Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260101 11.12.2020
година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa 11 ноември две хиляди и двадесета
година
В открито заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС
АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: Таня Кемерова
като разгледа докладваното
от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в. гр. д. № 3261 по описа за
2020 г., за да се произнесе съобрази:
Производството
е образувано по въззивна жалба от ЕТ „П. З.“ със седалище и управление гр.С.З., чрез пълномощника му адв.К.А.
*** против решение № 63 от 08.07.2020г., постановено по гр.дело № 29/2020г. по
описа на Районен съд – Р..
Въззивникът, чрез
процесуалния си представител сочат, че не са доволни от първоинстанционното решение, поради което го
обжалват изцяло. Считат, че то е незаконосъобразно и неправилно, като излагат
съображения в тази насока. Молят да бъде отменено първоинстанционното решение,
като вместо него бъде постановено друго, с което съдът да уважи предявените от
тях искове.
Въззиваемият Г.П.Г.,
като непълнолетен действащ със съгласието на родителите си Д.В.Г. и П.Г.Г., Д.В.Г. и П.Г.Г., чрез
пълномощника си адв.М.П.М. ***, молят да бъде
оставена без уважение въззивната жалба, като неоснователна, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Излагат съображения в тази насока.
Молят да им бъдат присъдени направените разноски пред настоящата инстанция.
Съдът, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата
на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото,
намери за установено следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл. 45 ЗЗД, чл. 48 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът П. Н. З., в качеството му на ЕТ „П.
З.“, чрез адв. А., първоначално е предявил иск срещу М.Ч.Ш.,
действащ лично като непълнолетен и със съгласието на своите родители Ч.Ш.и К.И.Ш.,
Ч.Ш., К.И.Ш., Г.П.Г., действащ лично като непълнолетен и със съгласието на
своите родители П.Г.Г. и Д.В.Г., П.Г.Г. и Д.В.Г., при
условията на пасивно субективно съединяване искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, чл. 48 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че упражняваната от него
търговска дейност включва стопанисване на кафе автомати. Твърди, че има
поставен кафе автомат на жилищен блок в гр. Р., ул. „*****. Твърди, че на
10.11.2019 г. вечерта в района на кафе автомата се срещнали няколко деца, между
които и двамата ответници М.Ч.Ш. и Г.П.Г.. Твърди, че
децата се дърпали и боричкали на стълбите до кафе автомата, като в някакъв
момент залитнали и бутнали кафе автомата на земята, след което всички се
разбягали. Твърди, че получил съобщение, че автомата е разбит на земята, след
които отишъл на място и видял, че е счупена външната част, а съдържащите се в
автомата захар, кафе и мляко били пръснати по земята, водата се е разляла и от
това изгорели 3 платки на кафе автомата.
Твърди, че бил унищожен монетника и блока за
управление на кафе автомата. Твърди, че подал сигнал в РУ-Р. за случая. Твърди,
че постановление от 09.12.2019 г. РП-Р. отказала да образува досъдебно
производство. Вследствие на случилото се било наложително да се сменят 2 броя
подкачащи помпи, да се почисти автомата, да се смени нагревателя, вратичката и
решетката, да се сменят 3те платки, подмяна на рекламни пана на предния корпус
на автомата и ново зареждане с продукти на автомата. Твърди, че родителите
отговарят за вредите от техните ненавършили пълнолетие деца и при условията на солидарна
отговорност. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди
солидарно ответниците да му заплатят сумата от 1322,52 лв. за претърпените
имуществени вреди – подмяна на части, почистване и зареждане на кафе-автомата,
ведно със законната лихва от датата на увреждането - 10.11.2019 г. Претендира
разноски. Представя писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответниците Г.П.Г., действащ лично като непълнолетен и със
съгласието на своите родители П.Г.Г. и Д.В.Г., П.Г.Г. и Д.В.Г., чрез адв. М., в
който вземат становище за неоснователност на исковата претенция. Твърдят, че
детето Г.П.Г. никога не е причинявал вреди на кафе автомата. Твърдят, че дори
да са налице вреди на кафе автомата, то същите не са в причинна връзка с
поведение на детето Г.П.Г., тъй като детето макар да се е намирало в близост да
кафе автомата, нямал нищо общо със събарянето му на земята. Претендират
разноски.
С оглед постигната извънсъдебна спогодба
между част от страните по делото и във връзка с направено оттегляне на иска от
ищеца на основание чл. 232 ГПК спрямо ответниците М.Ч.Ш.,
К.И.Ш. и Ч.Ш., то с протоколно определение от 14.05.2020 г. е прекратено
производството по делото спрямо тях. Съответно в същото съдебно заседание на
14.05.2020 г. по повод на искане на ищеца е допуснато изменение на исковете на
основание чл. 214 ГПК като същият се счита предявен спрямо ответниците
Г.П.Г., Д.В.Г. и П.Г.Г. за солидарно заплащане на
сумата от 661 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за
почистване, подмяна на части и пълно зареждане на кафе автомат, находящ се в гр. Р., ул. „*****, собственост на ищеца,
ведно със законната лихва от 10.11.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Предявени са искове с правно основание чл.
45 ЗЗД спрямо лицето, което се твърди да е пряк причинител на вредата – Г.П.Г.,
и с правна квалификация чл. 48 ЗЗД спрямо ответниците, родители на прекия
причинител на вредата - Д.В.Г. и П.Г.Г..
За възникване на отговорността на
ответника за непозволено увреждане е необходимо ищецът да докаже наличието на
следните факти: извършено от ответника противоправно
деяние, чиято пряка и непосредствена последица са настъпилите за ищеца и претендирани имуществени и неимуществени вреди. При
условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане, с изключение на вината, която
на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото гласни
доказателства безспорно се установява, че ответникът Г.П.Г. е бил по време на
мястото на инцидента, където е бил поставен собствения на ищеца кафе автомат,
който се твърди да е бутнат и повреден. Всички разпитани свидетели са
единодушни и последователни, че ответникът Г.Г. е бил
облегнат на стъкло на заведение и точно зад процесния кафе автомат, в който
момент двамата братя М.И Б.Ш. решили да се закачат с ищеца Г.Г. и започнали да го бутат. Установява се също, че М.И Б.се
засилили към Г. да го бутнат, последният се отместил, но тъй като се намирал
непосредствено до кафе автомата, двамата М.И Б.връхлетели върху самия кафе автомат,
от което той паднал на земята, непосредствено до седналата пред него св. Е.Ж..
Това станало пряко достояние на св. П.Д.. Освен това св. А.А.посочва,
че ответникът Г.Г. казвал на двете лица М.И Б.да
спрат да го бутат, тоест възпротивявал се е на тяхното поведение. С оглед на
това въззивният съд намира, че ответникът Г.Г. не е
извършил пряко деяние по бутане на кафе автомата,
нещо повече същият се е възпротивил на деянието на М. и Б., поради което съдът намира, че липса и
причинно-следствена връзка между неговото поведение и падането на кафе автомата,
съответно на нанесените на кафе автомата вреди.
Ищецът единствено е представил
доказателства за нанесени на кафе автомата вреди.
В тази връзка следва да се посочи, че
събраните доказателства и анализа им от прокурора в наказателната преписка не
са годни да докажат, че ответникът Г.Г. е бутнал кафе
автомата или че неговото поведение има причинно-следствена връзка с нанесените
на кафе автомата вреди. Събраните под формата на обяснения сведения от различни
лица в хода на наказателната преписка не могат да се ползват като изявления на
страните, тъй като гласните доказателства съгласно ГПК се дават устно и
непосредствено пред съда, а писмени гласни доказателства са недопустими.
Предвид гореизложено следва да се приеме,
че липсва противоправно деяние от страна на ответника
Г.Г., а също така не се установява наличието на
причинна връзка между деяние на ответника Г.Г. и
нанесените вреди на кафе автомата. Това прави и безпредметно обсъждането на
вредите на кафе автомата.
С оглед на горното не се установява при
условията на пълно и главно доказване извършен деликт
от страна на ответника Г.Г., поради което искът с
правно основание чл. 45 ЗЗД следва да се отхвърли.
Исковете по чл. 48 ЗЗД са обусловени от
наличието на основателен иск по чл. 45 ЗЗД от страна на низходящия Г.Г., а поради горните констатации за липса на причинени
вреди от страна на детето им Г.Г., то и исковете по
чл. 48 ЗЗД спрямо неговите родителите се явяват неоснователни.
Поради изложените съображения, въззивният
съд намира, че исковите претенции следва да се отхвърлят спрямо тримата
ответници като неоснователни и недоказани.
При така събраните по
делото доказателства, въззивният съд намира, че решението на Радневския районен
съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. При
постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закони.
С оглед изхода на делото пред настоящата
инстанция-неоснователност на въззивната жалба, следва да бъдат присъдени на въззиваемите по
делото направените разноски пред въззивната инстанция, които са в размер на 320
лв., видно от представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горните
мотиви, Старозагорския Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 63 от 08.07.2020г., постановено по гр.дело № 29/2020г. по описа на
Радневския районен съд.
ОСЪЖДА П. Н. З., в качеството му на ЕТ „П. З.“, ЕИК
*********, с адрес на управление гр. Р., ул. „*****, да заплати на Г.П.Г., ЕГН **********,
действащ лично като непълнолетен и със съгласието на своите родители П.Г.Г. и Д.В.Г., П.Г.Г., ЕГН **********,
и Д.В.Г., ЕГН **********, тримата с адрес ***, сумата от 320 лв. (триста и
двадесет лева), представляваща разноски по делото за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: