№ 1981
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110119787 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че на 30.06.2018 г. между [***********] в
качеството на наемодател, и Й. Г. Н., в качеството на наемател, е сключен от
разстояние договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги. Сочи
се, че ищцовото дружество оперира под търговското наименование „Спарк“, като
предоставя общественодостъпна услуга, която позволява откриване и наемане на
електрически автомобил през мобилен телефон от неограничен кръг потребители,
независимо дали потребителят желае да ползва услугата за минути или няколко дни.
Ползването се осъществявало в съответствие със строго определени правила, основани
на законовите разпоредби и договорни условия за предоставяне на услугата, които
всеки потребител се съгласявал изрично да спазва при регистрацията си в мобилно
приложение ([***********]. Твърди се, че при регистрацията си в мобилното
приложение всеки от потребителите сключвал по електронен път договор за наем на
електрическо превозно средство и заявявал изрично, че се съгласява с Общите условия
на [***********]. За извършването на регистрация в приложението, потребителите на
услугата представяли данни за самоличност, данни за контакт и копие от
свидетелството си за управление на МПС, с което удостоверявал, че е правоспособен
водач. Заплащането на услугите (наемната цена) се извършвало с кредитна или дебитна
карта, която се регистрирала в мобилното приложение персонално от всеки
потребител. Сочи се, че всяко от електрическите превозни средства, които се
предоставяли на потребителите, било снабдено с GPS система за дистанционно
1
наблюдение, поради което могло да бъде локализирано в реално време. При стартиране
на сесия чрез потребителско име и парола, могло да бъде установено по
непротиворечив начин: от кой конкретен потребител е стартирано управлението на
конкретно превозно средство и за какъв период (определен с точност до секунда).
Твърди се, че от датата на първоначалната регистрация ответникът многократно
използвал услугите на ищцовото дружество. На 04.11.2020 г., в 21:14 ч. ответникът
резервирал (чрез мобилното приложение) лек автомобил Шкода Ситигоу, с рег.№
[***********], предоставен за ползване на [***********] от лизингодателя
[***********]. В 21:24 ч. ответникът стартирал управлението на автомобила. Времето
и посоката на движение на електромобила били отчетени от системата за
дистанционно наблюдение. Около 21:45 ч., в района на кръстовището на
[***********] и [***********], ответникът катастрофирал с насрещно движещ се
автомобил. В резултат на инцидента, наетото превозно средство било увредено до
степен „тотална щета“. Сочи се, че за ПТП бил съставен протокол за ПТП № 1811207
от 04.11.2020 г., видно от който при проба на ответника с техническо средство –
дрегер, било установеното наличие на алкохол в границите между 0,5-1,2 промила.
Излага се още, че на основание т.16 от списъка на неустойките към договора за наем,
наемателят дължи неустойка в размер на 5 000,00 лева, произтичаща от неизпълнение
на задължението му по договора – да не употребява алкохол по време на управление на
превозното средство. Поддържа се, че предвидената в договора неустойка се отнася за
всички случаи на управление на превозното средство под въздействието на алкохол,
независимо от неговото количество. В случая липсвало изпълнение на задължението за
заплащане на неустойка, въпреки изпратените уведомления до ответника, поради което
ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск. Ищецът моли съда да
постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сумата от 5000,00 лева, представляваща договорна неустойка по т.16 от
списъка на неустойките към договор за наем на автомобил от 30.06.2018 г.,
произтичаща от неизпълнение на задължението му да не употребява алкохол по време
на управление на превозното средство, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 12.04.2022 г. до окончателното изплащане.
Претендира се и заплащане на сторените в хода на производството разноски,
включително за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по
реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, в който се изразява
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорват се
твърденията на ищеца за дължима неустойка по т.16 от списъка на неустойките по
договора, както и да е претърпял специфична вреда от това, че ответникът е шофирал
под въздействието на алкохол. Излагат се доводи за нищожност на клаузата за
неустойка, поради това, че нито в договора, нито в общите условия на дружеството, не
2
е предвидено какъв вид вреди ще репарира.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори и от представения по делото заверен препис от
договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от 30.06.2018 г. се
установява, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение.
По делото е представено и Приложение № 1 към договора – Списък на неустойки, в
което са описани дължими неустойки от наемателя в полза на наемодателя за
неизпълнение на договора, Съгласно т.16 от Приложението - при управление на
превозното средство след употреба на алкохол и/или наркотични или психотропни
вещества се дължи неустойка в размер на 5000 лв., обезпечаваща задължението на
наемателя да не шофира под въздействието на алкохол, наркотични или психотропни
вещества. По делото са представени и приложимите Общи условия към договора,
одобрени на 31.08.2020 г.
Видно от приложените по делото справки от GPS системата за дистанционно
наблюдение, които не са оспорени от ответника е, че на 04.11.2020 г. в 21:14:19 ч.
последният е запазил през мобилно приложение, лек автомобил „Skoda CITIGO“ с рег.
№ [***********]. Видно още от приложените справки е, че автомобилът е стартиран на
04.11.2020 г. в 21:24:35 часа.
Видно от приложения по делото в заверен препис протокол за ПТП е, че на
04.11.2020 г. в 23:30 часа, служители на ОПП-СДВР са посетили местопроизшествие в
[***********], на [***********] и [***********] на което са установили, че на същата
дата в 21:45 ч. е настъпило ПТП между Участник № 1 – ППС Тойота Ярис с рег.№
[***********] и Участник № 2 – ППС Шкода Ситигоу с рег.№ [***********],
управлявано от настоящия ответник Й. Г. Н.. В протокола е отразено, че участник 2 е
управлявал МПС с концентрация на алкохол между 0,5 и 1,2 промила. Изготвена е
скица на ПТП-то и протоколът е подписан от изготвилото го лице и двамата водачи.
От приложеното по делото в заверен препис свидетелство за регистрация Част I
се установява, че ответното дружество е вписано като ползвател на лек автомобил
„Шкода Ситигоу“ с рег.№ [***********].
По делото са приложени 2 броя уведомления от ищцовото дружество до
ответника, с които е поканен да заплати предвидената в договора неустойка в размер
на 5000,00 лева, като по делото няма данни да са изпратени, съответно получени от
адресата.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За основателността на иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД в тежест на
3
ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, следните
предпоставки: че между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало
въз основа на валидно сключен договор; наличие на неустоечно съглашение за
ангажиране отговорността на ответника при неизпълнение на договорните му
задължения; настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника,
както и конкретния размер на неустоечното вземане.
Настоящият съд приема, че в хода на производството наличието на
горепосочените предпоставки бе безспорно установено. Както бе посочено и по-горе,
между страните няма спор относно съществуването на договор за наем с посоченото в
исковата молба съдържание. В чл.3.2 от договора наемателят е длъжен да спазва
разпоредбите установени в Закона за движението по пътищата и изискванията на други
нормативни актове, като в т.16 от Приложение № 1 към договора изрично е предвидена
неустойка при управление на превозното средство след употреба на алкохол и/или
наркотични или психотропни вещества.
Управлението на превозното средство след употреба на алкохол от страна на
ответника е безспорно установено в приложения по делото протокол за ПТП. Следва да
се има предвид, че в частта, в която съставителят на протокола за ПТП е удостоверил
лично възприети от него факти, документът има характер на официален
удостоверителен и обвързва съда с материална доказателствена сила /в този смисъл е
решение № 15/25.07.2014 г. по т.д.№ 1506/2013 г., I т.о. на ВКС/. От друга страна
следва да се има предвид, че протоколът за ПТП е подписан и участниците в ПТП-то,
като в тази си част като частен свидетелстващ документ, се ползва с материална
доказателствена сила срещу водача – настоящ ответник, тъй като удостоверява
неизгодни за него факти.
В конкретния случай основният спорен въпрос е относно размера на
претендираната от ищеца неустойка. В този смисъл особения представител на
ответника поддържа становище, че клаузата е нищожна, тъй като не е предвидено
какъв вид вреди ще репарира.
В мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС е застъпено разбирането, че съдът следва и служебно да преценява дали
клаузата за неустойка съответства на добрите нрави и на принципа за справедливост в
гражданските и търговски правоотношения. Съгласно задължителните указания дадени
на съдилищата с горепосоченото ТР, неустойката следва да се прецени като
нищожна, когато единствената й цел излиза извън присъщите функции –
обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Преценката относно валидността на
неустоечната клауза се извършва към момента на сключване на договора, съобразно
всеки конкретен случай, при спазване на примерно изброените в тълкувателното
решение критерии – естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение;
наличие на други обезпечения на същото задължение; вид на уговорената неустойка и
4
на съответното неизпълнение; съотношение на неустойката с очакваните вреди от
неизпълнението.
С оглед предходното, настоящият съдебен състав приема, че клаузата на т.16 от
Приложение № 1 към процесния договор не е нищожна. Аргумент в тази насока е
самата разпоредба на чл.92, ал.1 ЗЗД, съгласно която неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката представлява
договорен способ, при който страните при сключване на договора уговарят начин на
обезвреда за едната страна по договора, ако е допуснато неизпълнение от насрещната
страна на договорно правоотношение. В хипотезата, когато е уговорена неустойка,
страната не е длъжна да доказва вредите си, а има правото да претендира уговорената в
нейна полза неустойка.
В конкретния случай неустойката по т.16 обезпечава задължението на наемателя
да не управлява МПС под въздействието на алкохол и/или наркотични или
психотропни вещества, а освен това, неустойката, дължима при управление на МПС
под въздействието на алкохол и/или наркотични или психотропни вещества, служи и за
обезщетение на вредите, които могат да възникнат за наемателя от това /в конкретния
случай вредите от ПТП, които обаче не са предмет на настоящия спор/.
По гореизложените съображения, настоящият съд приема, че клаузата за
неустойка не е нищожна, нито излиза извън присъщите й и посочени по-горе функции.
Ето защо, предявения иск следва да бъде уважен като основателен и доказан в пълния
предявен размер от 5000,00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 12.04.2022 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
направените от него разноски. Видно от приложения списък на разноските по чл.80
ГПК и доказателствата по делото за тяхното извършване е, че направените от
ищцовото дружество разноски са за държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за особен представител, и възлизат на сумата от общо 1128,00 лева.
Тази сума следва да бъде възложена в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. Г. Н., ЕГН ********** да заплати на [***********], със седалище
и адрес на управление: [***********], на основание чл. 92 ЗЗД сумата в размер на 5
000,00 лева, представляваща неустойка по т.16 от Приложение № 1 към Договор за
наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от 30.06.2018 г., произтичаща
5
от неизпълнение на задължението на ответника да не управлява наетия автомобил след
употреба на алкохол, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 12.04.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Й. Г. Н., ЕГН ********** да заплати на
[***********] сумата от общо 1128,00 лева, представляваща направени разноски по
производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6