Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Враца, 28.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: Калин Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 1636 по описа за
Производството е по предявен
негаторен иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността.
В исковата молба ищецът В.В.Б. ***,
твърди че с ответника И.Д.Т. *** са съсобственици с равни права /по 1/2 ид.ч./
на самостоятелни обекти с идентификатори № 12259.1020.188.1.6 /с площ 12.00
кв.м. и предназначение - за обслужваща дейност и битови услуги/ и №
12259.1020.188.1.7 /с площ 98,60 кв.м. и предназначение - жилище, апартамент/,
разположени съответно на етаж 2 /втори/ и етаж 3 /трети/ в сграда № 1 с
идентификатор № 12259.1020.188.1, находяща се в поземлен имот с административен
адрес гр.Враца, ул. ,,Стефанаки Савов” № 1 и идентификатор № 12259.1020.188 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Враца. Поддържа, че на
20.03.2019г., заедно със съпругата му В.А.Б. и А.П.Г., с когото се бил
договорил за оценка и при необходимост възлагане на необходими ремонти, посетил
сградата и установил, че ответника е заключил вратата към съсобственото им
помещение на втория етаж /самостоятелен обект с идентификатор №
12259.1020.188.1.6, с площ 12.00 кв.м. и предназначение - за обслужваща дейност
и битови услуги/ и вратите към помещенията на третия етаж от сградата
/самостоятелен обект с идентификатор № 12259.1020.188.1.7, с площ 98,60 кв.м. и
предназначение - жилище, апартамент/, без да уведоми него или съпругата му, без
да иска неговото или на съпругата му съгласие и без да му предостави ключ, като
по този начин е ограничил достъпа му до тези части от сградата. Посочва, че в
присъствието на Б. и Г. е провел разговор с ответника и той му заявил, че няма
да отключи и няма да му позволи да използва тези помещения. Изтъква, че след
този момент многократно е посещавал сградата, но помещението на втория етаж и
вратите за достъп до помещенията на третия етаж винаги са били заключени. В
много от тези случаи, в присъствието на В.Б. е провеждал и телефонни разговори
с ответника, при които той заявявал, че отказва да му предостави възможност да
се ползва от помещенията на втория и третия етаж от сградата. Твърди, че с
действията си по заключване на вратите и ограничаване достъпа му до
съсобственото помещение на втория етаж и съсобствените помещения на третия етаж
от сградата ответникът нарушава правото му по чл.31, ал. 1 от ЗС да се ползва
от тези помещения съобразно тяхното предназначение и правата му на
съсобственик, като това фактическо положение продължава трайно и продължително
във времето и към настоящия момент. Моли съда, като установи изложеното да
постанови решение, с което да осъди ответника И.Д.Т. да преустанови
неоснователните действия, с които му пречи да използва, съобразно правото му на
собственост, самостоятелни обекти с идентификатори № 12259.1020.188.1.6 /с площ
12.00 кв.м. и предназначение - за обслужваща дейност и битови услуги/ и №
12259.1020.188.1.7 /с площ 98,60 кв.м. и предназначение - жилище, апартамент/,
разположени съответно на етаж 2 /втори/ и етаж 3 /трети/ в сграда № 1 с
идентификатор № 12259.1020.188.1, находяща се в поземлен имот с административен
адрес гр.Враца, ул. ,,Стефанаки Савов” № 1 и идентификатор № 12259.1020.188 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Враца, като отключи и в
бъдеще не заключва вратата към самостоятелен обект с идентификатор №
12259.1020.188.1.6 на етаж 2 /втори/; вратите към самостоятелен обект с
идентификатор № 12259.1020.188.1.7 на етаж 3 /трети/, както и да му осигури
постоянен и необезпокояван достъп до тези помещения, както и да му възстанови
направените в настоящето производство разноски.
Ответникът И.Д.Т. *** в писмения
отговор по делото и в съдебното заседание, чрез назначения му особен
представител, оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли. Твърди, че от приложените
към исковата молба доказателства не се установява по безспорен начин, че
имотите са собственост на ищеца. Поддържа, че ищецът не установява правен
интерес от предявените претенции, поради което делото следва да бъде
прекратено. Прави и възражение за придобиване от страна на ответника на правото
на собственост на процесните имоти на основание добросъвестното му владение,
както и възражение за погасяване по давност на иска.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери за установено следното от фактическа
страна:
Установи се, че с Нотариален акт
за признаване право на собственост на недвижими имоти № 117, том 1, рег. №
1344, нот. дело № 51 от 18.03.2019 г. на нотариус Ивайло Лиловски с район на
действие РС - Враца, № 339 на НК, ищецът В.В.Б. *** е признат за собственик на
недвижими имоти, сред които и: 1/2 ид.ч. от самостоятелни обекти в сграда с
идентификатори № 12259.1020.188.1.6 /с площ 12.00 кв.м. и предназначение - за
обслужваща дейност и битови услуги/ и № 12259.1020.188.1.7 /с площ 98,60 кв.м.
и предназначение - жилище, апартамент/, разположени съответно на етаж 2 /втори/
и етаж 3 /трети/ в сграда № 1 с идентификатор № 12259.1020.188.1, находяща се в
поземлен имот с административен адрес гр.Враца, ул. ,,Стефанаки Савов” № 1 и
идентификатор № 12259.1020.188 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Враца.
От показанията на свидетелката В.А.Б., съпруга на ищеца, се установи,
че същата познава ответника И.Т. като съсобственик на къщата в гр. Враца на ул.
„Стефанаки Савов” № 1, от която съпругът й закупил ½ ид. част преди
около две години. Според свидетелката съпругът й и И.Т. са съсобственици на
последните два етажа на сградата - четвърти и трети. Свидетелката установи, че
покрива на къщата е бил протекъл, което наложило неговото ремонтиране. Затова извикали
А.П.Г. - техен познат, който се
занимава с ремонти, за да проследи течовете и да каже какво да се прави. На
20.03.2019 г. тримата отишли в къщата на ул. „Стефанаки Савов” № 1 в гр. Враца
и обиколили последния етаж, където открили теч. Наложило се да слязат на
третият етаж, за да огледат щетите и там, но като слезли установили, че третия
етаж е заключен. В нейно присъствие и в присъствието на А.П.Г. съпругът й се обадил по телефона на И.Т.
и той потвърдил, че е заключил третия етаж и няма да им осигури достъп до него.
Според свидетелката съпругът й е влизал на третия етаж при покупката на имота в
присъствието на ответника И.Т.. Същата установи, че контактуват с И.Т. само по
телефона, тъй като не знаят той къде живее.
Свидетелят А.П.Г. установи с
показанията си, че през месец март миналата година му се обадил В. с молба да погледне
една сграда до съда, че имало течове там, понеже е майстор и ремонтира покриви.
Срещнали се пред сградата, която била на три или четири етажа. В. отворил
входната врата и влезли. Тръгнали да се качват и установили, че предпоследният
етаж бил заключен и не могли да влязат, за да видят от къде идва проблема. Според
свидетеля В. се обадил на някой по телефона, който му казал, че е заключил и
няма да му даде ключа.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като
обективни, непротиворечиви и преки (с изключение в частта им, в която предават
чутото от ищеца по телефона), при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението. При преценка на показанията на свидетелката В.А.Б.
съдът следва да има предвид възможната нейна заинтересованост от изхода на
делото, предвид съпружеската й връзка с ищеца, с оглед разпоредбата на чл.172
от ГПК.
Въз основа на приетите по делото
факти, съда намира за обосновани следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 109
от ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие,
което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск е средство за правна
защита на собственика срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което
пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното
предназначение, но без да отнема владението на собственика. Двете задължителни
условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника
по негаторния иск и създаването
на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен
обем. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо
ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот
ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но
и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за
използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. В този смисъл е т.3 от Тълкувателно
решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК.
С оглед изложеното, в настоящия случай ищецът следваше да докаже, наред с качеството си на носител на
правото на собственост върху процесните
имоти в претендирания обем, и действията, извършвани от
ответника (като съсобственик на процесните самостоятелни обекти в жилищната
сграда) и нарушаващи неговите права - заключването на вратата към съсобственото
им помещение на втория етаж и вратите към помещенията на третия етаж от
сградата и отказът му да ги отключи, както и че тези действия на ответника
създават за ищеца пречки за използването на собствените му имоти по-големи от
обикновените.
В тежест на ответника бе да
докаже възраженията си за придобиване по давност на правото на собственост на
процесните имоти и за погасяване по давност на иска.
От представения по делото
Нотариален акт № 117/18.03.2019 г. на нотариус Ивайло Лиловски, по несъмнен
начин се доказа първата предпоставка на иска - правото на собственост на ищеца В.В.Б.
върху 1/2 ид.ч. от процесните самостоятелни обекти в сградата на ул. ,,Стефанаки
Савов” № 1 в гр.Враца. Възражението на особения представител на ответника за
придобиване по давност от ответника на правото на собственост на тези имоти не
беше подкрепено с никакви доказателства в процеса, поради което същото е
недоказано и неоснователно.
Останалите предпоставки
на иска -
неоснователността на действията на ответника И.Т., които създават пречки на
ищеца да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем, обаче останаха недоказани.
Не се ангажираха никакви
доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, че ответника е заключил вратата
към съсобственото им помещение на втория етаж /самостоятелен обект с
идентификатор № 12259.1020.188.1.6, с площ 12.00 кв.м. и предназначение - за
обслужваща дейност и битови услуги/. Нито един от двамата свидетели не сочи в
показанията си, че при посещението в къщата е било заключено помещение на
втория етаж. Дори свидетелката В.Б. твърди, че съпругът й и И.Т. са
съсобственици на последните два етажа на сградата - четвърти и трети.
По отношение на помещенията на третия етаж от
сградата /самостоятелен обект с идентификатор № 12259.1020.188.1.7, с площ
98,60 кв.м. и предназначение - жилище, апартамент/, и двамата свидетели
установяват, че при посещението си вратите към тези помещения били заключени,
поради което не могли да влязат, за да установят от къде идват течовете.
Не се доказа по категоричен и
несъмнен начин обаче, че именно ответника И.Т. е заключил вратите към помещенията
на третия етаж. В тази насока единственото доказателство са показанията на
свидетелката В.Б., която установи, че при проведен от съпруга й телефонен
разговор с И.Т., последният потвърдил, че е заключил третия етаж и няма да им
осигури достъп до него.
От една страна, показанията на свидетелката
в тази им част са опосредени, тъй като същата предава казаното й от ищеца за
разговора му по телефона. От друга страна следва да се отчете обстоятелството,
че свидетелката е съпруга на ищеца, поради което е заинтересована от изхода на
спора в негова полза, поради което показанията й следва да се преценяват от
съда с оглед на всички други данни по делото, съгл. чл.172 ГПК. А в случая
показанията на свидетелката в тази им част не бяха подкрепени от други
доказателства. Свидетелят А.Г. установи с показанията си, че ищецът се обадил
на някой по телефона, който му казал, че е заключил и няма да му даде ключа, но
не установи кое е това лице. Но дори и да беше установил, че разговора е
проведен с ответника, то показанията му в тази част също щяха да бъдат
опосредени.
В крайна сметка, единственото
доказателство по делото за доказване на факта, че именно ответника И.Т. е
заключил вратите към помещенията на третия етаж от сградата, са опосредените показания
на съпругата на ищеца, като съдът не изключва заинтересоваността на
свидетелката да е повлияла на достоверността на показанията й, поради което
съдът не може да основе само на тях фактическите си изводи.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че по делото не се доказа ответника
И.Т. да е извършвал
неоснователни действия, с които да е създал пречки на ищеца да упражнява
правото си на собственост в неговия пълен обем - заключване на вратата към
съсобственото им помещение на втория етаж и вратите към помещенията на третия
етаж от сградата и отказът му да ги отключи.
С оглед пълнота на изложението
следва да се посочи, че възражението на назначения особен представител на
ответника за погасяване по давност на иска е неоснователно. Искът по чл.109 от
ЗС е вещен иск, а вещните искове не се погасяват по давност.
На основание на изложените
по-горе съображения, настоящият състав намира, че иска не се доказа по
основание и следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По отношение на разноските, с
оглед изхода на процеса, ответника има право на разноски, но същия не е
направил и не е поискал присъждането на такива, поради което не следва да му се
присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
В.В.Б., ЕГН ********** с адрес ***, срещу И.Д.Т., ЕГН ********** с адрес ***,
негаторен иск по чл. 109, ал.1 ЗС за осъждане на И.Д.Т. да преустанови
неоснователните действия, с които му пречи да използва, съобразно правото му на
собственост, самостоятелни обекти с идентификатори № 12259.1020.188.1.6 /с площ
12.00 кв.м. и предназначение - за обслужваща дейност и битови услуги/ и №
12259.1020.188.1.7 /с площ 98,60 кв.м. и предназначение - жилище, апартамент/,
разположени съответно на етаж 2 /втори/ и етаж 3 /трети/ в сграда № 1 с
идентификатор № 12259.1020.188.1, находяща се в поземлен имот с административен
адрес гр.Враца, ул. ,,Стефанаки Савов” № 1 и идентификатор № 12259.1020.188 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Враца, като отключи и в
бъдеще не заключва вратата към самостоятелен обект с идентификатор №
12259.1020.188.1.6 на етаж 2 /втори/; вратите към самостоятелен обект с
идентификатор № 12259.1020.188.1.7 на етаж 3 /трети/, както и да му осигури
постоянен и необезпокояван достъп до тези помещения, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: