№ 1562
гр. С, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110118769 по описа за 2023 година
Предявени са искове от „Т С“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. „Я“ № 23Б, срещу А. А. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. С, бул.
„Г М С“ № 36, ет. 1, ап. 1, за установяване съществуването на следните вземания за
имот, находящ се в адрес: гр. С, ж.к. „Л“, бл. 6, вх. В, ет. 14, ап. 77, абон. № *******: 1
869,47 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2019
г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 23.12.2022 г. до изплащане на вземането;
350,30 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. - 07.12.2022 г.; 29,40 лв. - цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.11.2019 г. - 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 23.12.2022 г. до изплащане на вземането; 6,23 лв. -
мораторна лихва за периода 31.12.2019 г. - 07.12.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 70656/2022 г. на СРС.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството на собственик на процесния имот е
клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, поради което
дължи суми за топлинна енергия и дялово разпределение. Представя писмени
доказателства и прави искане за допускане на експертизи и привличане на трето лице
помагач.
В срока по чл. 131 ГПК А. Н. е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва, че не е собственик на процесния имот, поради което няма качеството
потребител на топлинна енергия, и прави възражение за погасителна давност. Не
оспорва размера и стойността на използваната топлинна енергия, поради което
възразява срещу допускането на експертизи.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на исковете
Исковете са предявени от заявителя в заповедното производство и настоящ
1
ищец по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК след възражение в срок от длъжника, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за суми и периоди, за които е издадена процесната
заповед за изпълнение.
За да бъдат уважени предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия между страните, количеството на реално доставената от него по договора
топлинна енергия за процесния период и нейната стойност. В тази връзка по делото е
отделено за безспорно, че през исковия период е доставена топлинна енергия от ищеца
и е извършено дялово разпределение от трето лице-помагач в процесния имот в
количеството и стойността, посочени в исковата молба; - ответникът е изпаднал в
забава за плащането на главниците и дължимите за процесния период лихви са в
посочените в исковата молба размери; - за месеците 05-10.2019 г. не са начислени суми
за топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в
общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова
уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага
заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени –
собственикът или титулярят на правото на собственост или на вещното право на
ползване, но в тази връзка с отговора на исковата молба е направено изрично
оспорване, че ответникът не той, а българската държава е собственик на имота.
За да докаже, че ответникът е собственик на процесния имот, ищецът се
позовава на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 103 от
27.10.2024 г., том I, рег. № 6385, дело № 98 от 2014 г. обективираният в който
нотариален акт договор за покупко-продажба е развален на основание чл. 87, ал. 3 вр.
чл. 189, ал. 1 ЗЗД с влязло в сила Решение от 10.04.2024 г. по гр.д.№ 9030/2020 г. на
СГС.
По правило развалянето на договорите има обратно действие съгласно чл. 88,
ал. 1 ЗЗД, поради което считано от 27.10.2014 г. занапред, включително и през
процесния период – м. 05.2019-04.2021 г. ответникът не е собственик на
топлоснабдения имот (Решение № 133 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1070/2015 г.,
I г. о.).
В настоящия случай ищецът не успя да докаже наличието на облигационна
връзка между страните по доставка на топлинна енергия и извършване на дялово
разпределение за процесния имот и за процесния период. По делото липсват каквито и
да е доказателства, от които да може да се направи извод, че ответникът е титуляр на
вещно право по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ върху процесния имот, включително и
евентуално сключен договор между страните за доставка на топлинна енергия (т. 1 от
ТР № 2 от 17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС).
Предвид изложеното, следва отхвърляне на исковете, доколкото ищецът не
доказа при условията на пълно и главно доказване, че в качеството си на собственик
или вещен ползвател или като страна по договор за продажба с открита на негово име
2
партида ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния имот и период.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 ГПК ответниковият
адвокат има право на разноски от 150 лв., от които 50 лв. адвокатско възнаграждение
за заповедното производство и 100 лв. за исковото производство съгласно договори за
правна защита и съдействие от 06.02.2023 г. и 01.08.2023 г. с оглед липсата на каквато
и да е фактическа и правна сложност на делото, обема на извършената от същия
представител процесуална работа, броя на проведените открити съдебни заседания с
негово участие, както и материалния интерес по делото.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове от „Т С“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. „Я“ № 23Б, срещу А. А. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. С, бул.
„Г М С“ № 36, ет. 1, ап. 1, за установяване съществуването на следните вземания за
имот, находящ се в адрес: гр. С, ж.к. „Л“, бл. 6, вх. В, ет. 14, ап. 77, абон. № *******:
1 869,47 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 23.12.2022 г. до
изплащане на вземането;
350,30 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. - 07.12.2022 г.;
29,40 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.11.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 23.12.2022 г. до
изплащане на вземането;
6,23 лв. - мораторна лихва за периода 31.12.2019 г. - 07.12.2022 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 70656/2022 г. на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ГПК „Т С“ ЕАД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № 23Б, да заплати на адв. С. Д. Г.,
личен № *********, адрес: гр С, бул. „Г М Д С“ № 36, ет. 1, ап. 1, следните суми за
разноски за адвокатско възнаграждение за оказана на ответника безплатна правна
помощ:
50 лв. - по ч.гр.д № 70656/2022 г. на СРС;
100 лв. – по гр.д. № 18769/2023 г. на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - „Топлоконтрол“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3