№ 150
гр. Харманли, 25.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Веселин Хр. Коларов
при участието на секретаря Елена Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело №
20245630101385 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание по чл.439 от
ГПК за установяване недължимост на вземане.
В исковата молба се твърди, че по ч.гр.д.№708/2014г. по описа на Районен съд
Харманли, по силата на Заповед за изпълнение № 392/17.Х.2014г. и Изпълнителен лист от
28.ХІ.2014г. ищецът П. А. П. ЕГН ********** от гр. Харманли, бил осъден да заплати на
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК *** с адрес гр. София, ул. “Д*Х* №*, сумата в размер на 1450
лв. - главница, договорна лихва за периода от 25.VІІІ.2012г. до 25.VІІ.2013г. в размер на
304.93лв., ведно със законната лихва върху главницата от 17.Х.2014г. до окончателно
изплащани на вземането, както и разноските по делото в размер на 35.10лв.-държавна такса
на съда и 422.85лв. адвокатско възнаграждение.
Сочи се, че на 08.V.2015г. по молба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, било образувано
изпълнително дело № 20158610400200 по описа на ЧСИ „Д*В*“ рег.№861 в КЧСИ. На
05.ІХ.2017г. ЧСИ Д*В* конституирал като взискател по делото „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД - в качеството им на частен правоприемник на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на
осн.чл.99 от ЗЗД. За прехвърлянето на вземането (цесия) - ищецът не бил уведомен, каквито
били изискванията, поради което за П. извършената цесия не била произвела своето
действие.
Сочи се, че в последствие служебния архив на ЧСИ Д*В* бил прехвърлен на
основание заповед на Министъра на правосъдието №СД-04-54/ 12.Х.2021г. на ЧСИ Галин
Стоянов Костов рег.№924 в КЧСИ с район на действие Софийски градски съд.
Изпълнителното дело №20158610400200 по описа на ЧСИ „Д*В*“ било преобразувано под
№ 20219240407012 по описа на ЧСИ Т*С*К* рег.№924 в КЧСИ.
Ищецът твърди, че на него не било съобщено кога ответното дружество
„Иновативни финанси“ ООД било встъпил в правата на кредитор (взискател) по
изпълнителното дело пред ЧСИ Галин Стоянов Костов на мястото на „Агенция за събиране
на вземанията“ ЕАД, за което ищецът отново не бил надлежно уведомен - за да може
цесията да възпроизведе своето правно действие.
Изложени са съображения, че давностния срок за вземанията на „Ти Би Ай Банк “
ЕАД се прекъсва с издаването на изпълнителния лист на 28.ХІ.2014г. След издаването му,
1
започвал да тече нов пет годишен давностен срок, в който кредитора можел предприеме
принудителни действия с цел събиране на вземането си. След изтичането на предвидената в
чл.110 от ЗЗД обща пет годишна погасителна давност всякакви принудителни действия били
неоснователни и незаконосъобразни. Давността се прекъсвала с признаване на вземането от
длъжника, с предявяване на иск или възражение или по искане за започване на помирително
производство или с предприемане на действия за принудително изпълнение - чл.116 от ЗЗД.
Сочи се, че след 28.ХІ.2014г. до момента на образуване на изпълнителното
производство през 2021г. - в продължение на повече от 7 години не било образувано
изпълнително производство и следователно давността не била прекъсвана. Сочи се, че в
Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и в трайната съдебна практика е
определено от кога започва да тече този давностен срок. Съответно вземания - независимо
от естеството им /главница, лихви, неустойки или разноски/, били погасени по давност на
28.ХІ.2019г.
В исковата молба са изложени твърдения, че дори да се приеме, че с образуването
на изпълнителното дело на 08.V.2015г. по молба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД изпълнително дело
№20158610400200 по описа на ЧСИ „Д*В*“ рег.№861 в КЧСИ, до преобразуването на
новото под № 20219240407012 по описа на ЧСИ Т*С*К* рег.№924 в КЧСИ, давността била
прекъсната на 08.V.2015г. и започнала да тече нова пет годишна давност от 08.V.2015г., до
новообразуваното дело № 20219240407012 по описа на ЧСИ Г*К* през 2021г. били минали
повече от пет години. По отношение на прекъсването на давността било прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. (Тълкувателно решение №3 от 2011г. на Върховния касационен съд). Сочи се, че според
тълкувателното решение в изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът
може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен) или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).
В исковата молба се твърди, че с възражение до ЧСИ Г*К* по изп. дело №
20219240407012, ищецът П. П. се позовал на погасено по давност задължение по това дело с
искане същото да бъде прекратено на основание чл.433 от ГПК. Това не било сторено, което
породило правния му интерес от предявяване на настоящата искова претенция.
Моли съда да постанови решение с което да признаете за установено по
отношение на „Иновативни Финанси“ ООД С ЕИК *** със седалище и адресна управление
гр. Варна, п.к. 9000, р-н Младост, бул. „С* №* сграда „МОЛ Варна“ Т* ЕТ.*, че П. А. П.
ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Харманли обл. Хасково ж.к.“Т* №* вх.* ет.*, не
дължи по заповед за изпълнение № 392/17.Х.2014г. и изпълнителен лист от 28.ХІ.2024г.
издадени по ч.гр.д. №708/2014г. по описа на Районен съд Харманли издадени в полза на „Ти
Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *** с адрес гр. София, сумата в размер на 1 450лв. - главница,
договорна лихва за периода от 25.VІІІ.2012г. до 25.VІІ.2013г. в размер на 304.93лв., ведно
със законната лихва върху главницата от 17.Х.2014г. до окончателно изплащани на
вземането, както и разноските по делото в размер на 35.10лв. държавна такса на съда и
422.85лв. адвокатско възнаграждение, в общ размер на 2 212.88лв., както и всички
направени произтичащи разноски по изпълнителните дела.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок ответника „Иновативни финанси“ ООД,
ЕИК *** гр. Варна, не депозирал отговор на исковата молба. Не са представени
доказателства и не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание ищеца редовно призован не се явява, представлява се от
процесуален представител - адв. С. М. при АК Хасково. Поддържа основателност на
заявената претенция, както и искането за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът , редовно призован – не се представлява. По
делото е депозирано становище проц. представител на ответника , в което е изложено
становище за неоснователност на исковата претенция.
2
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните прие за установено:
От изисканите и постъпили писмени доказателства, съдържащите се в
изпълнително дело № 20219240407012 на ЧСИ с рег. № 924 Г*К*, с район на действие СГС,
приложено в цялост като заверен препис по настоящото производство, се установява, че в
Районен съд Харманли, по постъпило Заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. е било образувано ч.гр.д. № 708 по описа
на съда за 2014г. По това дело е издадена Заповед за изпълнение № 392/ 17.Х.2014г. и
изпълнител лист, по силата на които е разпоредено П. А. П. ЕГН ********** от гр.
Харманли (ищец в настоящото производство), да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД , ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр. София, сумите както следва: 1 450лв. главница,
304.93лв. - договорна лихва за периода 25.VІІІ.2012г. – 25.VІІ.2013г. , ведно със законната
лихва върху главницата считано от 17.Х.20214г. до окончателното изплащане на вземането,
както и разноски по делото от които 35-10лв- внесена държавна такса и 422.85лв. адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на посочения по-горе изпълнителен лист, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД гр.
София, ЕИК ***, е поискано от ЧСИ Д*В* рег. № 861, образуване на изпълнително дело
срещу длъжника и такова е образувано – Изпълнително дело № 20158610400200 по описа на
ЧСИ Димитър Вълчев Вълков рег. № 861 с район на действие СГС.
Видно от приобщеното изпълнително дело, на 14.V.2015г. са изпратени запорни
съобщения до множество банки (29 на брой), съответно получени от тях.
На същата дата е изпратена и Покана за доброволно изпълнение до П. П. , като
същата се е върнала невръчена с отбелязване: “несъществуващ адрес“.
На 03.VІ.2015г. на изп.дело е постъпило Удостоверение за наличие или липса на
задължения и обезпечителни мерки от НАП ТД Пловдив, от което се установява, че П. П.
дължи и сума в размер на 17.28лв. – задължение към НАП.
С уведомително писмо от 18.І.2016г. ищеца П. е уведомен за дължимата към НАП
сума, както и че държавата се смята за присъединен взискател по изпълнителното дело.
По искане на взискателя по изп.дело от 29.ХІІ.2016г. е изготвена справка относно
наличието на трудови правоотношения, по които П. да е страна.
На 09.ІХ.2017г. по изпълнителното дело е постъпила Молба от „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* гр. София, в която се сочи, че по силата на
Договор за цесия от 26.V.2917г. „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД - като цесионер е
закупило, вземанията с всичките им привилегии, обезпечения , други принадлежности и
лихви , които „Ти Би Ай Банк“ ЕАД гр. София, ЕИК *** (цедент) е имала към своите
длъжници , спрямо които са образуване изпълнителни дела. Поискано е конституиране на
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД като взискател по делото на мястото на „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД.
От приложените по изп.дело: Уведомително писмо до П. П. за извършеното
прехвърляне на вземания (цесия) и Разписка за връчване , се установява че същото не е
връчено, като е отбелязано като : „непотърсено“.
В заверените като препис материали от изпълнителното дело не се съдържа акт на
ЧСИ, с който „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД да е конституиран като взискател
по делото на мястото на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.
По искане на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД , по изп.дело на
23.VІІ.2019г. е изпратено Запорно съобщение до „Обединена Българска Банка“ АД, като на
31.VІІ.2019г. е постъпил отговор, че : „Дължимите суми на могат да бъдат предени , поради
липса на авоари“.
С Писмо от 29.VІ.2021г. „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е поискала по
изпълнителното дело да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника.
Видно от Протокол за приемане на изп.дело от 10.ХІІ.2021г. , служебния архив на
ЧСИ Д*В* е прехвърлен на основание Заповед на Министъра на правосъдието № СД -04- 54/
12.Х.2021г. на ЧСИ Галин Стоянов Костов рег. № 924 с район на действие СГС и
Изпълнително дело № 20158610400200 по описа на ЧСИ Димитър , Вълков, ще се води под
№ 20219240407012 по описа на ЧСИ Г*К*.
3
След изготвени справки в Агенция по вписванията, НАП и Регистър на банковите
сметки и сейфове, с Разпореждане от 28.VІ.2022г. на ЧСИ Г*К*, по изпълнителното дело е
наложен Запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника П., дължимо от
работодателя му - „Елена П.а 2020“ ЕООД.
След дата 28.VІ.2022г. по изпълнително дело се приложени: Постановление,
запорни съобщения, отговори, справки, разпореждане и др.
От приобщените материали по изпълнителното дело се установява, че последните
действия по него датират от 06.ХІІ.2024г., когато с Разпореждане на ЧСИ е насрочен опис на
движимо имущество на длъжника, както и изпратена до длъжника призовка за принудително
изпълнение от същата дата.
При така установеното от фактическа страна настоящия съдебен състав достигна
до следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ал.1 вр. чл.
124 ал.1 от Граждански процесуален кодекс, който е процесуално допустим, доколкото се
основава и на факт, настъпил след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, а именно изтекла погасителна давност по
отношение на процесните вземания.
Разгледан по същество, искът е изцяло неоснователен поради следните
съображения:
По отношение на направеното от страна на ищеца възражение, че за извършените
в хода на изпълнителното производство прехвърляния на вземането – цесии, той не е
уведомен, настоящия състав на съда счита, че то се явява неоснователно.
Съгласно Решение № 290 от 28.ХІ.2018г. по т.д. № 2530/2017 г. на ВКС: Без
значение за основателността на иска по чл. 439 от ГПК срещу конституирания нов кредитор
(цесионер) е установяване на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99
ал.4 от ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на
вземането – то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния
изпълнител като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Съдебният
изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите
действия, които освен това подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни чрез него в
изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга. Наред с това съдебната
практика е постоянна и възприема, че придобИ.ето на вземането на цесионера настъпва със
самото сключване на договора за цесия.
Относно спорния въпрос касаещ погасяване на вземането по давност състава на
съда намира:
По силата на разпоредбата на чл. 114 ал.1 от Закон за задълженията и договорите,
давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, и се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от
последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие –чл. 116 б.в от ЗЗД.
В мотивите към т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.VІ.2015г. по
Тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е посочено и че давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но
по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само
4
да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Перемпцията е без правно
значение за прекъсването на давността. Във всички случаи на прекратяване на
принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и
възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична
продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
Съгласно чл. 117 ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на
заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което
означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото
е положението при постановено съдебно решение. Следователно, по действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл. 117 ал.2 от ЗЗД.
В настоящия случай Заповедта за изпълнение е издадена на 28.ХІ.2014г. и
изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя депозирана на
08.V.2015г. На 14.V.2015г. са изпратени запорни съобщения до банки (29 на брой) и
съответно получени от тях. На 23.VІІ.2019г. по искане на „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД , е изпратено Запорно съобщение до „Обединена Българска Банка“ АД от
където на 31.VІІ.2019г. е депозиран отговор, че : „Дължимите суми на могат да бъдат
предени, поради липса на авоари“. С Писмо от 29.VІ.2021г. „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД е поискала по изпълнителното дело да бъде наложен запор на трудовото
възнаграждение на длъжника. На 06.ХІІ.2024г. до длъжника П. е изпратена призовка за
принудително изпълнение, с която е бил насрочен опис на движими вещи, находящи се в
гр.София. Това е и последното предприето изпълнително действие, с което е прекъсната
давността и е започнала да тече нова петгодишна давност, която би изтекла едва през 2029г.,
а исковата молба, в която ищецът се позовава на погасителна давност, е депозирана в съда на
13.ХІІ.2024 г.
По изложените по-горе съображения и проследявайки хронологията на
извършените действия по принудително събиране на дълга е видно, че процесните вземания
не са погасени по давност и ищецът П. А. П. дължи тяхното изпълнение. Поради това
предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
С оглед изхода на делото, право на разноски на основание чл.78 ал.3 от
Граждански процесуален кодекс има единствено ответната страна. Такива не са
претендирани, поради което съда не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. А. П. ЕГН ********** от гр. Харманли, против
„Иновативни финанси“ ООД, ЕИК *** гр. Варна, иск с правно основание чл. 439 от ГПК
вр. чл. 124 от ГПК за установяване недължимост на сумите както следва: 1 450лв. -
главница, договорна лихва за периода от 25.VІІІ.2012г. до 25.VІІ.2013г. в размер на
304.93лв., ведно със законната лихва върху главницата от 17.Х.2014г. до окончателно
изплащани на вземането, както и разноските по делото в размер на 35.10лв. държавна такса
на съда и 422.85лв. адвокатско възнаграждение, в общ размер на 2 212.88лв. - за които е
издадена Заповед за изпълнение № 392/ 17.Х.2014г. и изпълнител лист от 28.ХІ.2024г.
издадени по ч.гр.д.№708 по описа на Районен съд Харманли за 2014г. издадени в полза на
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *** с адрес гр. София, както и всички направени произтичащи
разноски по изпълнителните дела, поради погасяването им по давност като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6