Р Е Ш Е Н
И Е
№………..
гр. Варна,
09.04.2015 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТИРИДЕСЕТИ състав в
публично заседание на девети март две хиляди и петнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА Н.
при секретаря В.Т. като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№9759 по описа за 2014 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „К.Г.” ЕООД, ЕИК със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от срещу „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК със седалище и адрес на управление ***, с правно осн.
чл.55, ал.1 предл. първо от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати сумата от 1481.48 лв., за която е издадена фактура №
********** от 17.10.2011 г., досежно осъществена корекция на потребена ел.
енергия за периода от 16.04.2011 до 12.10.2011 г. в обект на потребление с
адрес: с. , ул. „ с клиентски № и
абонатен № **.
В исковата молба се подържат
твърдения, че е потребител на доставената от ответника в
обекта на потребление на електрическа енергия. Исковата сума е начислена с
горепосочената фактура като стойност на корекция на сметка. Сумата е заплатена
от потребителя по сметка на ответника с единствения мотив да не бъде
преустановено електрозахранването в обекта му. Плащането е извършено при първоначална
липса на основание, поради обстоятелството, че е начислена неправомерно за
електроенергия, която не е потребил. В рамките на корекционния период
потребителят е плащал всички начислени му периодични месечни сметки в срок. В
тази връзка оспорва верността на констатираното от ответника нарушение в
точността на измервателния уред, като твърди, че потребителят на ел. енергия не
е разполагал с техническа възможност да манипулира същия. Извършената корекция
е неправомерна, а съставеният протокол от контролната проверка му е
непротивопоставим; оспорва начина и методиката, по които е извършена
корекцията; факта на реално доставяне на количеството ел. енергия, предмет на
корекцията, отчитането на това количество от електромера. С договор за цесия от
28.04.2014г., титулярът по партида на потребление на ел. енергия е прехвърлил в
полза на дружеството ищец вземането за недължимо платеното от ответника в
размер на исковата сума. За цесията длъжникът е уведомен от стария кредитор с
писмо, получено на 21.07.2014 г. Ответникът дължи връщане на получената при
липса на основание сума, поради което моли за постановяване на положително
решение по предявения иск.
В отговор на исковата молба,
депозиран по реда и в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва изцяло
предявения срещу него осъдителен иск. Оспорва активната материалноправна
легитимация на ищеца, въз основа на твърдения, че същият не се легитимира като
носител на вземането за исковата сума, доколкото договорът за цесия от
28.04.2014г. е нищожен поради липса на предмет. Прехвърленото вземане не е
съществувало в патримониума на цедента нито към датата на сключване на
цесионния договор, нито преди това, поради което договорът за прехвърляне на
вземане не е произвел правен ефект. Евентуално навежда доводи за недействителност
на договора за цесия като сключен от представител на цедента без представителна
власт. Оспорва и валидността на уведомяването за цесията, доколкото
уведомлението е изпратено чрез пълномощник, неразполагащ с представителна
власт. Оспорва на следващо място елементите от фактическия състав на
неоснователното обогатяване с твърдения, че исковата сума е дължимо платена от
потребителя на основание валидно обвързващо го договорно правоотношение за
продажба на ел. енергия при ОУ. На 12.10.2011 г. служители на „Енерго-Про
Мрежи” АД извършили техническа проверка на СТИ, обслужващо обекта на
потребление, резултатите от която са обективирани в съставен констативен
протокол. Констатирано е неправомерно прикачване към ел. мрежа, при което
независимо от преустановеното към момента на проверката ел. захранване поради
неплащане на сметки, същият е могъл да ползва ел. енергия без да заплаща цената
й на доставчика. Следователно е извършена нерегламентирана намеса в схемата
СТИ, в нарушение на задължението за въздържане от подобни въздействия по чл. 6
от ОУ. На тази база е изготвена справка за корекция, при спазване разпоредбите
на чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУДППЕ. В рамките на исковия период от време,
доставчикът е бил изправен по отношение на задължението си да доставя необходимото
количество електрическа енергия в обекта на потребление. На основание
констатации за неправомерно въздействие върху схемата на СТИ и определено по
обем чрез изчислителна методология, е извършена корекция на количеството
доставена и потребена електроенергия на абоната и на основание чл. 24 от ОУ на
ДПЕЕ е извършена корекция на сметки на лицето. Моли поради изложените
съображения за постановяване на решение по спора, с което предявеният иск бъде
отхвърлен като неоснователен.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание страните
чрез процесуални представители поддържат изразените позиции по спора.
Съдът, като прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 ГПК
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен договор за прехвърляне на вземания,
сключен на 28.04.2014 г. между , ЕГН **********, действащ чрез пълномощника
адв. Красимир ДимовТодоров, ЕГН ********** и „К.Г.”
ЕООД, ЕИК , съгласно който цедентът прехвърля на цесионера вземането си от
„Енерго Про Продажби” АД, ЕИК на стойност 1481.48 лв., представляващо платена без
основание стойност на коригирана потребена електроенергия за перода от 16.04.2011 до 12.10.2011 г. за обект с
клиентски с клиентски № и абонатен №
**********, за което е издадена фактура № ********** от 17.10.2011 г. за цена
от 1381.48 лв.
От представеното по делото Уведомление от , ЕГН **********,
действащ чрез пълномощника адв. Красимир Димов Тодоров до „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК с вх. №3174947 от 21.07.2014 г. на ответника
се установява, че , ЕГН **********, е уведомил длъжника „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
за прехвърлянето на вземането си към
дружеството на стойност от 1368,78 лв., представляваща платена без основание стойност на
коригирана потребена електроенергия, за периода от 16.04.2011 до 12.10.2011 г. за
обект с клиентски № и абонатен №
********** на цесионера „К.Г.” ЕООД,
ЕИК .
От представенто в съдебно заседание пълномощно (л.101) от , ЕГН ********** към адв.
Тодоров с надлежна заверка на подписа от 27.01.2015 г., извършена от кмета на
с. , община Севлиево, област Габрово – Красимир Иеремиев Пенков се установява,
че упълномощителят изрично е заявил, че сключеният договор за прехвърляне на
вземания от дата 28.04.2014 г. между
него и „К.Г.” ЕООД, ЕИК 2, с предмет
вземане за сумата от 1481.48 лв.,
а също и извършеното уведомление до „Е.П.„ АД с входящ номер вх вх. №3174947 от 21.07.2014 г. във връзка с
този договор са извършени с изричното му знание и съгласие. Видно от точка
втора на цитираното пълномощно, изречение последно упълномощителят е заявил, че
в случай на съмнения или оспорване на настоящото пълномощно изрично заявява, че
на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД потвърждава всички извършени от негово и име и
за негова сметка действия на адвокат Красимир Тодоров.
От
съдържанието на КП за монтаж /демонтаж/ техническа проверка № 024017 от 12.10.2011
г. (л. 23-24) се установява, че преди електромер тип АСЕ2000 с фабричен № 7825418,
отчитащ потреблението на електроенергия в обекта на , ЕГН ********** е монтиран неправомерно кабел, който
свързва обекта на потребление директно към електрозахранващата мрежа, без
количеството потребявана електроенергия по този кабел да преминава през СТИ и да се отчита от него. Протоколът е подписан от двама
представители на „Енерго-Про Мрежи” АД и от абоната , ЕГН **********.
От справка
за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия
№19376 от 14.10.2011 г. (л.25),
съставена на осн. чл. 38, ал. 3, т.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ – при наличие на СТИ и
конкретен измерител на отклонението, се установява, че е извършена корекция на
ел. енергия за периода от 16.04.2011 г. до
30.06.2011 г. – 76 дни и за периода от 01.07.2011 г. до 12.10.2011 г. – 104
дни, или за общо
180 дни, като е доначислено допълнително количество електроенергия на
потребитиля в размер на 7920 kWh, въз основа на която с издадено дебитно известие № **********
от 17.10.2011 г., (л.26) на
потребителя е начислена сумата от 1481.48 лв.
От заключението на СТЕ на в.л. Л.С.Б. (л.
86), се установява следното: Констатирано е неправомерно вмешателство в схемата
на свързаване на обект с с клиентски № и абонатен № ********** с електрозахранващата
мрежа – монтиран допълнителен проводник, свързващ обекта на потребление с
електрозахранващата мрежа, заобикаляйки електромера. В следствие на това не е
възможно консумираната ел. енергия по неправомерно изградената връзка в обекта
на потребление да бъде отчетена, тъй като тя не преминава през СТИ.
Количеството ел. енергия в справката от 7920 kWh е изчислено математически точно, но параметърът
„пропускателна способност” на линията не е определен съгласно Наредба №3 от
09.06-2004 г. При пропускателна способност 41А количеството електроенергия за
доплащане е 6494 kWh. Цената на това количество е
1214.74 лв., а на начислените 7920 kWh 1493.46 лв.
При тази установеност на фактите,
съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли
своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането
не допускат това. Съдът счита, че в конкретния случай
естеството на вземането допуска то да бъде прехвърлено. Вземането с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД възниква от момента на даването без
правно основание. По делото е прието за безспорно и ненуждаещо от доказване, че
претендираната като дадена без основание сума е получена от ответното
дружество, с което и съдът счита, че възниква валидно прехвърлимо право да бъде
получена дадената без правно основание сума. В тази връзка съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за нищожност на договора за прехвърляне
на вземане поради несъществуващ предмет. В настоящия случай договорът за цесия
има съществуващ предмет – вземането на абоната за платената без правно
основание от него сума като корекция на сметка за минал период. Относно
съществуването на вземанено между страните по сделката се прилага чл. 100, ал.
1 от ЗЗД според който, ако прехвърлянето
е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването
на вземането по време на
прехвърлянето,
т.е. несъществуването на вземането не води до нищожност на договора за цесия, а
само до договорна отговорност на цедента спрямо цесионера, като тези отношения
съдът намира за ирелеваннтни към предмета на настоящия спор.
Относно възражението за недействителност на договора за
цесия поради липса на представителна власт у пълномощника на цедента, съдът
намира, че с оглед на представеното в съдебно заседание нотариално заверено
пълномощно, същото е неоснователно. Дори и при подписване на договора на цесия
и извършването на уведомяването пълномощникът да не е разполагал с
представителна власт, действията извършени без представителна власт от
пълномощника за сметка на представлявания са валидно потвърдени и следва да
породят правно действие както в отношенията между страните по цесионната
сделка, така и спрямо трети лица. Това е така, защото съгласно чл. 42, ал.2 от ЗЗД лицето, от името на което е сключен
договор без представителна власт, може да го
потвърди,
като за потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването
за сключване на договора. В конкретния случай действията извършени без представителна
власт за надлежно потвърдени в предвидената от закона форма, поради и което
следва да се счита, че те са породили действие в правната сфера на
представлявания и по отношение на третите лица, като извършени от самия
представляван.
На основание изложеното по-горе неоснователно се явява и
възражението на ответника, че не е извършено надлежно уведомяване на длъжника
за прехвърлянето на вземането, поради липса на представителна власт у
пълномощника за извършване на уведомяването.
Съдът,
след като разгледа предварителните въпроси, следва да се произнесе относно
дължимостта на сумата, предмет на договора за цесия и настоящото производство.
В тежест на ищеца по предявения осъдитилен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е да установи, че е престирал процесната
сумата, а в тежест на ответника е да установи съществуването на вземането си по
основание и размер, като установи наличие на валидна облигационна връзка между
него и праводателя на ищеца, по силата на сключен договор за продажба на
електроенергия, правомерното начисляване на процесната сума, вкл. надлежно
извършеното преизчисление на количеството ел. енергия при наличие на
материалноправните предпоставки за това и при спазване на ОУ.
Не е спорен и е приет за безспорен и ненуждаещ се от
доказване в отношенията между страните по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК,
че между праводателя на ищеца и ответника съществува договор за продажба на
електрическа енергия при общи условия, по който праводателят на ищеца има
качеството на потребител, както и че праводателят на ищеца е заплатил
процесната сума.
Спорен е въпросът налице ли са предпоставките за възникване
правото на ответника служебно да коригира сметка за електрическа енергия, както
и за спазване на уреждащите това право правила, дали праводателят на ищеца е
потребил енергия съгласно корекцията на сметката, дали има виновно неизпълнение
на договорното задължение за невмешателство върху СТИ, дали се дължи плащане на
сумата, с която е извършена корекцията.
Регламентацията на договорните отношения между страните се
съдържа в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Е.ОН България Продажби” АД, издадени на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от
ДКЕВР с решение от 06.04.2009г., в сила от 17.05.2009 г., действащи към датата
на извършване на проверката. Съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ публикуваните
общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия
от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Посочената специална норма
дерогира общото правило на чл. 298, ал.1, т.1 от ТЗ. Освен това приложима е и действащата нормативна уредба към относимия период - Закон за енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004 г.
за присъединяване
на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните ел. мрежи,
Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, одобрени с решение на ДКЕВР от 10.04.2007г, Общ договор за снабдяване
и разпределение на електрическа енергия изменен и допълнен с Решение на ДКЕВР
ОУ-004/06.04.2009г.
Съобразно предвиденото в чл. 24 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби” АД,
ответникът по делото е оправомощен да извършва изчисляване и коригиране на
сметките за използвана от потребителите ел. енергия за изминал период. Тези
действия на ответника се извършват въз основа на представени от “Е. ОН България
Мрежи” АД констативни протоколи и справки за начислена енергия. Следователно
единственото основание за корекцията и за фактурирането на процесната сума
представлява цитираният протокол от проведената проверка.
С решение №
165/19.11.2009 г.,
постановено по т.д.
№ 103/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение №
104/5.07.2010 г., постановено по гр.д. № 885/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение №
26/04.04.2011 г.,
постановено по т.д. № 427/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №
189/11.04.2011 г., постановено по т.д. № 39/2010 г. на ВКС,
ІІ т.о., постановени по реда на
чл.
290 от ГПК и съставляващи
според разясненията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, задължителна практика
по смисъла на чл. 280, ал.
1, т. 1 ГПК, е даден
отрицателен отговор на въпроса съществува
ли законово основание за доставчика
на електрическа енергия да коригира
едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. В посочените решения е обосновано категорично становище, че извършването
на промяна в сметките на потребителите
за вече доставена
и ползвана електрическа енергия от страна
на доставчика на електроенергия е лишена от законово
основание - както за времето на
действие на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване
към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители
и потребители, така и при сега действащата нормативно уредба
на тези отношения. С решение № 189/11.04.2011 г.
по т. д. № 39/2010 г. е отречена и възможността
доставчикът да обосновава правото си на едностранна
корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от
самия него и обвързващи потребителите Общи условия, като
е мотивирано разрешение, че поради неравноправния
им характер по смисъла на
чл.
143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП, подобни клаузи са нищожни по
силата на чл.
146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като
нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите
на потребителите при търговия с електрическа енергия. Задължителната практика застъпва
разбирането, че е недопустимо ако
не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на
доставката на електрическа енергия да се коригират сметките
за вече доставена
такава само
въз основа на обективния факт
на констатирано неточно отчитане на доставката. Корекцията е допустима, когато
отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на
неправомерно действие от страна на потребителя и доставчикът е установил
периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната
електрическа енергия за миналия период. (Така Решение №38 от 15.05.2014 г. по
т.д. №5 от 2013 г. на І-во т.о. на ВКС.)
По делото безспорно се установи, че при извършена проверка
на 12.10.2011
г. от служители на
„Е.ОН България Мрежи” АД е констатирано неправомерно
вмешателство в схемата на свързаване на обект с с клиентски № и абонатен №
********** с електрозахранващата мрежа – монтиран допълнителен проводник,
свързващ обекта на потребление с електрозахранващата мрежа, заобикаляйки
електромера. Вследствие на това не е било възможно консумираната ел. енергия по
неправомерно изградената връзка в обекта на потребление да бъде отчетена, тъй
като тя не преминава през СТИ. Количеството ел. енергия в справката от 7920 kWh е изчислено математически точно, но параметърът
„пропускателна способност” на линията не е определен съгласно Наредба №3 от
09.06-2004 г. При пропускателна способност 41А количеството електроенергия за
доплащане е 6494 kWh, чиято цена
е 1214.74 лв. Поради изложеното не може да
се определи с точност въпросното количество електроенергия и неговата
равностойност.
Съгласно Решение №
19 от 21.02.2014 г. по т.д. № 2014 от 2013 г. на ВКС, ІІ –ро т.о. при корекцията на
сметката в този случай следва да се установи действително потребеното
количество енергия за периода в съответния обект, като се съобразят наличните
консуматори, тяхната мощност, както и натоварването им по време и обем, въз
основа обичайното за същия период функциониране на обекта, според неговото
производствено, търговско, битово или друго конкретно предназначение. Решението обаче касае случай за производствено предприятие,
при което е реално възможно след извръшване на справка в счетоводството на
същото да се установи количеството произведена продукция, а вследствие на това
и необходимото за производството й елекроенергия. В конкретния случай не е
възможно да се установи потребеното количество електроенергия в обекта на
потребление за процесния период, тъй като не е ясно какви електроуреди са били
налични в обекта, дали и колко време са работили същите, поради което съдът
намира цитираното решение за неприложимо в конкретния случай.
От изложеното по-горе съдът прави извода, че въпреки
виновното противоправно поведение на абоната извършената корекция се явява неправомерна,
тъй като начисленото количество електроенергия не е реално потребено през
процесния период и не е съобразено с пропускателната способност на
електроразпределителната мрежа на обекта на потребление на абоната.
По изложените съображения, съдът намира, че ответникът не установи
по несъмнен начин, че изчислената вследствие на корекцията сума му
се следва в
посочения размер, поради което предявеният иск следва да бъде уважен като основателен,
тъй като претендираната сума се явява платена без правно основание.
Според разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК от ответника се
заплащат заплатените от ищеца такси и разноски в производството и
възнаграждение за един адвокат. Представени са доказателства за платена
държавна такса по предявения от него иск в размер на 59.26 лв. С оглед на направеното искане се дължи и възнаграждение за юрисконсулт в размер на минималното
такова, според НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА
АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, Обн. ДВ. бр.64 от 23 Юли 2004г., изм. ДВ. бр.2 от 9 Януари 2009г., изм. ДВ.
бр.43 от 8 Юни 2010г., изм. и доп. ДВ. бр.28 от 28 Март 2014 г., издадена от Висшия адвокатски съвет от 333.70 лв. Така в полза на ищеца следва да се
присъди сумата от 392.96 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски,
направени в настоящото производство.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненският
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Е.П.” АД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление ***, представлявано заедно от всеки двама
от членовете на Управителния съвет - да заплати на „К.Г.” ЕООД, ЕИК със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от сумата от 1481.48 лв. (хиляда четиристотин осемдесет и един лева и четиридесет и осем
стотинки), представляваща платена без основание сума по корекция на сметка
на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия от 16.04.2011 до 12.10.2011 г. в обект на потребление с адрес: с. , ул. „ с клиентски № и абонатен № ********** по силата на договор за продажба на
електроенергия, за която е издадено дебитно известие № ********** от 17.10.2011 г. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА“Е.П.” АД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление ***, представлявано заедно от всеки двама
от членовете на Управителния съвет - да заплати на „К.Г.” ЕООД, ЕИК със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от сумата от 392.96
(триста
деветдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в
настоящото производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: