Р Е
Ш Е Н
И Е
№ гр.Бургас 18.01.2021 година
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, 4 въззивен състав, в публично
заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги
Пепеляшев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Георги Иванов
2.мл.с.Детелина
Димова
Секретар: Жанета Кръстева
Прокурор: Десислава Трифонова
разгледа докладваното от съдия Г.Иванов ВЧНД №1257 по
описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXI, във връзка с чл.341 ал.1 и чл.306 ал.1 т.1 и ал.3 предл. първо от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на
осъдения Й.Г.Б., с ЕГН:**********, против определение № 260 от 04.11.2020г.,
постановено по ЧНД № 4338/2020г. по описа на Районен съд-Бургас.
С обжалваното определение съдът на основание
чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК е определил на осъдения Б.
общо най-тежко
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години по НОХД
№ 3010/2020г. по описа на Районен съд - Бургас и по НОХД № 1312/2020г. по описа
на Районен съд - Бургас,
което на основание чл. 24 от НК увеличил с шест месеца, до общ размер от две
години и шест месеца „Лишаване от свобода“, търпимо при първоначален „строг“
режим, на основание чл. 25 ал.2 от НК приспаднал от общото увеличено наказание
изтърпяната до момента част, както и на основание чл.59 НПК времето, през което
Б. е бил задържан по някое от двете дела.
Недоволен
от определението останал осъдения Б., който го
оспорил
в срок по реда на въззивното обжалване пред Окръжен съд-Бургас само в частта относно
увеличението на общото наказание на основание чл.24 от НК.
Във проведено съдебно заседание, въззивният прокурор оспорва
жалбата с доводи за наличието на законовите основания за увеличение на общото
наказание на осъдения. Предлага определението на районния съд да бъде
потвърдено.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът
на осъдения Б. поддържа
жалбата му. Излага съображения, че увеличението на наказанието следва да бъде
отменено изцяло и изобщо в случая да не бъде прилагана разпоредбата на чл.24 от НК. Моли за отмяна на първоинстанционното определение в частта, касаеща
приложението на чл. 24 от НК.
Осъденият Б. участва лично в
производството, в последната си дума моли за отмяна на увеличението на определеното
му от районния съд общо наказание.
Бургаският окръжен съд, след собствена въззивна проверка
на определението в предмета и пределите, установени в чл.313 и чл.314 от НПК,
независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима,
като подадена в установения в чл.319 ал.1 от НПК преклузивен срок, от
легитимирана страна, срещу годен за съдебен контрол по този ред акт, и пред
надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В първоинстанционното съдебно
производство са събрани достатъчни по обем и съдържание доказателства, от които
се установява следното:
Й.Г.Б., с ЕГН:**********, е осъждан до момента с 18 влезли
в сила присъди и споразумения за извършени умишлени престъпления от общ
характер, а прокурорът от Районна прокуратура-Бургас по реда на чл. 306 ал.1
т.1 от НПК е предложил групиране и определяне на общо наказание по следните две
осъждания:
1. По НОХД 3010/2020г. на
Районен съд Бургас, по което му е наложено лишаване от свобода за срок от 1
година и 4 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Деянието е извършено на 29.01.2020г. Присъдата
е влязла в сила на 01.10.2020г.
2. По НОХД № 1312/2020г. на Районен съд-гр.Бургас, по което му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим. Деянието е извършено на 10.01.2019г.
Определението е влязло в сила на 09.10.2020г.
Видно от справката за съдимост
останалите осъждания на Б. не попадат в горепосочената група, по тях са му
определени общи наказания, които вече са изтърпени от него.
При така установените
релевантни факти, въззивната инстанция се присъединява към извода на районния
съд, че гореизброените две осъждания имат за предмет престъпления, извършени от
осъдения Б. в условията на чл.23 ал.1 от НК – деянията са осъществени, преди за
което и да е от тях да имало влязла в сила присъда. Доколкото тези престъпления
са наказани с отделни присъди по различни дела, по отношение на наложените за тях
наказания действително са налице предпоставките на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК, което налага наказанията да бъдат групирани и на осъдения да се наложи едно
общо наказание в размер на най-тежкото – в случая наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от две години, наложено по НОХД № 1312/2020 г. по описа на Районен
съд – Бургас.
Напълно се споделят и изложените от първата
инстанция съображения, мотивирали решението за увеличаване на общото наказание
по реда на чл.24 от НК. Към момента спрямо осъдения Б. са постановени и влезли в сила 18
осъдителни присъди и определения за тежки умишлени престъпления изключително
против собствеността на гражданите. Преди да осъществи престъпленията, включени
в настоящата съвкупност, осъденият е извършил 16 други престъпления, за които е
бил наказван и ефективно е изтърпял наказание „Лишаване от свобода“, но очевидно
не е налице очаквания поправителен и превъзпитателен ефект. Категорично
доказателство за това становище са последвалите две нови престъпления против
собствеността при условията на рецидив. В този контекст РС правилно е преценил,
че осъденият е личност с висока обществена опасност и степен на криминализация,
трудно поддаваща се на педагогическо въздействие и за постигане на поставените
пред наказанието цели, спрямо него са явяват наложителни по-дълга изолация от
обществото, засилено пенитенциарно въздействие и постоянен контрол, които са
възможни само в местата за лишаване от свобода. Тази цел с положителност може
да бъде постигната в пълен обем само чрез увеличаване срока на общото
наказание. В конкретния случай, с оглед коментираните по-горе обстоятелства,
въззивният съд намира за съобразено със закона и доказателствата, и обосновано
с оглед постигане целите на наказанието, решението на първата инстанция да
увеличи определеното на осъдения Б. общо най-тежко наказание в рамките на
допустимия от закона максимум от 1 година, а именно с шест месеца.
При цялостната служебна проверка на правилността на
атакуваното определение по реда на чл.314 ал.1 от НПК, въззивният съд не
констатира допуснати от първата инстанция нарушения на материалният закон или
на процесуалните правила, налагащи неговото изменение или отмяна, което изисква
то да бъде потвърдено.
Така мотивиран, на основание чл.338 във връзка с чл.334
т.6 от НПК, Бургаският окръжен съд, 4 въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 260 от
04.11.2020г., постановено по ЧНД № 4338/2020г. по описа на Районен съд-Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.