РЕШЕНИЕ
№ 22111
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110116109 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т. С.“ ЕАД твърди, че ответника А. Я., чрез законен представител майка
му П. Б. Я. в качеството си на собственик на процесния имот,за процесния период бил
клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 /ЗЕ/ /, съгласно който всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС),
присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.2
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.Твърди, че
дяловото разпределение се извършва от „Т. С.“.Заявява, че за процесния период е
използвана ТЕ и не е заплатена.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди А. Я., чрез законен
представител неговата майка П. Б. Я., да заплати на „Т. С.“ сумата от 359,65 лева, -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2019г. до м.11.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за
забава в размер на 91,44 лева за периода 15.09.2020г. до 27.02.2023г., както и 8,83 лева
- главница за услугата „дялово разпределение“ за периода от м.02.2020г. до м.05.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, и мораторна лихва за забава в размер на 2,63
лева, за периода 31.03.2020г. до 27.02.2023г., като претендира и разноски.
В едномесечния преклузивен по чл.131 ГПК ответникът А. Я. чрез своя назначен
особен представител е депозирал отговор на исковата молба, в който заявява, че
предявения иск е недопустим и неоснователен.
1
По отношение на допустимостта, заявява че пасивната легитимация в исковото
производство не може да се установява чрез трето лице, дори това да е негов родител -
законен представител, ако не е персонализирано пълно и правилно лицето, което се
призовава в качеството на ответник.Твърди, че ответникът по делото е трябвало да
бъде конституиран чрез законния му представител и неговите пълномощници.
Посочва, че ищецът е бил на ясно, че майката и законен представител на ответника
е упълномощила като свои представители за България , лицата - А. И. П. и К. И. М.,
като пълномощното е било заверено от Консула ни в Република Словения.
Поддържа, че искът е неконкретизиран, защото е без предмет. Оспорва искът като
необоснован, неправилен и незаконосъобразен.Твърди, че необосноваността и
неправилността на иска са в причинно - следствена връзка с недопустимостта и
липсата на конкретизация, като всичко това води и до неговата незаконосъобразност.
Заявява, че представените Общи фактури нямат реквизитите на документ и не
обуславят изискуемостта на едно задължение.Оспорва приложените фактури.Твърди,
че нямат характера на документ и същите не могат да бъдат доказателство, което да се
приеме за правно - допустимо по делото.В тази връзка заявява, че не следва да се
допускат поисканите експертизи.
Моли съдът да допусне привличането като трето лице помагач - двете
пълномощници на майката на ответника А. Я..
Посочва, че от Списък на живущите в сграда на бул. „Х. Б.“ - №.. се установява, че
Ответникът по делото и неговия законен представител не живеят там. Оспорва Списък
от събрание на живущите от горепосочения адрес и Протокол от 2022г.Твърди, че този
Протокол е антидатиран.
Моли за прекратяване на делото поради недопустимост на иска. В случай, че се
даде ход на делото, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, намира следното от
фактическа страна:
От представеното Заявление – Декларация, се установява, че А. Я. чрез своя
попечител П. Б. Я. е подал заявление до директора на „Т. С.“ ЕАД, в което е поискал
да бъде открита на негово име партида за топлоснабден имот с адрес: гр. С., ж.к. „Х.
Б.“, бл... ет..., ап....
От представеното по делото Решение № 119393 от дата 12.06.2020 г. на СРС, III
ГО, 92 – ри състав, се установява, че ищеца – А. Я. на основание чл. 61, ал. 2 ЗН е
приел по опис наследството, останало от А. Й. И. ЕГН **********, починала на дата
01.10.2019 г., в което наследство се включва и процесния апартамент №..., находящ се
на ул. „Х. Б.“ № ., ет......
По силата на Договор № 1187/04.03.2002 г. Етажна собственост е възложила на
изпълнителя „Б. Б.“ ООД да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и
отчитане консумацията на топлинна енергия.
Видно от представения протокол от 2002 г., се установява, че собствениците на
адрес: бул. „Х. Б.“ № ...са взели решение за сключване на договор с „Б. Б.“ ООД за
отчитане на водомерите за топла вода и предоставяне на данните на „Б. Б.я, както и за
индивидуално разпределяне на топлинната енергия по апартаменти съгласно системата
за индивидуално измерване, прилага от „Б. Б.“ ООД.
По силата на Договор при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, по чл. 139в от ЗЕ „Т. С.“ ЕАД е възложила на „Б.“ ООД
2
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в
сгради ЕС или в сграда с повече от един клиент в гр. С..
Съгласно изготвеното заключение от компетентно вещо лице по СТЕ, което съдът
кредитира като обективно и безпротиворечиво се установява, че топлинната енергия,
постъпила в СЕС на процесния адрес, се измерва чрез определеното от ЗЕ средство за
измерване за търговско плащане – общ топломер. Посочва, че ежемесечните отчети на
топломера за процесния период са предоставени от ищеца на в.л. в разпечатка за
отчетена и начислена енергия. Установява се, че за процесния имот е начислена ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, за пълен обем от 172 м3.
Вещото лице констатира, че за отчетен период м.05.2019 г. – м.04.2020 г. титуляр
по партидата на абонатен № ...е Л. М., а за отчетен период м.05.2020 г. – м.11.2020 г. –
А. Я.. Установява се, че за процесния период фактурираната топлинна енергия е в
размер на 4288,48 лева, а изчислената топлинна енергия е в размер на 4476,37 лева.
Вещото лице сочи, че начислените на ответника суми за топлинна енергия през
процесния период с включен ДДС са прогнозно фактурираните суми, начислени от „Т.
С.“ ЕАД, коригирани с тези, изчислени при дяловото разпределение или сумата в
размер на 447,33 лева.
Установява се още, че начислените от „Т. С.“ ЕАД и изчислените суми от ФДР са
извършени съгласно ОУ за продажба на ТЕ от „То. С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Вещото лице
посочва, че през исковия период съоръжението в процесната сграда е от индиректен
тип, блокова, автоматизирана, тил БАС 150/75 кВт и с данни за технологични разходи
за единица време, указани от производителя и предоставени от топлорайона, както
следва:
-Топлинна загуби от съоръженията в АС за отоплителен период: 318 W;
-Топлинни загуби от съоръженията в АС за неотоплителен период: 295 W.
Вещото лице констатира, че от представените от ищеца свидетелства се вижда, че
общият топломер през 2021 г. е преминал на проверка 3 години и ч месец след
предходната проверка през 2017 г., като вещото лице констатира, че има неспазване на
нормативно определения от Агенцията 24 –ри месечен срок. Вещото лице посочва, че
наличието на заключение „Съответства на одобрения тип“ от оторизирана лаборатория
при проверката през 2021 г. дава основание да се заключи, че топломерът е бил годно
СТИ, въпреки, че не е минал на проверка през 2019 г.
Съгласно изготвеното заключение от компетентно вещо лице по ССчЕ, което съдът
кредитира като обективно и безпротиворечиво се установява, че няма данни за
извършени от абоната плащания на суми за ТЕ, касаещи процесната сума. Констатира
се, че за периода от м.05.2020 г. – м.04.2021 г. включително, прогнозно фактурирани
суми за ТЕ, начислени по партидата на абонатен № ...за топлофициран имот в гр.
София, бул. „Х. Б.“ №..., вх.... ет..., ап. ..., са на обща стойност – 702,31 лева.
Установява се, че по партидата на абоната изравнителни сметки за отоплителния
период по стойност с ДДС сума за доплащане в общ размер на (-) 220,99 лева са
осчетоводени в м.07.2020 г. и м.07.2021 г. Посочва се, че с изравнителните сметки за
възстановяване, не са погасявани задължения извън процесния период. Вещото лице
отбелязва, че е издадено кредитно известие № **********/18.03.2022 г. към Обща
фактура № **********/31.07.2021 г.
Вещото лице констатира, че общо начислените и незаплатени суми за ТЕ, възлизат
3
в размер на 359,65 лева и за услугата дялово разпределение в общ размер на 8,83 лева
или общо главница в размер на 368,48 лева. Посочва се, че мораторната лихва
изчислена от 31.03.2020 г. до 27.02.2023 г., възлиза в размер на 94,07 лева, която сума
включва 91,44 лева – ТЕ и 2,63 лева – дялово разпределение. Установява се още, че
общо неплатените суми са в размер на 462,55 лева, от които: главница ТЕ – 359,65 лева
за периода от м.05.2019 г. – м.04.2019 г. и лихва за забава в размер на 91,44 лева от
15.09.2020 г. до 27.02.2023 г.; главница дялово разпределение в размер на 8,83 лева за
периода от м.02.2020 г. до м.05.2020 г., както и мораторна лихва за забава върху
главницата за извършена услуга дялово разпределение в размер на 2,63 лева от
31.03.2020 г. до 27.02.2023 г.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, намира следното от правна
страна:
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
Според чл.150, ал.1 ЗЕ Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от комисията (КЕВР)
Според чл.153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ
Ето защо, искът е обусловен от доказване от страна на ищеца на твърденията, че с
ответника са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия, реално
доставеното количество и цената му, както и от страна на ответника — на
възраженията му, че не е собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот
през исковия период.
Съдът съобрази, че с Определение от дата 24.11.2024 г. е разпоредено съдебните
книжа да бъдат изпратени на лицата, посочени като пълномощници в представеното
пълномощно. Същите са редовно уведомени, като в указания срок не е постъпило
становище. С оглед изложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 47
и следващите от ГПК за уведомяване на законните представители и не съществува
процесуална пречка за постановяване на решението.
По делото са представени доказателства за собственост върху процесния имот.
Видно от представеното по делото Решение № 119393 от дата 12.06.2020 г. ответникът,
действащ чрез своята майка и законен представител е приел наследството по опис, в
което наследство се включва и процесния апартамент № .. находящ се на ул. „Х. Б.“ №
.., ет. .... Съгласно чл. 60 от ЗН приемането на наследството по опис не изключва
придобиването на наследствените права върху имота, а ограничава единствено
отговорността за задълженията до размера на наследството. Отделно от това следва да
се посочи, че е подал и заявление за откриване на партида, което недвусмислено сочи,
че ответникът е носител на наследствените права върху имота и има качеството
„клиент на топлинна енергия“ по смисъла на чл. 153 от ЗЕ. В настоящия случай
наследодателят е открил наследството на дата 01.10.2019 г. Приемането на
наследството по опис по чл. 60 от ЗН не освобождава наследника от задълженията на
наследодателя. Ограничението, което законът предвижда, се отнася единствено до
4
обема на отговорността, която е до размера на наследеното имущество. Тъй като
процесния имот е част от наследствената маса, ответникът като наследник е встъпил в
имуществените права и задължения, включително и задълженията за топлинна
енергия, начислени за целия процесен период.
Поисканата от ищеца и допусната от съда техническа експертиза установи размера
на действително доставената в имота топлинна енергия. Съдът кредитира и приетото
заключение на ССчЕ, което установява размера на процесните задължения.
С оглед гореизложеното предявените искове са основателни и следва да се уважат.
По разноските:
Уважаването на исковата претенция, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, дава право на
съдебни разноски само на ищеца. Ответникът следва да заплати на ищеца сторените от
него разноски в общ размер на 1450,00 лева, от които 50,00 лева държавна такса;
400,00 лева депозит за СТЕ, 400 лева депозит за ССчЕ, 400 лева депозит за особен
представител и следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
200,00 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, т. 1 от Наредба за заплащането на
правна помощ (съгласно обявените промени във възнаграждението с ДВ, бр. 53 от
2025 г., в сила от 01.10.2025 г.)
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, А.
Я., чрез законен представител майка му П. Б. Я., ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ на “Т.
С.” ЕАД с ЕИК ..., сумата от 359,65 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.11.2020г. ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното
изплащане на сумите, и 91,44 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до
27.02.2023 г., както и сума за дялово разпределение за периода м.02.2020г. - м.05.2020г.
в размер на 8,83 лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 2,63 лв. — мораторна лихва
за периода от 31.03.2020 г. до 27.02.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Я., чрез законен представител майка
му П. Б. Я., ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ на “Т. С.” ЕАД с ЕИК ..., разноски в
исковото производство в размер на 1450,00 лева.
Решението е постановено при участието на „Д.” ООД като помагач на страната на
ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5