№ 3607
гр. Варна, 20.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
мл.с. Марина К. Семова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501751 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 51268/07.07.2023г. от А. З. З.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Ц. Д.“ № **, ет.*, ап.** срещу решение
№2281/23.06.2023г., постановено по гр. дело №20223110110918 на
Варненския районен съд, с което е прието за установено по отношение на
въззивника, че дължи на „АПС Бета България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап.3
сумата от 900 лева, представляваща главница по договор за кредит № 664491
от 04.05.2016г., сключен между А. З. З. /заемател/ и „Кредисимо“ ЕАД
/заемодател/, платена на заемодателя от „Ай Тръст“ ЕООД в качеството му на
поръчител по договор от 04.05.2016г., сключен със заемателя, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 18.04.2022г., до окончателното изплащане на
задължението, което вземане е прехвърлено от „Ай Тръст“ ЕООД на „АПС
Бета България” ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 02.03.2021г. , за която сума е издадена Заповед № 2551 от
20.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 5030/2022 г. по описа на ВРС.
1
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на решението. За неправилен се счита извода на съда, че
вземането за главница по договора за кредит не е погасено по давност, поради
това, че началната й дата е настъпване на падежа на последната вноска по
кредита. Поддържа се, че давностният срок тече за всяка отделна погасителна
вноска считано от датата, на която е следвало да бъде заплатена. Договорът е
сключен на 04.05.2016г. он – лайн със срок за погасяване до 10.06.2017г.
Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 18.04.2022г., поради което се
прави извод, че са непогасени по давност само 12 и 13 вноска от погасителния
план. Погасена по давност е мораторната лихва върху главницата, с изтичане
на три годишната давност.
На следващо място се посочва, че неправилно е прието от районния съд,
че въззивницата е надлежно уведомена за извършената цесия.
Въведени са и оплаквания за нищожност на договора за поръчителство
поради неговата неравноправност, от което следва, че не се дължи главницата
по договора за кредит.
По изложените съображения моли съдът да отмени
първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата „АПС Бета България" ЕООД, в който се застъпва
становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност, и
законосъобразност на атакуваното решение. Обосновано е прието, че
погасителна давност по отношение на вземането не е изтекла. В ТР №5/2019г.
е предвидено, че разсрочването на задължението и изпълнението на части на
основание чл.66 от ЗЗД е действие на кредитора, което е изцяло в
икономическа полза на длъжника. Самото вземане макар и разделено на
отделни погасителни плащания, запазва своя характер на задължение, което
по съществото си е платимо еднократно. В тази връзка не следва да се
прилага давността за всяка погасителна вноска.
Изложени са съображения за действителност на договора за
поръчителство и липса на неравноправност. Аргументира се, че въззивницата
е уведомена за договора за цесия с получаване на исковата молба.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
2
първоинстанционното решение.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК, тъй като е подадена е от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения,
включително доказателство за платена държавна такса, с оглед на което
производството по нея подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
По делото е постъпила молба от въззивницата за спиране на настоящото
производство на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до произнасяне на
тълкувателно решение по ТД №3/2023г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът намира искането за неоснователно.
Съгласно чл.229, ал.1, т.4 от ГПК съдът спира производството по
делото, ако е налице друго дело, от изхода на, който зависи правилното
решаване на спора.
Съдът констатира, че е образувано ТД №3/2023г. на ВСК с поставен
въпрос „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД
давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви - от датата
на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг,
включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?“.
Образуваното тълкувателно дело обаче няма характер на исково
производство, по което да бъде постановено съдено решение, което да бъде
зачетено като преюдициално и обуславящо на висящ спор. В тази връзка
делата не подлежат на спиране по реда на чл.229 от ГПК от районните,
окръжните, апелативните и административните съдилища поради образувано
тълкувателно дело.
На основание чл.292 от ГПК само Върховния касационен съд спира
производството по висящо пред него дело, ако констатира наличие на
противоречива практика и предлага образуване на тълкувателно дело по
съответния въпрос, каквато хипотеза не е налице.
По изложените съображения искането следва да бъде отхвърлено.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
51268/07.07.2023г. от А. З. З., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Ц. Д.“ №
**, ет.*, ап.** срещу решение №2281/23.06.2023г., постановено по гр. дело
№20223110110918 на Варненския районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата А. З. за спиране
на производството по възз. гр. дело № 20233100501751 по описа за 2023г. до
произнасяне на тълкувателно решение по ТД №3/2023г. на ОСГТК на ВКС на
основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 20233100501751 по
описа за 2023г. за 18.03.2023 год. от 13.30 ч., за която дата и час да се
призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на
въззивникът да се връчи препис от отговора на въззивната жалба и молбата за
спиране.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез
Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там
може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде
утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че при използван способ чрез медиация,
страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 623 362, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-
mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5