О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

260490/16.10.2020г.

 

       Ростислава Георгиева – съдия-докладчик по ГД №1204/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Шумен, в закрито разпоредително заседание на шестнадесети октомври  през две хиляди и двадесета година, като взех предвид материалите по делото и с оглед разпоредбите на чл.152 и сл. от АПК, намирам, че жалбата е недопустима, поради следните правни съображения:

       Настоящото производство е образувано на основание жалба от Д.Х.М., с ЕГН********** и Е.З.Ч., с ЕГН********** срещу мълчалив отказ на Общинска служба по земеделие, гр.Шумен да се произнесе по тяхна молба с №РД-12-05-65/18.03.2020 год. с искане на основание чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл.45ж, ал.I и II от ППЗСПЗЗ да бъдат обезщетени с равностойна по площ земя от общинския поземлен фонд. 

По смисъла на чл.58, ал.1 от АПК мълчаливият отказ представлява бездействие на административния орган, в случаите, когато има задължение да се произнесе по направено пред него искане в определен срок. Мълчаливият отказ в правната теория и съдебна практика се приема за индивидуален административен акт с негативно за заявителя съдържание. Непроизнасянето на сезирания административен орган се приравнява на административен акт, когато за последния съществува законово основание за изпълнение на искането. Наличието на надлежно сезиране и компетентност за разглеждането на подаденото искане са условия за прилагането на фикцията, уредена в чл.58, ал.1 от АПК, че непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ, подлежащ на обжалване. Мълчалив отказ е налице тогава, когато органът е сезиран и има задължение да се произнесе по направеното искане, тъй като само тогава се засягат правата на заинтересованата от издаването му страна. И обратното, когато административният орган не е надлежно сезиран, било поради липса на компетентност, изтичане на срокове, липса на фактическите предпоставки за произнасяне или други правопрепятстващи обстоятелства, то тогава не възниква задължение за административния орган да се произнесе, респ. не е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК.

В настоящия случай съдът, след запознаване с материалите по делото и по-конкретно със съдържащите се доказателства в предоставената от Общинска служба по земеделие, гр.Шумен преписка, установи, че от страна на жалбоподателите е била депозирана идентична молба до Общинска служба по земеделие, гр.Шумен №РД-12-05-67/18.07.2019 год., по която липсва произнасяне на административния орган. Това обстоятелство се установява и от информацията, съдържаща се в придружително писмо изх.№РД-12-02-1261-1/13.10.2020 год., като няма данни и не се твърди да е имало оспорване или административното производство да е било възобновено по реда на чл.99 и сл. от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2, т.2 от АПК Административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт, между които са липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване. В настоящия случай,           доколкото е налице образувано административно производство въз основа на депозирана идентична молба с №РД-12-05-67/18.07.2019 год., която е със същия предмет, същото искане, пред същия орган и с участието на същите страни, за което липсват данни да е приключило, независимо по какъв начин /изричен, мълчалив отказ и същия да е влязъл в сила/, се налага извода, че е недопустимо образуване на ново административно производство въз основа на №РД-12-05-65/18.03.2020 год.

След като е налице образувано производство по искане с идентично съдържание, независимо от липсата на данни за влизане в сила на акта, с който същото е приключило, по аргумент от разпоредбата на чл.27, ал.2, т.2 от АПК, административният орган не дължи ново произнасяне, поради което не е формиран мълчалив отказ, който да е предмет на обжалване. С оглед на изложеното жалбата на Д.Х.М., с ЕГН********** и Е.З.Ч., с ЕГН********** срещу мълчалив отказ на Общинска служба по земеделие, гр.Шумен да се произнесе по тяхна молба с №РД-12-05-65/18.03.2020 год. с искане на основание чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл.45ж, ал.I и II от ППЗСПЗЗ да бъдат обезщетени с равностойна по площ земя от общинския поземлен фонд следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. 

В подкрепа на изложеното е и практиката на ШАС и по-конкретно Решение №16 от 31.01.2020 год. на АдмС - Шумен по к. а. д. №473/2019 год.

Предвид гореизложеното, съдът,

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.Х.М., с ЕГН********** и Е.З.Ч., с ЕГН********** срещу мълчалив отказ на Общинска служба по земеделие, гр.Шумен да се произнесе по тяхна молба с №РД-12-05-65/18.03.2020 год. с искане на основание чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл.45ж, ал.I и II от ППЗСПЗЗ да бъдат обезщетени с равностойна по площ земя от общинския поземлен фонд.

ПРЕКРАТЯВА производството по ГД №1204/2020 год. по описа на ШРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок, считано от датата на получаване на съобщението пред ШАС.

      Препис от определението да се изпрати на страните.

 

 

                                                                                  Районен съдия: