Решение по дело №19077/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5009
Дата: 19 ноември 2019 г. (в сила от 15 юни 2020 г.)
Съдия: Румяна Димова Христова
Дело: 20183110119077
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                 

 

            

                                               гр.Варна, 19.11.2019год.

                                              

 

 

      В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

                                    

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХVІ-ти  състав, в публично заседание на шестнадесети октомври  през  две хиляди и  деветнадесета    година  в  състав:                                                                                                                                                                                

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА Х.

                                                              

при секретаря  ГАЛЯ ДАМЯНОВА  , като разгледа докладваното от съдията гр.дело №19077 по описа за 2018год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.  415, ал.4 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът  дължи на ищеца, сумата, предмет на ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ на парично задължение по ч.гр.д. № 15384/2018 г. по описа на PC - Варна XXXIV гр.с, в общ размер на 3948,00 лв. /три хиляди деветстотин четиридесет и осем лева/с ДДС, представляващо стойността на незаплатено възнаграждение за ремонт на 60-тонна везна с вложени материали и транспорт, за което е издадена ФАКТУРА № **********/11.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2018 г., до окончателното й изплащане.

Моли за присъждане на направените по настоящото дело разноски.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:  По ЧГД № 15384/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Варна - XXXIV гр.с, в полза на Заявителя /Дружеството - ищец в настоящото производство/ е издадена ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по реда на чл. 410 от ГПК, срещу която Заповед е подадено ВЪЗРАЖЕНИЕ от страна на Длъжника /Дружеството - ответник в настоящото производство. Предвид на това за ищеца е налице правен интерес от предявяването на иск за установяване на вземането.

През месец юни 2018 г. ищцовото дружеството, по искане на ответника е извършило ремонт на 60-тонна везна в обект, стопанисван от последният. Преди започването на ремонта ответното дружество е било информирано от ищеца за прогнозната стойност на ремонтните работи. Между двете търговски дружества била постигната договорка ремонта да се извърши с материали, работници и транспорт, осигурени от „Б.И." ЕООД. От страна на ищеца, качествено и в срок бил извършен ремонта на везната, който с вложените материали и транспорт възлизал на обща стойност 3948,00 лв. /три хиляди деветстотин четиридесет и осем лева/ с ДДС.

Във връзка с извършената услуга от страна на ищеца била издадена фактура с № **********/11.06.2018 г., на стойност 3948,00 лв. /три хиляди деветстотин четиридесет и осем лева/ с ДДС. Посочената фактура била отразена и в счетоводните регистри на ищеца.

До настоящия момент, обаче, въпреки многократните напомняния и издадената Заповед за изпълнение, ответникът не е изпълнил паричното си задължение към ищеца, произтичащо от незаплатено възнаграждение за ремонт на везна, с вложени материали и транспорт, а напротив - възразил е против вземането.

Ответникът подава в срок отговор.

Изразява становище, че иска е допустим, тъй като между страните е сключен договор за преустройство на механична автомобилна везна на кариера Партизани и извършване на всички действия по узаконяването, настройването и пускането в експлоатация на електронна автомобилна везна 12м, 50 т.; Договореното гаранционно обслужване в рамките на 36 месеца и необходимостта на ремонт на везната, предмет на договора по-малко от година след преустройството, а спора се отнася върху претенция на ищеца по този договор и последващият ремонт в гаранционния срок.

 Намира иска за  неоснователен по основание и размер, тъй като сочи,че  ищецът се опитва от своето недобросъвестно поведение да черпи ползи от ответната страна.

Между страните е подписан договор, по силата на който „П.и м." ЕООД се задължава да заплати на „„Б.И." ЕООД, а последният се задължава с преустройството на механична автомобилна везна на кариера „Партизани", узаконяването й, настройването и пускането в експлоатация на автомобилна везна 12 м, 50 т, съгласно договореното.

На 10.10.2017г между страните е подписан Приемо-предавателен протокол за приемане на автомобилната везна, като издадените фактури, съгласно договора и изпълнението му, към момента са платени изцяло.

Безспорен е фактът, че по-малко от година по-късно, след преустройството на везната се налага ремонт на системата и поради факта, че същата е все още в гаранционен срок се обръща към „Б.И." ЕООД, с цел да направят оглед и дадат оферта за отстраняване на възникналата повреда. Действия от нормалната практика в подобни ситуации.

Задължително, между партньори, при извършване на ремонти и подмяна на основни елементи е да се представи оферта или поне да се коментира ориентировъчно какво ще се подменя, какво ще се ремонтира и на каква стойност ще може „Б.И." ЕООД да изпълни ремонта на все още гаранционната везна.

Категорично заявява, че сумата, която му е съобщена по телефона във връзка с искането му за ремонт на автомобилната везна в обект стопанисван от „П.и м." ЕООД се разминава значително от по-късно фактурираната такава.

Представители на ищцовото дружество, посещават  везната в мястото и на кариера Партизани, правят  обстоен преглед и в последствие е съобщено на представител на ответника, по телефона цената на ремонта, включваща и подмяна на аварирали елементи. Сумата, която им е поискана за ремонта, се различава от тази, която по-късно, след ремонта е фактурирана.

Съобщената сума за ремонта на везната, напълно устройва ответника  и последващото предаване на фактура с различна, завишена от съобщената сума силно учудва ръководството на ответника.

Видно от фактурираните елементи, става въпрос за везна 60т, а навсякъде до момента по документите, везната е определена като 50 т. Самите подменени части са описани във фактурата и стойността им не е малка и е било редно да се даде справка по въпроса.

И не само, тъй като везната е гаранционна е било редно да се представят и фактури относно подменените части и с цел да се следи за техния гаранционен срок, след подмяната. Обстоен коментар между двете дружества относно използването на материали и работници, заплащането на елементите и положен труд не е коментиран и поради факта, че везната е все още в началото на гаранционния си период.

Ако ищецът, коментира използването на налични при него елементи, за подмяна на авариралите и е имал намерението тях да вложи е било редно да ги информира за това, с цел да коментират срока на годност на елементите, цени, гаранционни срокове след монтажа и т.н. Категорично такова искане или подобен коментар не е правен във връзка с ремонта, след огледа на място на везната.

Редно е също така, ищеца да не коментира (така както е посочено в ИМ) заплащане на труд, поради факта, че везната е гаранционна, а в договора страните са уговорили единствено допълнително да се заплаща транспорта.

В тази връзка и поради факта, че фактурата му е дадена м. Юли 2018г. (тогава е и записана в дневника на продажбите, който е приложен от ищеца) любезно е написал писмо да „Б.И." ЕООД с Изх. № 157/09.07.2018г., с което е изразил колегиално становището си и отправил запитване, относно формирането на цената по фактурата. Отбелязва за прецизност, че след подмяната на авариралите части му е върнат само един датчик 30 т, а вторият описан не е предаден, като доказателство за подмяна. В ИМ е посочено, че ремонта е направен м. юни 2018г., а Заявление № 000029-30421/01.06.2018г. за проверка съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол е подадено от „Б.И." ЕООД на дата 31.05.2018г., т.е още преди да съобщим за каквато и да е авария.

Тези действия от страна на „Б.И." ЕООД му дават основание да поиска разчет на включените суми във фактурата. Поради факта, че транспорта се заплаща отделно по договор и видно от писмото, те не са  претендирали или коментирали сумата по него.

По повод полученото от „Б.И." ЕООД, цитираното по-горе писмо и молбата за разчет на вложените материали и справка на цените им, г-н Паскалев, след телефонен разговор с представител на „П.и м." ЕООД, е поискал връщането на фактурата в този и вид. В отговор на неговото искане, с цитираното по-горе писмо, те връщат оригинала на фактура № 975/11.06.2018г.

Не отговаря на обективната истина, записаното в ИМ, че в последствие е имало множество телефонни разговори и покани за плащане.

И към момента никой от „Б.И." ЕООД не е направил опит да се свърже с ответника по повод каквито и да са взаимоотношения. Видно от писмото на „П.и м." ЕООД, като приложение е и оригинала на фактурата, който е приет от ищеца на дата 11.07.2018г лично от г-н Паскалев и в последствие не е правен опит за осъществяване на комуникация с ответника.

Към момента, „Б.И." ЕООД не са се опитвали да се свържат с ответника  по повод фактура или каквито и да са други искове.

Ищеца знае, че фактурата не е налична при ответника  и няма как да я осчетоводи, а това, че в неговото счетоводство е отразена в този си вид не е показателно и не трябва да се кредитира за някакво неизпълнение от страна на „П.и м." ЕООД.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска. В хода по същество на делото моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът поддържа отговора на исковата молба. В хода по  същество на делото моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски. В срок процесуалния  представител на ответника депозира писмени бележки.

 

 

 

 

 

 

По допустимостта на иска: Няма спор между страните, а и от изисканото за нуждите на настоящото производство ч.гр.дело №15384/2018год. на ВРС  се установява, че  е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, съгласно която длъжникът „П.И М.“ ЕООД, ЕИК:*, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на заявителя/кредитора „Б.И.“ ЕООД, ЕИК:*,  със седалище и адрес на управление:*** сумата от 3948.00 лева /три хиляди деветстотин четиридесет и осем лева/, представляваща незаплатено възнаграждение за извършен ремонт на везна 60t, вложени материали и транспорт, за която е издадена фактура № 975/11.06.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.10.2018г. до окончателното заплащане на задължението, както и сумата от 379.00 лева /триста седемдесет и девет лева/, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 79.00 лева и адвокатско възнаграждение от 300.00 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Вземането произтича от следните обстоятелства:незаплатено възнаграждение за извършен ремонт на везна 60t, вложени материали и транспорт, за която е издадена фактура №975/ 11.06.2018 г.

В срок длъжникът възразява.С разпореждане от 09.11.2018год. заповедния съд указва на заявителя за възможността да предяви иск в едномесечен срок от съобщаването. За това разпореждане заявителят  е редовно уведомен при отказ  на 23.11.2018год.  В указания едномесечен срок заявителят депозира настоящото искова молба, която като депозирана в срок се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа   и правна страна:

По делото е приета фактура, издадена от ищеца на 11.06.2018год. на стойност с ДДС в размер на 3 948лв. Във фактурата е описано, че посочената стойност покрива ремонта на везна 60т. Описани са стойностите на частите за ремонта, като е остойностен  и включен в цената и транспорта.

Съгласно прието по делото извлечение от счетоводството на ищеца в дневника за продажби на ищцовото дружество е включена процесната фактура.

Приобщено към доказателствата по делото е писмо от ответника до ищеца, с което ответникът заявява, че намира стойностите на подменените части са завишени и връща фактурата. Фактът , че процесната фактура фактически е върната от ответника на ищеца е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване.

От приетия по делото приемо-предавателен протокол /л.30/ се установява, че на 10.10.2017год. в град Варна/база Партизани/ е приета от ответника работа, извършена от ищеца. Съгласно протокола „Б.И.“ ЕООД предава на „П.и М.“ ЕООД изработена и монтирана автомобилна везна 12м с метална платформа 50тона. Всички детайли по изграждането и монтажа са нови и доставени от „БМД Инженериг“ЕООД. Издадена от „Б.И.“ ЕООД ф-ра №**********/10.10.2017год. и ф-ра №**********/10.10.2017год.Вписано е, че приемащата страна „П.и М.“ ЕООД няма забележки по изработената и монтирана автомобилна везна и приема без възражения везната, която е узаконена  пред  БИМ.

Приет по делото е договора за преустройство на механична автомобилна везна на кариера „Партизани“ от 19.07.2017год., подписан между страните в настоящото производство.Съгласно раздел IV гаранции и неустойки, т.4.1 от договора, изпълнителят дава гаранция от 36 месеца след подписването на приемо-предавателния за уреда, подробно описан в т.1.1. от този договор. По силата на т.4.2 от същия раздел, изпълнителят не носи отговорност при възникнали аварии в резултат на природни бедствия и гризачи.

Приети по делото са и следните писмени документи: уведомително писмо АУ000029 №54804 от 08.10.2019г.; сертификат за съответствие на везни с неавтоматично действие; техническо описание и инструкция за използване на тегловен електронен индикатор; техническо досие на електронни везни с неавтоматично действие тип FT11-FT16; разпечатка от имейл кореспондениця.

По делото са ангажирани специални познания, чрез заключение на ВЛ по СТЕ. От заключението на ВЛ се установява следното: За установяване на среднопазарната стойност на посочените във фактурата подменени елементи са направени  запитвания първо за фирми официални представители, вносители и дистрибутори на упоменатите елементи, а след това и за цените на които ги предлагат.

Официален вносител на електронни изделия фирма F. – F. Б. Те предлагат цена за индикатора „F. FT 11" около 700 лева в зависимост от обема на поръчката.В съдебно заседание ВЛ коригира тази цена на 1 200лв.

Фирма М. И Т." ООД гр. Русе предлага „ датчик QS - 30t" на цена 460 лв без ДДС, като в цената са включени и аксесоарите към него, за „събирателна кутия -модел FD-4" фирмата предлага друг модел „J-Box(4)Alum на цена от 80 лева.

Фирма „В." ООД гр. Плевен предлага тензометричен преобразувател /датчик/ QS - 30t" на цена 500 лв без ДДС, събирателна кутия - модел FD-4 за 140 лв без ДДС и комплект монтажен модул C16ZOU44A за 120 лв.

Всички цени са без ДДС, като в тях не е включен фактора труд /монтаж, демонтаж, настройки, калибриране и узаконяване/ на везната.

В настоящия случай подменените елементи са:

-        притеглящия уред „FLINTEC FT 11", наричан в офертата „модул", а във фактурата „индикатор"

-        събирателна кутия „FD - 4"

-        датчици QS-30t

Същите са дефектирали, изгаряли. Най-вероятната причина за това е гръмотевична буря в района с падане на мълния около процесния кантар.

Основанията за това са, че тези уреди /възли или елементи/ могат да дефектират от пренапрежение. Ръководителят на кариера „Партизани" и операторката на кантара твърдят, че всяка вечер след приключване на работното време изключват захранването на процесния кантар. Има такава техническа възможност. Твърдят също така, че един петък /не помнят датата на събитието/ са изключили работещия кантар както обикновено, а в понеделник сутринта когато са го включили той не е работил. В работно време съоръжението е предпазено от спиране на захранването и пренапрежение като е захранено през UPS система, която осигурява аварийно захранване и предпазване от пренапрежения. Прилага копие от счетоводните документи и снимка на UPS-a захранващ кантара /копията прилага само за съда тъй като едната страна е закупила UPS-а, а другата го е видяла при монтажа на съоръжението/. Това означава, че повредата не е настъпила от проблем в електрозахранването на обекта.

Била е необходима подмяната на описаните елементи.

След ремонта /подмяната на описаните в процесната фактура елементи/ корпуса на процесния кантар е бил заземен посредством заземителна шина. Явно металния корпус на кантара не е осигурявал необходимото съпротивление към земя, / между 4 и 10 ома/и при попадане на мълния в района на кантара не е била осигурена достатъчно добра верига /проводимост/ към земя , за да протече електрическия заряд на мълнията в тази посока. Прилага снимков материал.

При посещение на място, установява наличието в склада на два от подменените елементи - индикатор „FLINTEC FT 11" и един датчик QS - 30t. Прилага снимков материал на оставените подменени елемети.

При преработката на механична 50-тонна везна в електронна се използват товароподемните възможности на съществуващото механично окачване и съобразно него се определят и параметрите на електронната везна - 50 тона. Именно поради тази причина се ограничава товароподемността на везната на 50 -тона, а не се определя на 60 - тона.

За кантари от 30 до 60 тона могат да се използват едни и същи датчици, отчитащи тегло и съответно отговарящи на габарита на датчика монтажни възли. Правилно е сумата от товароподемността на двата датчика монтирани от страната на захода на превозните средства да бъде по-голяма или равна на максимално регистрираната товароподемност на везната. Същото се отнася и за двата датчика на изхода на везната. Всички датчици трябва да са с еднакви теглови параметри и габарити.

Притеглящия уред „FLINTEC FT 11" може да бъде използван за всички видове везни.

За 50-тонна везна и 60-тонна везна се влагат едни и същи елементи, възли, датчици и индикатор.

В полза на ищеца са ангажирани гласни доказателства, чрез показанията на св.Д.Г. С. От показанията на този свидетел се установява следното: Понастоящем работи във фирма „БМД И.“ – гр.Лясковец. Длъжността му във фирмата е Инженер - конструктор измервателна техника. Фирма „БМД И.“ е оторизирана да извършва проектиране, монтаж, ремонт на везни. Неговата длъжност има отношение към проектиране, монтаж и ремонт на везни. Известно му е, че фирмата, в която работи е извършила проектиране, монтаж и в последствие ремонт на везна в кариера П., собственост на „П. и м.“ - Варна. Лично той е  участвал в първоначалния монтаж. Няма такова изискване всяка една от везните, които произвежда и впоследствие монтира да е гръмозащитена. В документациите, които съпътстват електрониката няма такова изискване. Има изискване да е заземена везната, за да може да се отвеждат паразитни нисковолтови напрежения, които могат да повлияят работата на везната. Има разлика между мълниезащита и заземяване. Разликата е, че гръмозащитата се монтира в най-високата точка, а везната е монтирана на нивото на земята. Заземяването е на нивото на земята. Против мълнии е гръмозащитата в горната част. Те имат задължение да монтират заземяване. Не е тяхна работа да монтират гръмозащита. Съоръжението, което е свързано с гръмозащитата представлява един метален кол в най-високата част на сградата, който е свързан посредством метална шина със земята и служи само за отвеждане на мълнии. Това е така наречения гръмоотвод.  Везната и без този гръмоотвод може да функционира. Без заземяването не може да функционира. По негови спомени в началото на лятото на 2018г. ги викат на авария в обекта село П. Отиват да проверят какво е положението свидетелят, шефа му и колегата му  С. М. Установяват, че има два дефектирали датчика, събирателна кутия, която обединява всички датчици и индикаторния блок, който показва килограмите. Тогава шефът му се свърза с ръководството на „П. и м.“, за да пита дали да извършат ремонта, като им казва кои части са дефектирали. След проведения разговор им дава разрешение да действат по отстраняването на повредите. Отстраняват тези повреди – двата датчика, събирателната кутия и индикаторния блок. По негови  спомени при разговорите по телефона на шефа му  с „П. и м.“, той споменава, че ремонтът ще струва около 4000 лв. Сочи, че  не му е известно каква е крайната цена. Всички дефектирали части подменят с нови и четирите елемента. Датчиците са капсуловани и не подлежат на ремонт.  След като отстраняват аварията, откакто извършват ремонта не са ги търсили. След всеки ремонт се вика Българския институт по метрология. В конкретния случай подават заявление, какъвто е реда до БИМ сектор Варна, защото село П. се намира в техния район, след което е осъществена проверка на везната в следващ ден. Присъстват на проверката, заедно с представители на БИМ, присъства и фирмата, която е извършила ремонта. Такива са изискванията. След проверка от страна на БИМ слагат холограмен стикер с дата до кога е валидна проверката.  Частите, които подменят не са тяхно производство, закупуват ги от дистрибутори.  Индикаторът е на фирма „Ф.“, а датчиците ги внасят  от Китай. Събирателната кутия внасят също те.

В полза на ответната страна са ангажирани гласни доказателства, чрез показанията на св. А. Д. С. От показанията на този свидетел се установява следното: В „П. и м.“ работи като Ръководител отдел строителство. Възлагано му е да управлява кариерите на дружеството във Варна. С офертите във връзка  с преустройството на кантара в П.  е запознат, но не и с ремонта, който се извършва след това. Не е присъствал на преустройството на везната. Необходим е последващ ремонт. Обажда му се ръководителя на кариерата един ден, че електронното кантарно устройство не работи и понеже кантара е в гаранция се свързва с фирмата, която извършва преустройството на кантара и лично с управителя г-н П. разговаря. Оферта във връзка с ремонта не е имало. Цената, която е казана от г-н П. във връзка с ремонта устно някаква цена е казана, но не тази цена, тя е при всички случаи под 3000 лв. Цената я коментират с ръководителя на „П. и м.“, след като имат вече фактурата. Тогава уведомява ръководителя. Преди това не са коментирали цената. Ръководителят на фирмата управителя инж.К. пожелава чрез него фирмата да представи разбивка на цената. Свързва се лично с г-н П. и такава разбивка му е отказана. След като информира управителя, след като провеждат  няколко разговора, относно искането за разбивка на фактурата, за да се видят евентуално материали какво включва тази висока цена, след като получават отказ пак имат разговори с г-н П. В един от разговорите той му казва върнете ни фактурата, аз ще отида да си сваля частите. После с официално писмо връщат фактурата. Между него и г-н П. не е имало някакви опити за връзка. Даже  моли г-н Паскалев да се свърже с управителя и да се разберат, но не знае дали са разговаряли въобще. Просто връзката прекъсва. Не може да каже дали в село П. има гръмоотвод. Мисля, че има такъв, има. На самия ремонт не е присъствал. Ръководителят си има други задължения какво да следи какво се прави. Фирмата е изпълнила преустройството и след това си прави ремонта, знае си работата и никой не е следил какво слага и освен това той не разбира. Той не е такъв специалист и да стои какво ще разбере. Кантарът работи с тези части. Г-н П. не си ги е взел обратно.

Гореизложената фактическа обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи:

По делото е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.4 от ГПК,  с предмет - признаване за установено по отношение на ответника на вземането, претендирано от ищцовото дружество. Вземането на ищеца произтича от договор за извършен ремонт на 50т.везна в обект, стопанисван от ответника.

Съобразно разпределената с доклада на делото доказателствена тежест, ищецът носи тежестта да установи следните положителни факти, на които се позовава, а именно: наличие на договорни отношения с ответника, по повод процесния ремонт на везна в обект, стопанисван от ответника, че е изпълнил задълженията си по ремонта,  размера на претендираното вземане и  неговата  изискуемост. Съответно ответникът следва да докаже,правоизключващите твърденията на ищеца обстоятелства, с оглед направените  с отговора  възражения, а именно, че преди ремонта страните са обвързани с договор за изработка, че процесният ремонт се явява в рамките на гаранционния срок по договора за изработка, че преди отпочване на ремонта между страните са водени кореспонденции и уточнена цена, различна от фактурираната по процесната фактура. 

Няма спор между страните , а и от приетите по делото писмени доказателства се  установява, че страните в настоящото производство са били обвързани с договора за преустройство на механична автомобилна везна на кариера „П.“ от 19.07.2017год. Не е спорно и обстоятелството , че по този договор ищецът е изпълнил поетата работа, която е приета от ответника на 10.10.2017г., съгласно  подписан  от страните приемо-предавателен протокол.

Не е спорен и факта, че в срока за гаранция по договора от 19.07.2017год. ответникът е потърсил ищецът за ремонт на везната. Спорни са въпросите , относно това дали извършения ремонт,представлява покрит изцяло от гаранцията риск и стойността на извършения ремонт. 

Съгласно чл.4.2. от раздел IV Гаранции и неустойки по договора от 19.07.2017год. изпълнителят не носи отговорност при възникнали аварии в резултат на природни бедствия и гризачи. С оглед на тази договореност се извежда извод, че процесният ремонт  не представлява  покрит от гаранцията риск за изпълнителя по договора от 19.07.2017год. Това е така, защото от заключението на ВЛ по СТЕ се установи, че подменените елементи са дефектирали, изгоряли.Най-вероятната причина за това според експертизата е гръмотевична буря в района с падане на мълния около процесния кантар.Мълнията по своето естество представлява природно явление , което нанасяйки щети  попада в обхвата на категорията природно бедствие. Предвид на това настоящият съдебен състав приема, че извършения ремонт не касая авария, която се явява следствие от преустройството на везната с оглед на което и ищецът няма задължения да я отстрани гаранционно.

За отстраняването на аварията ищецът е подменил два броя датчици, една събирателна кутия и един индикатор. Фактическото извършване на ремонта не се оспорва от ответника. Доказателства в насока, че е извършен ремонта, чрез подмяна на части, сочени от ищеца се установява и от СТЕ, както  и  от гласните показания, черпени от показанията на разпитаните в хода на производството свидетели.

Спорния между страните въпрос е за стойността на ремонта.

Съгласно издадената от ищеца  фактура индикатора е на стойност 1600лв., събирателната кутия 140лв.,датчик два броя по 600лв. или 1200лв., 350лв. транспорт , плюс 20 % ДДС или обща стойност 3948лв.Тази стойност  е оспорена от страна на ответника. По повод това оспорване е назначена експертизата за определяне стойността на частите за ремонта. От заключението на ВЛ се установяват следните стойността на подменените части :  за индикатора 1 200лв.  без ДДС, за датчика  500 лв. без ДДС, събирателна кутия - за 140 лв без ДДС . Тези стойности съдът приема от експертизата , защото те се приближават в най-висока степен до стойностите , претендирани от ищеца. Съобразно тези  стойности се явява следния сбор на разход за частите по ремонта, а именно: 1 200лв. индикатор , 1000лв. за два броя датчика, 140лв. събирателна кутия плюс 468лв. - 20% ДДС или обща стойност 2 808лв. Тази стойност съдът приема, че следва да бъде и относимата  в процесния случай, тъй като се явява съобразена с  действителните пазарни стойности на подменените части и  близка до твърдяната от страна на св. А. Д. С. , като предложена от ищеца стойност. Съгласно показанията на този свидетел оферта във връзка с ремонта не е имало. Цената, която е казана от г-н П. във връзка с ремонта устно някаква цена е казана, но не тази цена, тя е при всички случаи под 3000 лв.

Възражението на ответника , че е вписана 60т. везна вместо 50т. не влияе върху стойността на ремонта за процесната везна, тъй като според заключението на ВЛ по СТЕ за 50т.везна и 60т.везна се влагат едни и същи елементи, възли, датчици и индикатор.

С оглед на горното съдът намира, че за тази стойност  от 2 808лв. ищецът доказа иска си по размер. По отношение на вписания в процесната фактурата транспорт – 350лв. без ДДС, ищецът не ангажира доказателства за извършването му в посочената стойност по повод ремонта . Ето защо същият следва да бъде изключен от претендирания разход по повод процесния ремонт.

Вземайки предвид горното съдът постановява решение с което уважа иска до размера от 2 808лв., като разликата по претендираните 3 948лв.  отхвърля иска ,като неоснователен и недоказан. Върху уважената част от иска, като законна последица следва да се присъди лихва, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.дело № 15384/2018год. на ВРС, а именно: 10.10.2018год. до окончателното изплащане.

С оглед изхода от делото пред настоящата инстанция на страните следва да се присъдят разноски. На ищеца съобразно уважената част от иска на ответника, съобразно отхвърлената част от иска. От общо претендираните от страна на ищеца разноски в размер на 679лв. следва да се присъдят разноски в размер от 482.94лв. На ответника от претендираните 600лв. за адв.възнаграждение следва да се присъдят 173.25лв. Няма заявено от страна на ищеца искане за присъждане на разноските в заповедното производство с оглед на което и съобразно уважената част от иска съдът не присъжда на ищеца разноски за производството по ч.гр.дело № 15384/2018год. на ВРС.

Водим от горното, съдът

 

 

                                        

 

          Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  „П.  И М.“ ЕООД , ЕИК: * със седалище и адрес на управление: ***, че дължи на „Б.И.“ЕООД, ЕИК: * със седалище и адрес на управление *** , сумата в размер на 2808лв. с ДДС, представляваща стойността на незаплатено възнаграждение за ремонт на 50-тонна везна с вложени материали, за което е издадена ФАКТУРА № **********/11.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2018 г., до окончателното й изплащане, предмет на ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ на парично задължение по ч.гр.д. № 15384/2018 г. по описа на PC - Варна XXXIV гр.с, като отхвърля иска за разликата  до  3948,00 лв. /три хиляди деветстотин четиридесет и осем лева/с ДДС , на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 4 от ГПК.

 

ОСЪЖДА „П.  И М.“ ЕООД , ЕИК: * със седалище и адрес на управление:*** да заплати  на  „Б.И.“ЕООД, ЕИК: * със седалище и адрес на управление ***,  сумата от 482.94лв., представляваща разноски в настоящото производство, съобразно уважената част от иска ,на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА „Б.И.“ЕООД, ЕИК: * със седалище и адрес на управление *** да заплати  „П.  И М.“ ЕООД , ЕИК: * със седалище и адрес на управление:***,  сумата от 173.25лв., представляваща разноски в настоящото производство, съобразно отхвърлената част от иска ,на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните..

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                 /Р.Х./