№ 37
гр. Пловдив, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Д.Калчева
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно
дело № 20225000600001 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 34, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.
С Решение № 204/20.12.2021 г. по ЧНД № 2391/2021 г. Пловдивският
окръжен съд е признал решение № 0091.0.1135, издадено от Федерална
служба Правосъдие окръг Х. в Г., постановено на 17.06.2020г. и влязло в сила
на 03.07.2010 г., за налагане на финансова санкция на българския гражданин
С.И.В. в размер на 70 евро за извършено административно нарушение,
изразяващо се в поведение, което нарушава правилата за движение по
пътищата, 28.50 евро разходи по съдебното и административното
производство, довели до решението или общ размер на финансовата санкция
98,50 евро, с левова равностойност 192.65 лв. по фиксинга на БНБ към датата
на постановяване на решението.
Недоволен от решението е останал служебният защитник на
засегнатото лице С.В. – адв. Х.К. от АК – П., който се позовава на допуснати
съществени процесуални нарушения в проведеното производство, даващи
основание за отмяната на решението на ПОС и непризнаване на решението на
органа на чуждата държава. На първо място твърди, че по делото има
1
достатъчно убедителни доказателства за трайното пребиваване на
санкционираното лице във ФРГ, тъй като там работи и сравнително по-рядко
се прибира в Р. България, т.е. не следва на основание чл. 30, ал.3 от
ЗПИИРКОРНФС да се признава решението на чуждия съд. На второ място
намира, че удостоверението е непълно, тъй като в т.2 е посочено, че
решението е писмено и от издаващата държава В. е бил уведомен за правото
си да обжалва, но в подточка 3 не е отбелязано как и по какъв начин е било
уведомено лицето. И поради тази причина, при наличието на хипотезата на
чл.35, ал.1, т.9 и т.10, вр. т.1, пр.2 от ЗПИИРКОРНФС не следва да се
признава от българския съд.
За постъпилата въззивна жалба е било съобщено на ОП – Пловдив, но
не е взето отношение.
Засегнатото лице С.И.В. не се явява нередовно призован, тъй като не е
намерено на всички известни негови адреси по местоживееене, като се
представлява от назначения му служебен защитник – адв. К., който иска по
изложените съображения в жалбата да се отмени решението на окръжния съд
като незаконосъобразно и необосновано.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна и предлага да
се потвърди решението на окръжния съд.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното решение, Пловдивският окръжен съд е
приел за безспорно установено, че е представено Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа, относно прилагането
принципа за взаимно признаване на финансови санкции. То е издадено с
оглед Решение № 0091.0.1135 от компетентен орган – Федерална служба
Правосъдие окръг Х. в Г., постановено на 17.06.2020г. и влязло в сила на
03.07.2020г., за налагане на финансова санкция на българския гражданин
С.И.В. в размер на 70 евро за извършено административно нарушение,
изразяващо се в поведение, което нарушава правилата за движение по
пътищата - за това, че на 24.02.2020 г. в Н., междуградски път В 61, отсек 79
2
км., стоянка 0,985, обиколен път след изхода Е., в посока Н., като шофьор на
автомобил * (I) с регистрация *** е превишил допустимата скорост от 70
км/ч. след приспаднат толеранс от 91 км/ч., за което се твърди, че е
административно нарушения по § 41, ал.1, вр. с Приложение 2, § 49 StVO
/Наредба за движение по пътищата/; § 24 StVG /Закон за движение по
пътищата/; 11.3.4 BKaT /Каталог на глобите/. Посочени са и разходи, по
производството, довело до решението в размер на 28.50 евро или общият
размер на финансовата санкция възлиза на 98,50 евро, който не може да
представлява основание за отказ, съобразно чл.35, т.6 от българския
специален закон.
В този смисъл, същото е постановено от несъдебен орган за
административно нарушение по правилата за движение по пътищата,
съгласно чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС в държава, която е членка на
Европейския съюз и представлява акт за налагане на имуществена санкция.
Правилно първостепенният съд е счел, че са налице са формалните
предпоставки на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС - удостоверението е
преведено надлежно на български език и отговаря на образеца по
приложенията към закона. Приложен е и заверен препис от решението, чието
признаване се иска. Получени са по електронна поща от официален адрес и
представлява, съгласно чл.9, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, надлежно защитен
начин, позволяващ да се удостовери автентичността.
Въпреки възраженията на защитника и според настоящия въззивен
състав, компетентен да се произнесе по признаването и изпълнението на
решението е Пловдивският окръжен съд, тъй като засегнатото лице има
обичайно пребиваване в гр. П., съобразно чл.31, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.
Основателно същите не са възприети, тъй като лицето е потърсено от
служители на ОД „Охрана“ – П. на адреса, посочен в удостоверението, на
който е установено, че същият има трайна връзка от личен характер, защото
живеят членове на семейството му.
Законосъобразно е преценено, че са налице предпоставките по чл.30,
ал.2 ЗПИИРКОРНФС, понеже решението, с което е наложена финансовата
санкция е влязло в законна сила на 03.07.2020 г. Действително, предвид
хипотезата на чл. 30, ал.2, т.1 ЗПИИРКОРНФС, в случая не се изисква двойна
наказуемост. В удостоверението изрично е посочено, че се касае за
3
поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата.
Не са налице и факултативните основания по чл. 35 ЗПИИРКОРНФС за
отказ от признаване и изпълнение на финансовата санкция. Представеното
удостоверение съдържа всички изискуеми реквизити и съответства на
съдържанието на решението.
Основателно е преценено, че решението, представено за признаване и
изпълнение, се отнася за деяние, което е извършено на територията на
издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища.
Решението не се отнася и за деяние, подсъдно на български съд. Давностният
срок за изпълнение на решението не е изтекъл, съгласно германското и
българското законодателство. Не е налице имунитет или привилегия по
българското законодателство, които правят изпълнението на решението
недопустимо.
Липсват и основания за отказ от признаване и изпълнение.
Жалбоподателят е пълнолетен, следователно наказателно и административно
отговорен, а с оглед социалния и обществения му статус, не е лице, по
отношение на което съществува законодателно предвиден имунитет или
привилегия, правещи изпълнението на решението недопустимо.
Наред с това решението не се отнася за деяние, което по българското
законодателство се счита, за извършено изцяло или отчасти на територията на
Р. България, или е било извършено извън територията на издаващата държава
и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такова деяние. Наложената финансова санкция
е точно във фиксирания праг от 70 евро.
Производството по издаване на решението е било писмено, като е
посочено, че в съответствие със законодателството на издаващата държава,
засегнатото лице е било уведомено лично или чрез упълномощен според
националния закон представител за правото и срока за обжалване на
решението. Вярно е, че в следващата точка не е отбелязано изрично как е
било уведомено лицето за тези му права, но с основание е преценено, че се
възприема с доверие, съобразно принципа за взаимно признаване на съдебни
решения, въз основа на който е изгражда съдебното сътрудничество между
държавите – членки на ЕС. И тъй като липсват конкретни факти, които
разколебават данните от удостоверението, същите не следва да бъдат
4
допълнително проверявани, така както е било поискано от защитата.
Поради обстоятелството, че е наложена финансова санкция в евро,
съобразявайки разпоредбите на чл. 32, ал.1, вр. чл. 16, ал.8 от
ЗПИИРКОРНФС, съдът е определил равностойността на размера на
финансовата санкция и разноски по делото в български лева по фиксирания
курс на БНБ към деня на постановяване на решението 17.06.2020 г. от общо
98,50 евро с левова равностойност от 192,65 лева.
На основание чл.42 от ЗПИИРКОРНФС така определената сума следва
да остане в приход за бюджета на Република България, като изпълняваща
решението държава.
Поради което и напълно правилно е преценено, че в конкретния случай
не са налице твърдените обстоятелства, даващи основание за отказ да се
признае решението за налагане на финансовата санкция, като следва да се
потвърди решението на окръжния съд.
Ето защо съдът и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 204 от 20.12.2021 г. по ЧНД № 2391/2021
г. на Пловдивския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5