№ 9666
гр. С, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110104611 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, за признаване за установено по отношение на
ответниците Л. С. П., ЕГН **********, и Р. И. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.К П ІІІ
бл.3..., че дължат на ищцовото дружество сумите, за които на 18.12.2023 г. е е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 67550/2023 г.
по описа на СРС, а именно главница за доставена топлинна енергия в имот, отчитан с
абонатен №... в размер на по 47.50 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г., ведно със
законнат алихва от подаване на заявлението за издаване на зопвед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК – 07.12.2023 г., до окончателното плащане на дължимото, и
мораторна лихва от по 13.51 лв. за периода от 16.08.2021 г. до 28.11.2023 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като съсобственици на процесния имот, придобит по
наследство от Кирил Петров Кирков.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Н“ АД, като начисляваните месечни суми са прогнозни
1
и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален
отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил и от двамата ответници.
Ответниците оспорват исковете с аргумент, че не са представени изравнителни
сметки и доказателства как са формирани претендираните суми. По отношение
представената фактура от 30.06.2021 г. се сочи, че с нея е начислена топлинна енергия, която
ответниците не са използвали. Навеждат се доводи и за извършено плащане.
Ответниците отбалязва и че топлоснабдения имот е продаден на трето лице на
01.09.2020 г., на която дата то е влязло във владение, който факт не е намерил отражение в
общата фактура.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа
предявените искове. От ответниците, явява се единствено Л. П., който оспорва исковете.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 67550/2023 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение срещу ответниците за разделното заплащане (по ½ от
всеки ответник) на следните суми: сумата 95.00 лв., представляваща стойност на доставена
от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.08.2020 г., ведно със
законна лихва за период от 07.12.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 27.02 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 28.11.2023 г., С възражения
от 22.12.2023 г. длъжниците са оспорили вземанията с мотив, че са продали жилището, в
което е доставена топлинна енергия.
Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот №..., том І, рег.№...,
нот.дело №... г., съставен от нотариус К Б, рег.№... от РНК, ответниците са закупили
процесното жилище, представляващо ап.136, находящ се в гр.С, район К П, ул.“У Г“ бл....,
вх.Е, ет.6, на 29.04.2003 г., като идентичността на имота, с оглед различното посочване на
административния му адрес в документа за собствност и в исковата молба, е видна от
удостоверението, издадено от ГИС-С с изх.№ .../15/30.11.2012 г. На 29.12.2004 г. Л. П. е
подал до ищцовото дружество заявление-декларация за откриване на партида на негово име
за доставка на топлинна енергия за посочения имот.
На 01.09.2020 г. ответниците са продали апартамента на П И. С, за което е съставен
от нотариус И Д, рег.№... от РНК, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№..., том ІХ, рег.№..., нот.дело № ... г. На 06.11.2020 г. новият собственик е подал до ищеца
заявление-декларация за откриване на негово име на партида. Впоследствие П С също е
2
отчуждила имота, за което нотариус М Д С, рег.№.. от РНК, е съставила нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №..., том І, рег.№..., нот.дело №... г.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На проведено на 28.08.2002 г. ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, е
взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „Н И“ ООД. За целта е сключен
с последното договор на 25.09.2002 г. Представени са доказателства и за наличието на
договорни правоотношение между ищеца и правоприемника на фирмата за дялово
разпределение – договор № .../03.06.2020 г.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че през исковия
период е извършено дялово разпределение, като за целта е издадена след края на
отоплителния сезон изравнителна сметка.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания. Отразено е намаляване на задълженията чрез
прихващане с подлежащи на връщане суми.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Н“
АД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към сградната
инсталация за единствено за битово гореща вода, не и за отопление.
По отношение топлоенергията за БГВ е посочено, че потреблението на гореща вода
се отчита от два водомера. При извършените отчети е установен разход от общо 23 1 куб.м.
топла вода от двата водомера за целия отоплителен сезон 2020/2021 г., част от който е
исковия период.
Според вещото лице няма данни за извършен отчет на водомерите с период на
консумация от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г., поради което в заключението е направено
преизчисление на база броя дни през този период с ползване на БГВ – 123 дни. С оглед на
това е определено задължение от 82.32 лв., като изрично е посочено, че правилно са
изчислени технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на
потребената топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.
Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се
намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за
метрологична проверка през 2019 г. и през 2021 г.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от приетите като писмени доказателства наториални актове,
ответниците са притежавали правото на собственост върху ап.136, находящ се в в гр.С,
ж.к.К П ІІІ ч. бл...., вх.Е, ет.6, в периода от 29.04.2003 г. до 01.09.2020 г.
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. С ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС обаче се възприе
становището, че правоотношението може да възникне и въз основа на сключен между
страните договор, който е с приоритетно значение за установяване качеството потребител на
топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на закона. В случая
е представено заявление-декларация от 29.12.2004 г. от ответника Л. П. за разкриване на
негово име на партида за доставка на топлинна енергия за процесния имот. В този смисъл и
съобразно отразеното в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, следва да се приеме, че е налице
предприето от Л. П. конклудентно действие, което сочи на сключен договор за продажба на
топлинна енергия за жилището в ж.к.К П ІІІ ч. бл.3.... Т.е. облигацинно правоотношение е
възникнало само между Л. П. и ищцовото дружество, поради което единствено той
притежава пасивна материална легитимация по иска. С оглед на това, искът спрямо другия
ответник – Р. П. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск, ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода 01.05.2020 г. –
31.08.2022 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 82.32 лв.
Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата,
където се намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да
се приемат за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия.
Ответникът П., като потребител на топлинна енергия в имот, находящ се в сграда –
4
етажна собственост, макар и да не е използвал енергия за отопление, на основание чл.153,
ал.6 от ЗЕ, остава клиент на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
изполвана за подгряване на битово-гореща вода. Именно в тази насока са и изводите на
вещото лице, което е констатирало потребление на топлоенергия единствено за подгрявяне
на битово-гореща вода, определена по нормативен път, доколкото при продажба на имота
не е направен отчет на водомерите.
Отделно от това, ответникът не ангажира доказателства, че е възразил срещу
разпределената му топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е
подала грешни данни. Такива не са установени и от вещото лице.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност
82.32 лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника, такива не са
установени и от вещото лице по ССчЕ. Ето защо ответника дължи на ищцовото дружество
стойността на доставената в имота му топлинна енергия в претендирания размер от 47.50
лв., който макар да е по-нисък от установения по делото, съдът следва да се произнесе
именно до него с оглед диспозитивното начало в процеса.
По така изложените съображения, искът за главница следва да се уважи в пълния
предявен размер от 47.50 лв., върху който като законна последица следва да се присъди
законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК – 07.12.2023 г., до окончателното плащане на дължимото.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Потребителите обаче изпадат в забава след изготвяне на изравнителната сметка за
съответния период на потребление /чл.33, ал.4 от ОУ/. Предвид своя акцесорен характер и
изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан
за периода 15.08.2021 г. – 28.11.2023 г. предвид данните по делото, че общата фактура е
издадена на 30.06.2021 г. /л.38 от делото/. Размерът на лихвата от 11.98 лв. съдът определи
5
по реда на чл.162 от ГПК с помощта на специализиран изчислителен модул, справка от
който е приложена по делото. За разликата до пълния предявен размер от 13.51 лв. искът
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направил ищецът. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС,
следва съдът в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото
преди това заповедно такова. Съдът като съобрази приложените по делото платежни
документи, констатира, че ищецът е направил разноски за държавна такса общо от 200.00 лв.
по двете дела, и за депозит за експертизи 650.00 лв. В същото време, ищецът претендира
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство от 200.00 лв. /вписано в списъка
по чл.80 от ГПК, приложен на л.93 от делото/, срещу което ответникът не е направил
възражение за прекомерност и което е в границите на предвидените минимални и
максимални размери в чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима
на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ. Към него следва да се
добави и присъденото в заповедното производство юрисконсултско възнаграждение от 50.00
лв.
Съобразно уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски от общо
1100.00 лв., в тежест на ответника Л. П. следва да бъде поставена сумата 536.21 лв.
От страна на ответниците не се претандират разноски, а и няма данни такива да се
извършени, поради което съдът не се произнася с решението си в тази насока по отношение
на ответниците.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. С. П., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.К П ІІІ бл.3..., че дължи на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 67550/2023 г.
по описа на СРС, а именно: стойност на доставена топлинна енергия в имот, отчитан с
абонатен №... в размер на 47.50 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК – 07.12.2023 г., до окончателното плащане на
дължимото, и мораторна лихва от 11.98 лв. за периода от 16.08.2021 г. до 28.11.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 13.51 лв. като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, за признаване за установено по отношение
6
на ответницата Р. И. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.К П ІІІ бл.3..., че дължи на ищеца
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№ 67550/2023 г. по описа на СРС, а именно: стойност на доставена топлинна
енергия в имот, отчитан с абонатен №... в размер на 47.50 лв. за периода от 01.05.2020 г. до
31.08.2020 г., ведно със законнат алихва от подаване на заявлението за издаване на зопвед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 07.12.2023 г., до окончателното
плащане на дължимото, и мораторна лихва от 13.51 лв. за периода от 16.08.2021 г. до
28.11.2023 г.
ОСЪЖДА Л. С. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.К П ІІІ бл.3..., да заплати на
“Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано
от А А и И Е, сума в размер на 536.21 лв., представляваща направени от ищеца разноски по
настоящето дело и по ч.гр.д.№ 67550/2023 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Н” АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 67550/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7