Решение по дело №195/2025 на Административен съд - Монтана

Съдебното производство е по чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП, във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба от Т. Й. Г. с адрес: [населено място], [улица]против Заповед за прилагане на ПАМ №25-0294-000044/23.05.2025г. на началник сектор към ОД на МВР-Монтана,РУ-Лом,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС-л.а.“Тойота Корола“ с рег.№[рег. номер], за срок от 6месеца.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на заповедта за ПАМ ,като издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон.В съдебно заседание ,жалбоподателят се явява лично , поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта ,като незаконосъобразна. Не претендира разноски.

Ответникът – началник сектор към ОД на МВР-Монтана ,РУ-Лом, чрез юрк.Д. оспорва жалбата, моли да се отхвърли същата,като неоснователна и да се потвърди оспорената заповед.Не претендира юрисконсултско възнаграждение.В съпроводителното писмо, с което е изпратена административната преписка ,вх.№1131/19.06.2025г.,се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Административният съд, след преценка на оспорената заповед,доводите на страните и представените писмени и гласни доказателства,установи следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице-адресат на акта и в срок, което я прави допустима за разглеждане.Заповедта за ПАМ е връчена на лицето лично на 11.06.2025г. /л.8/,а жалбата против заповедта е депозирана чрез административния орган до съда на 13.06.2024г./л.3/, тоест в срока по чл.149,ал.1 АПК

Разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Доводите на съда в този смисъл са следните:

От данните по делото се установява, че на Л. И. Г. /непълнолетен/ е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA№1317765/23.05.2025г.,за това,че на 23.05.2025г. ,в [населено място] в 00,44ч. на [улица]в района на Д. парк управлява л.а.“Тойота Корола“ с рег.№[рег. номер] –собственост на Т. Й. Г.,като при извършена справка е установено ,че Л. И. Г. не притежава свидетелство за управление на МПС ,т.е. е неправоспособен водач.С деянието е нарушен чл.150 от ЗДвП и въз основа на АУАН е издадена оспорената в настоящето производство Заповед за прилагане на ПАМ №25-0294-000044/ 23.05.2025г. на началник сектор към ОД на МВР-Монтана,РУ-Лом,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС-л.а.“Тойота Корола“ с рег.№ [рег. номер], за срок от 6месеца. При тази фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Предмет на съдебно оспорване е Заповед за прилагане на ПАМ№25-0294-000044/23.05.2025г. на началник сектор към ОД на МВР-Монтана, РУ-Лом, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП- прекратяване на регистрацията на ППС-л.а.“Тойота Корола“ с рег.№[рег. номер], за срок от 6месеца, и нейната законосъобразност.

Представена е и приета от съда административната преписка.

Доказателствата са писмени.

С Разпореждане на съда №635/25.06.2025г. е указана доказателствената тежест на страните.

При служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Настоящата заповед е издадена от О. Т. И.- началник сектор „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Монтана, РУ-Лом, на когото по силата на Заповед №301з-4401/ 09.10.2024г. /л.13/ са делегирани правомощия от директора на ОД на МВР-Монтана да налага със заповеди ПАМ по ЗДвП.От своя страна, директорът на ОД на МВР-Монтана е получил своята компетентност от Министъра на вътрешните работи на основаие негова заповед№8121з-1632/ 02.12.2021г. /л.36/.При това се налага изводът ,че Заповедта за ПАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган – началник сектор „ОП“ към ОД на МВР-Монтана,РУ-Лом. Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага за определен срок-в случая за срок от 6м. Следва да се има в предвид,че целта на принудителните административни мерки е предотвратяването, преустановяването на административни нарушения или премахването на вредните последици от тях,съгласно чл.22 от ЗАНН.

Съгласно чл. 171, т. 2а ,б“а“ от ЗДвП/ДВ,бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В конкретния случай, мярката е наложена на жалбоподателя,като собственик на това МПС ,за което е приложено по делото свидетелство за регистрация на МПС/л.19/.Мярката му е наложена за това ,че е допуснал МПС-то да се управлява от трето лице ,което не притежава свидетелство за управление на МПС,и е неправоспосоен водач. При тази законова регламентация законът изисква да са налице две предпоставки:1.лицето ,на което е наложена мярката да е собственик на автомобила и 2.да е предоставило автомобила, вкл. да е създало възможност,предпоставки същия да се ползва от друго лице ,което не притежава СУМПС ,т.е. да е установен фактът на ползване на автомобила от трето лице- неправоспособен водач. Не се оспорва първата от двете материално-правни предпоставки за налагане на мярката- представено е и прието като доказателство по делото свидетелство за регистрация на МПС на л.19 на името на жалбоподателя.Оспорва се втората предпоставка-че жалбоподателя е предоставил автомобила си на трето лице, което го е управлявало ,без да притежава свидетелство за управление на МПС,т.е. твърди се в жалбата ,че собственика на МПС е бил в чужбина за времето на съставяне на АУАН и ЗПАМ и не е знаел ,че синът му е предоставил автомобила на свой приятел ,който е неправоспособен водач.Законът не изисква от органа да доказва защо и по каква причина МПС-то е предоставено на третото лице ,важен е фактът да е налице,т.е. третото лице да се е възползвало и да е управлявало МПС на жалбоподотеля без да притежава свидетелство за управление на МПС.При наличие и на двете предпоставки ,органът е длъжен да наложи съответната ПАМ.Тежестта на доказване на тези две предпоставки е на органа-той следва да докаже налице ли са били двете материално-правни предпоставки към момента на издаване на заповедта за ПАМ ,и едва след като се увери ,че са налице -да наложи съответната мярка.Същият действа при обвързана компетентност и е длъжен да я наложи , при наличие и на двете предпоставки. Ето защо ,наложената Заповед за ПАМ се явява законосъобразна ,като издадена в съответствие с материалния закон и административно- производствените правила и следва да се потвърди. Същата отговаря и на целта на закона-да преустанови извършване на нарушения от лицата –правонарушители чрез налагане на съответните ПАМ по ЗДвП с цел превенция за неизвършване на други нарушения./в т.см. Р. по адм.д.№5977/18г.по описа на ВАС/.

Предвид гореизложеното, съдът намира,че заповедта ,като постановена от компетентен орган , при установена форма на акта и при спазване на процесуалния и материалния закон и целта на закона , се явява законосъобразна и следва да се потвърди.

Жалбата ,като неоснователна,следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора ,разноски не са претендирани от ответника и не следва да бъдат присъждани.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172,ал.2,пр.5 АПК административния съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Т. Й. Г. с адрес: [населено място], [улица]против Заповед за прилагане на ПАМ №25-0294-000044/23.05.2025г. на началник сектор към ОД на МВР-Монтана,РУ-Лом,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС-л.а.“Тойота Корола“ с рег.№[рег. номер], за срок от 6месеца.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.172,ал.5 от ЗДвП.