Р E Ш Е
Н И Е
Гр.София , 07.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД , Ι ГО 9 – ти състав,
в публично съдебно заседание на тридесет
и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря
Юлия Асенова, като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 3225
по описа за 2017г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.226, ал.1 КЗ(отм.)
във
вр. с чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди в ИМ, че на
17.03.2012г. около 15:45 часа в гр.София, предприел пресичане на ул. „Димитър
Пешев“. В същото време автомобил БМВ, модел 316 И Компакт, с рег. № ********, не го пропуснал да премине, поради което е настъпило
ПТП. Във връзка с катастрофата е образувано ДП № 3М 11164/2012г. по описа на СРТП
– ОДП – СДВР и наказателното производство е прекратено по искане на ищеца , в
качеството му на пострадал, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1,
т.9 НПК.Подробно са описани причинените му травми в резултат на ПТП-то на левия
крак и извършената операция. Сочи, че е предявил иск пред СГС и образуваното гр. д. № 13288/2014 г. било
прекратено поради отказ от иска тъй като
постигнал с ответника извънсъдебно
споразумение и заплащане обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди, свързани с лечението. Твърди обаче,че
след изплащането на обезщетението е претърпял
прогресиращи болки, наложило
отново постъпване в болница на
01.07.2015г. и му е била извършена
операция – смяна на лява коленна става с поставяне коленна ендопротеза.Претендира
обещетение в размер на исковата сума, ведно със законната лихва, считано от
01.10.2015г. и разноски по делото.
Ответникът в депозирания писмен отговор оспорва изцяло предявените искове по
основание и размер, тъй като всички имуществени и неимушествени вреди
претърпени в следствие на злополуката на
17.03.2012г. са обещетени с извънсъдебното споразумение, сключено между ищеца и ответника на 07.11.2014г. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Посочва, че е налице
съпричиняване отстрана на пострадалия, който е пресичал на необозначено място и
е игнорирал риска от приближаващия лек автомобил.Твърди, че оплакванията на
ищеца са изцяло във връзка с хронични дегенеративни ставни заболявания.Претендира
направените за разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Няма спор между
страните, че ответникът е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена за лек автомобил БМВ, модел 316 И Компакт, с рег. № ******** със срок на действие от 06.07.2011г. до 05.07.2012г.
Не е спорен и фактът, че между страните е сключено
извънсъдебно споразумение, по силата на което на ищеца е изплатена сумата 30 029.00 лева – представляваща обещетение за
причинени имуществени и неимуществени вреди.Също така е безпорно,че
във връзка с това ПТП
е образувано ДП, като наказателното производство е било прекратено по искане на
пострадалия.
От заключението на
СМЕ и приложената по делото медицинска документация е видно, че в резултат на
ПТП-то ищецът е получил: фрактура на пищялните кости на лявата подбедрица – фрактура
на външен кондил на тибията и фрактура на фибулата, разкъсно – контузна рана на
главата челно в дясно. Проведеното оперативно лечение се изразило в наместване на счупването и
фиксиране на фрагментите с плака и винтове и на 18.10.2012г. по оперативен път е отстранена металната
остеосинтеза. Поради силни
болки в лява колянна става на 01.07.2015 г.
му е било извършено оперативно лечение - ендопротезиране на лява колянна
става.
В.л. д-р С. в с.з.
посочи, че има връзка между получените травми в процесното ПТП, като ищецът е търпял болки и страдания но през
първия месец те са били с голям интензитет.Срокът за възстановяване след смяната
на лявата колянна става в резултат на операцията
е бил около 6 месеца, в който пострадалият
е имал затруднения в хигиенно битовото си самообслужване. При извършения
преглед на ищеца на 16.05.2018 г. д-р С.
установява отток на лявата коленна
става, която е с по голяма обиколка от дясната и ограничен обем движения - 110
градуса при норма 150.В с.з. д-р С. посочи,че са налице генеративни промени в
дясната колянна става, но тя е нормално
функционираща за разлика от лявата и е категоричен, че счупването от ПТП-то е нарушило целостта на хрущяла, довело до развилите се генеративните промени,
наложили поставянето на ендопротезата.
Свидетелят А.,
чиято дъщеря има къща и дворно място до тези на ищеца установи, че преди катастрофата
често е виждал ищеца, който непрекъснато е излизал на двора и е бил в добро здраве.
След инцидента се е оплаквал от непоносими болки в левия
крак, рядко е излизал от дома си и е споделял, че не знае дали ще се оправи.
От приетата и неоспорена САТЕ и
от писмените доказателства (констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на
местопроизшествие и скица), се установи, че ищецът е предприел пресичане на
пътното платно на ул. „Димитър Пешев“. По същото време водачът на лекия
автомобил се е движел по ул. „Димитър
Нешев“ със скорост не по-висока от 50 км/час. МПС- то при своето движение удря
с предната си част пешеходеца, като ударът е настъпил в момент в който водача
на л.а. не е предприел аварийно спиране
и в същия момент в който пешеходецът е бил възприет като обект на пътното
платно е получил удар от автомобила с
цялата кинетична енергия. Водачът е
предприел действия за промяна посоката на движение на автомобила, но не и
действия за намаляване на скоростта чрез задействане на спирачната система. От
заключението на в.л. П. е видно,че водачът е имал техническата възможност, както
да възприеме своевременно ищеца (пешеходец)
така и своевременно да намали
скоростта задействайки спирачната уредба на автомобила. При това положение в.л.
е категорично, че водачът на л.а. е имал техническа възможност да предотврати
произшествието.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска по чл.226, ал.1 КЗ(отм.):
Съгласно
разпоредбата на чл.226, ал.1 КЗ(отм.), увреденият от деликт, причинен от
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ има право да иска
обещетение за претърпените вреди пряко от застрахователя.За да възникне
субективното право по чл.226, ал.1 КЗ(отм.) е необходимо да се установи, че в
резултат на виновното и противоправно поведение на лице, застраховано по
задължителна застраховка “ГО“ са настъпили вреди, които са покрит риск по
застрахователния договор.
Безспорно е обстоятелството, че по отношение на процесния автомобил с
марка „БМВ“, модел 316 И Компакт, с рег. № ******** има валидна застраховка ” ГО” с ответника.
Съдът установи, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лек
автомобил БМВ, модел 316 И Компакт, с рег. № ********, управляван от А.И.К., а травматичните увреждания на
ищеца са получени вследствие на същото ПТП. Безпорно е, че за тази злополука е
било образувано ДП и наказателното производство спрямо водача на
процесното МПС е прекратено по искане на ищеца , в качеството му на пострадал,
на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.9 НПК.
Спорния въпрос е налице ли е
ексцес, в резултат на злополуката на 17.03.2012г. довел до нови силни болки в лява колянна става, наложили
оперативното лечение - ендопротезиране
на лява колянна става на 01.07.2015 г. и придружаващите страдания и неудобства.
Също така предвидени ли са били те в сключеното извънсъдебно споразумение.
Съдът приема,че извършената
операция –смяна на лявата колянна става през 2015 г. е в резултат на процесното
ПТП,защото тя е била провокирана от нарушената
структура на хрущяла, довело до развилите се артрозни промени –изкривяване на
коляното. Налице е ексцес, ищецът е претърпял болки и страдания по време на операцията и по време на
възстановителния период и съгласно
заключението на в.л. д-р С. отокът е налице наред със трайния характер на
ограничения обем движения в същата
става.
Следователно искът
се явява основателен относно понесените
неимуществени вреди.
Съдът приема,че
приложените фактури за закупените лекарства, лечение и доплащане комплекта за ендропротезирането видно от заключението на в.л. са относими към
проведеното лечение и искът по отношение на имуществените вреди следва да се
приеме за доказан.
Относно размерът съдът
съобрази с указанията дадени с ППВС № 4/68 г. и с ППВС № 17/63 г. Освен
търпените болки и страдания,продължителността и срока на възстановяване,
възрастта на ищеца - 71 години при смяната на ставата, прогнозите за в бъдеще, социално
– икономическите условия към момента на настъпване на събитието и към настоящия
момент.Съдът зачете и развилите се генеративни промени върху увредената става и обстоятелството, че генеративните промени в
другата става не са нарушили функционалния й капацитет затова намира, че
сумата 12 000 лв. е
справедливото обезщетение за неимуществените вреди.Искът в разликата му от 12
000 лева до претендирания размер следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан. По отношение на имуществените вреди съдът намира, че следва да бъдат присъдени изцяло или за сумата от 3 524,53 лв.
По претенцията за
законна лихва
След като характера
на отговорността на застрахователя, произтича от непозволено увреждане ,
задължението за обезвреда възниква от момента на увреждането и не е необходима
покана, за да се дължи лихва за забава.В деня на увреждането по силата на
закона възникват основанията за ангажиране на отговорността на застрахователя и
от този момент той дължи обезщетение за вредите и лихва за забава.Дължимата
лихва върху главницата за
неимуществените вреди, следва да се присъди считано от 01.07.2015 г, а
за главницата за имуществените вреди - считано от посочената дата в ИМ 01.10.2015г.
По възражението за съпричиняване
За да е налице съпричиняване от пострадалия по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, следва поведението му да е в причинна връзка с
настъпване на вредите , т.е пострадалият обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква.Във всички
случаи съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който се позовава на
тази предпоставка и цели намаляване на обезщетението.
В случая ответникът
не доказа по безспорен и категоричен начин възражението относно съпричиняването
от страна на ищеца посочени в ОИМ.
По разноските :
Ищецът е освободен
от заплащане на ДТ и разноски.
Адв. В.Н. има
право на адв. възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА съразмерно
уважената част в размер на 532,63 лв. (15 524,13 /
29 024, 13 х 995,78 лв)
Ответникът претендира
разноски : 150 лева депозит САТЕ, 125 лева депозит СМЕ, общо 275 лв и на осн. чл. 78 ал.3 ГПК съразмерно уважената
част на иска му се дължат 128,39
лв. (13 550 / 29 024 х 275) и на осн. чл. 78 ал.8 ГПК му се дължат 100
лв. или общо 228,39 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да заплати по сметка на СГС ДТ - 620 лв.
При изложените
съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „О.– КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“******, да
заплати на А.П. К. ЕГН ********** ***
със съд.адрес адв. В.Н. ***, на основание
чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 12 000
лева, застрахователно обещетение за претърпени неимуществени вреди – ексцес, ендопротеза на лява колянна става поради счупвне счупване костите на лявата
подбедрица, вследствие претърпяно
застрахователно събитие в резултат на ПТП на 17.03.2012 г. ведно със законната лихва върху сумата
от 01.07.2015 г -
и сумата
3 524,53 лв. имуществени вреди, разходи за лечение, доплащане комплект
за протезиране и възстановане ведно със законната лихва, считано от
01.10.2015 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над сумата от
12 000 лева до 25 500 лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „О.– КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“******, да заплати на адв. В.Н. ***, на осн. чл. 38 ал.2 ЗА във вр. с чл. 7 ал.2
т.2 Н 1 сумата 532,63 лв
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „О.– КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“******, да заплати сумата от - 620 лв. ДТ на осн. чл. 78
ал. 6 ГПК по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД.
ОСЪЖДА А.П. К.ЕГН ********** *** със
съд.адрес адв. В.Н. ***, , да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „О.– КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“******, на
основание чл. 78 ал. 3 и ал.8 ГПК разноски и юриск. възнаграждение общо в размер на 228,39
лв съобразно отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от получаването
му от страните
СЪДИЯ :