№ 534
гр. Бургас, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500031 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 261169/28.10.2021г., постановено от
Районен съд–Бургас по гр. д. № 6340/2020г. С това решение съдът е осъдил Р К Д., ЕГН:
********** от гр. ****, жк.***************** да заплати на „Стаматови – ГСН сие“ СД
със седалище и адрес на управление в с. Трояново, община Камено, представлявано от С П
С, ЕИК: ********* сумата от 2058,25 лева, представляваща претърпяна от дружеството
загуба в размер на разходите, извършени за агротехнически мероприятия на нива с площ от
15,651 дка, съставляваща имот № 013007 по плана за земеразделяне на землището на
същото село в местността „Андонова чешма“ – поземлен имот с идентификатор 73211.13.7,
нива с площ от 26.989 дка, съставляваща имот № 122011 по плана за земеразделяне на
землището на същото село в местността „Копани камъни“ – поземлен имот с
идентификатор 73211.122.11 и нива с площ от 27,022 дка, съставляваща имот № 027018 по
плана за земеразделяне на землището на същото село, в местността „Дойкина локва“ -
поземлен имот с идентификатор 73211.27.18, от които разходи – 832,06 лева са за нива,
съставляваща имот № 013007 с площ от 15,651 дка, 421,84 лева са за нива, съставляваща
имот № 122011 с площ от 26,989 дка и 813,35 лева са за нива, съставляваща имот № 027018
с площ от 27,022 дка, ведно със законната лихва от 11.12.2020г. до окончателното
погасяване на задължението.
С това решение съдът отхвърля иска на „Стаматови – ГСН сие“ СД със седалище и
адрес на управление в с. Трояново, община Камено, представлявано от С П С, ЕИК:
********* против Р К Д., ЕГН: ********** от гр. ****, жк.***************** над
уважения размер от 2058,25 лева до претендирания размер от 6191,30 лева, а именно: за
сумата от 1195,40 лева, представляваща печалбата, която ищецът би реализирал, ако бе
обработвал нива с площ от 15,651 дка, съставляваща имот № 013007 по плана за
земеразделяне на землището на същото село, в местността „Андонова чешма“ – поземлен
имот с идентификатор 73211.13.7, нива с площ от 26,989, съставляваща имот № 122011 по
1
плана за земеразделяне землището на същото село в местността “Копани камъни“ –
поземлен имот с идентификатор 73211.122.11 и нива с площ от 27,022 дка, съставляваща
имот № 027018 по плана за земеразделяне на землището на същото село в местността
„Дойкина локва“ - поземлен имот с идентификатор 73211.27.18 през цялата стопанска 2020
– 2021г. и за сумата от 2937,65 лева, представляваща размера на субсидията за подпомагане
по СЕЕП и ЗД, която дружеството би получило за обработване на декар площ през същата
стопанска година, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от предявяване на
иска до окончателното погасяване на задължението.
Подадена е въззивна жалба от „Стаматови – ГСН сие“ СД против решение №
261169/28.10.2021г. в частта, в която са отхвърлени исковете на дружеството.
Жалбоподателят оспорва извода на районния съд, че по делото липсват доказателства за
действителната печалба на дружеството за процесната година. Жалбоподателят подчертава,
че към момента на устните състезания, реколтата за процесната година не е прибрана и
реализирана. Поради това, „Стаматови – ГСН сие“ СД прави искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпроса „Каква е средната печалба на
декар, реализирана от „Стаматови – ГСН сие“ СД за процесния период на договора“.
Жалбоподателят иска от съда да отмени решението в отхвърлителната част и да
постанови друго, с което да уважи предявените искове.
В съдебно заседание „Стаматови – ГСН сие“ СД се представлява от адвокат М. от
БАК, който поддържа оспорването, ангажира доказателства и претендира разноски.
Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Подадена е въззивна жалба от Р К Д., ЕГН: ********** от гр. ****,
жк.***************** против решение № 261169/28.10.2021г. в осъдителната част.
Жалбоподателката въвежда оплакване, че решението е неправилно, тъй като е постановено
в нарушение на материалния и процесуалния закон. Д. твърди, че решението не е
мотивирано и излага подробни фактически и правни аргументи в подкрепа на това
твърдение. Жалбоподателката иска от съда да отмени процесното решение в осъдителната
част и да постанови друго, с което да отхвърли исковете. Не прави искане за събиране на
доказателства.
Ответната страна - „Стаматови – ГСН сие“ СД представя писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Р К Д. се представлява в съдебно заседание от адвокат В., която поддържа
основанията за отмяна на решението, въведени в жалбата и пледира за уважаването й.
Адвокат В. прави искане за присъждане на съдебни разноски.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
І. ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на
„Стаматови – ГСН сие“ СД против Р К Д. с правно основание чл.82 от ЗЗД. Ищецът
претендира обезщетение за неизпълнение на договор за наем, сключен с ответницата на
27.07.2019г., което след надлежно прието изменение на иска е в размер на 6 191,30 лева,
представляващи: претърпяна загуба от извършените разходи за агротехнически мероприятия
в размер на 2 058,25 лева; печалба, която ищецът би реализирал, ако обработваше имотите в
размер на 1 195,40 лева и субсидия за подпомагане по СЕЕП, която би получил, ако
обработваше имотите в размер на 2937,65 лева.
Ищецът твърди, че е земеделски производител и обработва под аренда и наем
земеделски земи. На 27.07.2019г. ищецът сключва договор за наем с ответната страна за срок
2
от една стопанска година, считано от 01.10.2020г. до 30.09.2021г. на три недвижими имоти,
представляващи нива № 013007, находяща се в местността „Андонова чешма“ с
идентификатор 73211.13.7 с площ от 15,651 дка; нива № 122011, находяща се в местността
„Копани камъни“ с идентификатор 73211.122.11 с площ от 26,989 дка и нива № 027018,
находяща се в местността „Дойкина локва“ с идентификатор 73211.27.18 с площ от 27,022
дка. „Стаматови – ГСН сие“ СД твърди, че за стопанската година от 01.10.2020г. до
30.09.2021г. е планирал и извършил агротехнически мероприятия в трите имота на обща
стойност 1 994,47 лева. При обход на поземлените имоти, ищецът узнава, че същите се
подготвят за обработка от друг наемател. Поради това, дружеството претендира
възмездяване на вредите, които е претърпяло от неизпълнението на договора за наем –
извършените разходи за агротехнически мероприятия, пропусната печалба за стопанската
година и неполучена субсидия.
В отговор по чл.131 от ГПК ответната страна оспорва исковете по основание и
размер. Д. твърди, че е била принудена да подпише договора за наем и прави възражение за
нищожност на същия, поради липса на съгласие, при условия, които накърняват добрите
нрави и в нарушение на закона – основания по чл.26, ал.2 и ал.1 от ЗЗД.
В хода на първоинстанционното производство е представен договор за наем от
27.07.2019г., сключен между страните, от който се установява, че Д. предоставя за възмездно
ползване собствените си недвижими имоти за срок от 01.10.2020г. до 30.09.2021г.
Представен е и договор за наем от 27.07.2020г., който е сключен между същите страни, за
същите имоти със срок на договора от 01.10.2021г. до 30.09.2022г., договор за наем за срок
от 01.10.2019г. до 30.09.2020г. и договор за аренда на тези земи от 16.02.2006г.
По делото е прието заключение на комбинирана агро-счетоводна експертиза, която
дава заключение, че според данните, вписани в дневника на наемателя и GPS-координатите
на притежаваните от дружеството трактори, в имот с идентификатор 73211.13.7 с площ от
15,651 дка са извършени 3 броя дискувване в периода от месец септември до месец
октомври 2020г. и сеитба на пшеница в периода от 20 до 21.10.2020г. В имот с
идентификатор 73211.27.18 с площ от 27,022 дка е извършена оран в периода от 20 юли до
30 август 2020г. и 3 броя дискуване в периода от 6 до 23.10.2020г. В имот с идентификатор
73211.122.11 с площ от 26,989 дка са извършени 3 броя дискуване на 28.09.2020г. Разходите,
които ищецът прави за тези агротехнически мероприятия, според данните в счетоводството
му е в общ размер на 2 058,25 лева, от които: 823,06 лева за първия имот; 812,35 лева за
втория имот и 421,06 лева за третия имот. Според експертизата, средната печалба,
реализирана от ищеца през предшестващите три стопански години е 17,16 за декар, което
означава, че за стопанската година от 01.10.2020г. до 30.09.2021г. печалбата, която ищецът
би реализирал, е в общ размер на 1 195,40 лева, от които: 268,57 лева за имот с
идентификатор 73211.13.7; 463,13 лева за имот с идентификатор 73211.122.11 и 463,70 лева
за имот с идентификатор 73211.27.18. Размерът на субсидията, която ищецът би получил за
процесните имоти е в общ размер на 2 937,65 лева, от които: 660 лева за първия имот,
1 138,13 лева за втория и 1 139,52 лева за третия имот.
По делото са събрани показанията на свидетелите Д Т – счетоводител в дружеството-
ищец и Ж Н – агроном, според които Д. сама е подписала договора за наем и е получила
плащане за предходната година. В имотите са извършени дискувания и площите са
подготвени за есенна сеитба. В хода на съдебното дирене са събрани показанията на
свидетелите Й Г и Т Г, които твърдят, че те са обработили имотите за стопанската
3
2020/2021г. Свидетелите заявяват, че те са трасирали имотите на ответницата и не са видели
предходна обработка в тях. Те са дискували и засели имотите и са ожънали реколтата.
Въз основа на тези доказателства, Районен съд – Бургас формира извод за
основателност на иска за възстановяване на разходите за агротехнически мероприятия и
неоснователност на исковете за пропуснати ползи в резултат на нереализиран печалба и
неполучени субсидии. За да достигне до този резултат, районният съд приема, че между
страните действително е сключен договор за наем и ищецът действително е извършил
разходите за дискуване и обработка на спорните площи, поради което същите следва да му
се възстановят. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за
нищожност на договора за наем поради липса на съгласие, тъй като от представените по
делото доказателства се установява, че заплахите и заканите от представители на ищцовото
дружество са отправени два месеца след сключване на договора. Неоснователно, според
решаващия съд, е и възражението за нищожност на договора поради противоречие с добрите
нрави, тъй като процесните имоти са отдавани под наем в един продължителен период от
време при едни и същи условия. В допълнение към това съдът приема, че наемната цена е
определяема, а в процеса не е установено ответната страна да е прекратила или развалила
договора за наем. На формулирания въпрос „претърпяло ли е дружеството вреди под
формата на пропуснати ползи“, съдът отговаря отрицателно като се позовава на ТР №
3/12.12.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2012г. Претенцията за обезщетение в
размер на неполучени субсидии, съдът отхвърля като анализира правилото на чл.38а от
ЗПЗП и приема, че това е финансова помощ, която има за цел да компенсира извършените от
земеделския производител разходи и да намали себестойността на продукцията, поради
което същата не може да се квалифицира като пропусната полза.
В хода на въззивното производство е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, която дава заключение, че средната печалба на ищеца за един декар земеделска
земя през стопанската 2020/2021г. е 49,40 лева.
ІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата на „Стаматови – ГСН сие“ СД е подадена в законоустановения срок по
чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението в отхвърлителната част поражда
неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция
констатира, че решението в обжалваната част е валидно - постановено е от законен състав в
пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма.
Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 261169/28.10.2021г. в частта, в която са отхвърлени исковете на
„Стаматови – ГСН сие“ СД за пропуснати ползи, представляващи нереализирана годишна
печалба и неполучени субсидии, е правилно. Този извод се налага по следните съображения:
4
Съгласно разпоредбата на чл.82 от ЗЗД обезщетението за неизпълнение обхваща
претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и
непосредствени вреди. Според мотивите на ТР № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС, пропуснатата
полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора.
Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, поради което тя трябва да
се основава на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да
почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Законът не
презумира настъпването на пропусната полза, поради което същата трябва да бъде доказана.
В конкретния случай, изчислената от експертизата пред районния съд средна печалба на
един декар от последните три години не представлява сигурно увеличаване на имуществото
на кредитора, тъй като няма доказателства, че същата би била реализирана реално.
Експертизата, извършена във въззивното производство, също не дава основание да се
приеме, че средната печалба на дружеството през 2020/2021г. е точно 49,40 лева, тъй като
същата е изчислена въз основа на приключена оборотна ведомост за 2020г., но
неприключена такава за 2021г. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че по
делото не е установено сигурно увеличаване на имуществото на кредитора под формата на
нереализирана печалба и искът на дружеството е отхвърлен правилно. Мотивите на
районния съд в тази част са обстойни и задълбочени, поради което въззивната инстанция
препраща към тях на основание чл.272 от ГПК без да ги доразвива или преповтаря.
Решението в частта, в която е отхвърлен иска на дружеството за обезщетяване на
пропуснатите ползи, представляващи неполучена субсидия, също е правилно. Изводът на
районния съд, че субсидията за земеделски производители представлява финансова помощ,
която се предоставя, за да компенсира изцяло или отчасти разходите за производство на
крайния продукт и се изплаща при реално осъществени разходи, е правилен, обоснован и
съответен на формираната по въпроса съдебна практика. В този смисъл земеделската
субсидия не представлява пропусната полза и не подлежи на обезщетяване от длъжника –
ответник. Мотивите на районния съд в тази част на решението също са задълбочени и
аргументирани, поради което въззивната инстанция препраща към тях на основание чл.272
от ГПК.
По изложените съображения, жалбата на „Стаматови – ГСН сие“ СД против
решението в отхвърлителната част, е неоснователна и трябва да се остави без уважение със
следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение в тази част.
Жалбата на Р К Д. е подадена в законоустановения срок и е насочена против
решението в потвърдителната част, която поражда неблагоприятни правни последици за нея.
Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Този извод се налага по следните
съображения:
От представените по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
между страните е сключен валиден договор за наем, който създава за страните насрещни
права и задължения. Възражението на Д. за нищожност на този договор е неоснователно по
съображенията, изложени подробно в мотивната част на първоинстанционното решение,
към които въззивната инстанция препраща на основание чл.272 от ГПК.
Възражението, че дружеството – наемател не е извършило агротехническите
5
дейности, разходите за които претендира, е основателно. В конкретния случай извършването
на тези дейности е установено чрез заключението на агро-счетоводна експертиза и чрез
показанията на свидетеля Ж Н – агроном в ищцовото дружество. Експертизата обаче е
извършена въз основа на вписани в дневника на дружеството-ищец данни и GPS-координати
на обработващата техника, което означава, че тези дейности са документирани, но не
означава, че същите са извършени реално. Доказателства за реалното им извършване се
съдържат единствено в показанията на свидетеля Недева, която обаче е заинтересована от
изхода на делото, тъй като се намира в трудово правоотношение с дружеството – ищец. Тези
показания не кореспондират, а се опровергават от показанията на свидетелите Й Г и Т Г –
роднини на последващия наемател, които изрично заявяват, че именно те са извършили
обработката на имотите и не са установили следи от предхождаща аграрна дейност в тях.
Настоящата инстанция кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите не са
заинтересовани от изхода на спора и са възприели непосредствено фактическото състояние
на имотите преди да ги обработят. Поради това, основавайки се на тези показания,
въззивният съд намира, че агротехническите дейности, разходите за които, ищецът
претендира, не са извършени в действителност и същият не е претърпял загуба, за която да
бъде обезщетен. Като е достигнал до извод в противоположен смисъл и е уважил иска за
причинени вреди, районният съд е постановил неправилно решение в тази част, което
трябва да бъде отменено със следващото от това отхвърляне на иска.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора
пред настоящата инстанция, съдът намира, че следва да присъди в полза на Р.Д.
извършените от нея разходи за водене на делото пред Окръжен съд – Бургас в размер на 500
лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261169/28.10.2021г., постановено от Районен съд–Бургас по
гр. д. № 6340/2020г. в частта, в която Р. К. Д., ЕГН: ********** от гр. ****,
жк.***************** е осъдена да заплати на „Стаматови – ГСН сие“ СД със седалище и
адрес на управление в с. Трояново, община Камено, представлявано от С П С, ЕИК:
********* сумата от 2058,25 лева, представляваща претърпяна от дружеството загуба в
размер на разходите, извършени за агротехнически мероприятия на нива с площ от 15,651
дка, съставляваща имот № 013007 по плана за земеразделяне на землището на същото село в
местността „Андонова чешма“ – поземлен имот с идентификатор 73211.13.7, нива с площ
от 26.989 дка, съставляваща имот № 122011 по плана за земеразделяне на землището на
същото село в местността „Копани камъни“ – поземлен имот с идентификатор 73211.122.11
и нива с площ от 27,022 дка, съставляваща имот № 027018 по плана за земеразделяне на
землището на същото село, в местността „Дойкина локва“ - поземлен имот с идентификатор
73211.27.18, от които разходи – 832,06 лева са за нива, съставляваща имот № 013007 с площ
от 15,651 дка, 421,84 лева са за нива, съставляваща имот № 122011 с площ от 26,989 дка и
813,35 лева са за нива, съставляваща имот № 027018 с площ от 27,022 дка, ведно със
законната лихва от 11.12.2020г. до окончателното погасяване на задължението.
ВМЕСТО ТОВА, СЪДЪТ ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Стаматови – ГСН сие“ СД със седалище и адрес на управление
в с. Трояново, община Камено, представлявано от С П С, ЕИК: ********* против Р. К. Д.,
ЕГН: ********** от гр. ****, жк.***************** за заплащане на сумата от 2058,25
6
лева, представляваща претърпяна от дружеството загуба в размер на разходите, извършени
за агротехнически мероприятия на нива с площ от 15,651 дка, съставляваща имот № 013007
по плана за земеразделяне на землището на същото село в местността „Андонова чешма“ –
поземлен имот с идентификатор 73211.13.7, нива с площ от 26.989 дка, съставляваща имот
№ 122011 по плана за земеразделяне на землището на същото село в местността „Копани
камъни“ – поземлен имот с идентификатор 73211.122.11 и нива с площ от 27,022 дка,
съставляваща имот № 027018 по плана за земеразделяне на землището на същото село, в
местността „Дойкина локва“ - поземлен имот с идентификатор 73211.27.18, от които
разходи – 832,06 лева са за нива, съставляваща имот № 013007 с площ от 15,651 дка, 421,84
лева са за нива, съставляваща имот № 122011 с площ от 26,989 дка и 813,35 лева са за нива,
съставляваща имот № 027018 с площ от 27,022 дка, ведно със законната лихва от
11.12.2020г. до окончателното погасяване на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261169/28.10.2021г., постановено от Районен съд–
Бургас по гр. д. № 6340/2020г. в останалата част.
ОСЪЖДА „Стаматови – ГСН сие“ СД със седалище и адрес на управление в с.
Трояново, община Камено, представлявано от С П С, ЕИК: ********* да заплати на Р. К.
Д., ЕГН: ********** от гр. ****, жк.***************** съдебни разноски в размер на 500
лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7