РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 453/15.7.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на осемнадесети юни през две
хиляди и двадесетата година в състав:
СЪДИЯ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР :
АНТОАНЕТА МЕТАНОВА
като разгледа
докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело № 1400 по описа на съда за
2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Десета, Раздел
Първи от АПК, във връзка с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост.
2. Образувано е по Жалба на Т.А.Х.,
ЕГН **********,***, срещу Заповед № 2277
от 05.11.2019 г. на Кмета на Община Пазарджик, с която, на основание чл. 46,
ал. 1, т. 6, във връзка с ал. 2 от Закона за общинската собственост е прекратен
Договор № 1330 от 16.10.2014г. за отдаване под наем на общински жилищен имот,
сключен между Община Пазарджик, като наемодател и Т.А.Х. и И.Г.Г.(член на
семейството), като наематели, относно общинско жилище с идентификатор
55155.504.209, по кадастралната карта и регистри на гр. Пазарджик, намиращо се
на адрес гр. Пазарджик, ул. „Йордан Ненов“, № 10, състоящо се от : от три стаи,
кухня, антре, перално помещение и баня с тоалетна, със застроена площ от
99,00м² и полезна жилищна площ от 76,00², мазе вкопано под цялата
сграда с площ от 69,00м², актувано с Акт за частна общинска собственост №
3940 от 08.08.2014г. ; определен е срок за опразване на общинския имот – един
месец от получаване на заповедта ; разпоредено е да се заплатят дължимите суми
за такса битови отпадъци в размер на 368,62лв. и лихви в размер на 54,22лв.;
разпоредено е Х. да присъства при освобождаване на общинското жилище.
Жалбоподателката счита оспорената
заповед за неправилна и незаконосъобразна.
Твърди се, че и понастоящем,
жалбоподателката и членовете на нейното домакинство не притежават други
недвижими имоти и отговарят на изискванията на ЗОбС и на Наредбата за условията
и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилища,
собственост на Община Пазарджик, като крайно нуждаещи се лица. В този контекст
се сочи разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 9 от ЗОбС. Сочи се и разпоредбата на
чл. 46, а4 от ЗОбС, според която при изтичане
на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако
наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище.
Възразява се, че в оспорената заповед не са изложени мотиви за нейното
издаване, не са изложени съображения относно наличието или липсата на
обстоятелствата предвидени в Наредбата и отнасящи се до жилищните нужди на Х. и
на нейния син, респективно мотиви защо е прието, че е нецелесъобразно
продължаване на срока на договора за наем. Счита се, че
при изтичането на срока на наемния договор органът по настаняването е задължен
да изследва налице ли са предпоставките за продължаване на наемното
правоотношение и ако същите са налице срокът на договора да бъде продължен.
Възразява се също така, че не са
изложени съображения, относно спазване на принципа за съразмерност, предвиден в
чл. 6 от АПК, респективно не е извършена преценка на последиците, които биха
настъпили за жалбоподателката и членовете на нейното домакинство при
прекратяване на наемното правоотношение. Освен това се поддържа, че обжалваната
Заповед не е съобразена с разпоредбата на чл. 8 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи, относно гарантиране правото на
личен и семеен живот, на жилище и тайната на кореспонденция. Според
жалбоподателката, независимо, че жилището, обитавано
от нея не е лична собственост, обстоятелството, че тя пребивава и живее там от
1993 г., т.е в продължение на 20 години го прави „нейно“ жилище по смисъла на
чл. 8 от Конвенцията.
В писмената защита по същество, се
сочи факта, че жалбоподателката е поискала да бъде издадена заповед за
пренастаняване в процесното жилище, по което искане е постановен отказ от
страна на назначената от Кмета на Община Пазарджик комисия, като основанието за
отказа е извършена продажба на недвижим имот от страна на Т.Х..Относно тази
продажба се пояснява, че е била започната приживе от майката на
жалбоподателката, като сделката само е изповядана от Т.Х.. Почти цялата сума е
била предадена предварително и поради обстоятелството, че Т.Х. е била в
невъзможност да възстанови получената от майка й сума, е било необходимо да
довърши продажбата. Жалбоподателката не е обитавала въпросното жилище, тъй като
същото по никакъв начин не е било годно за живеене поради настъпил пожар.
Иска се оспорената заповед да бъде
отменена като се присъдят сторените разноски по производството.
3. Заинтересованата страна И.Г.Г.,
не взема конкретно становище по жалбата.
4. Кмета на Община Пазарджик, чрез
процесуалния си представител адв. К. е на становище, че жалбата е
неоснователна.
Поддържа се, че оспорената заповед е
издадена от снабдения с правомощията за това административен орган,
властническото волеизявление е обективирано в изискваната от закона форма,
спазени са материалния и процесуалния закон. Заповедта съответства на целта която
преследва закона.
Подробни съображения са развити в
представена по делото писмена защита.
Във връзка с възраженията на
жалбоподателя се сочи правилото на чл. 46, ал. 3 от ЗОбС, според което само при
прекратяване на наемното правоотношение на основание чл. 46, ал. 1, т. 2(т.е.
извършване на ново строителство, надстрояване или пристрояване, основен ремонт
или реконструкция, когато се засягат обитавани помещения) към заповедта по ал.
2 се прилага настанителна заповед за друго общинско жилище, ако наемателят
отговаря на условията за настаняване.
Относно правилото на чл. 26, ал. 4
от ЗОбС се сочи, че жалбоподателката не отговаря на изискванията за настаняване
под наем в общинско жилище, доколкото е извършвала разпоредителна сделка със
собствено жилище. Сочи се също така, че от страна на жалбоподателката, няма
подадено искане за настаняване в друго общинско жилище.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена,
като се присъдят сторените разноски по производството.
ІІ. За допустимостта :
5. Според приложеното по преписката
известие за доставяне, процесната заповед е връчена на нейният адресат на
16.11.2019г. Жалбата срещу ѝ е регистрирана в деловодството на
администрацията на 03.12.2019г., но е постъпила с писмо, носещо датно пощенско
клеймо от 02.12.2019г.(понеделник). При това положение следва да се приеме, че
тя е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и
при наличието на правен интерес, поради което е ДОПУСТИМА.
IІI. За
фактите и тяхната хронология :
6. Според представеното по делото
Съобщение от 07.11.1995г.(л. 61), Т.А.Х. е
уведомена, че със Заповед № 3134 от 25.10.1995г. на Кмета на Община Пазарджик е
разрешено да ползва под наем жилище, състоящо се от една стая, бокс и тоалетна,
намиращо се в гр. Пазарджик, ул. „Й. Ненов“, № 10.
С Писмо изх. № 9400-29 от
25.03.2014г., областния управител на Област Пазарджик, уведомява Х., че с
Решение на Министерски съвет № 92 от 20.02.2014г., имота относно който, тя е
наемател е прехвърлен в собственост на Община Пазарджик с договор от
28.02.2014г.
Съставен е бил Акт за частна
общинска собственост № 3940 от 08.08.2014г.(л.23 и
сл.), относно застроен поземлен имот с
идентификатор 55155.504.290 и едноетажна, масивна жилищна сграда с
идентификатор 55155.504.290.1 по кадастралната карта е кадастралните регистри
на гр. Пазарджик
7. Очевидно, това е била причината,
със Със Заповед №
2563 от 08.10.2014г. на Кмета на Община Пазарджик(л.21), издадена
на основание чл. 239, във връзка с чл. 237 от Закона за задълженията и
договорите и чл. 43, т. 1 от ЗОбС, във връзка с чл. 10 от Наредбата за
условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в
жилища, собственост на Община Пазарджик, „……Т.А. Георгиева ЕГН ********** ***,
ведно със семейството и домакинството й : И.Г.Г. – син…..“ са пренастанени в
процесния имот с идентификатор 55155.204.290 и построената в него сграда с
идентификатор 55155.204.290.1 по КККР на гр. Пазарджик. Срока за настаняване е
определен на пет години от датата на сключване на договора, а наемната цена е
установена в размер на 30,40лв.
8. Въз основа на казаната заповед,
между Община Пазарджик, представлявана от Кмета, като наемодател и Т.А.Х., като
наемател е сключен Договор за отдаване по наем на общински жилищен имот рег. №
1330 от 16.10.2014г.(л.17), относно
имот, представляващ масивна едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр.
Пазарджик, ул. „Йордан Ненов“, № 10, в поземлен имот и идентификатор
55155.504.290, съответно с идентификатор на сградата 55155.504.290.1, със
застроена площ от 99м² и полезна жилищна площ от 76м², състояща се от
три стаи, кухня, антре, перално помещение и баня с тоалетна, включително мазе
под цялата сграда с площ от 69,00м², актуван с Акт общинска собственост
№3940 от 08.08.2014г.
Срока на действие на наемното
правоотношение е определен на пет години, считано от датата на сключване на
договора.
В чл. 5, т.
1, б „в“ от договора е установена уговорката, че действието на същия се
прекратява с изтичане на уговорения срок.
В чл. 5, т. 1, б „н“ от договора е
възведено правилото, че наемното съглашение се прекратява, когато наемателя
престане да отговаря на условията по чл.14 от Наредбата за условията и реда за
установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилища, собственост
на Община Пазарджик.
9. В този хронологичен порядък е
издадена Заповед № 2277 от 05.11.2019 г. на Кмета на Община Пазарджик, с която,
на основание чл. 46, ал. 1, т.6, във връзка с ал. 2 от ЗОбС е прекратен Договор
№ 1330 от 16.10.2014г. за отдаване под наем на общински жилищен имот, сключен между
Община Пазарджик, като наемодател и Т.А.Х. и И.Г.Г.(член на семейството), като
наематели, относно общинско жилище с идентификатор 55155.504.209, по
кадастралната карта и регистри на гр. Пазарджик, намиращо се на адрес гр.
Пазарджик, ул. „Йордан Ненов“, № 10, състоящо се от : от три стаи, кухня,
антре, перално помещение и баня с тоалетна, със застроена площ от 99,00м²
и полезна жилищна площ от 76,00², мазе вкопано под цялата сграда с площ от
69,00м², актувано с Акт за частна общинска собственост № 3940 от
08.08.2014г. ; определен е срок за опразване на общинския имот – един месец от
получаване на заповедта ; разпоредено е да се заплатят дължимите суми за такса
битови отпадъци в размер на 368,62лв. и лихви в размер на 54,22лв.; разпоредено
е Х. да присъства при освобождаване на общинското жилище.
Представено по делото е Решение №
139 от 18.09.2019г. но Общински съвет Пазарджик, с което за временно изпълняващ
длъжността кмет на Община Пазарджик, за срок до датата на регистрацията в ОИК,
до полагане на клетва от новоизбрания кмет на Общината, е избран Петър Иванов
Петров.
10. По делото се представиха още :
• Проект за Годишна програма за
управление и разпореждане с имотите , общинска собственост на Община Пазарджик
за 2020 г., според която процесната недвижимост е предвидена за продажба;
• Удостоверение за декларирани данни
№ УД000119 от 23.01.2020г. на Община Пазарджик, в което е посочено, че по данни
от Отдел „Местни данъци и такси“, И.Г.Г. е декларирал, че не притежава на
движимо и недвижимо имущество ;
• Удостоверение за декларирани данни
№ УД001301 от 29.11.2019г. на Община Пазарджик, в което е посочено, че по данни
от Отдел „Местни данъци и такси“, Т.А.Х. е декларирала, че не притежава на
движимо и недвижимо имущество ;
• Фактура № 29725 от 24.01.2020г. и №
29724 от 24.01.2020г., относно платен от жалбоподателката наем в размер на по
30,40лв. за месеци януари и февруари;
• Заявление вх. № 44-368 от
03.02.2020г. от Т.Х. до Кмета на общината с искане да бъде пренастанена в
общински имот, намиращ се в гр. Пазарджик, ул. „Й. Ненов“ №10;
• Молба декларация от Т.Х., с искане
да бъде картотекирана по Наредбата за условията и реда за установяване на
жилищни нужди и за настаняване под наем в жилища, собственост на общината. В
същата е заявено, че декларатора не притежава недвижимо и движимо имущество,
ценни книги или други активи. В Раздел ІІІ е декларирано, че Т.Х. и членовете
на семейството/домакинството, не са прехвърляли жилищни или вилни имоти на
други лица след 13 март 1990 г., с изключение на ликвидиране на собственост или
дарение в полза на държавата, общината или организация с благотворителна цел.
Заявен е годишен размер на доход от трудово правоотношение в размер на
6000,00лв.;
• Служебна бележка № 43 от
28.01.2020г. на Община Пазарджик, за това, че по отношение на процесния имот
няма неплатени наеми, като наема е заплатен до 29.02.2020г., както и че има
задължения за заплащане на такса битови отпадъци общо в размер на 422,23лв.;
• Нотариален акт № 6 от 27.06.2008г.,
нот. дело 722 по описа за 2008г. на Нотариус Анета Илкова, с който е извършена
сделка по покупко – продажба, по силата на която Т.А. Х., продава на Олга Петрова Армянова,
самостоятелен обект в сграда с жилищно предназначение, представляващ апартамент
№ 36, намиращ се на VІ етаж, в шест етажен жилищен блок № 8, в квартал 410 по
плана на гр. Пазарджик, с административен адрес ул. „Янтра“ № 7, с площ от
61,14м², като
купувача Олга Армянова е заплатила на продавача Т.Х. сумата 12600,00лв.;
• Нотариален акт за собственост
върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот по ЗТСУ, по
силата на който София Паскалева Атанасова (Х.) е призната за собственик на
апартамент № 36, намиращ се на VІ етаж, вх. Б, в жилищен блок 8, квартал 410,
намиращ се на ул. „Янтра“ № 7;
• Съобщение за смърт № 12 от
02.02.2008г., от което е видна, че София Паскалева Атанасова (Х.) е починала на
0.02.2008г.
• Заповед № 530 от 09.03.2020г. на
Кмета на Община Пазарджик за назначаване на комисия със задача да разгледа молби и декларации, подадени в периода
18.09.2019г. до 21.02.2020г. и да вземе
решение по издаване на пренастанителни заповеди, ако наемателя отговаря на
условията за настаняване, съобразно чл.14 от Наредба за условията и реда за
установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилища, собственост
на Община Пазарджик или отказ за издаване на същите ;
• Протокол № 125 от 17.03.2020г. с
решения на комисията назначена с прежде посочената заповед, като по т. 17 от
същия, е отказано искането за пренастаняване по молбата на Т.А.Х. вх. №44-368
от 03.02.2020 г. Съображенията мотивирали това решене са, че Х. е извършила
продажба на недвижим имот : апартамент в гр. Пазарджик, намиращ се на ул.
“Янтра” №7, ет. 6, ап. 36 в полза на Олга Петрова Армянова, а същевременно е
декларирала липсата по обстоятелствата по чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба за
условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в
жилища собственост на Община Пазарджик. При това положение е формиран извода,
че Х. не отговаря на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба, а именно - да не е
прехвърляла имоти по т.т.1 и 2 на други лица след 13 март 1990 г., с изключение
на прекратяване на съсобственост или дарение в полза на държавата, общината или
организация с идеална цел, поради което
не може да бъде издадена пренастанителна заповед, доколкото съгласно
разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОбС, при изтичане на срока на настаняване
наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на
условията за настаняване под наем в общинско жилище.
Това решение на комисията е съобщено
на Х. с Писмо № 44-368-002 от 26.03.2020г.
IV. За правото
:
11. Описанието на имота, обект на
Акт за частна общинска собственост № 3940 от 08.08.2014г.(л.23 и
сл.), налага извода, че в случая става
реч за жилищен имот, частна общинска собственост. Това не е спорно между
страните.
При това положение, приложимите
правила за отдаването по наем на имота, съществуването на наемното
правоотношение и неговото прекратяване, са тези установени в чл. 42 до чл. 46
от Закона за общинската собственост.
12. Според чл. 46, ал. 1, т. 6 от
ЗОбС, наемните правоотношения се прекратяват поради изтичане на срока за
настаняване.
Както се посочи в предходния раздел
на настоящото решение, въз основа на Заповед № 2563 от 08.10.2014г. на Кмета на
Община Пазарджик(л.21) е бил
сключен процесния Договор за отдаване по наем на общински жилищен имот рег. №
1330 от 16.10.2014г.(л.17), относно
имот, представляващ масивна едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Пазарджик,
ул. „Йордан Ненов“, № 10. Каза се, че както в заповедта за настаняване, така и
в чл. 3.1 от договора за отдаване по наем, срока на наемното правоотношение е
определен на пет години, от момента на сключване на същия.
Казано с други думи, срока на процесното
наемно правоотношение, установено с Договор за отдаване по наем на общински
жилищен имот рег. № 1330 от 16.10.2014г.(л.17), е изтекъл
на 16.10.2019г.
Очевидно, несъмнена и ясна на
страните е била, изрично уговорената помежду им клауза(чл. 5.1,
б“в“ от договора),
че действието на същия се прекратява с изтичане на уговорения срок.
При това положение, позитивното
проявление на нормативно уредения и договорно установен факт на изтичането на
срока на настаняване, има за правна последица, пораждането на правото на
общината наемодател, с едностранно волеизявление да прекрати наемното
правоотношение с наемателя. В случая е сторено именно това, което ще рече, че
процесната заповед е фактически и правно обоснована.
13. Според чл. 46, ал. 2 от ЗОбС,
наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал
настанителната заповед. В заповедта се посочват основанието за прекратяване на
наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да
бъде по-дълъг от един месец.
В случая, волеизявлението за
прекратяване на наемното правоотношение очевидно е облечено в изискваната от
закона форма, като заповедта е издадена от лице, което е надлежно овластено, да
осъществява функциите на кмет на община Пазарджик.
17. Според чл. 46, ал. 3 от ЗОбС,
при прекратяване на наемното правоотношение на основание ал. 1, т. 2 към
заповедта по ал. 2 се прилага настанителна заповед за друго общинско жилище,
ако наемателят отговаря на условията за настаняване.
Прекратителното основание по чл. 46,
ал. 1, т. 2 от ЗОбС е извършване на ново строителство, надстрояване или
пристрояване, основен ремонт или реконструкция, когато се засягат обитавани
помещения.
В случая тази хипотеза нито се
твърди, нито се установява да е проявена.
Това ще рече, че при издаване на
оспорената заповед, не са нарушени, специалните изисквания на закона.
18. Според чл. 8 „Право на
зачитане на личния и семейния живот“ от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи (Ратифицирана
със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г.),
1. Всеки има право на зачитане на
неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата
кореспонденция.
2. Намесата на държавните власти в
ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и
необходими в едно демократично общество в интерес на националната и
обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за
предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала
или на правата и свободите на другите.
Съобразно, чл. 6 от АПК, пък,
административните органи упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо ; административният акт и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава ; когато с административния
акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации,
прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин
се постига целта на закона ; от две или повече законосъобразни възможности
органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която
е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото ;
административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
19. Съотнасянето на цитираните
текстове от Конвенцията и процесуалния кодекс, налага да се съобрази
обстоятелството, че в случая става реч за ползването и то възмездно установено
на имот, чиято собственост е на общината. Сиреч, в случая и двете страни по
облигаторното(с административни елементи) правоотношение имат свои правно
защитими интереси, свързани с обекта на настоящия правен спор – общинският
жилищен имот.
Все в тази насока, трябва да се
съобрази и обстоятелството, че несъмнено, жалбоподателката Х., през 2008г. се е
разпоредила в полза на трето лице, със свой собствен, придобит по наследство
жилищен имот.
В тази насока по делото бе
представен Нотариален акт № 6 от 27.06.2008г.,
нот. дело 722 по описа за 2008г. на Нотариус Анета Илкова. По отношение на
твърдените от жалбоподателя обстоятелства и условия при които е била извършена
сделката изповядана с въпросния нотариален акт, следва да се констатира, че те
останаха единствено заявления на страната, относно които не се посочиха и не се
представиха каквито и да е доказателства.
20. Според чл. 14, ал. 1, т. 3 от
Наредбата за условията и реда за
установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилища, собственост
на Община Пазарджик( действащата редакция - съобразно
Решение №335/2019 г. на Адм. съд
Пазарджик, в сила от 06.06.2019 г.), право да кандидатстват за настаняване под
наем в жилищата по чл. 43 от Закона за общинската собственост имат граждани и
техните семейства, които отговарят едновременно на следните условия: не са
прехвърляли имоти по т.т.1 и 2 на други лица след 13 март 1990 г., с изключение
на прекратяване на съсобственост или дарение в полза на държавата, общината или
организация с идеална цел.
Очевидно е, че жалбоподателката Х.,
не отговаря на нормативно установените изисквания за настаняване под наем в
общинско жилище.
В този смисъл, не са налице
фактически основания за ответната община, да упражни правната възможност,
установена в чл. 46, 4 от ЗОбС, да продължи наемното правоотношение, при
изтичане на срока на настаняване.
Това определя крайният извод, че в
случая, жалбата на Х. е изцяло неоснователна.
V. За разноските :
21. С оглед констатираната неоснователност
на жалбата, на ответната страна се дължат сторените разноски по производството.
Те, съобразно представения по делото списък се констатираха в размер на
600,00лв. и ще следва да се присъдят с оглед направеното искане.
Ето защо,
Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Т.А.Х., ЕГН
**********,***, срещу Заповед № 2277 от
05.11.2019 г. на Кмета на Община Пазарджик, с която, на основание чл. 46, ал.
1, т. 6, във връзка с ал. 2 от Закона за общинската собственост е прекратен
Договор № 1330 от 16.10.2014г. за отдаване под наем на общински жилищен имот,
сключен между Община Пазарджик, като наемодател и Т.А.Х. и И.Г.Г.(член на
семейството), като наематели, относно общинско жилище с идентификатор
55155.504.209, по кадастралната карта и регистри на гр. Пазарджик, намиращо се
на адрес гр. Пазарджик, ул. „Йордан Ненов“, № 10, състоящо се от : от три стаи,
кухня, антре, перално помещение и баня с тоалетна, със застроена площ от 99,00м²
и полезна жилищна площ от 76,00², мазе вкопано под цялата сграда с площ от
69,00м², актувано с Акт за частна общинска собственост № 3940 от
08.08.2014г. ; определен е срок за опразване на общинския имот – един месец от
получаване на заповедта ; разпоредено е да се заплатят дължимите суми за такса
битови отпадъци в размер на 368,62лв. и лихви в размер на 54,22лв.; разпоредено
е Х. да присъства при освобождаване на общинското жилище.
ОСЪЖДА Т.А.Х., ЕГН **********,***, да
заплати на Община Пазарджик, сумата от 600,00лв.(шестстотин лева),
представляваща извършени от общината разноски по производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия :/п/
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№14233/17.11.2020 Г. ПО АД№12257/2020 Г.
НА ВАС
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
касационна жалба с вх.№ 14262/05.10.2020г., подадена от Т. Хаджиева срещу
решение №453/15.07.2020г., постановено от Административен съд Пазарджик по
адм.д.№1400/2019г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 12257/2020 г. по описа на Върховния
административен съд.
Разпореждането може да се обжалва пред тричленен състав на четвърто отделение
на ВАС в седемдневен срок от съобщаването му на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№397/13.01.2021 Г. ПО АД №73/2021 Г. НА ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ ЧЕТВЪРТО
ОТДЕЛЕНИЕ НА ВАС
СТАВЯ В СИЛА разпореждане №
14233 от 17.11.2020 г. на председателя на четвърто отделение на Върховния
административен съд по адм. дело № 12257/2020 г.
Определението е окончателно.