Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. №
2231 по описа на съда за 2020 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от С.Н.К. искова
молба срещу „Б.Д.“ ЕАД и П.П.К., с която е предявен
иск за обявяване за относително недействителен по отношение на ищцата на
договор за учредяване на договорна ипотека от 31.01.2018 г., с който в полза на
„Б.Д.“ ЕАД е учредена ипотека върху недвижим имот, представляващ апартамент №
43, находящ се в гр. *****
Твърди се в исковата молба, че през 1993 г. родителите на
П.К. му дарили гореописания недвижим имот, който представлявал семейно жилище
за С.К. и П.К..
С решение от 31.01.2019 г. по гр.д. № 5038/2018 г. по
описа на РС – гр. Пазарджик бракът между страните бил прекратен, а семейното
жилище – предоставено за ползване на ищцата.
В хода на бракоразводното дело страните се съгласили
имотът да бъде прехвърлен на родените от брака деца. През октомври 2019 г. се
установило, че П.К. не може да прехвърли правото на собственост върху имота,
тъй като е учредил договорна ипотека върху него за изтеглен от Б.М.Г. кредит в
размер на 94 000 лева.
Този договор бил сключен от К. без знанието и съгласието
на ищцата, в противоречие с разпоредбата на чл. 26 от СК, въпреки че апартамент
№ 43 бил негова лична собственост по силата на договора за дарение от 1993 г.
Поради това предявява иск да се обяви договора за
относително недействителен по отношение на нея.
Ответникът П.П.К. не е подал
отговор на исковата молба. В съдебното заседание на 26.02.2021 г. изразява
становище за основателност на иска.
Ответникът „Б.Д.“ ЕАД оспорва съдебно предявената
претенция с твърдения, че искът е недопустим, тъй като ищцата не притежавала
качеството „съпруг“.
Възраженията срещу основателността на иска се основават
на възможност ищцата да ползва имота, независимо от ипотекирането му.
Възразява, че страните имали и друго, придобито по време на брака жилище –
съседния апартамент № 44, което те прехвърлили на сина си П.П.К.
на 05.12.2018 г.
Съдът, след като
прецени събраните доказателства и обсъди доводите на страните с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 26 от СК.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на
ответника „Б.Д.“ ЕАД, че искът е недопустим. Ищцата има правен интерес да иска
прогласяване недействителността на сделката по учредяване на договорна ипотека
върху ап. № 43, тъй като той е бил семейно жилище, което й е предоставено за
ползване с решението за развод от 30.01.2019 г. Сделката предхожда решението,
но с нея се накърняват правата на лице с права върху имота. Към момента на
учредяване на ипотеката С.К. е имала качеството „съпруг“, а дали са налице
останалите предпоставки за уважаване на предявения от нея иск е въпрос по
съществото на спора.
Съобразно правилата на доказателствената тежест в
гражданския процес, за уважаването на предявения от ищцата иск в нейна тежест е
да докаже, че към 31.01.2018 г. е била съпруга на П.П.К.,
едноличен е собственик на имот в гр. София, ж.к. „*****, семейно жилище на С.К.
и П.К. и че не са имали друго жилище – тяхна обща собственост или лична
собственост на всеки от тях.
Не се спори между страните и от приложените към исковата
молба писмени доказателства се установява, че на 12.01.1986 г. С.Н.К. и П.П.К. са сключили граждански брак, който е прекратен с
влязло в сила на 30.01.2019 г. решение № 135 по гр.д. № 5038/2018 г. по описа
на РС – гр. Пазарджик.
По време на брака, родителите на П.К. са му дарили имот,
представляващ апартамент № 43, находящ се в гр. София, ул. „*****, на трети
етаж, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, застроен на
62.12 кв.м., заедно с мазе № 43 и 1.840% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, за което е съставен нотариален акт № 124, том LХІV, дело № 12755/28.05.1993 г.
на І нотариус при СНС при Втори районен съд – гр. София.
Видно от удостоверение на СО, район „Илинден“ от
20.11.2017 г., описаният в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 124,
том LХІV, дело № 12755/1993 г.,
апартамент № 43 понастоящем е с административен адрес гр. София, ж.к. *****,
ап. 43 и двата адреса – по нотариалния акт и посочения в удостоверението, са
идентични.
Апартамент № 43 бил семейно жилище на С.К. и П.К., което
е предоставено за ползване въз основа на постигнато между страните споразумение
по чл. 50 от СК по гр.д. № 5038/2018 г. на РС – гр. Пазарджик.
На 30.01.2018 г., по време на брака на С. и П. К., П.К. е
учредил ипотека върху ап. № 43 за обезпечение на отпуснатия на Б.М.Г. ипотечен
кредит от 26.01.2018 г. в общ размер на 94 000 лева (нотариален акт № 042,
том І, рег. № 799, дело № 026/31.01.2018 г. на нотариус рег. № 264 на НК).
Съгласно чл. 26, изр. 1 от СК, действията на разпореждане
със семейното жилище - лична собственост на единия съпруг, се извършват със
съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище - обща собственост
или лична собственост на всеки един от тях.
Учредяването на ипотека е разпоредителна сделка, поради
което е необходимо съгласие за сключването й да даде и другия съпруг. Това
изискване обаче не е задължително, при условие, че двамата съпрузи (в СИО или
обикновена съсобственост) имат друго жилище или някой от тях притежава друг
имот, годен за обитаване.
От приетия по делото договор за продажба на недвижим имот
по реда на Наредба за държавните имоти от 28.04.1990 г. П.П.К.
и С.Н.К. са закупили апартамент № 44, находящ се в гр. София, ж.к. *****,
състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, с площ от 63.64 кв.м.
Този имот е придобит по време на брака и към 30.01.2018
г. е бил тяхна обща собственост при условията на СИО. Без значение е
обстоятелството, че впоследствие, на 05.12.2018 г., правото на собственост
върху ап. № 44 е прехвърлено на единия от синовете на страните, а също и от
кого се ползва жилището. Законът придава правно значение единствено на факта
има ли някой от съпрузите правото на собственост върху жилище, различно от
семейното.
От приетата по делото справка от имотния регистър за С.Н.К.
се установява и че към 30.01.2018 г. ищцата е притежавала в съсобственост с Д.Н.М.поземлен
имот с идентификатор 68134.1981.870, с площ от 798 кв.м. в гр. София, район
„Витоша“, в.з. „Симеоново-Драгалевци“, ул. „***** и на построената в имота
вилна сграда с идентификатор 68134.1981.870.2, с площ от 68 кв.м. и РЗП 136
кв.м.
С този имот Д.М.и С.К. са се разпоредили чрез договор за
покупко-продажба, сключен с Е.Т.М.и Н.Д.Н.на 20.05.2020 г.
Следователно, за учредяване на ипотека върху собствения
на П.К. ап. № 43 съгласие на С.К. не се е изисквало.
Предявеният от ищцата иск е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
С оглед изхода на спора, право на разноски има ответникът
„Б.Д.“ ЕАД. Претенцията е за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По
делото банката е подала писмен отговор и е била представлявана от юрисконсулт в
проведено едно съдебно заседание. При съобразяване на нормата на чл. 25, ал. 2
от Наредба за заплащането на правната помощ, материалния интерес и фактическата
и правна сложност на делото, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение на „Б.Д.“ ЕАД в размер на 350 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Н.К.,
ЕГН ********** срещу П.П.К., ЕГН ********** и „Б.Д.“
ЕАД, ЕИК *****иск с правно основание чл. 26 от СК за обявяване на относително
недействителен по отношение на нея на договор за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот, представляващ апартамент № 43, находящ се в гр.
София, ж.к. *****, със застроена площ от 62.12 кв.м. и с 250.72 куб.м., при
граници: изток – апартамент № 27, запад – апартамент № 44, север – складове,
юг- улица, отгоре – апартамент № 46, отдолу – апартамент № 40, заедно с мазе №
43 с площ от 10 кв.м., при граници: изток – мазе, запад – мазе, север –
коридор, юг – улица, заедно с 1.840% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, който апартамент е самостоятелен обект в
сграда и е с идентификатор 68134.1200.318.1.43, съгласно нотариален акт № 042,
том І, рег. № 799, дело № 026/31.01.2018 г. на нотариус рег. № 264 на НК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.
3 вр. ал. 8 от ГПК, С.Н.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Б.Д.“
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** сумата от 350 лева разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: