№ 2417
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110124950 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от с, с ЕИК **, срещу В. С. С., с ЕГН
**********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ, вр. чл. 198о ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на
07.12.2023 г. срещу този длъжник заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 64963/2023 г. по описа на СРС, 74 състав, а именно: сумата от 691,63 лева,
представляваща главница за предоставени ВиК услуги за периода от 29.06.2022 г. до
10.05.2023 г. в имот, находящ се в **, ведно със законната лихва от 27.11.2023 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 29,75 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 28.08.2022 г. до 17.06.2023 г.
Ищецът твърди, че ответникът има качеството потребител на услугите, доставяни от
ищеца на адреса на водоснабдения имот, като това му качество произтичало от качеството
му на наемател на общински имот и чл. 2, ал. 3 от ОУ, приложими към неформалния
договор за доставка на ВиК услуги на адреса на процесния имот. Заявеното искане е
предявените установителни претенции да бъдат уважени, като е направено и особено искане
за постановяване на неприсъствено решение при наличие на предпоставките за това.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази правните доводи на ищеца, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 74-ти състав е сезиран с положителни установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ, вр. чл. 198о ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Процесуалните
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съобразно
1
правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК са: 1) ответникът да не е представил в срок отговор на
исковата молба; 2) редовно призованият ответник или негов представител не се явява в
първото редовно открито съдебно заседание; 3) да не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие; 4) на ответника да са му указани последиците от неспазване
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно о. с. з. и 5) ищецът
да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В настоящия
случай са налице всички предпоставки за постановяване неприсъствено решение срещу
ответника. На същия са дадени указания, съответно съдът е предупредил, че по искане на
ищеца може да се постанови неприсъствено решение, ако не е подаден отговор на искова
молба, страната е редовно призована за откритото съдебно заседание, не е направено искане
делото да се разглежда в негово отсъствие, а от приетите в проведеното съдебно заседание
писмени доказателствени средства се установява, че предявените искове са вероятно
основателни – арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
С право за присъждането на разноски разполага единствено ищецът. Последният е
доказал сторени разноски в размер на 25 лева за държавна такса в исковото производство,
както и е претендирал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което с
оглед ниската фактическа и правна сложност на делото съдът определи в размер на 100 лева,
така и следва да бъдат присъдени разноските по ч.гр.д. № 64963/2023 г. по описа на СРС, 74-
ти състав, които са в размер на 25 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение, или общо следа да се присъдят в полза на ищеца разноски в размер на 200
лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ, вр. чл. 198о ЗВ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. С. С., с ЕГН **********, и адрес: **, дължи на с, с ЕИК **, и
седалище и адрес на управление: **, бул. „* * *“ № *, сумата от 691,63 лева, представляваща
главница за предоставени ВиК услуги за периода от 29.06.2022 г. до 10.05.2023 г. в имот,
находящ се в **, ведно със законната лихва от 27.11.2023 г. до изплащане на вземането, както
и сумата от 29,75 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 28.08.2022 г. до 17.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 36543 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.12.2023 г. по ч.гр.д. № 64963/2023
г. по описа на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК В. С. С., с ЕГН **********, и адрес:
**, дължи на с, с ЕИК **, и седалище и адрес на управление: **, бул. „* * *“ № *, разноски
по делото в размер на сумата от 200 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2