договор за паричен заем е цедирано от заемодателя в полза на ищеца по делото по силата на подписано Приложение №1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., което обосновава и активната процесуална легитимация на ищеца да предяви настоящите установителни искове. Сочи, че от ищеца, в качеството му на пълномощник на цедента, е изпратено до длъжника уведомление за цесията от 04.05.2018г., останало непотърсено, като изпратеното второ уведомление за цесията е получено от длъжника, видно от обратна разписка към товарителница №68453484/09.07.2019г. Позовава се на уведомление за цесията на длъжника и с връчване на ИМ и приложенията към нея в хода на настоящия процес. Твърди, че по негово заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №1304/2019 г. по описа на ВТРС, по което против ответника - длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковите суми за главница от 299,72лв., договорна лихва от 49,17лв. за периода от 25.07.2017г. до 21.04.2018г., неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 235,53лв. за периода от 24.08.2017г. до 21.04.2018г., обезщетение за забава от 43,17лв. за периода от 26.07.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, против която заповед за изпълнение изцяло длъжникът е подала възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл. 415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящите установителни искове за установяване съществуването на паричното му притезание за исковите суми, съгласно издадената заповед по чл.410 от ГПК по Чгр.д.№1304/2019г. по описа на ВТРС. Претендира направените по исковото и по заповедното производства съдебни разноски, съгласно списък, инкорпориран в ИМ.
В СЗ ищецът, чрез пълномощника си М.И., с писмена молба, поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.
Ответницата И.М.Б. от гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК не депозира писмен отговор. Доколкото в подаденото от ответницата - длъжник възражение по чл.414 ал.1 от ГПК се релевира възражение за недължимост на исковите суми, поради редовно плащане на дълга по процесния договор за кредит, без да й е издадена квитанция за това, то същото има характер на писмен отговор. В СЗ, редовно призована, не се явява. С писмено заявление поддържа възраженията, наведени с възражението по чл. 414 ал. 1 от ГПК, имащо характер на писмен отговор. Не претендира разноски.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 26.04.2017г. между "*" АДгр.* като заемодател и ответницата в процеса - заемател е сключен процесния Договор за паричен заем №2797603, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя заемна сума в размер на 350лв., вид на ползвания паричен заем:потребителски заем по продукт:Pensioner, срещу насрещно задължение на заемателя да я върне на 12 погасителни вноски с размер на месечна вноска от 34,99лв., първата от които с падеж - 26.05.2017г., а последната с падеж - 21.04.2018г., настъпил преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, при фиксиран лихвен процент по заема - 35%, ГПР -41,90%, обща сума, дължима от заемателя - 419,88лв. Съгласно чл.3 от процесния ДПК, с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума. Паричното вземане, произтичащо от процесния ДПК №2797603/26.04.2017г., по силата на подписано Приложение №1/01.05.2018г. към сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ е прехвърлено от цедента "*" АД гр.*в полза на цесионера - ищец по делото "*" ООД гр.*, като е налице потвърждение на цесията от цедента по чл.99 ал.3 от ЗЗД. За извършената цесия е изпратено от цедента, чрез цесионера, изрично упълномощен с Пълномощно /л.22/, до ответницата - длъжник по постоянният и настоящ адрес, посочен в ДПК, уведомително писмо изх.№УПЦ-П-ИАМ/2797603/04.05.2018г., непотърсено от получателя, и уведомително писмо за извършена цесия изх.№УПЦ-С-ИАМ/2797603/09.07.2019г. /след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда/, получено от ответницата лично на 10.07.2019г.
По делото е назначена СИЕ, като видно от писменото заключение на ВЛ М. П., което съдът възприема като компетентно и обосновано, към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда остатъкът от задълженията на ответницата по процесния ДПК е в размер на сумите за главница, договорна лихва, неустойка за неизпълнение на задължение и обезщетение за забава, съгласно издадената заповед по чл.410 от ГПК по Чгр.д.№1304/2019г. на ВТРС. Видно от СИЕ, по процесния ДПК ответницата е направила плащания в общ размер от 176,50лв., като са направени 5 плащания, първото на 10.05.2017г., а последното на 09.10.2017г.
По заявление на ищеца по чл.410 от ГПК е образувано ЧГр.д.№1304/2019г. по описа на ВТРС, по което против ответницата - длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковите суми, против която в срока по чл.414 ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящите установителни искове.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница и договорна /възнаградителна/ лихва, иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка за неизпълнение на договорно задължение, иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им.
Безспорно установен и доказан по делото е факта на сключен между "*" АД гр.*и ответницата процесен Договор за паричен заем №2797603/26.04.2017г., имащ характеристиките на договор за потребителски кредит, за който приложими са и разпоредбите на ЗПК, по който договор ответницата е заемател на заемна сума в размер на 350лв., като факта, че заемателят я е получила от заемодателя е удостоверен с подписване на договора, като същият има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума. Безспорно установен по делото е и факта, че паричното вземане на заемодателя по процесния ДПК е прехвърлено от "*" АД- продавач, на ищеца по делото "*" ЕАД- купувач по силата на подписано Приложение №1/01.05.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., като за станалото прехвърляне на вземането /цесия/, в съответствие с чл.99 ал.3 от ЗЗД е налице писмено потвърждение от цедента. Цесията е съобщена от цедента, чрез цесионера, изрично упълномощен, на ответницата - длъжник с редовно връчено й в хода на процеса /на 10.07.2019г./ уведомление за цесия от 09.07.2019г. по реда на чл.99 ал.4 от ЗЗД, поради което цесията има действие спрямо ответницата -длъжник и ищецът има качеството на купувач на процесното вземане /цесионер/.
По предявения по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 235,53лв. за периода от 24.08.2017г. /падеж на 4 вноска/ до 21.04.2018г. /падеж на последна вноска/:
Разгледан по същество искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло. С клаузата на чл.4 ал.2 от процесния ДПК е предвидено задължение на заемателя за заплащане на неустойка в размер на 314,04лв., което възниква при неизпълнение на задължението на заемателя по чл.4 ал.1 от ДПК да представи обезпечение, като неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските, се добавя сума в размер на 26,17лв. За нищожността на договор или отделни клаузи от същия съдът следи служебно.Сама по себе си неустоечната клауза по чл.4 ал.2 от процесния ДПК е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като накърняваща добрите нрави, поради което не е породила правно действие между страните, което е основание за отхвърляне на предявения по реда на чл.92 ал.1 от ЗЗД иск за неустойка изцяло. На основание чл.92 ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. В случая с неустоечаната клауза по чл.4 ал.2 от процесния ДПК не се обезпечава изпълнението на основното задължение на потребителя по ДПК за връщане на кредита, а се обезпечава изпълнението на задължението на заемателя по чл.4 ал.1 от ДПК за предоставяне на едно от предвидените обезпечения. Размерът на уговорената неустойка от 314,04лв. се доближава и е съизмерим с чистата стойност на кредита, като съставлява 90% от заемната сума, и така уговорен противоречи на принципа на справедливост и равнопоставеност на страните, като поставя в неравностойно положение по-слабата страна в облигационната връзка, поради което и неустоечната клауза по чл.4 ал.2 от ЗПК се явява нищожна, като накърняваща добрите нрави. От друга страна предвиденото разсрочено заплащане на неустойката, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя сума в размер на 26,17лв., предвидена, съгласно погасителния план като "оскъпяване" обосновава предвиждането й в ДПК с цел генериране на печалба и като условие, съгласно което към общата дължима сума се прибавя добавка - оскъпяване в размер на 314,04лв., което е в противоречие с основните функции на неустойката - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, което прави клаузата за неустойка от ДПК нищожна, като противоречаща на добрите нрави. На следващо място, така уговорено в чл.4 ал.1 от ДПК в кратък тридневен срок от сключване на ДПК заемателят да предостави на заемодателя обезпечение чрез 2 ФЛ - поръчители, които да отговарят на предвидените в ДПК завишени изисквания би било трудно изпълнимо, което автоматично влече отговорност на заемателя за неустойката по чл.4 ал.2 от ДПК, с което същият се поставя в положение да дължи връщане на сума, почти двойна на отпуснатия кредит, с оглед размера на неустойката, 90% от чистата стойност на кредита, което е в противоречие с принципа на справедливост, на което основание клаузата за неустойка от ДПК е нищожна.
На основание чл.24 от ЗПК за ДПК се прилагат и чл.143 - 148 от ЗЗП. В тази връзка клаузата по чл.4 ал.2 от ДПК за неустойка, доколкото ищецът, в чиято тежест е, не е доказал да е уговорена индивидуално, е и неравноправна по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП, доколкото задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения по чл.4 ал.1 от ДПК за предоставяне на едно от обезпеченията да заплати необосновано висока неустойка, почти съизмерима с размера на отпуснатата заемна сума /90% от същата/, което е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя и като такава е нищожна на основание чл.24 от ЗПК вр. чл.146 ал.1 от ЗЗП. Процесният ДПК е стандартен за този вид договори, не се доказва клаузата за неустойка по чл.4 ал.2 от ДПК да е уговорена индивидуално за ответника - потребител, доколкото и не се съдържа в предложението за сключване на ДПК, в което липсва посочен и механизъм за определянето й по размер, за да се приеме изключението по чл.146 ал.1 от ЗЗП. С оглед извода за нищожност на клаузата за неустойка по чл.4 ал.2 от ДПК на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и като неравноправна, предвид което не е породила правно действие между страните, съдът следва да отхвърли предявения по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка изцяло, като неоснователен и недоказан.
Към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда /07.05.2019г./ е настъпил крайният падеж на процесния ДПК /падеж на последна вноска на 21.04.2018г./, поради което и ищцовото вземане за главница по ДПК е ликвидно и изискуемо, с което предявеният по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница е доказан по основание. ДПК е сключен на 26.04.2017г., т.е. след влизане в сила на новелата на чл.19 ал.4 от ЗПК, като уговорените фиксирана договорна /възнаградителна/ лихва от 35% и ГПР от 41,90% са под максималният им праг, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ, поради което клаузите от ДПК на фиксиран годишен лихвен процент по заема и ГРП са действителни и породили правно действие между страните, като предвид и настъпване на крайния падеж по ДПК, ищцовото вземане за договорна /възнаградителна/ лихва е ликвидно и изискуемо. Видно от СИЕ, длъжникът е в просрочие, считано от падежа на трета погасителна вноска, или считано от 26.07.2017г., считано от когато и по силата на чл.8 от ДПК ответницата дължи на ищеца - цесионер обезщетение за забава в размер на законната лихва върху забавената сума за главница от 286,55лв. /частично от вн.№3 до вн.№12 вкл./ за периода от 26.07.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда 07.05.2019г. в доказан размер, съвпадащ с исковия от 43,17лв., доколкото е недопустимо произнасяне със свърхпетитум, тъй като изчислената от съда по реда на чл.162 от ГПК по своя преценка с помощта на интернет - калкулатор мораторна лихва за процесния период е в размер на 51,90лв.
По процесния ДПК ответницата - заемател е извършила плащания в общ размер на 176,50лв., които са недостатъчни да покрият всички елементи на вземането- разноски, лихви, главница, предвид което и при липса в ДПК на уговорка за друг ред за погасяване на задълженията, намира приложение правилото на чл.76 ал.2 от ЗЗД, като, съгласно ТР по тълк. дело №3/2017г. на ОСГТК на ВКС, в тази хипотеза погасителният ефект на законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и поредността, предвидени в чл.76 ал.2 от ЗЗД - разноски, лихви, главница. Предвид горното и съобразявайки правилото на чл.76 ал.2 от ЗЗД, с плащането на сумата от 176,50лв. ответницата е погасила изцяло дължимата по ДПК договорна лихва от 69,88лв., както и е погасила дължимото обезщетение за забава в размер на 43,17лв. за периода от 26.07.2017г. до 07.05.2019г., предвид което предявените по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за договорна лихва в размер на 49,17лв. за периода от 25.07.2017г. до 21.04.2018г. и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава от 43,17лв. за периода от 26.07.2017г. до 07.05.2019г., следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани. С остатъка от 63,45лв. от платената сума от заемателя от 176,50лв. след приспадането на договорната и мораторна лихви в посочените по-горе размери /176,50лв. - 69,88лв. договорна лихва - 43,17лв. мораторна лихва = 63,45лв./ са погасени от длъжника 1 и 2 вноски от главницата /от по 29,17лв. - 350лв. :12 = 29,17лв. х 2 вн. = 58,34лв./ и частично 5,11лв. от вноска №3 от главницата /63,45лв. - 58,34лв.=5,11лв./, като остава непогасена главница в размер на 286,55лв. /350лв. - 63,45лв. =286,55лв., в който предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 07.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, респ. отхвърлен за разликата от 13,17лв. до пълния предявен размер от 299,72лв., като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК се явява основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените в исковото производство съдебни разноски /от които175лв. вн. ДТ, 100лв. ЮК възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78 ал.8 вр. чл.37 ал.1 вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ и 140лв. за ВЛ по СИЕ/, съразмерно с уважената част от исковете, в доказан размер от 189,48лв., които следва да се възложат в тежест на ответницата.
Ответницата не е сезирала съда с претенция за разноски в исковото производство и съдът не дължи произнасяне.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед изхода на спора по исковете, предявени по чл.422 ал.1 от ГПК, в тежест на ответницата - длъжник следва да бъдат възложени направените от ищеца - заявител съдебни разноски в рамките на заповедното производство по Чгр.д.№1304/2019г. по описа на ВТРС /за внесена ДТ от 25лв. и ЮК възнаграждение от 50лв./, съразмерно с уважената част от исковете, в доказан размер от 34,24лв.
Ответницата - длъжник не претендира разноски в заповедното производство по Чгр.д.№1304/2019г. по описа на ВТРС и съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.422 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.М.Б. ***, с ЕГН **********, че дължи на "*" ЕАД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, сума в размер на 286,55 лв. /двеста осемдесет и шест лева и петдесет и пет стотинки/ - главница по Договор за паричен заем №*/26.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 07.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, предмет на издадена Заповед №516/08.05.2019г. по Чгр.д.№1304/2019г. по описа на ВТРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "*" ЕАД със седалище гр.* против И.М.Б. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница по договор за паричен заем №*/26.04.2017г. за разликата от 13,17лв. над уважения до пълния предявен размер от 299,72лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от "*" ЕАД със седалище гр.* против И.М.Б. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за договорна лихва в размер на 49,17лв. за периода от 25.07.2017г. до 21.04.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от "*" ЕАД със седалище гр.* против И.М.Б. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за сумата от 235,53лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 24.08.2017г. до 21.04.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от "*" ЕАД със седалище гр.* против И.М.Б. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по 86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 43,17лв. - обезщетение за забава за периода от 26.07.2017г. до 07.05.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И.М.Б. ***, с ЕГН **********,, ДА ЗАПЛАТИ на "*" ЕАД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, сума в размер на 189,48 лв. /сто осемдесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща направени по исковото производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И.М.Б. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "*" ЕАД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, сума в размер на 34,24 лв. /тридесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща направени по заповедното производство по Чгр.д.№1304/2019г. по описа на ВТРС съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд. След влизане в законна сила на съдебното решение заверен препис от него да се приложи служебно по Чгр.д.№1304/2019г. по описа на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………….......