№ 1012
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Гюлсевер Сали
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20221100513427 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника М. С., срещу образуването на изпълнителното дело
и насочването на принудителното изпълнение срещу несеквестируемо имущество (жилище)
на длъжника, по изпълнително дело №20228510402504 на частен съдебен изпълнител М.П. с
рег.№851 на КЧСИ.
Жалбоподателката поддържа, че изпълнителният лист е издаден на „Юробанк
България“ЕАД и „СГ Г.“ЕАД няма качеството на кредитор. Договорът за твърдяната от
взискателя цесия не бил връчен на длъжника, не било описано вземането по изпълнителния
лист. Получено било само уведомление, което не съдържало изискуемите реквизити.
Цесията не била вписана в имотния регистър, поради което взискателят не можел да се
ползва от ипотеката. На последно място твърди, че имотът- жилище на длъжника е
несеквестируем. Претендира отмяна на наложената възбрана и прекратяване на
изпълнителното производство.
Взискателят в подадените в срок писмени възражения оспорва жалбата като
недопустима, евентуално- неоснователна.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е
допустима, но неоснователна. Излага подробни съображения в тази връзка.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени
данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
1
Изпълнително дело №20228510402504 на частен съдебен изпълнител М.П. с рег.№851
на КЧСИ е образувано по молба от 14.09.2022г. от „СГ Г.“ЕАД чрез адв.Х.М. /надлежно
упълномощен/, въз основа на изпълнителен лист от 25.08.2022г., с който жалбоподателят е
осъден да заплати на „Юробанк България“ЕАД сумата от 121969,44 лв., ведно със законната
лихва от 25.07.2019г. до окончателното изплащане- частична главница по договор за кредит
за покупка на имот №HL33481/01.04.2008г., сумата от 1033,54 лева- просрочени такси по
договора за периода от 21.04.2017г. до 23.04.2018г. и сумата от 747,30 лева- нотариални
разноски.
С молбата за образуване на изпълнително производство е представен договор за цесия
от 11.05.2022г. с нотариална заверка на подписите на страните, по силата на който
„Юробанк България“ЕАД прехвърля на „СГ Г.“ЕАД всички свои вземания срещу
жалбоподателката М. С., произтичащи от горепосочения договор за кредит, ведно с всички
привилегии и обезпечения, включително обезпеченията учредени в полза на цедента.
Представено е уведомление по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до длъжника М. С., в което не
е отбелязана дата на връчване, но за което самият жалбоподател заявява, че му е връчено.
По делото е представен нотариален акта за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот №167, том І, дело №156 от 16.04.2008г. на нотариус Е.П. №379 на
Нот.камара, с който длъжникът М. С. е учредила в полза на „Юробанк България“ЕАД
ипотека върху собствения си имот – апартамент в гр.София, ул.“****, на партерен етаж с
площ от 80 кв.м., като обезпечение на задълженията и по договор за кредит за покупка на
имот №HL33481/01.04.2008г., включително лихвите и разноските.
Към настоящия момент по делото липсват данни за заплащане на дълга.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Взискателят по изпълнителното дело се е легитимирал като кредитор по процесното
вземане с представения договор за цесия с нотариална заверка на подписите. Видно от
изпълнителния лист, налице е пълна идентичност между вземането по същия и предмета на
договора за цесия. Жалбоподателят сам признава, че му е връчено уведомлението по реда на
чл.99, ал.3 от ЗЗД. договорът за цесия е вписан в Служба по вписванията по партидата на
имота на 20.09.2022г.
Съгласно чл.99, ал.2 от ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите
лихви, ако не е уговорено противното. В случая не само че не е уговорено противното, но
страните по договора за цесия изрично са уговорили преминаването върху цесионера на
учредената ипотека.
2
Действително, съгласно разпоредбата на чл.444, т.7 от ГПК изпълнението не може да
бъде насочено върху жилището на длъжника- физическо лице, ако той и никой от членовете
на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали
длъжникът живее в него. Ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и
членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата
част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността.
В случая обаче приложение намира нормата на чл.445, ал.1 ГПК, съгласно която от
забраните по чл.444 не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е
учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор,
респективно- придобилият вземането ведно с привилегиите кредитор.
Предвид гореизложеното частната жалба следва да се остави без уважение като
неоснователна.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на длъжника М. С. срещу образуването на
изпълнителното дело и насочването на принудителното изпълнение срещу апартамент в
гр.София, ул.“****, на партерен етаж с площ от 80 кв.м., по изпълнително дело
№20228510402504 на частен съдебен изпълнител М.П. с рег.№851 на КЧСИ..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3