Р
Е Ш Е
Н И Е № 50
гр. Сливен, 25.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на седемнадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева и на прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното от съдията Светлана Драгоманска касационно административно-наказателно дело № 25 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на д-р Е.М.Р., подадена
против Решение № 260160 от 01.12.2020 г., постановено по АНД № 475/2020 г. по
описа на Районен съд Сливен. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № ИАМН- НП- 13- 551- 1/05.03.2020г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор” (ИАМН)- гр. София, с което на д-р Е.М.Р.,
с ЕГН **********, на основание чл.229,
ал.1 от Закона за здравето е наложено наказание „Глоба” в размер на 300
(триста) лева за нарушение на чл.86, ал.1, т.3 от ЗЗ, във връзка с чл. 81,
ал.2, т. 1 от същия закон.
Касаторът твърди в жалбата си, че решението на Районния съд е
незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушение на материалния и
процесуалния закон, както и e необосновано. Счита,
че не може да му се вмени във вина крайното решение за лечението на пациентката
и изборът между трите възможности от страна на лекаря, дежурен в Спешно
отделение. Сочи, че съдът не е обсъдил наведените с жалбата аргументи за
допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП. Иска се от съда
да отмени обжалваното решение и да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание, касаторът редовно
призован, не се явява. Депозирана
е молба от упълномощен процесуален представител адв. М.Ш.,
която поддържа жалбата.
Ответникът по касационната жалба,
редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, изразява
становище за основателност на касационната жалба. Счита, че са налице условия
за отмяна на първоинстанционното решение и на НП.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал.
1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства, и извърши проверка на обжалваното решение, счита жалбата за неоснователна.
В периода 24.09.2019 г. до 27.09.2019 г. инспектори от ИА „Медицински надзор" извършили проверка въз основа на Заповед № ИАМН-РД-13-518/29.08.2019 г. на Изпълнителния директор на ИА “Медицински надзор” гр. София на МБАЛ „Д-р Иван Селимински", находящо се в гр.Сливен, ул. “Христо Ботев” № 1 във връзка с постъпила жалба с вх. № 96-00-473/28.08.2019 г. от З. С. Б. д. на п. М. П. Д.. При извършената проверка констатирали, че проведения от д-р Е.Р. диагностичен процес при първото посещение в МСО на МБАЛ „Д-р Иван Селимински" на пациентката М. П. Д. е непълен, недостатъчен и неточен. Въпреки анамнестичните и клинични данни за о. н. б. с. в к., неповлияващ се от приложените спазмолитици, високата л. и манифестните ретгенови данни за п. на к. к. о. остават недооценени. Пациентката не е била хоспитализирана за наблюдение, диагностично уточняване и евентуално о. л., а е насочена за домашно лечение и наблюдение от общопрактикуващ лекар. За така установеното бил съставен АУАН № А ИАМН-13-551-1/03.12.2019 г., с който извършеното нарушение е квалифицирано по чл. 86, ал.1, т.3 от 3акона за здравето, във връзка с чл. 81, ал.2, т. 1 от същия закон. Актът е предявен на нарушителя, който след като се е запознал със съдържанието му, е отразил, че ще направи възражения. Писменото възражение от жалбоподателя не е подадено. На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № ИАМН- НП- 13- 551- 1/05.03.2020г.
Установено е по делото, въз основа на събраните пред първата инстанция писмени и гласни доказателства, че на 03.08.2019г. п. впоследствие пациентка М. Д. е постъпила в спешно отделение при МБАЛ „Д- р Иван Селимински- Сливен“ АД по повод силни болки в к., появили се няколко часа преди това. Прегледана е била от дежурния лекар, д-р П. Г. И., който издал лист за преглед на пациент и е вписал в него час на постъпване 23,30 часа. Маркирал е, че тя е насочена от друго лечебно заведение за болнична помощ. В графа анамнеза записал „насочена от неотл. помощ МБАЛ „Х. Димитър“ поради о. к. б. неповлияващи се от спазмолитици. Неколкократни п. на с. съдържимо“. В графа обективно състояние записал „АН 130/80; б. д. чвд; с. РСД“. Назначени били изследвания на ПКК, биохимия, ЕКГ и обзорна рентгенография на б. д., с. и к..
От изследванията се установили завишен брой на левкоцитите 20,0 при норма 3,5- 10,0; на кръвна захар 13,91 mmol/1 при норма 2,7-95,5; урея- 11,9 mmol/1 при норма 1,7- 8,3 и занижени стойности на средния обем на еритроцитите- МСV 78,0 при норма 80,0- 97,0; средната концентрация на хемоглобин в един еритроцит- МСН 24,6 при норма 26,5- 33,5 и средната концентрация на хемоглобин във всички еритроцити- МСНС 312 при норма 315- 350. Останалите показатели били в референтни граници. Лабораторните изследвания и ЕКГ били приложени към листа. Нямало приложен резултат от разчитане на подаденото искане за обзорна рентгенография на к..
Установило се, че с. по о. д. била д-р Н., която по график била на разположение и се намирала извън града. Разчитането на направената обзорна графия било извършено дистанционно и при проведения разговор с нея от дежурния лекар и консултиращия хирург тя не е установила п. в обзорната графия на к.. Към листа за преглед било приложено направление за хоспитализация на пациентката по клинична пътека № 195 „о. л. при о. п.“ с №723/3.08.2019г. и насочваща диагноза „О. к. МКБ R10“.
В 0,30 часа на 04.08.2019г. д.р И. назначил консултация на пациентката с жалбоподателя д- р Е.Р. специалист по х., дежурен х. в отделението по х.. Консултацията била отразена в допълнителен лист към лист за преглед на пациент, а именно: „касае се за пациент, чиито оплаквания датират отпреди 3 часа, когато получила леки непостоянни болки в областта на п.. П. е еднократно с облекчение. Подобни оплаквания отрича да е имала последните няколко години. Обективно-задоволително общо състояние. Е.- с., н.. К. на нивото на г. к., р. п., допускащ д. п. във всички етажи. Умерена болезненост около п., без данни за м. д.. Б.- о.. П.- умерено ж.. А.. В момента липсват данни за ОХК. Да се проследи състоянието от ОПЛ (доболнична помощ) Деж. ХО- подпис“. След това пациентката Д. е била освободена от спешно отделение в 01,00 часа на 04.08.2019г. с диагноза: „C. а.“. В направлението й за хоспитализация било записано: „04.08.2019г. 0,30 часа в момента без данни за ОХК…. Деж. ХО д- р Р.“.
В 8,35 часа на 04.08.2019г. пациентката Д. отново е била регистрирана в спешното отделение под №11987. Отразено било, че с т. к. „ч.“ е била в отделението до 09,28 часа. В графа диагноза било записано „E. l.“. Била извършена съдебно- медицинска а. на т. със заключение, че е имала голяма п. х. к. я. на п. к. на с. с д. г.- ф. п. с наличие на г. ф. е. в к. к. и наличие на г.- ф. н. по повърхността на д. л. на к. и к. о.; т. и. с. с о. на б. д. и. и е. к., ш. б. д.; о. на м. и м. м. о. с в. на м. м. т. в г. т. о.; д. и. в ч. д., м. и останалите п. о., к. около ц. в. на ч. д. и о. к. з. във всички в. о.. Причината за настъпването на с. на п. е и. с., който се дължи на и. на о. вследствие д. г.- ф. п., който от своя страна се дължи на голямата п. х. к. я. на п. к. на с.. Тежките в. изменения на к. е довело до тежко влошаване на състоянието на пострадалата с нарушаване на функциите на с.- с. с., ц. н. с., о. и х. с. и на останалите о. и с.. С. на пострадалата е б. о.. Състоянието на к. о., тежестта на в.-д. и. на същите, влиянието на тежкия и. с. и върху останалите о. и с. дават основание да се приеме, че п. на я. е станала преди около две- три денонощия.
Районният съд е потвърдил НП като законосъобразно. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че въз основа на събрания по делото доказателствен материал безспорно е установено, че жалбоподателят е извършил описаното в акта нарушение, че диагностиката му е била крайно недостатъчна, поради което на пострадалата Д. не е поставена точната диагноза, не е била хоспитализирана, не се е следяло нейното състояние, че то се е влошило и сутринта на 04.08.2019г. при повторното посещение на пациентката в болницата същата е п.. Съдът е приел, че касационният жалбоподател е лицето, което следва да носи административната отговорност за извършеното нарушение. След като е приел, че е установено нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗЗ и е преценил че липсват предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, районният съд е стигнал до извода, че с оглед тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е осъществено, правилно административнонаказващият орган е определил наказанието "глоба" в размер от 300 лв. Поради изложените съображения, районния съд е потвърдил наказателното постановление.
Настоящият касационен състав намира, че решението на районният съд е валидно и допустимо, постановено при спазване на материалния закон и на процесуалните правила, поради следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 81, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за здравето "Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване, което се осъществява при прилагане на принципите за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ", а според чл. 86, ал. 1, т. 3 от с.з. "Като пациент всеки има право на достъпна и качествена здравна помощ".
Съгласно чл. 221, ал. 1 от Закона за здравето "Който наруши права на пациент, регламентирани с този закон и с нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1500 лв.".
Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на показанията на разпитаните по делото свидетели. Преценката на районния съд относно установените по делото релевантни факти не подлежи на касационен контрол, доколкото при обсъждането на доказателствата не е допуснато превратно тълкуване или вътрешно противоречие и непоследователност. Същите са обсъдени от съда, ведно с останалите събрани по делото доказателства, при което съдът не е допуснал превратно тълкуване, нито логическо противоречие в обсъждането. В случая при спазване на процесуалните правила, уредени в НПК, приложими на основание чл. 84 от ЗАНН, съдът е извършил пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, поради което е достигнал до правилния извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Неоснователен е доводът на касатора, че не може да му се вмени във вина крайното решение за лечението на пациентката и изборът между трите възможности от страна на лекаря, дежурен в Спешно отделение, тъй като безспорно се установява от доказателствата по делото, че именно касационният жалбоподател е извършил виновно вмененото му с акта и с постановлението административно нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗЗ , във връзка с чл. 81, ал. 2, т. 1 от ЗЗ. Настоящият състав намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения нито от констатиращият, нито от административнонаказващият органи, които да са довели до ограничаване правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. В конкретния случай е налице подробно описание на обстоятелствата, при които е осъществено нарушението, както в акта, така и в наказателното постановление, тъй като словесно са посочени всички признаци на същото нарушение, съгласно изискванията на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради което според настоящата инстанция, изложените обстоятелства в акта и постановлението са напълно достатъчни, за да се разбере от касационният жалбоподател какво нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си. В производството пред районния съд наказващият орган е ангажирал достатъчно доказателства за извършване на вмененото на наказаното лице нарушение, като констатациите в акта и в наказателното постановление се потвърждават, както от показанията на свидетелите, така и от приложените и приети по делото писмени доказателства, необорени от касационния жалбоподател, поради което според настоящия състав, съдът правилно и в съответствие с установената по делото фактическа обстановка, е приел, че нарушението, описано в акта и в наказателното постановление, е доказано.
Ето защо настоящата касационна инстанция приема, че обжалваният съдебен акт е постановен при правилно изяснена фактическа обстановка, при спазване на съдопроизводствените правила, а съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон. Решението на Районен съд Сливен като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260160 от 01.12.2020 г., постановено по АНД № 475/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: