РЕШЕНИЕ
№ 8922
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110155784 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова
молба от “П. К. Б.” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. “Б.” № 49, бл. 53 Е, вх. В, срещу А. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ж.к. Л. 1 № бл. 020, вх. В, ет. 1, ап. .., за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: 2 748,95 лева, представляваща
остатъчна предсрочно изискуема главница, ведно със законна лихва за период
от 30.05.2024 г. до изплащане на вземането, 103,43 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 06.11.2023 г. до 29.05.2024 г. и 668,43 лева,
представляваща непогасено падежирало договорно възнаграждение за период
от 25.10.2022 г. до 06.11.2023 г.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца суми,
за които била издадена заповед за изпълнение от 19.06.2024 г., постановена по
реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 32355/2024 г., СРС, 90 с-в. Сочи, че
вземането произтича поради неизпълнение по договор за кредит №
40009093848 от 21.04.2022 г. Ищецът заявява, че се отказва от претендираната
с депозираното заявление сума в размер на 500 лв., начислени на 24.01.2023 г.
за неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при
забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за
кредит, поради липса на материален интерес.
В исковата молба са налице твърдения, че на 21.04.2022 г. ответницата
А. М. е подала до ищеца “ искане за отпускане на потребителски кредит “П. К.
1
С.” със зададени параметри. Твърди се, че след получени разяснения, ищцата е
получила преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски
формуляр и е декларирала, че е запозната с Общите условия на ищцовото
дружество. Твърди, че на 21.04.2022 г., след одобрение за отпускане на заем,
между страните бил сключен договор за потребителски кредит №
40009093848, по който ищецът изпълнявал точно и в срок задълженията си.
Сочи, че заемната сума по кредита била в размер на 3 000 лв., при срок от 30
месеца, размер на месечната вноска – 161,24 лв., дата на погасяване на вноска
по време на изплащането на заема – 25-то число на месеца; годишен процент
на разходите (ГПР) – 48,96%; годишен лихвен процент – 41.00%; лихвен
процент на ден – 0.11% и общо дължима сума по кредита – 4 837,05 лв. Сочи
също, че били поискани и закупени допълнителни услуги, за които се дължали
възнаграждения в размер на 1 050,00 лв. за услугата „Фаст”, 2 100,00 лв. – за
услуга “Флекси”. Твърди, че общият размер на договорното задължение по
кредита е предварително определен в погасителен план, в който заплащането
на задължението е разсрочено във времето. Навежда твърдения, че
неизплатеното падежирало договорно възнаграждение било в размер на
668,43 лв., дължимо за период от 25.10.2022 г. до 06.11.2023 г. Сочи, че общата
сума на направените плащания по процесния договор са в размер на 1 525,00
лв., разпределена съгласно дължимите суми по погасителен план. Излага, че
към момента лихвите в размер на 32,71 лв., начислени поради забава в
плащане на вноските, са заплатени изцяло. Отбелязва, че с плащанията си
ищцата е заплатила и 70,00 лв. – начислени такси по Тарифата, съгласно чл.
17.4 от Общите условия. Сочи, че поради изпадане на ответницата в забава, на
06.11.2023 г. по договора била обявена предсрочна изискуемост. Излага, че
след прекратяване на договора започва да се начислява и законна лихва – от
06.11.2023 г., като посочва, че към момента това задължение е в размер на
350,26 лв. В исковата молба се твърди, че предвид обявената предсрочна
изискуемост, неизплатеното от длъжника договорно възнаграждение
/възнаградителна лихва/, дължимо за период от 25.10.2022 г. до 06.11.2023 г.
/датата на предсрочната изискуемост/, възлиза в размер на 668,43 лв., като
след обявяване на предсрочната изискуемост, договорно възнаграждение не
се претендира. Счита, че се дължи и законна лихва върху главницата и
възнаградителната лихва в размер на 103,43 лв. за период от 06.11.2023 г.
/датата на предсрочната изискуемост/ до 29.05.2024 г. Ищецът посочва, че с
ответницата са били страни по гр.д. № 68377/2022 г. по описа на СРС, като с
постановеното по посоченото дело решение съдът е прогласил нищожността
на клаузите за допълнителни услуги “Фаст” и “Флекси”. Твърди, че
договорът е прекратен в хода на съдебните действия, за което ответницата е
уведомена в предходното дело. В случай, че съдът приеме, че предсрочната
изискуемост не е надлежно обявена на длъжника, посочва, че крайният срок за
погасяване на кредита изтича на 25.11.2024 г., т.е. тогава настъпва
изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер. Във връзка с
изложените съображения и в случай, че се приеме, че предсрочната
изискуемост не е надлежно обявена на ответницата, моли съда да съобрази
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК и да присъди сбора от непогасените вноски
2
с настъпил падеж до момента на приключване на устните състезания.
Поддържа, че процесният договор за потребителски кредит напълно отговаря
на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити съгласно
ЗПК. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата А. М., чрез адв. М., е депозирала
писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове и моли същите да
бъдат отхвърлени. Твърди, че договорът за кредит е нищожен поради
неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а оттам и на действителния
размер на ГПР – чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, като посочва, че сумата,
която се претендира за допълнителни услуги, не е включена в ГПР и ГЛП.
Твърди още, че при включване на възнаграждението за допълнителни услуги
към ГПР и ГЛП, последните биха нараснали двойно, та дори и повече, с което
потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите във
връзка с обслужването на кредита. Поддържа, че с предвиждането за
заплащане на сумата за допълнителни услуги се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Счита, че посочените разходи са във връзка с управлението на кредита и
следва да бъдат включени в ГПР. Счита, че сумата по договора за
поръчителство следва да бъде разглеждана като елемент от общия разход по
кредита, като поддържа, че с уговорките за заплащане на допълнителни
разходи по договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не
надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014 г. Твърди, че поради
невключване на разходите за допълнителни услуги в размера на ГПР,
посоченият в договора ГПР не съответства на действително прилагания в
отношенията между страните, което представлява заблуждаваща търговска
практика. Твърди неприложимост на нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, позовавайки
се на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По изложените съображения
счита, че договорът за потребителски кредит следва да бъде прогласен за
недействителен. Твърди още, че неправилното посочване на ГПР в договора
поради невключване на част от задълженията в него следва да води същите
последици, до които води липсата на посочен в договора ГПР, а именно
връщане само на главницата по кредита съгласно чл. 22 и чл. 23 ЗПК. Цитира
практика в подкрепа на аргументираната теза. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
По подаденото от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 32355/2024г.
по описа на Софийски районен съд, 90 състав, по което на 19.06.2024г. е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 18619 по реда на
чл. 410 от ГПК срещу ответницата за сумата от 2 748,95 лева, представляваща
дължима главница, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2024 г. (датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнени) до
окончателното погасяване на дълга; 103,43 лева, представляваща дължима
мораторна лихва за периода от 06.11.2023 г. до 29.05.2024 г.; 132,80 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 13.12.2020 г.;
3
500,00 лева, представляваща непогасено падежирало договорно
възнаграждение от 24.01.2023 г., 668,43 лева – представляваща непогасено
падежирало договорно възнаграждение за периода от 25.25.10.2022г. до
06.11.2023г., 80,42 лева - държавна такса, и 180,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, както и 80,00 лева – други разноски. След връчване на
заповедта за изпълнение на длъжника на 18.07.2024г., на 09.08.2024г. в съда е
постъпило възражение от пълномощника на А. В. М. – адв. М. М.. С оглед на
това, съдът с Разпореждане № 114944/13.08.2024г. е указал на заявителя
възможността за предявяване на иск за установяване на вземанията, съответно
на основание чл. 422 ГПК в указания срок, ищецът е предявил настоящите
искове.
С оглед твърденията на страните, а и от представените по делото
доказателства, с доклада по делото, обективиран в Определение №
5295/31.01.2025г. съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелството, че между страните е сключен Договор за кредит
№ 40009093848 от 21.04.2022 г.
По делото е представен и приет стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, ведно с
допълнително преддоговорна информация, въз основа на които се установява,
че е сключен договор за кредит от вид „Стандарт Фаст и Флекси“, при общ
размер на отпуснатата сума 3 000,00 лева, за срок от 30 месеца, като вноската
по кредита е в размер на 160,53 лева, като общата дължима сума е в размер на
4 815,90 лева. Установява се, че годишният лихвен процент е 41 %, а ГПР –
48,96 %. Съгласно писмените доказателства става ясно, че при поискване и
закупуване на допълнителна услуга „Фаст“, възнаграждението, което дължи
кредитополучателя е в размер на 1 050,00 лева, а за допълнителната услуга
„Флекси“ – 2 100,00 лева, които възнаграждения биват разсрочвани в целия
срок на договора – 30 месеца, като общия размер на вноската в случая става
265,53 лева, а общата дължима сума - 7 965,90 лева.
По делото е приложен Договор за потребителски кредит „П. К. С.“ №
......, сключен между „П. К. Б.“ ЕООД и А. В. М., въз основа на който се
установява, че 1 369,70 лева от кредита са поискани за рефинансиране, при
общи размер на заетата сума - 3 000,00 лева, за срок от 30 месеца, размер на
вноската 161,24 лева, ГПР 48,96 %, годишен лихвен процент – 41 % и обща
дължима сума – 4 837,05 лева, като при поискване и закупуване на
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, общото задължение е 7 987,05
лева, а общия размер на месечната вноска, дължима до 25-то число на месеца
– 266,24 лева.
Представени за общи условия на „П. К. Б.“ ЕООД, като съгласно чл. 5,
ал. 2 от същите, при изчисляване на ГПР се отчита, че договора е валиден за
срока, за който е сключен и страните са задължени да изпълняват
задълженията си в съответствие с условията и сроковете по него, като
първоначалното изчисление на ГПР по кредита се прави, като се приеме, че
лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер
и се прилагат до изтичане на срока на договора. Съгласно чл. 12 на общите
условия, кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено
4
уведомление до кредитополучателя, при просрочие на две или повече
последователни месечни вноски в пълен размер.
По делото е приложен и погасителен план, видно от който датата на
плащане е 25-то число на месеца, 29 от месечните вноски при общ размер –
266,24 лева, и една последна вноска на 25.10.2024г., с размер 266,09 лева, в
които са включени следните компоненти – главница, лихва, такса за
допълнителна услуга.
С Анекс № 1 към договора, подписан на 18.10.2022г., се установява, че
на 17.10.2022г. А. В. М. е заявила на ищцовото дружество, че отлага вноски по
погасителния план, поради което погасителния план е променен, както и ГПР,
чийто размер става 46,06 %. Съгласно новия погасителен план, последната
вноска по кредита е с падежна дата 25.11.2024г.
Представено и прието е извлечение по сметка към Договор за кредит №
40009093848, съгласно което общо платените суми по договора към
19.09.2024г. са 1 525,00 лева, а остатъчното задължение – 3 520,81 лева.
С Решение № 5884/13.04.2023г. постановено по гр.д. № 68377/2022г. по
описа на Софийски районен съд, 42 с-в, приложено по делото, се установява,
че съдът е прогласил нищожността на клаузите, съдържащи се в раздел VI от
процесния договор, а именно уреждащите заплащане на възнаграждение за
закупуване на допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1 500,00 лева и
възнаграждение за закупуване на допълнителна услуга „Флекси“ от 2 100,00
лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По предявените обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от
ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти: 1) съществуването на валидно договорно
правоотношение и изпълнението на задълженията си по него, включително
предоставянето на сумата по кредита съгласно уговореното в договора, 2)
размера на вземането за главница, наличието на действителна клауза за
договорна лихва, периода на вземането и неговия размер, а по иска по чл. 86
от ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва – периода на
забавата и размера на вземането, като ответницата следва да докаже фактите,
от които произтичат възраженията .
На първо място, съдът намира, че процесният договор за кредит е
потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП
(ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди),
и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа
на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума.
Доколкото по настоящото дело не е доказано сумата по предоставения заем да
5
е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на
кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и
търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за
заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на
Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и
забраната за неравноправни клаузи.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20,
чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води
до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност и когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор
съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са
навели такива възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016 г.
по т.д. № 3686/2014 г., I т.о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за
приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи
служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк.
д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния
договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без
от страните да е наведен такъв довод.
Видно от представеното и прието Решение № 5884/13.04.2023г.
постановено по гр.д. № 68377/2022г. по описа на Софийски районен съд, 42 с-
в, клаузите, съдържащи се в раздел VI от процесния договор, а именно
уреждащите заплащане на възнаграждение за закупуване на допълнителна
услуга „Фаст“ в размер на 1 500,00 лева и възнаграждение за закупуване на
допълнителна услуга „Флекси“ от 2 100,00 лева, са прогласени за нищожни.
Въпреки това, определеният размер на таксите – в общ размер на 3
600,00 лева, надхвърлящи чистата стойност на кредита повече от два пъти,
чието плащане, преди прогласяване нищожността им, е договорено да се
извършва на части, с всяка погасителна месечна вноска. Съдът намира, че
основната цел на така уговорените такси е да доведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на
подлежаща на връщане сума. Ето защо същите имат характера на скрито
възнаграждение по договора за кредит, което съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва
да се включи в ГПР, доколкото покрива понятието "общ разход по кредита за
потребителя", съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според което това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
6
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариални такси. С оглед на това, оспорванията направени от ищеца, че
поради нищожността на клаузите, уреждащи допълнителни такси за услуги, не
следва да бъде изследвано дали тези възнаграждения трябва да бъдат
добавяни към уговорения ГПР, съдът намира същото за неоснователно. Видно
от приложения погасителен план, таксите първоначално са били разпределени
към всяка от дължимите месечни вноски, поради което същите следва да
бъдат включени в ГПР.
Съдът намира, че макар формално договорът за паричен кредит да
покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и
не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за
недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради
неспазването на чл. 11, т. 10 ЗПК.
В процесния случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение
по дело C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23
от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ
всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. От посоченото следва, че грешно посочен ГПР води до нищожност
на договора и връщане само на чистата стойност на кредита - в настоящата
ситуация сумата от 3 000,00 лева, представляваща главницата по договора.
По отношение на твърдението, че по кредита е настъпила предсрочна
изискуемост, съдът намира следното. Както беше изяснено, от общите
условия се установява, че кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост
с писмено уведомление до кредитополучателя, при просрочие на две или
повече последователни месечни вноски в пълен размер. Допълнително,
съгласно практиката на ВКС, уреждаща предсрочната изискуемост при
7
банковия кредит, но приложима и в настоящия случай, кредиторът следва да е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявил на
длъжника предсрочната изискуемост. От представените в заповедното
производство доказателства, приложено към настоящото дело, се установява,
че на 13.11.2023г. „Профи Кредит България“ ЕООД са уведомили ответницата,
че с оглед неплащане на определен брой вноски, заемът е станал изцяло и
предсрочно изискуем. (л.10 от ч.гр.д. № 32355/2024г.)
По отношение на дължимите суми, видно от представените по делото
доказателства, което обстоятелство ищецът признава с исковата молба,
ответницата е направила 10 вноски, във връзка с което е заплатила общо
сумата 1 525,00 лева. Съгласно практиката на ВКС, която настоящия съдебен
състав изцяло споделя, обективирана в решение № 50174/26.10.2022 г. по гр.д.
№ 3855/2021 г. по описа на ВКС IV ГО, е прието, че дори „ако тази
недействителност се установи в производството по чл.422 ГПК, съдът следва
да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен
договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това
следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена
по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се
приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения
кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се
извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.55
ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя,
предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност
при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК.“ Във връзка с
това, съдът съгласно чл. 162 ГПК счита, че дължимия остатък от главницата е
в размер на 1 475,00 лева.
С оглед изложеното, съдът приема единствено за дължимо вземането за
главница в размер на неплатения остатък от 1 475,00 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.05.2024г., до
окончателното изплащане на задължението, като по отношение на исковете за
останалите претендирани суми за главница над сумата от 1 475,00 лева до
2 748,95 лева, 688,43 лева – договорно възнаграждение за периода от
25.10.2022г. до 06.11.2023г. и 103,43 лева – законна лихва от 06.11.2023г. до
29.05.2024г. – следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски:
При това развитие на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 ГПК
право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил разноски в
производството пред първоинстанционния съд в размер на 93,35 лева –
държавна такса и 0,10 лева – деловодни разходи, доказателства за които се
намират в кориците на делото, като се претендират и юрисконсултско
възнаграждение. Съразмерно на уважената част от исковите претенции, в
8
полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 вр. ал. 8 ГПК следва да бъде
присъдена сумата от 81,04 лева. В полза на ответника съгласно чл. 78, ал. 3
ГПК следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковите претенции. В кориците на делото липсват доказателства ответникът
да е сторил разходи във връзка с воденето на делото, поради което такива не
биват да бъдат възлагани в тежест на ищцовото дружество. На основание чл.
38, ал.2 ЗАдв. за оказана безплатна адвокатска помощ, възнаграждението
следва да бъде присъдено на адв. М. В. М., Адвокатска колегия – П., в размер
на 278,91 лева с ДДС, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
необвързващата съда Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения във вр. §2а от ДР на същата и съответстващо на принципите
на разумност, пропорционалност и справедливост.
По отношение на разноските, сторени в заповедното производство, по
което съдът дължи произнасяне съгласно Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в полза на ищеца
съразмерно на уважените искове следва да бъде присъдена сумата от 142,61
лева, а в полза на адв. М. В. М., Адвокатска колегия – П., съразмерно на
отхвърлените искове и съгласно чл. 38, ал.2 ЗАдв. за подаването на
възражение – 38,86 лева с ДДС.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени по реда на чл.
422 ГПК, че А. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. Л., бл. 20, вх. В, ет.
1, ап. .. ДЪЛЖИ на “П. К. Б.” ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. “Б.” № 49, бл. 53 Е, вх. В сума в размер на 1 475,00
лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ... от
21.04.2022 г., сключен между „П. К. Б.“ ЕООД и А. В. М., ведно със законна
лихва от 30.05.2024г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ исковете установяване дължимостта на главницата до пълния
претендиран размер от 2 748,95, сумата от 103,43 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 06.11.2023 г. до 29.05.2024 г. и 668,43 лева,
представляваща непогасено падежирало договорно възнаграждение за период
от 25.10.2022 г. до 06.11.2023 г., за което суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 18619 от 19.06.2024г. по реда на чл. 410
от ГПК, по ч.гр.д. № 32355/2024г., по описа на Софийски районен съд, 90
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 вр. ал.8 ГПК А. В. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. Л., бл. 20, вх. В, ет. 1, ап. .. да заплати на “П.
К. Б.” ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “Б.”
№ 49, бл. 53 Е, вх. В, сумата от 81,04 лева – разноски в исковото производство,
както и 142,61 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. П. К. Б.” ЕООД, ЕИК ........,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “Б.” № 49, бл. 53 Е, вх. В, да
9
заплати на адв. М. В. М., Адвокатска колегия – П., сумата 278,91 лева с ДДС
– адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в
исковото производство, както и 38,86 лева – адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ в заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10