Присъда по дело №2268/2021 на Районен съд - Бургас

МОТИИ към ПРИСЪДА № 86 от 06.06.2022 г. по НОХД № 2268/2021 г. по описа
на БРС, XXI –ви наказателен състав

Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна
прокуратура – С. обвинителен акт, с който срещу подсъдимия З. И. И., ЕГН **********,
роден на ********г. в гр. С., българин, български гражданин, с постоянен адрес: гр. С., ул.
*************, с висше образование, не работи, разведен, осъждан е повдигнато обвинение
за това, че на 20.11.2019 г. в гр. С., се заканил с убийство на Д. К. К. в качеството му на
длъжностно лице – Началник I степен на Районно управление - С. при Областна дирекция
на МВР-С. (ГЛАВЕН ИНСПЕКТОР) при и по повод изпълнение на службата му по
организиране, ръководене, контрол и отговорност за цялостната дейност на Районното
управление, изричайки думите „К., покажи се К.! Ще те убия – ти изпрати групата да ме
задържат“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му-
престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. първо, вр. ал. 2 пр. първо, вр. ал. 1 от НК
В съдебно заседание се явява представител на Районна прокуратура – Бургас, който
поддържа обвинението, като го счита за доказано по категоричен начин. Счита, че от
събраните на досъдебно и съдебно производство доказателства безспорно се установява
фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание 3 години
„лишаване от свобода“, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК да бъде
отложено за срок от пет години.
Защитникът на подсъдимия – адв. К. пледира за оправдателна присъда, като намира,
че подсъдимият не е извършил престъплението, за което е обвинен. Поддържа, че
обвинението не е доказано.
Подсъдимият З. И. И. не се признава за виновен и иска да бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият З. И. И., ЕГН **********, е роден на ********г. в гр. С., българин,
български гражданин, с постоянен адрес: гр. С., ул. *************, с висше образование, не
работи, разведен. От справка за съдимост се установява, че със Споразумение, влязло в сила
на 28.01.2020 г. по НОХД № 1203/2020 г. на Софийски районен съд му е наложено на
основание чл. 23, ал. 1 НК общо наказание 1 година „лишаване от свобода“, което е било
отложено за изтърпяване с изпитателен срок от три години за извършени на 29.11.2019 г.
престъпления по чл. 274, ал. 1 НК и чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Подсъдимият З. И. И. бил служител на МВР- С. за периода 1995 г. до 07.09.2009 г.,
когато напуснал по собствено желание. Със Заповед № 8121К-6378/02.08.2017 г. на
Министъра на вътрешните работи, свидетелят Д. К. К. е бил преназначен на длъжността
НАЧАЛНИК I степен на Районно управление - С. при Областна Дирекция на МВР - С.,
която длъжност изпълнявал и към месец ноември 2019 г.
На 18.11.2019 г. възникнали два инцидента, в които участвал подсъдимият И.. През
деня на 18.11.2019 г. полицейски служител извършил проверка на подсъдимия, тъй като бил
паркирал неправилно, като подсъдимият отказал да представи свидетелство за управление
на МПС и заплашил контролния орган с телескопична палка, с която разполагал. Вечерта на
18.11.2019 г. възникнал инцидент между подсъдимия и друг гражданин във връзка с
паркиране на автомобили, като срещу подсъдимия била подадена жалба с обвинение, че е
ударил дете, което е било с другия водач. От своя страна подсъдимият също посетил
сградата на РУ – С., за да подаде жалба. На място го посрещнал дежурен служител -
1

свидетелят В.С., като подсъдимият помолил свидетеля С. да напише жалбата, тъй като „не
бил в кондиция“. Докато свидетелят С. пишел заявлението под диктовка, подсъдимият И.
започнал да му обяснява, че можел и сам да се справи с мъжа, като в този момент направил
рязко движение с ръцете си напред и от ръкава на якето си извадил сгъваем бръснач.
Показал го на свидетеля В.С., който веднага му го взел от ръката. Свидетелят В.С. огледал
бръснача и видял, че е само с пластмасовата част без острие, поради което не представлявал
оръжие. По тази причина свидетелят С. върнал бръснача на подсъдимия. И. го взел и си
тръгнал.
На 20.11.2019 г. около обяд, подсъдимият отишъл до сградата на РУ -С., като
паркирал управлявания от него автомобил на автобусна спирка в близост до РУ.
Подсъдимият посетил РУ, за да се срещне с началника – свидетеля К., от когото да получи
обяснение относно негово задържане от полицейски служители на РУ – С.. Подсъдимият
влязъл в сградата на РУ, като на входа бил свидетелят Я.З. – полицейски служител, който
тъкмо сменил на поста колегата си – свидетеля Ц.Ц., който излязъл в обедна почивка.
Заедно със свидетеля З. бил и свидетелят С.Ф. също полицейски служител РУ – С..
Подсъдимият попитал дали свидетелят К. е в сградата и казал, че иска да се види с него.
Свидетелят З. му обяснил, че началникът – свидетелят К. е в обедна почивка и е излязъл, и
ако иска да говори с него следва да запише час в приемния му ден. След известно време
свидетелят К. паркирал автомобила на служебния паркинг на РУ и влязъл през входа, като
забелязал, че на близката автобусна спирка има неправилно паркирал автомобил. При
влизане в РУ свидетелят К. възложил на свидетеля З. да се извърши проверка и да се вземе
отношение по случая. В този момент подсъдимият казал на К., че иска да говори с него,
като свидетелят К. му отговорил да си запише час, след което продължил и се качил в
кабинета си, който се намирал на втория етаж на РУ. Подсъдимият се ядосал и започнал да
вика срещу К., като му казал „Ще се срещнем още довечера, гарантирам ти!“. Подсъдимият
продължил да стои на територията на РУ. Видял се със свидетеля С.Р. също полицейски
служител, бИш колега на подсъдимия и разговаряли. Подсъдимият И. му обяснил, че иска
да се срещне с началника, но същият му отказал, при което подсъдимият казал на свидетеля
Р., че ще отиде под прозореца на К. и ще му вика. В изпълнение на това свое решение
подсъдимият отишъл до площадката на стълбището на бл. № 2 на ул. „И.“ срещу прозореца
на кабинета на К. и започнал да крещи „Слез К., слез страхливец!“. Виковете на подсъдимия
били чути от свидетеля С.Р. – полицейски служител в РУ, който се намирал в кабинета си
точно под кабинета на К.. Свидетелят Р. излязъл на прозореца и казал на И. да не вика, а да
си запише час ако желае да говори с началника. Подсъдимият отговорил, че ще прави
каквото си иска. Свидетелят Р. решил да съобщи на началника, че И. иска да го види, поради
което се качил на втория етаж и влязъл в кабинета при К.. В същото време К. разговарял по
телефона по повод поведението на И.. Свидетелят Р. слязъл отново на първия етаж, но чул
отново викове от страна на подсъдимия и забелязал, че подсъдимият разговаря със
свидетеля С.И., който се опитвал да го успокои. Подсъдимият се оплаквал, че е бил
задържан, като обвинявал за задържането си свидетеля К.. В същото време свидетелят С.Р.
получил указания да работи по линия на КАТ и напуснал РУ със служебен автомобил.
Подсъдимият продължавал да разговаря със свидетеля И., като И. бил много ядосан на К. и
споделил на свидетеля И., че „Ще го разбия този К.! Как може да ми изпраща групата?“.
Свидетелят С.И. решил да говори с К. и да му съобщи, че И. иска да говори с него. По тази
причина се качил до кабинета му. Когато влязъл К. бил вътре, като се чували викове от
отсрещната на прозореца страна и доближавайки се до прозореца свидетелят И. видял
подсъдимият И. да стои отново на стълбището на площадката на отсрещния блок.
Подсъдимият крещял срещу прозореца на началника -свидетеля К. „К., покажи се К.! Ще те
убия – ти изпрати групата да ме задържат“. Веднага след това свидетелят К. разпоредил
подсъдимият да бъде задържан за 24 часа.
Около 14:20 ч. на 20.11.2019 г. подсъдимият бил задържан, като при извършването на
2

личния му обиск подсъдимият се свлякъл на земята и останал неподвижен, което наложило
оказването на медицинска помощ и отвеждането му в ЦНСМ. Тъй като нямало медицински
причини, които да препятстват задържането на подсъдимия, същият бил върнат в сградата
на РУ – С.. В 16:25 ч. след настаняването му в помещение № 8, свидетелят В.К. –
полицейски служител, видял на камерите за видеонаблюдение, че И. демонтира една от
дъските на масата в помещението. Докладвал на дежурния и поискал съдействие.
Подсъдимият бил изведен от стаята и след премахването на демонтираната от него дъска
бил върнат обратно. Около 20:50 ч. от помещението за задържани лица започнал да се чува
шум от хвърляне на предмети. Свидетелят В.С., който охранявал помещението за задържане
поискал съдействие и със свои колеги влязъл в помещението. Огледали го, като не
установили нищо необичайно, освен кутията за очилата на И.. От стената била паднала
кутийка към кабела на камерата за видеонаблюдение на помещението. Полицейските
служители разговаряли с подсъдимия и той се успокоил. Около 01:10 ч. на 21.11.2019 г.
подсъдимият бил седнал на стъпалата в коридора на помещението за задържани лица, а
свидетелят В.С. го наблюдавал по видеонаблюдението. Отишъл при него и го попитал дали
има някакъв проблем. В същото време подсъдимият допрял до гърлото си парче бяла
пластмаса, заострена в единия край, усукана в нещо черно и заявил, че ще се самоубие, ако
не дойде този, който го е задържал. Веднага на място се явил св. С.Р., който заедно с
командирите на отделения и дежурните влезли в помещението, взели пластмасата от
обвиняемия и се опитали да го успокоят. Последният бил отведен в ЦНСМ за консултация с
психиатър, тъй като твърдял че ще се самоубие. След връщането му в РУ-С., около 05:00 ч.
събрал дюшека и одеалата от помещението и ги поставил на нара под камерата. Докато св.
В.С. успял да реагира, подсъдимият успял да скъса кабелите на камерата за
видеонаблюдение. Това наложило същият да бъде преместен в помещение № 7. При
извършения на помещение № 8 оглед било установено, че от кабелния тунел към
изградената на тавана камера за видеонаблюдеие висят два броя бели кабели, в края на
които имало черни такива.
От изготвена съдебно-психиатрична експертиза по делото се установява, че
подсъдимият страда от смесено личностно разстройство, което състояние не представлява
психично заболяване и към момента на деянието е могъл да ръководи постъпките си.
По делото е изготвена и съдебно психиатрична и психологична експертиза на
свидетеля К., видно от заключението на която инцидентът е довел ди възникване при К. на
състояние на „Разстройство в адаптацията“. Експертизата дава заключение, че заканите за
убийство, отправени от подсъдимия срещу К. са възбудили основателен страх у К. за
осъществяването им.
По доказателствата:
В случая по делото са налични множество доказателства, които подкрепят
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение в настоящото производство. В тази връзка
съдът не сподели изложената от защитника теза за недоказаност на вината на подсъдимия.
По делото са събрани достатъчно доказателства, уличаващи подсъдимия в извършване на
процесното деяние, които водят до единствен възможен и безспорен извод, че подсъдимият
И. е извършил вмененото му с настоящото обвинение престъпление.
На първо място гореизложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена предвид показанията на пострадалия К., които са преки доказателствени
източници. В показанията си свидетелят К. категорично заявява, че е чул, докато е бил в
кабинета си на 20.11.2019 г.,подсъдимият да му се заканва с убийство, като отправил срещу
него репликите „К., покажи се. К., ще те убия. Защо изпрати да ме задържат“. В проведения
в съдебно заседание разпит, пострадалият подробно излага обстоятелствата за случилото се
на 20.11.2019 г. на територията на РУ – С.. Показанията на пострадалия К. са подробни и
последователни, и напълно разкрИат фактическия състав на престъплението, за което е
3

обвинен И.. Свидетелят изцяло пресъздава развилите се събития, като показанията му са
категорични и без противоречия. Фактите, които излага са хронологично следващ един друг
и оформят цялостната фактическа обстановка, която съдът прие за безспорно установена по
делото. Недвусмислено и изчерпателно К. проследява в разказа си пред съда всяко действие,
което се е осъществило на 20.11.2019 г. при посещението на подсъдимия в РУ- С.. В
показанията си К. изрично посочва заплашителните реплики отправени от подсъдимия
спрямо него, а именно „К., покажи се. К., ще те убия. Защо изпрати групата да ме задържат“.
В проведената на 06.06.2022 г. в съдебно заседание очна ставка между К. и свидетеля И.,
пострадалият К. отново категорично заявява, че е чул И. да вика срещу неговия кабинет
процесната закана с убийство. Показанията на свидетеля К. са логични и се подкрепят от
другия събран по делото доказателствен материал. Според съда тук е мястото да се обсъдят
и показанията на свидетеля С.И.,който е бил в кабинета на К. в момента на отправянето на
заканите от подсъдимия срещу К.. В показанията, дадени пред съда в съдебно заседание от
13.04.2022 г. свидетелят И. заявява, че не е чул какви точно думи е изрекъл подсъдимия,
когато се е намирал до козирката на отсрещния на РУ блок. Свидетелят посочва, че чул
подсъдимият да вика „К., излез“, но не е чул подсъдимият да отправя заплахи срещу К.. И.
посочва, че е възприел отправени от подсъдимия заплахи срещу К., а именно, „че ще го
разбие, ще го утрепе, и как може да му изпрати групата“, но тези заплахи са били възприети
от И. не от кабинета на К., а при срещата му с подсъдимия на първия етаж на РУ, преди да
се качи на втория етаж в кабинета на К.. Предвид констатирано противоречие в показанията
на И., дадени на досъдебно производство и в съдебна фаза, съдът приобщи към
доказателствения материал, чрез прочитане дадените от И. показания на досъдебно
производство на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.2 НПК, тъй като подсъдимият изрично
заяви несъгласие за прочитане на показанията на свидетеля. Видно от протокол за разпит
(том I, л. 53) свидетелят посочва „ …И. се качи на площадката на входа на блока, който е
срещу РПУ-то. Чух го да казва нещо от рода „К., покажи се. Ще те убия. Ти си изпратил
групата. След това аз излязох от стаята на К..“ Свидетелят И. дава напълно противоречиви
показания на досъдебно и в съдебното производство. Показанията от досъдебното
производство (том I, л. 53) изцяло потвърждават показанията на свидетеля К.. Видно от
протокола за разпит, показанията са дадени един ден след инцидента (на 21.11.2019 г.),
което предполага, че свидетелят има пресни спомени, които излага в проведения на
21.11.2019 г. разпит. В показанията си на досъдебно производство свидетелят ясно и
категорично заявява, че е чул в кабинета на К. отправени заплахи от И. срещу К., като
думите, които възпроизвежда като изречени от подсъдимия за идентични с тези, които и
свидетелят К. посочва, че е възприел подсъдимият да изрича срещу него. Съвсем обяснимо
за съда е обстоятелството, че приблизително две години и половина по-късно в съдебно
заседание, проведено на 13.04.2022 г. свидетелят твърди, че не си спомня да е чул И. да е
изричал заплахи срещу К., когато подсъдимият се е намирал до отсрещния на РУ блок,
срещу прозореца на К.. В тази връзка съдът напълно дава вяра на показанията, които е дал
И. на досъдебно производство, като намира, че показанията на свидетеля пресъздават реално
осъществените факти, които съдът прие за установени по делото. В тази връзка съдът не
кредитира показанията на свидетеля С.И., дадени в съдебното производство. В показанията
му се съдържат противоречия, които според съда поставят под съмнение достоверността на
изложените пред съда твърдения от И.. Първоначално в разпита в съдебно заседание от
13.04.2022 г. свидетелят И. твърди, че когато е бил в кабинета на К., И. се е приближил до
прозореца и видял подсъдимият И. да стои на площадка пред блок, като И. чул, че
подсъдимият крещи „К., излез“. Същевременно в проведената очна ставка в съдебно
заседание от 06.06.2022 г. по делото между свидетелите К. и И., свидетелят И. посочва, че
когато е бил в кабинета на К. е стоял до вратата и разговаряли, както и че не е видял
подсъдимия, и не е чул съдържанието на виковете му. Отделно от това свидетелят дава
противоречиви показания и относно обстоятелството дали е възможно да се възприемат от
4

кабинета на К. изречени реплики от мястото, къде се е намирал подсъдимия (стълбище,
площадка на намиращия се отсреща жилищен блок). В проведения разпит в съдебно
заседание на 13.04.2022 г. първоначално свидетелят твърди, че ако се крещи много силно
може да се чуе при затворени прозорци. Малко след това в разпита посочва, че няма как да
чуе какво крещи подсъдимият от разстояние 50 м. Така посочените от съда противоречия
мотивират съда на не кредитира показанията на свидетеля И. от съдебното производство
относно фактите, че не е чул отправените от подсъдимия заплашителни реплики срещу
свидетеля К.. Показанията на И., дадени в съдебното производство са колебливи,
противоречиви, нелогични и непоследователни. Ето защо съдът прие за достоверни
изложените от И. твърдения в проведения в досъдебно производство разпит. Показанията на
свидетеля И. от досъдебното производство са приобщени по надлежния ред към съвкупния
доказателствен материал чрез прочитането им. За съда звучат нелогично изложените
твърдения от свидетеля И. след прочитане на показанията му, а именно, че не може да
потвърди прочетеното и че най-вероятно не е било записано правилно, това което е
изложил, или че най-вероятно е прочел протокола за разпит, но не е обърнал внимание на
написаното. Свидетелят С.И. е полицейски служител в РУ – С., като във връзка с
изпълнение на служебните си задължения безспорно свидетелят е запознат с процедурата по
провеждане на разпити и звучи несериозно, че свидетелят изразява съмнение дали е прочел
протокола, съответно дали е обърнал внимание на записаното. Независимо от твърденията
на И. за проведения на досъдебно производство разпит, съдът напълно кредитира дадените
от него показания на досъдебно производство, които са без противоречия, логични и
последователни.
На следващо място фактическата обстановка се установява и от показанията на
останалите разпитани по делото свидетели. Свидетелите Я.З., С.Ф., Ц.Ц., С.Р. и С.Р. не са
свидетели очевидци, но в показанията им се съдържат данни, които по косвен път
потвърждават показанията на свидетеля К. и доказват повдигнатото срещу И. обвинение.
Всички свидетели, които са служители в РУ С. на процесната дата (20.11.2019 г.) са
изпълнявали служебните си задължения на територията на РУ, като всеки един от
свидетелите дава показания, в които описват агресивното поведение на подсъдимия срещу
свидетеля К.. Свидетелите възпроизвеждат възприети от тях викове на подсъдимия,
отправени заплашителни реплики срещу свидетеля К., след като му било указано, че ако
желае среща със свидетеля К. в качеството му на началник на РУ – С., да си запише час в
приемния му ден. Свидетелите Я.З. и С.Ф. посочват, че след като К. отговорил на
подсъдимия да си запише час за среща с него, И. се обърнал към К. с репликата „Ще се
срещнем довечера, гарантирам ти!“. И двамата свидетели посочват, че са възприели
репликата като заплашителна, тъй като била изречена от И. със заплашителен тон.
Свидетелят Ц.Ц. споделя, че когато свидетелят К. се е върнал в РУ след обедната почивка и
е влязъл в сградата, минал покрай подсъдимия и при изразеното от страна на подсъдимия
желание да се срещне с К., свидетелят К. не му обърнал внимание, поради което
подсъдимият изрекъл срещу К. „Ще го гръмна“. В тази насока са и показанията на
свидетеля С.Р., който заявява, че е чул подсъдимия да крещи срещу прозореца на К. думите
„К., страхливец слез, ще бъда твоята сянка“. Също така свидетелят дава показания, че след
като е направил забележка на подсъдимия да не крещи, го е видял да разговаря в сградата на
РУ със свидетеля С.И., като отново подсъдимият бил ядосан, че К. не желае да се срещне
веднага с нето и отправял заплашителни и обидни реплики по негов адрес. Тук е мястото
при обсъждане на показанията на свидетеля С.Р. съдът да обсъди възражението на защитата,
че свидетелят С.Р., чийто кабинет е под този на К. е очевидец на случилото се и в неговите
показания свидетелят посочва, че не е имало отправени заплахи, а свидетелят е чул само
думите „страхливец, покажи се“. От показанията на свидетеля С.Р. от досъдебно
производство, приобщени по надлежния ред чрез прочитането им при предварително дадено
съгласие от подсъдимия и от показанията на свидетеля С.И. в съдебното следствие, става
5

ясно, че по време на отправяне на заканата с убийство от подсъдимия срещу К., свидетелят
Р. не е бил в кабинета си, а е бил извън сградата на РУ – С.. Свидетелят Р. посочва, че когато
чул виковете на подсъдимия отвън срещу К. „страхливец, излез“ и му направил забележка,
подсъдимият се върнал в сградата на РУ и разговарял на първия етаж със свидетеля С.И.,
който се опитвал да го успокои. Еднопосочни в тази връзка са и показанията на свидетеля
С.И., който заявява, че срещнал подсъдимия пред сградата на РУ – С. и понеже подсъдимият
И. бил афектиран, защото свидетелят К. не го приемал за среща, И. се опитвал да го
успокои. В този момент свидетелят Р. по негови данни получил указания да работи по линия
КАТ и напуснал РУ със служебен автомобил. Едва след това, след като приключил
разговора с подсъдимия, свидетелят И. твърди, че се е качил на втория етаж в кабинета на К.
и точно в този момент от показанията на К. и показанията от ДП на свидетеля И. се
установява, че подсъдимият е стоял срещу кабинета на К. и изкрещял заплашителната
реплика „К., покажи се К.! Ще те убия – ти изпрати групата да ме задържат“. В този момент
обаче както стана ясно свидетелят Р. не е бил в кабинета си и по тази причина не е възприел
отправената от подсъдимия закана срещу К..
От показанията на свидетелите Я.З., С.Ф., Ц.Ц., С.Р. и С.Р. се установява, че на
20.11.2019 г. подсъдимият е бил в РУ С., за да се срещне със свидетеля К., както и че същият
се ядосал, след като свидетелят К. отказал да го приеме веднага за среща. Установява се, че
подсъдимият е бил афектиран и се е държал агресивно, като викал, обиждал свидетеля К. и
отправял заплахи срещу него. Съвсем логично е да се приеме, че след като подсъдимият е
проявил такова поведение пред свидетелите, същият е отишъл срещу прозореца на кабинета
на К. и е отправил заплахи срещу него. Още повече, че в показанията на свидетеля С.Р. от
ДП л. 57, том I, приобщени по надлежния ред чрез прочитането им при съгласие на
подсъдимия се съдържат данни, че подсъдимият е заявил това свое намерение пред
свидетеля Р. („че ще отиде под прозореца на началника и ще вика на К.“), което според съда
действително се е осъществило.
По делото са разпитани и други полицейски служители от РУ С. (свидетелите В.К.,
В.С., И.И.), но техните показания са относими за факти и обстоятелства, които са се
осъществили след отправяне на заплахите от подсъдимия срещу К. и задържането на
подсъдимия И.. Показанията на посочената група свидетели дават сведение за поведението
на подсъдимия в помещението за задържане. От показанията на свидетелите става ясно, че
подсъдимият е бил агресивен, като включително е повредил имущество в помещението за
задържане на лица, което е наложило преместването му в друго помещение.
Данни за различна фактическа обстановка се съдържат в обясненията на подсъдимия,
който отрича да е изрекъл процесната заплашителна реплика срещу пострадалия К..
Обясненията на подсъдимия освен доказателствено средство са и средство на защита срещу
повдигнатото обвинение, като при анализа на доказателствената им стойност следва да се
има предвид, че подсъдимият не носи наказателна отговорност за изложени в обясненията
неистини. Обясненията на подсъдимия остават изолирани от събрания доказателствен
материал и по тази причина съдът не ги кредитира. Както в досъдебно производство, така и
в съдебно производство не се събраха доказателства, които да подкрепят защитната теза на
подсъдимия, че не е заплашвал с убийство свидетеля К.. Точно обратното събрани са
множество доказателства, обсъдени по-горе в изложението, които категорично оборват
твърденията на подсъдимия, че не е извършил процесното деяние.
Съдът напълно кредитира и изготвените по делото психиатрични и психологични
експертизи на подсъдимия и пострадалия, като съдът ги намира за обектИни и компетентно
изготвени. Заключенията не се оспорват от подсъдимия и неговия защитник.
След съвкупен анализ на целия събран доказателствен материал съдът достигна до
извод за виновността на подсъдимия.
От правна страна:
6

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал. 3,
пр. първо, вр. ал. 2 пр. първо, вр. ал. 1 от НК.
От обективна страна безспорно се установява, че на 20.11.2019 г. в гр. С., се заканил
с убийство на Д. К. К. в качеството му на длъжностно лице – Началник I степен на Районно
управление - С. при Областна дирекция на МВР-С. (ГЛАВЕН ИНСПЕКТОР) при и по повод
изпълнение на службата му по организиране, ръководене, контрол и отговорност за
цялостната дейност на Районното управление, изричайки думите „К., покажи се К.! Ще те
убия – ти изпрати групата да ме задържат“. Пострадалият К. лично е възприел отправените
заплахи, като подробно излага обстоятелствата, при които са се осъществили.
От обективна страна с оглед безспорно установените по делото факти е налице и
следващият обективен елемент, а именно да е налице възможността заканването да възбуди
основателен страх у пострадалия за осъществяването му. В изготвеното комплексно съдебно
- психиатрично и психологично заключение вещите лица посочват, че отправените от
подсъдимия заплахи срещу К. са възбудили у пострадалия основателен страх за
осъществяването им. Изводът на съда за наличието на този признак от обективна страна на
престъплението по чл. 144, ал. 3 НК се базира и на други събрани по делото доказателства.
В показанията си свидетелят К. посочва, че след инцидента е започнал да носи със себе си
служебното оръжие, което обстоятелство навежда на извод, че пострадалият се е почувствал
застрашен от заканата на И.. Отделно от това от доказателствата по делото (свидетелски
показания) се установява, че подсъдимият често носи в себе си оръжие, както и че често
проявява агресия в отношенията си с други лица. Безспорно тези обстоятелства са от
естество да формират в съзнанието на пострадалия уплаха, че подсъдимият може да
осъществи заканата си. Тук следва да се отбележи, че съгласно Тълкувателно решение № 53
от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК за състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не
е необходимо деецът, когато отправя заканата, да има предварително оформено решение да
извърши убийството и да действа в осъществяване на взетото решение. По тази причина
този факт не беше изследван от настоящия състав.

На следващо място от обективна страна е налице и квалифициращият белег на
деянието, а именно, че е извършено спрямо длъжностно лице. Към процесната дата
(20.11.2019 г.) пострадалият Д.К. е заемал длъжността НАЧАЛНИК I степен на Районно
управление - С. при Областна Дирекция на МВР – С., като включително на 20.11.2019 г.
когато е била отправена от И. заканата срещу К. в района на РУ С., К. е изпълнявал
служебните си задължения.
Деянието по чл. 144, ал. 3, вр. ал 1 НК е било извършено от подсъдимия И. и от
субективна страна, при форма на вина „пряк умисъл“. От изготвена по делото психиатрична
експертиза се установява, че подсъдимият е вменяем, не страда от психично заболяване,
което да препятства подсъдимият да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Подсъдимият напълно е съзнавал, че изричайки репликите „К.,
покажи се К.! Ще те убия – ти изпрати групата да ме задържат“ срещу свидетеля К., същият
отправя към него заплаха за жИота му. Също така подсъдимият е целял заканата да бъде
възприета от пострадалия, тъй като от доказателствата (свидетелски показания на
свидетелите Я.З., С.Ф., Ц.Ц. ) по делото се установява, че подсъдимият е видял К. да влиза в
РУ и да се отправя към кабинета си. Именно по тази причина подсъдимият И. се е качил на
стълбище срещу прозореца на кабинета на К. и е започнал да крещи заплашителната
реплика. Отделно от това подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното деяние и общественоопасните му последици, като е целял тяхното настъпване.
По изложените съображения съдът призна подсъдимият З. И. И. за виновен в
извършване на престъплението чл. 144, ал. 3, пр. първо, вр. ал. 2 пр. първо, вр. ал. 1 от НК,
7

за което му е повдигнато обвинение в настоящото производство.
По вида и размера на наказанието:
При индивидуализация на наказанието съдът взе предвид, че за извършеното от
подсъдимия престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. първо, вр. ал. 2 пр. първо, вр. ал. 1 от НК се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 6 години.
Настоящият състав счита, че в случая не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства относно подсъдимия, които да оправдаят приложението
на чл. 55 НК, поради което размерът на наказанието „лишаване от свобода” е определено
съобразно чл. 54, ал. 1 НК. При определяне на размера на наказанието „лишаване от
свобода“ настоящият състав отчете като смекчаващо обстоятелство необремененото съдебно
минало на подсъдимия, който не е осъждан към датата на процесното деяние (20.11.2019 г.).
По делото съдът взе предвид като отегчаващо обстоятелство проявеното от подсъдимия
явно неуважение към правоохранителна структура (РУ С. и работещите в него служители).
При отчитане на така посочените по-горе обстоятелства съдът наложи на подсъдимия
наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година и шест месеца, като наказание в
този размер ще способства за реализиране на предвидените в чл. 36 НК цели да се поправи
подсъдимия и най-вече да се постигне генералната превенция да се въздейства
предупредително върху обществото.
По отношение на изпълнение на наказанието в случая съдът приложи разпоредбата
на чл. 66, ал. 1 НК и отложи изпълнението на наказанието за срок от три години. Към датата
на извършване на процесното деяние подсъдимият не е бил осъждан. Наложеното наказание
„лишаване от свобода“ е в размер под три години, както и съдът намери, че за постигане
целите, предвидени в чл. 36 НК, не е наложително подсъдимият да изтърпи наказанието.
По разноските:
С оглед признаването на подсъдимия за виновен и на основание чл. 189, ал. 3 НПК,
съдебният състав го осъди да заплати по сметка на ОД на МВР - С. сумата от 3474.30 лв.,
представляващи направените разноски в хода на досъдебното производство и сумата от
416.29 лева, представляващи направените разноски в хода на съдебното производство по
сметка на Районен съд – Бургас.
Така мотИиран, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
8

Номер на акта:	86
Дата:	6 юни 2022 г.
Съдия:	Пламена Николова Събева

Дело:	20212120202268
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 май 2021 г.

Присъда по дело №2268/2021 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите