№ 11980
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110168896 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „**************“ ЕАД срещу Д.
Т. К., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни
искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми,
представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. *************, с абон.
№ 88867, а именно: сумата от 1 446.41 лв. – цена на доставена топлинна енергия през
периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 19.03.2024 г. до
окончателното плащане; сумата от 160.69 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г.
до 28.02.2024 г.; сумата от 51.39 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода от
м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 19.03.2024 г. до окончателното
плащане; 10.04 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 28.02.2024 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
16277/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на процесния имот, към
което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през исковия период топлинна енергия за
имота, като клиентът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени от „**********” ЕООД по реда за дялово
разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
1
твърди, че е сключил споразумение с ищеца, по което е платил част от задълженията.
Третото лице – помагач на ищеца „**********“ ЕООД не изразява становище по
делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за
установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16277/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете
са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок
възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и
издадената заповед по чл. 410 ГПК.
Предвид изложените от ищеца фактически твърдения съдът намира, че предявените
искове са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковите претенции се обуславя от доказването от ищеца на следните
предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия между страните; количеството на реално доставената по договора
топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; изискуемост на вземането;
изпадането на ответника в забава по отношение на главното задължение; размера на
обезщетението за забава.
В случая с Определение № 18654/24.04.2025 г., в което е обективиран проектът за
доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за безспорни следните
обстоятелства: наличието през исковия период на договорно отношение между ищеца и
ответника за доставка на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот; реалната
доставка на топлинна енергия в имота през исковия период, цената на която възлиза на
претендираната сума; извършването през процесния период на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по отношение на имота, чиято стойност възлиза на
претендираната сума; изпадането на ответника в забава по отношение на главниците с
период на забава и размер на обезщетенията за забава съобразно посоченото в исковата
молба. Следователно по делото е установено възникването на процесните вземания на
ищеца срещу ответника.
По делото се доказва, че в срока за отговор на исковата молба между страните е
сключено споразумение. С чл. 1 страните се съгласили във връзка с висящото съдебно
производство по гр. д. № 68896/2024 г. по описа на СРС, 85 състав, че към датата на
споразумението дължимата от ответника сума е в общ размер 1 975.89 лв. и включва:
1 497.80 лв. – главница /сбор от претендираните по делото главници за топлинна енергия и за
дялово разпределение/; 170.73 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 15.07.2021 г.
– 28.02.2024 г. /сбор от лихвите за забава върху двете главници, претендирани по делото/;
190.62 лв. – лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда
до датата на споразумението; 66.74 лв. – съдебни разноски, извършени от „**************“
2
ЕАД във връзка с делото, като е дължимо и присъденото в заповедното производство
юрисконсултско възнаграждение. Ответникът е признал задължението и се задължил да
заплати сумата от 1 975.89 лв. при посочен в чл. 2 погасителен план, както следва: авансова
вноска от 592.77 лв., платима при подписване на споразумението; 6 вноски от по 230.52 лв.,
платими месечно до 14-то число, считано от 14.03.2025 г. и с падеж на последната вноска на
14.08.2025 г. С чл. 3 страните се съгласили, че при точно изпълнение на погасителния план
ищецът няма да начислява законна лихва за забава върху дължимите суми – предмет на
споразумението, за срока на разсрочено изпълнение на описаното в чл. 1, ал. 2 задължение.
Според чл. 4 при неизпълнение на което и да е парично задължение по погасителния план
или при забавено плащане на дължима сума от страна на ответника повече от 5 работни дни
ищецът има право да поиска продължаване на действията за принудително събиране на
дължимите суми, в това число продължаване на съдебните производства срещу ответника.
Съдът намира, че сключеното между страните споразумение има характер на
извънсъдебна спогодба по смисъла на чл. 365, ал. 1 ЗЗД, като с него е извършено
разсрочване на задълженията. Уговореният в споразумението падеж на вноските
представлява нов факт, който съдът следва да съобрази по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
По делото е безспорно, че към датата на насрочването му е било извършено плащане
от ответника в хода на исковото производство на сума в общ размер на 1 053.81 лв. за
погасяване на процесните задължения. От Фискален бон на л. 59 е видно, че на 14.02.2025 г.
ответникът е платил на ищеца авансовата вноска по споразумението в размер на 592.77 лв.,
с която са погасени следните задължения: 114.68 лв. – главница; 170.73 лв. – мораторна
лихва; 190.62 лв. – законова лихва; 66.74 лв. – съдебни разноски; 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. При съпоставяне на платежния документ за авансовата вноска по
споразумението и признанието на ищеца за получено към по-късен момент плащане в по-
голям общ размер съдът приема, че освен авансовата вноска ответникът е заплатил на ищеца
в периода до 10.04.2025 г. /датата на подаване на молбата, съдържаща признанието на
ищеца/ и сума в размер на 461.04 лв., съответстваща напълно по размер на сбора на две
вноски по погасителния план, т.е. на вноските с падежи на 14.03.2025 г. и на 14.04.2025 г.
В откритото заседание на 29.05.2025 г. ищецът признава неизгодния за него факт, че
на 13.05.2025 г. е получил плащане от ответника на сума в размер на 230.52 лв., по
отношение на която съдът приема, че се касае за погасителната вноска с падеж на 14.05.2025
г.
Следователно към датата на приключване на устните състезания ответникът е платил
всички дължими по споразумението с ищеца погасителни вноски, а останалата като
неплатена главница в размер на 691.56 лв. представлява сбора на останалите три
погасителни вноски, чийто падеж обаче не е настъпил към датата на приключване на устните
състезания.
Ето защо исковете следва да бъдат отхвърлени – към момента на приключване на
устните състезания изискуемите по споразумението задължения са платени, а останалите не
са изискуеми.
3
По разноските:
Независимо от изхода на делото, щом отхвърлянето на исковете е резултат, от една
страна, на извършено в хода на исковото производство частично плащане, и от друга страна
– на частична неизискуемост на задълженията, обусловена от сключено в хода на исковото
производство извънсъдебно споразумение между страните за разсрочване на задълженията,
съдът намира, че ответникът е станал повод за завеждане на делото, поради което той следва
да понесе отговорността за разноските.
В случая е доказано, че с полученото плащане на авансовата вноска са погасени
вземанията на ищеца за разноски за заповедното и за исковото производства и за
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство. Следователно останало е
непогасено единствено вземането му за юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство. Неговият размер съдът определя на 100 лв.
На основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на съда сумата от
4.80 лв. – държавна такса за служебно изготвяне на препис от исковата молба и
приложенията.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от
„**************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
************, срещу Д. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *************, искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи задължения за
топлоснабден имот, находящ се в гр. *************, с абон. № 88867, а именно: сумата от 1
446.41 лв. – цена на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023
г., ведно със законната лихва от 19.03.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 160.69 лв.
– мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 28.02.2024 г.; сумата от 51.39 лв. – цена на
услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със
законната лихва от 19.03.2024 г. до окончателното плащане; 10.04 лв. – мораторна лихва за
периода от 16.07.2021 г. до 28.02.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16277/2024 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА Д. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *************, да заплати на
„**************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
************, сумата от 100 лв. – юрисконсултското възнаграждение за исковото
производство.
ОСЪЖДА „**************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. ************, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от
4.80 лв. – разноски, за които е останало задължено.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „**********“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5