РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Бургас, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20242100100469 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Д. С. Б., ЕГН
**********, против ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 40000 лева, частичен иск
от 115 000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди,
сумата от 2 418 лева- за имуществени вреди, причинени от ПТП, допуснато на
26.03.2023г., ведно със законните лихви от момента на увреждането, сумата от 704.95
лева- законна лихва върху платеното обезщетение от 10 000 лева, дължима за периода
от 26.03.2023г. до 17.10.2023г., както и сумата от 88 лева, представляваща законна
лихва върху платеното обезщетение от 1 209 лева, дължима за периода от 26.03.2023г.
до 25.10.2023г.
Твърди се, че на 26.03.2023г., на магистрала Тракия, е настъпило ПТП,
причинено от водача на л.а.“Хонда Джаз“ с рег. № А3226НТ- Н. И. Ж., като
автомобилът е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответния
застраховател. При процесното ПТП е пострадал ищецът, който е пътувал в
автомобила на предна дясна седалка. Сочи се, че виновен за инцидента е шофьорът
Ж.. Образувано било досъдебно производство, при което той признал вината си.
Досъдебното производство е прекратено по желание на пострадалия. В резултат на
катастрофата ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания, стрес, страх от возене в кола, треперене на крайници при возене в кола,
депресия, страх за бъдещето си като професионален футболист. Претърпял е и
имуществени вреди, представляващи разходи за операция, медикаменти и
рехабилитация.
Заявява се, че ищецът подал застрахователна претенция до ответника, като по
нея била образувана преписка. В последствие подал и допълнителна претенция. По тях
ответникът заплатил, без да има сключено споразумение, обезщетение на ищеца в
размер на 10 000 лева на 17.10.2023г. и отделно още 1 209 лева на 25.10.2023г.
Ответникът заплатил сумите като крайни и окончателни, с оглед съпричиняването на
телесните повреди от страна на ищеца. Последният декларирал пред ответника, че не е
1
съгласен с размера на платеното обезщетение, като го намира за силно занижен.
Сочи се, че от процесното ПТП ищецът е получил следните травми: фрактура на
пищяла на долен ляв крайник, голяма порезна рана на темето, сътресение на мозъка,
синини по скалпа, многократна загуба на съзнание, разкъсана предна кръстна връзка
на лява колянна става. Пострадалият бил приет в болница, като бил подложен на
реплантация на скалп, отделно му е сложена шина на крака за три седмици.
Предписано му е да се въздържа от спортна дейност. Впоследствие било установено,
че пострадалият има пълно разкъсване на предна кръстна връзка на лява коленна става,
като бил опериран с имплантиране на винт. След операцията се предвижвал с
помощни средства. Заявява се, че ищецът е професионален футболист, като в
следствие на инцидента е спрян от игра и не може да играе и до настоящия момент.
Пострадалият все още преминавал период на рехабилитация. Чувствал огромни
физически болки от нараняванията, отделно страх и стрес заради изпитваната
несигурност за бъдещето на спортната му кариера. Твърди се, че Б. има голям и
неотстраним, освен по хирургичен път, загрозяващ белег на темето, в следствие на
операцията. Налага му се да премине през продължителна рехабилитация, за да може
да възвърне способностите си да играе футбол. Получените травми, включително
загубата на съзнание, представляват според ищеца изключително съществени и
застрашаващи физическото и менталното му здраве негативни последици от ПТП-то.
Белегът на главата занижава самочувствието и му създава безпокойство как ще го
приемат околните.
С допълнителна молба ищецът поясни иска си, като заяви, че е пътувал на
предната седалка на автомобила и е бил със сложен предпазен колан. По време на
пътуването е спял. Предните гуми на автомобила поднесли, при което водачът загубил
контрол върху МПС-то, което напуснало пътното платно и се ударило в мантинелата.
Водачът и ищецът изпаднали в безсъзнание до идване на линейката.
Ответникът подаде писмен отговор, с който сочи, че ищецът е вече пълнолетен
и може да разполага с имущество си. Заплатено му е обезщетение от 11209 лева,
отделно получава доходи от играта си във футболен отбор. Прави се възражение за
прихващане със сумата от 11209 лева, която сума вече е платена на ищеца. Оспорват се
исковете като неоснователни. Сочи се, че ищецът е пътувал в процесното МПС в тази
част от денонощието, когато му е забранено от закона да бъде на обществени места без
да е придружаван от родителите си. В случая родителите му не са били с него, поради
което е налице независимо съизвършителство заради неосъществен родителски
контрол. Освен това водачът на процесното МПС не притежава правоспособност за
управление на автомобил. Заявява се, че причина за инцидента е бездействието на
водача на МПС, който не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала
повреда или неизправност на колата и това е причинило ПТП-то. Автомобилът не е
бил оборудван със зимни гуми, бил е с неизправна ходова част, спирачна система и
кормилна уредба. Твърди се, че произшествието е причинено умишлено от водача на
автомобила, понеже съзнателно не е положил дължимата грижа. Твърди се още, че
инцидента е настъпил заради компрометиран, непочистен и необработен пътен
участък, поради което водачът на МПС е изгубил управление върху него. Прави се
възражение за съпричиняване, тъй като ищецът е пътувал без предпазен колан. Той
нямало да получи никое от уврежданията, ако е бил с поставен колан. Освен това
ищецът е пътувал в автомобила, като е знаел, че водачът не притежава свидетелство за
управление на МПС. Сочи се, че Б. не е извършил своевременно лечение и не е
преминал курс по рехабилитация. Изразява се несъгласие травмата на лявото коляно да
е получена от ПТП-то, тъй като същата е заявена по-късно от ищеца, при втория
преглед, проведен четири месеца след първия. Б. е футболист и в този случай травмите
на крайниците са обичайни. Пострадалият е възстановен най-късно на 10.05.2023г.,
когато е започнал усилени тренировки. Оспорва се и твърдението, че ищецът много
пъти е губил съзнание. Той е получил само лека форма на комоцио и животът му не е
2
бил в опасност. Прави се възражение за прекомерност на исканите обезщетения.
От ищеца е постъпило становище, с което заявява, че още с исковата молба е
признал получаване на обезщетението от общо 11209 лева. Прилага нотариално
заверена декларация, че е получил сумата, платена доброволно от ответника. Ищецът
оспорва доводите на ответника, че е налице виновно поведение от страна на
родителите му. Б. се е намирал в автомобил и не е бил на обществено място, а в частна
движима собственост, в компанията на пълнолетно лице и родителите му са дали
съгласие за това. Според ищеца, ответникът прави безумни твърдения за умишлени
действия от страна на водача на автомобила за причиненото ПТП. В тази връзка
досъдебното производство е приключило с извод за липса на извършено престъпление
от страна на шофьора. Оспорва се и твърдението, че е бил без предпазен колан по
време на ПТП, както и че е знаел, че шофьорът е нямал СУМПС за съответната
категория.
С протоколно определение от 26.09.2024 г. е прието изменение на предявените
искове, касаещо претендираните неимуществени вреди, като след изменението
исковете стават в размер на общо 115 000 лева за всички неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, разпределени, както следва:
1. обезщетение от 35 000 лева, ведно със законните лихви, начислени от момента
на увреждането, представляващо средна телесна повреда с причинени болки и
страдания при наранявания на долен ляв крайник, изразяващо се във фрактура на
левия пищял, получена при процесното ПТП;
2. обезщетение от 35 000 лева, ведно с законните лихви, начислени от момента
на увреждането- средна телесна повреда, представляваща голяма порезна рана на
скалпа на темето на черепа, комоцио на мозък (сътресение), кръвонасядания (синини)
по скалпа, многократна загуба на съзнание с различна продължителност от минимум
десет минути до шестдесет минути, с опасност за живота получени при процесното
ПТП;
3. обезщетение от 35 000 лева, ведно със законните лихви, начислени от момента
на увреждането- средна телесна повреда, представляваща разкъсани предни кръстни
връзки на лява колянна става с контузия на лява колянна става, получена при
процесното ПТП;
4. обезщетение от 10 000 лева, ведно със законните лихви, начислени от момента
на увреждането, изразяващи се в:
- изпитване на продължаващ основателен страх, психически тормоз и
притеснение от пострадалия Б. относно евентуално прекратяване на спортната му
кариера като професионален футболист в следствие получените средни телесни
повреди при процесното ПТП, които изпитва и към настоящия момент- 5000 лева;
- останал огромен загрозяващ белег на кожата на черепа (темето) на Б. в
следствие хирургическа операция за възстановяване на разкъсан скалп- средна телесна
повреда причинен при процесното ПТП, причиняващ намалена лична самооценка,
страх от негативно възприятие от други лица от женски пол, страх от социални
контакти, което продължава и към настоящия момент и в бъдеще- 5000 лева.
Като трето лице- помагач бе привлечен водачът на автомобила Н. И. Ж., от
когото не е постъпило становище по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Исковете са с правно основание чл.432 КЗ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Няма спор по делото, че към 26.03.2023 г. л.а.“Хонда Джаз“ с рег. № А3226НТ е
бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответния застраховател.
Безспорно е по делото и че на сочената дата на магистрала Тракия, на км.
3
177+100, е настъпило ПТП, с описания автомобил.
Съдът намира за безспорно между страните, че водач на л.а.“Хонда Джаз“ с рег.
№ А3226НТ, към момента на произшествието, е бил Н. И. Ж.. За първи път чак с
писмената си защита ответното дружество оспорва това твърдение, навеждайки довод,
че автомобила не е управляван от Ж., като сочи вероятност водач да е бил ищеца. В
нито един момент в съдебното производство не е навеждано такова твърдение, поради
което е недопустимо това да бъде сторено една на фаза писмена защита. Ето защо
съдът намира за безспорно по делото, че автомобила е бил управляван от Ж., а ищеца
се е возил на предна дясна седалка. По тази причина всички наведени в писмената
защита възражения в тази насока не следва да бъдат разглеждани.
Във връзка с настъпилото произшествие било образувано ДП № 113/2023 г. по
описа на РУ- Чирпан, за това, че на 26.03.2023 г., на км.177 АМ Тракия, община
Чирпан, обл. Стара Загора, при управление на л.а.“Хонда Джаз“ с рег. № А3226НТ, са
нарушени правилата за движение- чл.20, ал.2 от ЗДвП, вследствие на което по
непредпазливост е причинена средна телесна повреда на Д. С. Б.- престъпление по
чл.343, ал.1, б.Б от ЗДвП вр. чл. 342, ал.1 от НК. Във връзка с направено изрично
изявление от страна на пострадалото лице накацателното производство по ДП е било
прекратено на основание чл.24, ал.1, т.9 от НПК.
С оглед извършеното прекратяване за установяване механизма на настъпване на
произшествието, по настоящото производство бе допусната съдебно- автотехническа
експертиза. Вещото лице, запознавайки се материалите по делото, както и тези,
събрани по соченото ДП, е приело, че на 26.03.2023 г. Н. Ж. е управлявал сочения лек
автомобил по автомагистрала Тракия с посока на движение от гр. Бургас към гр.
София. На предна дясна седалка се возил ищеца. Около 21,20 ч., на км.177+100,
автомобилът се е движел със скорост от 109,30 км./ч. Пътят бил със сухо асфалтово
покритие, автомобила бил с включени светлини, като е нямало данни за заледяване,
ограничена или намалена видимост. Водачът на автомобила, по неустановени причини,
е загубил управлението и самостоятелно допуснал ПТП, като се блъснал с лявата
страна на предна броня в лява мантинела. След първоначалният удар изминал път по
лявата лента в състояние на странично плъзгане с дължина 5,9 м., последвало
завъртане под ъгъл 180 градуса по вертикалната ос в посока обратна на часовниковата
стрелка. Последвало въртене в същата посока по вертикална ос на още 180 градуса и
след изминат път с дължина 14,1 м. в посока напред и надясно към дясна пътна лента,
автомобила се ориентирал с предната част към аварийната лента. Изминавайки
разС.ие от 15 метра напред и надясно напуснал дясната лента за движение и се
блъснал с предна дясна страна на бронята и окачване на предно дясно колело в дясна
мантинела, където се установил в покой. Като причина за настъпване на
произшествието вещото лице сочи поведението на водача на автомобила Н. Ж., който
не е контролирал непрекъснато моторното превозно средство, което управлявал.
Експертът сочи и че автомобила е бил технически изправен преди
произшествието, почивайки на липсата на данни за оставени следи от задирания по
пътното платно или изпаднали предмети, както и отчитайки щетите по автомобила. В
тази връзка е посочил, че техническото състояние на процесния автомобил не е било в
причинно следствена връзка с настъпилото произшествие.
Така описаният механизъм за настъпване на произшествието съдът възприема
изцяло с оглед обстоятелството, че при изясняването му вещото лице се е запознало с
целия доказателствен материал по делото, включително и с изисканото ДП.
Заключенията по автотехническата експертиза- основно и допълнително, настоящата
инстанция намира за обективни, всестранни и пълни, като няма основание да се
съмнява в безпристрастността и компетентността на вещото лице. Експертът е
изследвал в цялост наличните по делото данни, поради което съдът намира за
доказано, че вината за настъпилото произшествие е изцяло в поведението на Н. Ж.,
който е управлявал автомобила. Същият е загубил управлението на автомобила,
4
вследствие на което е настъпил удар в лявата мантинела, а впоследствие и в дясната
такава. В тази връзка ответното дружество е материално- правно пасивно
легитимирано да отговаря по предявените претенции. Не без значение е и
обстоятелството, че пострадалият е предявил извънсъдебни претенции към
застрахователя и същият е изплатил определена от него сума за претърпени
неимуществени вреди вследствие описаното ПТП, което не се оспорва от ответника и
се потвърждава от приложеното по делото уведомление до процесуалния представител
на Б. от 26.09.2023 г.
Спорните въпроси между страните са какви телесни повреди са настъпили на
ищеца, които да са в пряка причинно- следствена връзка с допуснатото произшествие,
както и дали е налице съпричиняване от страна на последния.
Ищецът твърди, че вследствие на допуснатото ПТП са му причинени следните
увреждания: фрактура на пищяла на долен ляв крайник, голяма порезна рана на
темето, сътресение на мозъка, синини по скалпа, многократна загуба на съзнание,
пълно разкъсване на предна кръстна връзка на лява колянна става. За тези увреждания
Б. е предявил и претенции пред застрахователя, които същия е оценил на сумата от
10000 лв., които и изплатил. Това обстоятелство не се оспорва от ответника, като
същия го е заявил в отговора на исковата молба. В тази връзка и предвид твърдението
на неизгоден за ответника факт, съдът намира, че с изплащането на обезщетение,
макар и не в искания размер, застрахователят индиректно признава наличието на
основания за дължимост от негова страна на обезщетение за нанесените на
пострадалия от произшествието Д. Б. телесни повреди, индивидуализирани по- горе.
Дори обаче да не се приеме това обстоятелство за доказано, то от заключението по
изготвената по делото съдебно- медицинска експертиза се установява, че сочените
травматични увреждания са в резултат на претърпяното ПТП и са получени от
въздействието на твърди тъпи предмети вътре в автомобила и извън него. По
отношение на взръзковата увреда на лява колянна става, установена 4 месеца по-
късно, вещото лице сочи, че най- вероятно също е в резултат на произшествието, тъй
като в този период Б. не се бил занимавал със спорт поради оплаквания в
нестабилност на ставата. Механизма на получаване на подобна връзкова увреда било
флексия в коляното, абдукция и вътрешна ротация. Фрактурата на лява фибула,
туторна шина за 3 седмици, щадящ двигателен режим за 30 дни. Получените
травматични увреждания според вещото лице трайно затрудняват движенията на левия
долен крайник за срок по- голям от 30 дни. Мозъчното сътресение било оценено на 14
точки по скалата на Глазгоу, което означавало, че е бил контактен при постъпването си
и адекватен, и отзвучавало за 20-25 дни, като представлявало временно разстройство
за здравето, неопасно за живота. По делото няма достатъчно доказателства,
обосноваващи твърдението, че ищеца е изпадал неколкократно в безсъзнание.
Разкъсно- контузната рана в окосмената част на главата при липса на инфекции
зараствала за срок от 7 до 10 дни. Вещото лице, при извършен личен преглед на
ищеца, сочи, че към момента няма пълно възстановяване поради бедрена хипотрофия
и предно медиална нестабилност в лека степен, но Б. не е подходящ за професионален
футбол. Според експертът травмата на коляното е получена в автомобила, като сочи
механизма, по който се получава- коляното е свито, удар отстрани и ротация на
подбедрицата на ходилото навън. При натискане на коляното ходилото е завъртяно.
Травмите на главата според вещото лице са от самия удар.
Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице. Същото почива на
личен преглед на пострадалия, като е съобразено и с издадената и приложена по
делото медицинска документация досежно настъпилите увреждания на ищеца. В този
смисъл приема, че всички, посочени в исковата молба, извънсъдебните заявления на Б.
до застрахователя, и изброени по- горе телесни увреди са настъпили вследствие на
допуснатото произшествие. Не се споделя твърдението на ответника, че установеното
пълно разкъсване на предна кръстна връзка на лява колянна става нямало причинна
5
връзка с ПТП-то. Действително това травматично увреждане е установено няколко
месеца след произшествието, но по делото няма доказателства, от които да се навежда
извода, че същото не е вследствие травмата на коляното. Видно от приложената по
делото служебна бележка- л.19 от гр.д. № 14173/2023 г. на СГС, издадена от 153
Спортно училище „Неофит Рилски“- гр. София, в което Д. Б. е ученик, последният не
е присъствал на учебните занятия в периода от 26.03.2023 г. до 25.04.2023 г. От
приложеното удостоверение от „ФК Локомотив София 1929“ АД се установява, че
ищеца е бил регистриран като футболист в ДЮШ на клуба до 26.03.2023 г., като след
тази дата, поради получени травми от ПТП, вече не е състезател и не участва в
школата. Изложеното, заедно със заявеното от вещото лице по СМЕ, че след
получените травми Д. Б. не може да извършва активна състезателна дейност, дава
основание на съда да приеме за неоснователно твърдението на ответника, че сочената
травма е вследствие на спортна дейност, а не последица от настъпилото произшествие.
В показанията си разпитаният в хода на съдебното производство св. С. Б.- баща
на ищеца, сочи, че когато е пристигнал в лечебното заведение в гр. Стара Загора, сина
му говорел несвързано, без да можел да обясни какво се е случило. Предвид на това,
че ищеца не можел да става, нито да извършва сам каквито и да било действия, се
наложило майка му да пребивава с него по време на престоя в болницата. Д. Б. бил на
силни обезболяващи и във видимо според свидетеля неадекватно състояние. При
изписването му с оглед продължаване на лечението в гр. Бургас, свидетеля изнесъл на
ръце сина си, като по време на пътуването последния изпаднал в нервна криза. В
продължение на месец след изписването от гр. Стара Загора ищеца не бил в състояние
да се самообслужва. След това започнал рехабилитация и физиотерапия и на втория
месец вече можел да върви с помощни средства. Психически обаче все още не бил
възстановен. Свидетелят сочи, че в края на месец май ищеца се върнал в гр. София, за
да продължи обучението си. При опит да започне отново спортна дейност се
установила слабост в коляното, като физиотерапевта на отбора го насочил към ЯМР,
включително и с оглед продължаващите болки в коляното. На това изследване се
установили скъсаните напълно кръстни връзки на лявото коляно, което наложило
операция. Свидетелят заявява, че и понастоящем, когато синът му се наложи да влезе
в автомобил, той изпадал в особени съС.ия. Изпитвал панически страх при
разминаване на автомобила, при което започвал да плаче без причина. При потърсена
помощ от психолог, било обяснено, че с течение на времето тези съС.ия ще се
преодолеят. По кожата на черепа останали белези, които го притеснявали.
Свидетелят С. посочи, че пръв е отишъл в болницата в гр. Стара Загора, след
като Н. Ж. му се обадил, че катастрофирали. Там се опитал да заговори ищеца, но
същия бил неадекватен, всичко го боляло и не можел да говори. Впоследствие видял
Б. на 28.03., но същия още не бил напълно адекватен- бил със забавени рефлекси и
говор. Следващата среща между двамата била около месец след произшествието,
когато ищеца при влизане в автомобила без видима причина се разплакал и започнал
да се стиска, казвайки на приятеля си, че имал паник атаки и бил стресиран от самата
катастрофа. Понастоящем бил по- добре, но вече нямал същото самочувствие, носел
дълга коса, за да прикрива белезите по главата.
С оглед на така изложеното настоящата инстанция счита, че сочените в исковата
молба увреждания са в пряка причинна връзка с допуснатото ПТП, поради което
подлежат на обезвреда.
Вторият спорен по делото въпрос е дали е налице съпричиняване от страна на
пострадалия.
Както бе посочено по- горе вина за настъпилото произшествие носи Н. Ж.,
който загубил контрол над управляваното от него МПС. Причините за това останаха
неизяснени в хода на производството, като от заключението по САТЕ се установи, че
сред тях не е техническа неизправност на лекия автомобил. Видно от приложеното
свидетелство за управление на МПС Ж. е бил правоспособен водач, макар и с малко
6
опит. Същият е управлявал автомобила с разрешена скорост /109,3 км.ч. при
разрешена 140 км.ч./, като за допуснатото ПТП му е съставено наказателно
постановление № 23-0375-000378/20.10.2023 г. на Началник група при ОДМВР- Стара
Загора за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДВП. По делото не се доказа наличие на
проблемни пътни и атмосферни условия.
Наведените възражения на процесуалния представител на застрахователя
досежно липсата на надзор на родителите на ищеца над последния с оглед
обстоятелството, че същия като непълнолетен е бил на общодостъпно място след 22
ч., нямат пряко отношение към случилото се.
Съдът обаче намира твърдението на застрахователното дружество, че ищеца е
бил без поставен предпазен колан за основателно.
От заключението по САТЕ се установява, че този вид и модел автомобили са с
фабрично поставени обезопасителни колани на предните седалки. По делото няма
доказателства, от които да се следва извода, че в процесния автомобил предпазни
колани на предните седалки не е имало или същите не са били действащи, няма и
такива твърдения от страна на ищеца, поради което съдът приема, че такива са били
налични и работещи.
Както е разяснено в Тълкувателно решение №1/2014г. на ОСТК, т.7, и в
практиката по прилагане на чл. 51, ал.2 ЗЗД (Решение № 21 от 03.02.2017г. по т.д. №
437/2016г. на II т.о., решение № 169 от 28.02.2012г. по т.д. № 762/2010г. на II т.о.,
решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г. на II т.о., решение № 198 от
03.02.2017г. по т.д. № 3252/2015г. на II т.о. и др.) съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, но не и вина; приносът на увредения може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен;
съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият обективно способства
за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване на обема на вредоносните
последици; съпричиняването може да се изразява и в поемане на риска от
настъпването на вредоносни последици или необоснованото му игнориране;
необходимо е приносът да е конкретен и доказан, а не предполагаем, като за
определяне степента на съпричиняване следва да се съпоставят броят и тежестта на
нарушенията, извършени от делинквента и от пострадалия, както и тяхното значение
за причиненото увреждане.
Въз основа на горните разяснения и при преценка на събраните по делото
доказателства се налага извод, че съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца е налице и същото се изразява в непоставяне на предпазен колан от страна на Б.
по време на движение на автомобила. От заключенията на вещите лица по двете
експертизи, както и от заявеното от същите при защитата им в съдебно заседание, се
установява категоричност на същите, че пострадалия не е пътувал с поставен
предпазен колан. Този извод и двете вещи лица правят поради липсата на специфични
увреждания, които остават по лицата, носещи предпазен колан при настъпване на ПТП.
Така например вещото лице Хрисантов по СМЕ сочи, че „Когато има поставен колан е
характерно, че се чупят ребра и те са по задна аксиларна линия. Двете гръдни
половини участват симетрично в дишането, везикуларно дишане- чисто, т.е. в областта
на гърдите няма следи от обезопасителен колан. Другото място, където остават следи,
е корема, обикновено се получават кръвонасядания. Тук /при приема на ищеца в
лечебното заведение първоначално/ имаме написан мек корем, достъпен за палпация
без видими изменения, правено е ехографско изследване и няма вътрешни коремни
травми. Няма травми от поставен колан.“, „При поставен колан се чупи 12- ти гръден
прешлен. Фрактурата е коренно различна от фрактура, която се получава от компресия
върху прешлените.“, като вещото лице заявява, че това е много характерна фрактура,
когато прешлена се чупи напречно или диска се разкъсва напречно.
7
Вещото лице Стоянов по САТЕ също сочи, че сред съставените документи няма
протривни следи от поставен колан. Наред с това, ако Б. е бил с поставен колан, то
тялото на същият е щяло да остане в автомобила, а са налице безспорни доказателства,
че е установен извън МПС-то- факт, който се признава и от ищеца. Отчитайки
механизма на произшествието, обстоятелството, че при втория удар са се задействали
предните въздушни възглавници, сочат на извода, че при задействане на предпазния
колан, тялото е нямало да напусне автомобила, а е щяло да остане прикрепено към
седалката. Според вещото лице само при задействане на въздушните възглавници, без
да е бил поставен колан, няма пречка тялото да напусне автомобила. Наред с това се
сочи, че височината на уврежданията на предното панорамно стъкло /горната част/ е
изключено да се оставят от човек с поставен колан и отворена въздушна възглавница.
Макар и косвено, изводът, че ищеца не е бил с поставен колан се потвърждава и от
заявеното от самия него, както в досъдебното производство, така и в представената
епикриза от Клиника по Неврохирургия при УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович“ АД-
гр.Стара Загора.
Всичко това в своята съвкупност води до еднозначния извод, че по време на
движение на лекия автомобил Д. Б. е бил без поставен обезопасителен колан. Това
неминуемо е довело до по-свободно движение на тялото в купето на автомобила,
както и възможността същото да напусне автомобила през преден десен прозорец.
Последното съдът намира за установено по делото и логично предвид
обстоятелството, че съобразно протокола за оглед на местопроизшествие единствено
стъклото на предна дясна врата е липсвало. Вещото лице Стоянов посочи, че тялото
под въздействие на инерционните сили в завършващата фаза на произшествието е
възможно да е напуснало пространството на автомобила от предна дясна врата.
вещото лице Хрисантов изрази съмнение, но съдът намира, че при състоянието, в
което пострадалия се е намирал непосредствено след удара, с получените увреждания
в левия долен крайник, с мозъчно сътресение, житейски неправдоподобно е същия да е
напуснал на собствен ход автомобила, да е прескочил мантинелата и да е изминал
разстоянето от автомобила до мястото, където е открит. Не без значение е и
обстоятелството, че автомобила при спирането му е бил изключително близко до
мантинелата- на разС.ие от 30 см. според вещото лице по САТЕ. Това в още по- голяма
степен би затруднило излизането на пострадалия от автомобила при все, че е бил и с
фрактура на крака, която според СМЕ е причинила болка и страдание в този момент с
най- силен интензитет. Дали водача на автомобила Н. Ж. е напуснал същия отново
през предния десен прозорец е без значение в случая, а и е в по- голяма степен
невъзможно.
В този смисъл противоправните действия на пострадалия са допринесли за
настъпването на вредоносния резултат и в този смисъл е налице съпричиняване. С
оглед установения механизъм на произшествието, поставянето на предпазен колан от
ищеца би имало голямо значение за предотвратяване или поне минимализиране на
тежестта на травмите на пострадалия. Вследствие на това му поведение тялото, освен,
че е било по- подвижно, е и напуснало автомобила при втория удар, като същото е
установено зад мантинелата.
При съобразяване на така изложеното, съдът намира, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по делото, което
обстоятелство е напълно доказано.
Установява се, че вследствие на виновно допуснатото ПТП от страна на Н. Ж.,
на ищеца са причинени описаните и твърдени в исковата молба физически и
психически травми, вследствие на което Д. Б. е изпитвал неудобства в ежедневието,
изразяващи се в невъзможност за пълноценно самостоятелно обслужване, като
продължително време изпитвал страх да излиза навън, да се вози в автомобил.
Показанията на свидетелите съдът намира за последователни, непротиворечиви,
житейски логични и възпроизвеждащи непосредствените субективни възприятия за
8
последиците от инцидента за пострадалия в психоемоционален план. Наред с това
същите кореспондират със заключението на вещото лице по СМЕ. Настоящата
инстанция счита, че в процесния случай, с оглед установеното противоправно
поведение от страна на водача на автомобила, във всички случаи инцидентът е довел
до негативни изживявания за ищеца. По горните доводи, включително и отчитане
изразените от страните становища, съдът намира, че в настоящото производство е
безспорно, че ищеца е претърпял болки и страдания в резултат на нанесените му
телесни повреди, които са в пряка причинна връзка с противоправното деяние на
техния извършител- Н. Ж..
Съдът намира, че с оглед конкретния механизъм на настъпване на ПТП,
правилното поставяне на колана би имало възпиращо действие за движението на
тялото напред и настрани, като би задържал тялото на седалката, което дава основание
да се приеме, че не би се стигнало до наранявания, съвпадащи по вид и интензитет с
тези, за които се претендира обезщетението. По изложените съображения настоящата
инстанция счита, че е налице принос на пострадалия в размер на 30% за настъпването
на вредоносния резултат, до който не би се стигнало или поне не в описаната по-горе
тежка степен на уврежданията по тялото му, при наличие на поставен предпазен
колан. С нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на
дължимото обезщетение за вредите, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, когато пострадалият е допринесъл за същото. Приложението на това
правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за
настъпване на увреждането, т.е. когато е налице причинна връзка между негови
действия или бездействия и вредоносния резултат. При обективното съпричиняване от
страна на пострадалия по смисъла на цитираната по-горе правна норма, намаляването
на дължимото от делинквента обезщетение не е обусловено от преценката дали е
налице виновно поведение на пострадалото лице. Принос за настъпване на
увреждането ще е налице във всички случаи, когато пострадалото лице със своето
поведение е създало предпоставки за настъпване на вредите, или е допринесло за
механизма на увреждането. В този смисъл от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и
непосредствена причина за причинените вреди. В т. 7 от ППВС № 17/1963 година е
акцентирано върху предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от
непозволено увреждане- допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и
пряка причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Във
всички случаи обаче приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен
начин от страната, направила възражение за съпричиняване, което в случая бе сторено.
Справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, каквото изисква чл.52
от ЗЗД, означава да се определи точен паричен еквивалент на болката, негативните
преживявания и тяхното отражение върху увреденото лице. Определената сума пари в
най-пълна степен следва да компенсира вредите. В конкретният случай следва да се
вземе предвид и отчете обстоятелството, че болките и страданията на ищеца са със
сравнително значителен интензитет, получени в резултат на произшествието, не са
напълно отзвучали и неговото възстановяване не е протекло в рамките на обичайното
за преминаването на такъв вид травми време. От събраните по делото доказателства се
установява, че и понастоящем ищеца е със слабост в коляното на левия долен крайник,
като според вещото лице- медик е изключена вече възможността да развива
професионална спортна дейност. Вследствие причиненото увреждане на ляво коляно
при произшествието се е наложило оперативна намеса, въпреки която пълно
възстановяване не е настъпило. Установи се, че вследствие на този инцидент Д. Б. не
се чувства и психически възстановен, за което говорят събраните гласни
доказателства, които кореспондират с останалия доказателствен материал.
При съобразяване на изложеното, като се вземат предвид всички посочени по-
9
горе обстоятелства от значение за прилагане на критерия за справедливост по чл.52 от
ЗЗД- характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, липсата на възможност за активна професионална футболна
кариера, претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на причинените му
травматични увреждания, периодът за възстановяване, неговата възраст, причинените
му неудобства и дискомфорт при социални контакти, както и социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на инцидента,
последиците от уврежданията, съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените от Б. неимуществени вреди е в размер на 35000 лева, до която сума
претенцията се явява основателна. Касае се за мъж, току що навършил пълнолетие,
който се е занимавал преди случилото се интензивно с футбол, но вследствие на
нанесените травми и усложнения, понастоящем не може да продължи да осъществява
активна спортна дейност. Съобразно заключението по СМЕ получените травматични
увреждания на левия долен крайник трайно затрудняват движенията му за срок по-
голям от 30 дни, което ги характеризира като средна телесна повреда. Останалите
телесни повреди вещото лице не сочи, че съставляват поС.но разстройство на
здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за
живота, поради което следва да се дефинират като леки. Отново според заключението
по СМЕ, а и от показанията на разпитаните свидетели, се установява, че
непосредствено след инцидента ищеца е изпитвал силни болки, претърпял е операция,
от която неминуемо са били понасяни отново болки и страдания. През
възстановителният период, а и понастоящем, стана ясно, че Д. Б. е търпял и търпи
физически дискомфорт и душевни страдания, като е зависел от трети лица за
задоволяване на елементарни битови нужди, особено в първите месеци след
инцидента.
С оглед на така изложеното по- горе относно наличието на 30% съпричиняване
на ищеца му се следва сумата от 24 500 лв., от която следва да бъде приспадната
заплатената вече от ответника такава в размер на 10000 лв., т.е. ответното дружество
следва да доплати сумата от 13500 лв. за претърпените неимуществени вреди, като за
останалата част до претендираните общо 115000 лв. следва да бъде отхвърлена
претенцията за неимуществени вреди.
По отношение претенцията за имуществените вреди:
От ищеца се претендира сумата от общо 2418 лв., заплатени за оперативна
хирургическа интервенция, слагане на метален винт на лява коленна става, закупени
медикаменти по рецепта и проведен първичен преглед при ортопед. В тази връзка е
представена фактура от 06.09.2023 г. и фактура от 12.09.2023 г., издадени от МБАЛ
Бургасмед, за сумата от 2280 лв., с която е бил заплатен сет за предна кръстна връзка и
допълнителен помощен персонал, както и три броя фискални бонове за сумата от
общо 177 лв. Изложените по- горе доводи, касаещи наличието на задължение на
ответника да репарира нанесените на ищеца неимуществени вреди важат в пълна
степен и по отношение на имуществените такива. Последните се дължат на същото
основание, предвид факта, че са в причинна връзка с нанесените телесни увреждания.
Отчитайки 30% съпричиняване от страна на Д. Б. на същия следва да бъде присъдена
сумата от 1692,60 лв. По делото няма спор, че за този род вреди ответното дружество е
заплатило сумата от 1209 лв., която следва да бъде приспадната, поради което за тази
претенция застрахователя следва да бъде осъден да заплати сумата от 483,60 лв., като в
останалата част до претендираните 2418 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена.
С оглед основателността на главните претенции следва да бъдат уважени и
акцесорните такива за заплащане на законната лихва върху присъдените суми, която се
дължи считано от датата на увреждането, а именно 26.03.2023 г., до окончателното
изплащане.
Дължима на същото основание е и законната лихва върху вече заплатените суми
10
от 10 000 лв. и 1 209 лв., считано от датата на увреждането до датата на заплащането
им, както следва: за сумата от 10 000 лв., за периода от 26.03.2023 г. до 17.10.2023 г., се
дължи лихва в размер на 704,95 лв., а за сумата от 1209 лв., за периода от 26.03.2023 г.
до 25.10.2023 г., се дължи лихва в размер на 88,75 лв. /претендира се 88 лв./.
Последните две суми са изчислени служебно посредством https://www.calculator.bg/.
Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, върху ответникът следва да бъде възложено
заплащането на направените от ищеца разноски. В случая се претендира единствено
адвокатско възнаграждение. По делото се сочи, че в полза на ищеца е била
предоставена правна помощ от адвокат Й. по реда на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата. Съгласно константната практика на съдилищата, вкл. на върховната
инстанция, за да упражни правото си да получи възнаграждение в определен от съда
размер за оказана адвокатска помощ и съдействие при условията на чл. 38, ал. 1 и ал. 2
от ЗА, адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита
и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на
основание изрично посочена хипотеза по чл. 38, ал. 1 ЗА, без да е необходимо да
доказва наличието на това основание. В тази връзка съдът намира, че на адвокат Й. се
следва възнаграждение, което съдът определя в размер на общо 1300 лв. /1000 лв.- за
присъдените неимуществени вреди, и 300 лв.- за присъдените имуществени вреди/.
При определянето на конкретните размери съдът се съобрази с видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа и липсата на голяма
фактическа и правна сложност на делото, отчитайки и постановките на решение по
дело С-438/22 на СЕС и постановената след това решение практика на ВКС.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се следва възнаграждение
съобразно отхвърлената част на претенциите. В настоящият случай от страна на
застрахователното дружество се претендира сумата от 550 лв.- възнаграждение на
вещи лица, както и юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Закона за
правната помощ и наредбата за определяне на размера на същата. С оглед частичната
неоснователност на исковете на дружеството се следва сумата от 484,50 лв., която
следва да бъде заплатена от ищеца. Последният е освободен от заплащане на такси и
разноски, но не и от заплащане на разноските на ответника.
Възнаграждение за юрисконсулт обаче не следва да бъде присъждано, предвид
на това, че страната не е била представлявана от такъв. Процесуален представител на
ответника е бил адвокат, с който не са представени доказателства за сключен договор
за правна помощ. Отношенията между работодател и юрисконсулт и между адвокат и
клиент почиват на различни основания. В единият случай се касае за наличие на
трудови и служебни правоотношения, при които представителя на дружеството
получава месечно възнаграждение без значение от вида и количеството на положения
труд, а в другия случай се касае за договорни отношения, при които се договаря и
заплаща предварително определено възнаграждение, като то трябва да е реално
заплатено, за да се претендира връщането му.
Предвид изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ОС- Бургас държавна такса в размер на 559,34 лв., както и съответната част от
заплатеното на вещото лице възнаграждение в размер на 65,50 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********,
представлявано от Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов, Тодор Данчев
Тодорински, да заплати на Д. С. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ж.к. „И.“, бл.***,
ет.**, сумата от 13 5000 лв., представляваща обезщетение на причинени
11
неимуществени вреди от допуснато ПТП на 26.03.2023 г., км.177+100, АМ Тракия,
община Чирпан, обл. Стара Загора, при управление на л.а.“Хонда Джаз“ с рег. №
А3226НТ, с водач Н. И. Ж., представляващи болки и страдания, стрес, страх от возене
в кола, треперене на крайници при возене в кола, депресия, страх за бъдещето си като
професионален футболист, вследствие нанесените на ищеца травматични увреждания,
изразяващи се във фрактура на пищяла на долен ляв крайник; порезна рана на темето;
сътресение на мозъка; синини по скалпа; пълно разкъсване на предна кръстна връзка
на лява коленна става; останал белег на черепа, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 26.03.2023 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията над присъдената сума до претендираните общо 115 000 лв., ведно със
законната лихва върху разликата.
ОСЪЖДА ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********,
представлявано от Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов, Тодор Данчев
Тодорински, да заплати на Д. С. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. Бургас, ж.к. „И.“,
бл.***, ет.**, сумата от 483,60 лв., представляваща причинени имуществени вреди,
вследствие допуснато ПТП на 26.03.2023 г., км.177+100, АМ Тракия, община Чирпан,
обл. Стара Загора, при управление на л.а.“Хонда Джаз“ с рег. № А3226НТ, с водач Н.
И. Ж., представляващи заплатена оперативна хирургическа интервенция, слагане на
метален винт на лява коленна става, закупени медикаменти по рецепта и проведен
първичен преглед при ортопед, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
26.03.2023 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията над
присъдената сума до претендираните общо 2418 лв., ведно със законната лихва върху
разликата.
ОСЪЖДА ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********,
представлявано от Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов, Тодор Данчев
Тодорински, да заплати на Д. С. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. Бургас, ж.к. „И.“,
бл.***, ет.**, сумата от 704,95 лв. представляваща лихва за забава върху сумата от
10 000 лв., за периода от 26.03.2023 г. до 17.10.2023 г.
ОСЪЖДА ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********,
представлявано от Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов, Тодор Данчев
Тодорински, да заплати на Д. С. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. Бургас, ж.к. „И.“,
бл.***, ет.**, сумата от 88 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 1209
лв., за периода от 26.03.2023 г. до 25.10.2023 г.
ОСЪЖДА ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********,
представлявано от Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов, Тодор Данчев
Тодорински, да заплати на адвокат Желязко Славеев Йолов от САК, адвокатски №
**********, сумата от 1300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществена правна помощ по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Д. С. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. Бургас, ж.к. „И.“, бл.***,
ет.**, да заплати на ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********,
представлявано от Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов, Тодор Данчев
Тодорински, сумата от 484,50 лв., представляващи заплатено възнаграждение за вещи
лица съобразно отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА ЗАД“ ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********,
представлявано от Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов, Тодор Данчев
Тодорински, да заплати по сметка на Окръжен съд- Бургас сумата от 559,34 лв.,
представляваща държавна такса, както и сумата от 65,50 лв., представляваща
съответната част от заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещи лица.
Решението е постановено при участието на Н. И. Ж., ЕГН **********, с адрес в
гр.Б., ул.“Л.“ *, ет.*, ап.*, в качеството му на трето лице- помагач.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Бургас в двуседмичен
срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
12
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
13