Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260282
гр. С.,27.04.
2021 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С. районен съд,
гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав в
публично съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и
първа година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 131/2021 г. на СлРС , за да се
произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството е предявен иск с
правно основание чл. 415, във вр. с чл. 422 ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответното
дружество е сключил на 07.07.2019 г. Договор за наем, по силата на който на
същото е предоставен за временно и възмездно ползване самостоятелен обект с
идентификатор № 67338.550.24.1.3 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. С., с адрес гр. С., бул. „Цар Освободител” № 22 ет. 1-3, който
самостоятелен обект се намирал в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 67338.550.24, с площ от 24,54 кв.м., за срок от пет години.
Договорът за наем бил прекратен преди изтичане
на уговорения в него срок, считано от 26.08.2020 г., за което бил съставен
приемо-предавателен протокол подписан и от двете страни.
Сочи се, че съгласно чл. 2 ал.1 от Договора за
наем, ответното дружество е следвало да заплати на ищеца за предоставеното му
право за временно ползване върху описания по-горе наемен обект, месечен наем в
размер на 400 лева, което означавало, че за цялото времетраене на договора,
който продължил 14 месеца, ответното дружество е следвало да заплати наем общо
в размер на 5600 лева.
Към момента на прекратяване на договора от общата сума от
5600 лева, ответното дружество е заплатило само 3121 лева, като било
категорично отказано да бъде заплатен остатъка от общата сума, който остатък
бил в размер на 2479 лева.
Предвид това, ищецът е подал пред СлРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК
срещу ответното дружество. Било е образувано ч.гр.д. № 3579/2020 г. и е била
издадена заповед за изпълнение.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответното дружество дължи сумите присъдени в
издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело
№ 3579/2020 г. на СлРС, а именно 2479,00 лева, представляваща дължим остатък от
наемната цена по Договор за наем от 07.07.2019 г., за периода от 01.09.2019 г.
до 30.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 16.10.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноските в настоящото и заповедното
производство.
В предоставения едномесечен срок е постъпил
отговор от ответното дружество чрез адв. С.К., в който счита, че така
предявеният иск е допустим, но неоснователен, тъй като обстоятелствата, на
които се основава иска не кореспондират с действителното фактическо и правно
положение.
Твърди се, че ищецът неправилно и необосновано
претендира заплащане на суми за неизплатен месечен наем за посочения обект.
Сочи се, че действително между страните има сключен договор за наем, според
който ответното дружество дължи наем в размер на 400 лева месечно, който е
прекратен на 20.08.2020 г.
Възразява се срещу твърденията на ищеца, че се
дължи наем за периода от м. март
Сочи се, че в раздел 6 чл.8 от допълнителните
условия на процесния Договор за наем на недвижим имот е уговорено, че за
неуредените в Договора въпроси, се прилагат разпоредбите на действащото
законодателство в Р България. В конкретния случай, сключеният между страните
Договор за недвижим имот представлява търговска сделка по смисъла на чл. 287 от
ТК. Налице е хипотезата на чл.306 от ТЗ, тъй като търговецът /ответникът/ е бил
изправен пред непреодолима сила, която му е попречила да упражнява търговската
дейност, за която той е наел процесния недвижим имот. Такава непреодолима сила
за страната е възникналата пандемична обстановка в следствие на КОВИД
епидемията, във връзка с която държавата беше забранила извършването на
търговска дейност във всички търговски обекти в страната, включително и
заведенията за бързо хранене за каквото дейност е бил нает и процесния обект.
Правното значение на непреодолимата сила е, че ако изпълнението на дадено
задължение е станало обективно невъзможно поради действието на непреодолимата
сила, то по правило неизпълнилият длъжник не носи отговорност за своето
неизпълнение.
Във връзка с това се счита, че ответното
дружество не дължи заплащане на наемни вноски за недвижимия имот за процесния период,
поради настъпилото непредвидено и непредотвратимо събитие от извънреден
характер. Твърди се, че още през м. юни ответникът е предупредил и поискал от
ищеца договорът за наем да бъде прекратен, поради невъзможност да изпълнява
търговската си дейност в обекта
Предвид изложеното се оспорва претенцията на
ищеца.
Претендират се разноските по делото.
В с.з. ищецът редовно призован се явява лично
и с пълномощник, който счита, че исковата претенция е доказана по основание и
размер и моли съда да я уважи, като претендира заплащане на разноските в
настоящото и заповедното производство.
В с.з. ответното дружество редовно призовано,
се представлява от процесуален представител, който счита, че предявеният иск е
недоказан и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли като
неоснователен. Претендира разноски по исковото и заповедното производство.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 07.07.2019 г. между ищеца Х.А.Г. и П.А.М. от една
страна и ответното дружество „Оксенс” ЕООД, представлявано от В.А.О., е сключен
Договор за наем на недвижим имот за срок от 5 години, с който наемателят се
задължава да заплаща на наемодателя сумата в размер на 400 лева за ползването
на имота.
На 20.08.2020 г. е съставен приемно- предавателен
протокол за предаване на ключа от имота на Х.Г., поради прекратяване на
договора за наем.
В производството по издаване на заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 3579–2020 г. е постъпило
възражение, като към него са приложени банкови извлечения за периода от 02.08.2019 г. до 11.03.2020 г.
По делото са събрани гласни доказателства.
В показанията си свид. М.Г. – съпруга на ищеца, заявява,
че познава ответника В.О., тъй като с него са сключили Договор за наем на
помещение, собственост на нейния съпруг. В тази връзка е контактувала със свид.
М.Д. като лице за контакт. Договорът за наем бил сключен за пет години и е
сключен след изтичане на договор за наем за една година. Били доволни от
помещението и настоявали следващия договор да бъде за пет години. Този имот се
състоял от две части, като имало наематели и в малкото и в по-голямото
помещение. След навлизане на пандемията в сила, е провела разговор с
наемателите да заплащат половин наемна цена през този период, но госпожата е
казала, че се отказват от дейността, защото това не им е основна дейност. Разговорът
се водел по телефона. Свидетелката заявява, че за дълъг период не са си вдигали
телефона и след случайна среща с госпожата, при разговор за наемните вноски, тя
отговорила, че не зависило от нея и щяла да говори с шефа си. При последващ
телефонен разговор се разбрали, че на 20.08.2020 г. ще освободят помещението.
Свидетелката заявява, че до настоящия момент не са плащали нищо, не е заплатена
претендираната сума, тъй като не са контактували с тях. Наемната вноска по
договора била 400 лева. В началото заплащали тази сума, като впоследствие
започнали да заплащат 369 лева, тъй като си удържали данъка. Разговорът бил
проведен след м. март по време на пандемичната обстановка, когато госпожата
заявила, че прекратяват дейността си и от тогава не са контактували.
В показанията си свид. М.Д. заявява, че е пълномощник на
ответното дружество. Запозната била с Договора за наем, наемната цена била 400
лева на месец. Дружеството заплащало 369 лева, тъй като се удържал авансово
данък. След м. март миналата година, когато настъпила пандемичната обстановка в
страната, са спрели да работя, като тя предварително уведомила съпругата на
ищеца да не плащат този наем докато трае пандемията и не са плащали наем.
Уговорката била устна. Когато се разхлабили мерките решили, че не могат да
продължат да работят там, защото не им било финансово изгодно. Обадила се по
телефона на съпругата на ищеца и й казала, че ще освободят помещението. Това се
случило май месец миналата година. Писмено им връчила лист, на който пишело
предизвестие считано от 01.06. Средата на м. август напуснали обекта, на 20.08.
Ответникът имал други служебни ангажименти и не могли да реагират както били
поели ангажимент да освободят помещението по-рано. При сключването на първия
договор, били дали 400 лева депозит, които пари били останали в ищеца. Първият
договор бил за една година, втория – за пет. При разговор по телефона съпругата
на ищеца казала, че няма да плащат наем докато е извънредната обстановка в
страната. Нямало нищо друго подписано
към договора. През този период на неплащане, не са имали притеснения от страна
на ищеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства,
съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за
изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото
дружество срещу ответника е основателен
и доказан и като такъв следва да се уважи по следните съображения:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл.
124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на
кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта, от който
произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест е да докаже фактите,
пораждащи претендираното и оспорено право.
Безспорно се установи в производството, че на 07.07.2019 г. между Х.А.Г. , П.А.М. като
наемодатели и Оксенс ЕООД, представлявано от В.О. е сключен договор за наем на
помещение, находящо се в гр. С., бул. Цар Освободител 22, ет.1-3 за срок от 5
години и наемна месечна цена в размер на 400 лева. Наемателят се е задължил да
заплаща наемната цена до 10- то число на месеца в брой, или като превежда дължимата
сума в пълен размер по посочена в договора сметка.
Видно от приложените към възражението по ч.гр.д.
извлечения от банкови сметки, за периода от 01.09.2019 г. до м. март.2020 г. ответното дружество е превело по сметка на ищеца през м. септември
Дължимата сума за този период , съгласно сключения между
страните договор е в размер на 2800 лева, т.е. останала е неплатена сума в
размер на 479 лева.
В показанията си св. Мария Дичева заявява, че дружеството
заплащало 369 лева, тъй като се удържал
авансово данък. Този данък обаче е дължим от наемодателя и негово задължение да
го внася авансово, а не на наемателя. Изрично е посочено в чл. 2, ал.1, че дължимата наемна цена се превежда в пълен
размер.
За посочения по –горе период незапатените наемни вноски
възлизат общо на сумата 479 лева.
За периода от 01.04.2020 г. До 30 .08.2020 г. предявеният установителен иск е основателен и
доказан по следните съображения.
Установи се, че наемателят е освободил отдадения под наем
недвижим имот на 20.08.2020 г.
От показанията на разпитаната по делото св. Германова- съпруга на ищеца се установи,
че тя лично е провела разговор със св. М.Д.
на която предвид пандемията е предложила да заплащат половин наемна цена.
Отговорът бил, че това не им е основна дейност и ще се откажат. За дълъг период
от време не си вдигали телефона.
Св. Дичева сочи,
че след м. март настъпили извънредни ситуации с пандемията, спрели да работят,
като тя лично уведомила съпругата на ищеца да не плащат наем. Когато се
разхлабили мерките решили, че не могат да продължат да работят там, защото
финансово не им било изгодно.
Не се установи в производството да са провеждани
разговори за редуциране на наемната цена между наемодателите и наемателя. Няма
доказателство в произмодството относно упълномощаване на съпругата на ищеца,
както и на св. Дичева да водят преговори или да изменят условия по договор за
наем, по който не са страни. Липсва подписан анекс към договора, или водени преговори между страните по него
относно изменение на клаузите по него, във връзка с размера на наемната цена.
За посочения период дължимите суми по договора за наем възлизат
на сумата 2000 лева, която е дължима от наемателя по горните съображения.
Предвид изложеното, съдънт следва да постанови решение ,
с което да признае за установено по
отношение на ответното дружество, че дължи на ищеца сумата 2 479 лева по
договор за наем от 07.07.
На осн. Чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи разноски в
размер на 49.58 лева д.т. и 600 лева
адвокатско възнаграждение в исковото производство и разноски в заповедното
производство в размер на 49.58 лева д.т. и адв. възнаграждение в размер на 300
лева.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ОКСЕНС“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., обл. С.,
ул. „Съби Димитров“ № 6, представлявано от Владимир Александрович Оксенбкруг, че
ДЪЛЖИ на Х.А.Г. с ЕГН **********
***, чрез адв. К. от АК – С., сумата от 2479,00
/две хиляди четиристотин седемдесет и девет/ лв., представляваща главница по
Договор за наем от 07.07.2019 г. за периода от 01.09
за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 260441 от 22.10.2020 г. по ч.гр.д. № 3579/2020 г. на
СлРС.
ОСЪЖДА „ОКСЕНС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., обл. С., ул. „Съби Димитров“ № 6, представлявано от Владимир
Александрович Оксенбкруг, ДА ЗАПЛАТИ на Х.А.Г. с ЕГН ********** ***, чрез адв. К. от АК – С. разноски в
производството в общ размер на сумата 649.58 лева и разноски по ч.гр.д. № 3579/2020
г. в размер на 349.58 лева.
Решението подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: