Определение по дело №318/2024 на Административен съд - Велико Търново

Делото е образувано по жалба с вх. № 1754/18.04.2024 г. в деловодството на АСВТ, подадена от Ц. В. В. от гр. София, чрез адв. М. И., срещу АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗ5401000032-1/25.04.2023 г. на орган по приходите в община Велико Търново. С обжалвания АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК са установени задължения за ТБО за периода от 2018 г. до 2022 г. и съответните лихви на оспорващия.

С определение № 1416 от 19.04.2024 г. жалбата е била оставена без движение на основание чл. 158, ал. 1 от АПК, тъй като не отговаря на изискването на чл. 151, т. 3 от АПК – към същата не е приложен документ за платена държавна такса за образуване на делото, по сметката на Административен съд – Велико Търново. Посочената нередност е отстранена на 25.04.2025 г.

С оглед горното жалбата на този етап е вече редовна, но съдът намира същата за недопустима по следните мотиви: .

Обжалваният пред административния съд акт за установяване на задължение е издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК и по арг. от ал. 4 на същия текст, този акт може да се обжалва пред директора на териториалната дирекция. В чл. 144 ДОПК е предвидено, че по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Единственото специално правило за обжалване на АУЗД е относно органа, пред който се осъществява обжалването по административен ред - актът може да се обжалва пред директора на териториалната дирекция, чиито функции осъществява ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община, на основание чл. 4, ал. 1 ЗМДТ.

Съгласно чл. 156, ал.1 от ДОПК, на обжалване пред съда подлежи ревизионния акт в частта, която не е отменена при обжалването по административен ред, в случая акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Съобразно чл. 156, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. Съгласно цитираните разпоредби, ДОПК не предвижда възможност за обжалване на тази категория актове направо пред съд, без да е изчерпан предварително административния ред за това. Административното обжалване пред решаващия орган, който в случая е ръководителят на звеното за местни приходи при Община – Велико Търново, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването на акта по съдебен ред.

В конкретния случай произнасяне от страна на горестоящ административен орган по валидността и законосъобразността на акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК не е налице, тъй като жалба до този орган не е подадена, а е депозирана такава директно пред съда и въз основа на нея е образувано настоящето дело.

Това се явява липса на положителна процесуална предпоставка, сочеща на допустимостта на съдебното производство, а именно обжалване на издадения АУЗ по административен ред. Обжалването на акта за установяване на задължение по административен ред е задължително и представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването по съдебен ред. За изпълнението на абсолютните процесуални предпоставки съдът следи служебно и при констатация за липсата на положителна предпоставка следва да остави жалбата без разглеждане, съответно да прекрати образуваното по нея производство.

В тази връзка следва за прецизност да се посочи, че когато жалбата е подадена в срок разпоредбата на чл. 155, ал. 2 ДОПК не предвижда изрично възможност решаващият орган да обяви оспорения пред него акт за нищожен, както е предвидено в разпоредбата на чл. 97, ал. 1 АПК, съгласно който в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. Независимо от различията в разпоредбите по ДОПК и АПК следва да се съобрази задължителното административно обжалване по ДОПК. Разпоредбата на ДОПК - чл. 156, ал. 2 предвижда, че ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. Въпреки, че не е изрично посочено, следва да се приеме, че жалба за нищожност на акта, подадена след срока за обжалване, също трябва първо да бъде разгледана по административен ред. Това е необходимо и с оглед събиране на доказателства от страна на решаващия орган относно компетентността на органа издал акта. При последващо обжалване пред съда спорът ще бъде изяснен от фактическа страна. Освен това съгласно чл. 159, ал. 2 ДОПК при разглеждането на жалбата се призовават решаващият орган и жалбоподателят. За да бъде страна в съдебното производство решаващият орган следва да е разгледал акта по същество, което също води до извода, че жалбата за нищожност на ревизиония акт при задължителното административно обжалване по ДОПК, подадена след срока за обжалване, следва предварително да се разгледа от решаващия орган. ДОПК не предвижда възможност страна в производството по обжалване на ревизионния акт да е издателя на акта, а само решаващия орган, а той може да е страна след като е разгледал жалбата по реда на административното обжалване. По този начин решаващия орган по ДОПК, има възможност да обяви акта за нищожен без да се води съдебно производство, поради което следва да се произнесе и по този въпрос. В този смисъл са определения по адм. д. № 14607/2015 г., по адм. д. № 9505/2016 г.; опр. № 11858 от 04.11.2016 г. постановено по адм. дело № 9785 по описа за 2016 г. на ВАС; Определение № 13883 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9798/2016 г., VII о.на Върховния административен съд; Определение № 11328 от 27.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10062/2017 г., VII о.; Определение № 13327 от 07.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12933/2016 г., VII о.,; Определение № 17238 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13486/2019 г., III о.

Възможността за защита на жалбоподателя съществува, защото след произнасяне от ръководителя на звено "Местни приходи" при община Велико Търново, в зависимост от резултата жалбоподателят ще може да сезира отново Административен съд – Велико Търново.

При това положение, жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство е недопустима като преждевременно подадена и производството следва да бъде прекратено, а жалбата ведно с приложенията следва да бъде изпратена на ръководителя на звено "Местни приходи" при община Велико Търново за произнасяне по компетентност по въпроса за валидността и законосъобразността на оспорения АУЗ.

Водим от горното,съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ц. В. В. от гр. София, чрез адв. М. И., срещу АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗ5401000032-1/25.04.2023 г. на орган по приходите в община Велико Търново.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 318/2024 по описа на Административен съд Велико Търново.

ИЗПРАЩА жалбата от Ц. В. В. от гр. София, чрез адв. М. И., срещу АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗ5401000032-1/25.04.2023 г. на орган по приходите в община Велико Търново с делото като преписка на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ като ръководител на звеното за местни приходи при община Велико Търново за произнасяне по компетентност съобразно мотивите на това определение.

Определението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред ВАС от страните по делото с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му.