Определение по дело №147/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 940
Дата: 12 октомври 2018 г.
Съдия: Симеон Симеонов Михов
Дело: 20182100900147
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

  940                                                    12.10.2018г.                                           гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд                                                                           гражданска колегия

в закрито заседание на дванадесети октомври

през две хиляди и осемнадесета година                                                                    в състав:

                                                                                        Председател: Симеон Михов

                                                                                                                                                                                                

като разгледа докладваното от

            съдия Михов                        търговско дело         147   по описа

за   2018   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                     Производството по делото е образувано по повод искова молба с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр. чл.294 от ТЗ от „РТК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Елин Пелин, ул.Кирил и Методий № 23, представлявано от управителя Николай Георгиев Илиев, чрез Адвокатско дружество „А., Христов и партньори“, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.София, ул.Проф. Н.Михайлов № 7, вх.Б, ап.2, представлявано от адв.В.В.А. ***, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.Поморие, област Бургас, ул.Солна № 5, представлявана от кмета Иван Алексиев, чрез пълномощник адв.Ю.Б. ***, със съдебен адрес:*** да бъде осъдена да заплати сумата от 87 700.14 лв. главница и 9056.05 лв. лихва за забава за периода от 01.03.2017 до 06.03.2018г. включително, дължими по договор № Д 370/ 03.12.2012г. за извършена работа за м.февруари 2017 г., както и законната лихва от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата, а също и направените съдебно-деловодни разноски. Приложени са писмени доказателства. Направени са нарочни искания.

В срока по чл. 367 от ГПК, постъпи писмен отговор от ответника, с приложени писмени доказателства. 

В срока по чл.372 от ГПК, ищцовата страна подаде допълнителна искова молба, с доводи. Не направи нови искания, не приложи нови доказателства.

В срока по чл. 373 от ГПК, постъпи писмен отговор от ответника, с който твърди, че не е давала повод за завеждане на исковата молба, а дължимите суми по договора са били заплатени. Направени са искания за присъждане на разноски. 

 

Предвид извършените от страните процесуални действия, представените доказателства и като съобрази закона, съдът приема следното:

Приложени са от ищеца по опис – л.4, вкл.; справка по чл.366 ГПК; квитанция за внесена държавна такса.

От ответната страна бяха приложени преводни нареждания, както и пълномощно.

На основание чл.374 ал.2 от ГПК, съдът следва да изготви и проект за доклад по делото, в следния смисъл. Постъпила е искова молба от „РТК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Елин Пелин, ул.Кирил и Методий № 23, представлявано от управителя Николай Георгиев Илиев, чрез Адвокатско дружество „А., Христов и партньори“, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.София, ул.Проф. Н.Михайлов № 7, вх.Б, ап.2, представлявано от адв.В.В.А. ***, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.Поморие, област Бургас, ул.Солна № 5, представлявана от кмета Иван Алексиев, чрез пълномощник адв.Ю.Б. ***, със съдебен адрес:*** да бъде осъдена да заплати сумата от 87 700.14 лв. главница и 9056.05 лв. лихва за забава за периода от 01.03.2017 до 06.03.2018г. включително, дължими по договор № Д 370/ 03.12.2012г. за извършена работа за м.февруари 2017 г., както и законната лихва от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата, а също и направените съдебно-деловодни разноски. В исковата молба се твърди, че по силата на договор № Д – 610/ 02.12.2016г., ищецът се е задължил да извършва сметосъбиране, сметоизвозване и почистване на територията на общината. Съставени са били 6 бр. фактури на обща стойност 87 700.14 лв. за извършена дейност през м.февруари 2017г., която сума не е платена от ответника към момента на подаване на исковата молба. Общината дължи и заплащане на лихва за забава, изчислена спрямо всяка от сумите по приложените фактури. Не оспорва, че към 20.04.2018г. претендираната главница е постъпила по сметка на дружеството, но счита, че претенцията за лихви е основателна и следва да бъде уважена. Ответната страна е дала повод за завеждане на исковете и следва да заплати направените по делото разноски.

Постъпилите писмени отговори от ответника, съдържат твърдения, че с общо 4 бр. платежни нареждания от 19 и 20.04.2018г., претендираните суми са били заплатени от общината. Поради заплащане на главницата, ответната страна не дължи и заплащането на лихви за забава, както и съдебни разноски.

 

При така събраните доказателства, съдът приема, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Подадена е от лице имащо правен интерес от разглеждане на делото, внесена е дължимата държавна такса.

Предявените искове са с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр. чл.294 от ТЗ.

Представените писмени доказателства са допустими и относими за изясняване обстоятелствата по делото и следва да бъдат приети.

Безспорно е между страните, че дължимата главница е била заплатена по сметка на ищцовото дружество с 4 бр. платежни нареждания към 20.04.2018г., което обстоятелство съдът следва на основание чл.146 ал.1, т.3 от ГПК да обяви за обстоятелства, които се признават. Доколкото ищцовата страна не е направила оттегляне или отказ от исковете за заплащане на главница, то съда е длъжен да се произнесе по тях.

Като доказателство по делото е приложен договор № Д – 610/ 02.12.2016г., но според петитума на исковата молба претенцията е на основание неизпълнение по договор № Д 370/ 03.12.2012г. При това положение, съдът приема, че се твърди неизпълнение по последния договор.

Съобразно чл.154 ал.1 от ГПК, съдът указва на страните за доказателствената тежест, като ищеца следва да докаже, че разполага с изискуемо и ликвидно вземане спрямо ответника, в претендирания размер. Ответникът следва да докаже, че е платил всички дължими суми или е налице друго обстоятелство, освобождаващо го от това задължение.

 

 

 

 

 

 

                     Мотивиран от горното и на основание чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен съд  

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

 

ПРИЕМА представените приложения по опис – л.4, както и справка по чл.366 ГПК; квитанция за внесена държавна такса; преводни нареждания;  пълномощно, като доказателства по делото.

ОБЯВЯВА за признато внасянето от Община Поморие по сметка на „РТК“ ООД на сумата от общо 87 700.14 лв. към 20.04.2018г.

ПРИКАНВА страните към сключване на споразумение.

НАСРОЧВА делото за 06.12.2018г. от 14.30ч., за която дата да се призоват страните.

На страните да се съобщи за настоящото определение, както и за проекта за доклад по делото, а на ищеца да се връчи и препис от допълнителния отговор.                      

 

 

 

                                                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: