№ 3936
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100505416 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца В. Е. Б. срещу решение от 10.03.2022 г. по
гр.д. №31039/2021 г. на Софийския районен съд, 175 състав, с което е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя срещу „Софийска вода“ АД отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124 ал.1 ГПК за недължимост на сумата от 157,57 лв., представляваща
стойност на потребени ВиК услуги за периода 05.09.2020 г. – 06.10.2020 г. във водоснабден
имот с адрес: гр. София, кв. „Симеоново“, ул. „Арх. ****, кл. №**********, съгласно
фактура №********** от 06.10.2020 г., като ищецът е осъден да заплати на ответника
разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че страните са във валидна облигационна връзка, както и
реалната доставка на стоки и услуги от страна на ответното дружество. Поддържа, че по
делото не е доказано реалното доставено и отчетено количество вода през процесния
период. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да
уважи предявения иск за недължимост на процесните вземания. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Софийска вода“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не
взема становище по жалбата. Не претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
1
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
При отрицателния установителен иск в тежест на ищеца е да установи
съществуването на правен интерес от иска. Съдът следи служебно за същия през цялото
развитие на производството, като в хипотеза, в която твърденията на ищеца за правен
интерес от иска не се установят по делото, то производството по тези искове е недопустимо
и същото следва да се прекрати. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се
установят, то съдът следва да прекрати производството без да се произнася по
основателността на иска /в този смисъл ТР №8/2013 г. по тълк.д. №8/2012 г. на ОСГТК на
ВКС/.
В тежест на ответника е да установи възникването на облигационно отношение
между него и ищеца, по силата на което е предоставял ВиК услуги на ищеца. В негова
тежест е да докаже и че за процесния период ищецът е ползвал ВиК услуги в съответното
количество, равняващо се на претендираната сума.
През процесния период е приложим Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, като в ДР е предвидено, че „потребители“ по смисъла на
закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица - собственици
или ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата императивно установява кой
е страна по облигационното отношение с водоснабдителния оператор, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота – на собственост или вещно право на
ползване. Съгласно разпоредбата на чл.8 Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационни системи или от съответния регулаторен орган. Правоотношенията между
страните са регламентирани и от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „Софийска вода” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-
064/17.07.2006 г. Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.1 от ОУ потребители на ВиК услуги
са юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги.
Ищецът оспорва да е собственик или ползвател на процесния имот, но това
обстоятелство се установява от представената и неоспорена справка по лице от Служба по
вписванията – София, както и от заявление за промяна на титуляр на партида от 12.07.2017
г., поради което следва да се приеме, че има качеството „потребител“ на ВиК услуги през
процесния период.
Съгласно обвързващите ищеца като абонат на търговското дружество – ответник, и
потребител на предоставяните от него ВиК услуги Общи условия – чл.6 т.2 - за ищеца е
възникнало задължение да заплати ползваните ВиК услуги за исковия период в 30-дневен
срок след датата на фактурирането им /чл.31 ал.2 от общите условия/.
2
Съгласно разпоредбата на чл.327 ал.1 ТЗ, за предадената стока купувачът дължи
цена, или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна
облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в
обстоятелствената част, страните са в облигационни отношения – договор за предоставяне
на ВиК услуги, като, както вече бе посочено, в тежест на ответника е да установи при
условията на пълно и главно доказване количеството доставена, отведена и пречистена
питейна вода в имота на ищеца.
За установяване доставянето на питейна вода в обема, съответстващ на
претендираната от ответника цена, по делото е изготвена и приета КСТСчЕ, която
настоящият състав кредитира като компетентна и обективно изготвена. От същата се
установява, че процесният имот е водоснабден и в него се ползват ВиК услуги, като
доставяните до него ВиК услуги са начислявани на база за 2 живущи плюс разпределението
от общия водомер на разхода за общи нужди, тъй като е установено, че в имота липсват
монтирани и пломбирани водомери в процесния период и няма приложен документ за
метрологична проверка на уредите в имота. От заключението се установява още, че общият
водомер е монтиран на 03.02.2020 г. и е бил технически годен в процесния период, като
обемът на доставените до имота на ищеца за процесния период Ви К услуги е 89,88 куб.м.,
от които 16,83 куб.м. в имота и 73,05 куб.м. – общи нужди, стойността на които е в общ
размер на сумата от 157,57 лв., както и че разпределеното на ищеца количество вода за
т.нар. „общи нужди“ е определено правилно.
Съгласно чл.32 Наредба №4 от 14.09.2004 г. ВиК услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Доколкото обаче
се установи, че в процесния недвижим имот липсват изправни водомери, то и на основание
чл.39 ал.5 Наредба №4/14.09.2004 г., респ. чл.25 ал.4 и ал.8 т.1 ОУ от 2016 г. ответникът
правилно е определял количеството доставени ВиК услуги на база, според броя обитатели,
поради което ирелевантни са доводите на въззивника за липса на карнети за отчет на
водомерите и ответното дружество не е спазило установения в чл.35 ал.5 Наредба
№4/14.09.2004 г. ред за удостоверяване отказа на потребителя да осигури достъп до
водомера за отчет, реда по чл.35 ал.6 Наредба №4/14.09.2004 г. за начисляване на
потребеното количесто при отказ за отчитане, както и задължението по чл.39 ал.2 т.1
Наредба №4 от 14.09.2004 г. за извършване на отчет на индивидуалните водомери в имота в
рамките на 24 часа от отчета на главния водомер.
Неоснователно е и възражение на въззивника, че не дължи начислените му суми за
ВиК услуги, тъй като ответното дружество не е изпълнило задължението си по чл.32 ал.5
Наредба №4 от 14.09.2004 г. за уведомяване на упълномощения представител на ЕС при
наличието на разлика от над 20 на сто между отчетеното количество от общия водомер и
сбора на отчетите от индивидуалния водомер. В случая наистина такова уведомяване не е
извършено, но съгласно разпоредбата на чл.32 ал.7 Наредба №4 от 14.09.2004 г.
установяването на разлики по ал.5, по-големи от 20 на сто, не е основание за неплащане на
изразходваното количество вода.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №1890/10.03.2022 г., постановено по гр.д.
№31039/2021 г. по описа на СРС, ГО, 175 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4