Р Е Ш
Е Н И Е
Номер .260022., 06 ноември 2020 г. , град
КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на шести октомври през две хиляди и
двадесета година, в публично съдебно заседание, в следния състав :
СЪДИЯ :
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар
Йордан Кръстев, като разгледа докладваното от съдията Йовка Бъчварова
гражданско дело № 503 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Главният
иск е с правна квалификация чл.49, ал.3 вр. ал.1 от Семейния кодекс за прекратяване на сключения на 01.10.2001 г.
в Община Котел граждански брак между ищцата Д.К.М. и ответника Х.Х.М. като
дълбоко и непоправимо разстроен. Родените от брака деца били пълнолетни.
Твърди, че през последните години отношенията между съпрузите силно се влошили
– ответникът тормозел ищцата психически и физически. През месец септември
2019г. тормозът се задълбочил – ответникът обиждал ищцата, ревнувал я, нанасял
ù побои. На 28.09.2019г. ищцата съобщила на ответника, че желае да се
разведат, в резултат на което пак последвал побой. Ответникът изгонил ищцата и
синът им – ученик в 12 клас, от общия им дом в село Малко село, без те да
успеят да си вземат личните вещи. Оттогава съпрузите живеели в състояние на
фактическа раздяла, без да поддържат съпружески отношения. За този период
съпрузите се отчуждили и всеки заживял живот, непълно независим от другия.
Счита, че е невъзможно отношенията им да се нормализират, поради което моли
бракът да бъде прекратен с развод като дълбоко и непоправимо разстроен по вина
на ответника. Не заявява претенции към съпруга си за издръжка след развода и за
ползване на семейното жилище. Желае да приеме да носи предбрачното си фамилно
име Д.. Заявява претенции за присъждане на направените по делото разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор срещу исковата молба, в която
се възразява на искането за изследване на въпроса за брачната вина, както и
това за разноски.
В съдебно заседание, проведено на 06.10.2020г., ищцата и
ответникът постигнаха споразумение, уреждащо въпроси по чл.51 от СК, поради
което съдът на основание чл.321, ал.5 от ГПК постанови производството по делото
да продължи като развод по взаимно съгласие.
В съдебно заседание страните лично и чрез пълномощниците си
поддържат споразумението и молят съда да го утвърди.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност,
прие за установено следното:
Молбата за допускане на развод по взаимно съгласие е
основателна и следва да се уважи. Налице са изискванията, предвидени в
разпоредбата на чл.50 от СК. Ищцата и ответникът по
делото са сключили граждански брак на 01.10.2001 г. в кметство село Малко село. Родените от брака деца вече
са пълнолетни. В споразумението са уредени въпросите, посочени в чл.51, ал.1 от СК – след развода съпругата ще приеме да носи предбрачното си фамилно име Д.;
нямат взаимни претенции за издръжка след развода; нямат имуществени претенции.
Съдът
определя окончателна държавна такса в размер на 20.00 лева, дължима по равно от
страните.
Ръководен от изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
на основание чл.50 от СК с развод сключения на 01.10.2001 г. в Кметство село
Малко село, община Котел граждански брак между Д.К.М., ЕГН **********, адрес ***,
и Х.Х.М., ЕГН **********, адрес ***, за което е съставен акт за граждански брак
№ **/01.10.2001 г., и УТВЪРЖДАВА постигнатото между тях споразумение, както
следва :
1. Съпрузите не си дължат издръжка
след развода.
2. След развода съпругата Д.К.М., с
посочени данни, приема да носи предбрачното си фамилно име Д..
3. Съпрузите нямат придобити по
време на брака недвижими имоти, МПС, общи фирми и влогове, а движимите вещи са
поделили извънсъдебно.
4. Разноските остават така, както са
направени.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Д.К.М., с посочени
данни, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС Котел сумата 10.00 (десет) лева, представляващи
окончателна държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Х.Х.М., с посочени
данни, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС Котел сумата 10.00 (десет) лева, представляващи
окончателна държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
С
Ъ Д И Я :