№ 28
гр. Плевен, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20214430200982 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на Г. Л. СП., с ЕГН: **********, ***, с
адрес за призоваване ***, против наказателно постановление № 005 от
21.04.2021 г. на *** на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр.
Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 27,ал. 9, и чл. 42а, ал. 4 от
ЗЧАВ е наложил на Г. Л. СП., Глоба в размер на 5000 лв. за извършено
нарушение на чл. 27, ал. 6, във вр. с чл. 27, ал. 7 и във вр. с чл. 27, ал. 9 и чл.
42а, ал. 4 от Закона за чистота на атмосферния въздух.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. В.П. от АК – гр. Плевен, с пълномощно по делото.
Процесуалния представител на жалбоподателя моли съда да отмени
издаденото наказателно постановление, тъй като са налице допуснати
процесуални нарушения при съставянето на АУАН-на и НП-то.
1
Ответната страна по жалбата Регионална инспекция по околната среда
и водите – гр. Плевен, редовно и своевременно призована, се представлява от
гл. юрк. Б.П..
Гл. юрк. П. оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено издаденото
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Изложени са
доводи в писмена защита.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и
в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
005/2021 от 16.03.2021 г.
Като дата и място на извършване на нарушението в АУАН е
посочена 04 януари 2021 г., гр. Плевен.
*** на ***, в качеството си на отговорно лице по чл. 27, ал. 1 от Закона
за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) за изпълнението на Програма за
намаляване на нивата на замърсителите и за достигане на нормите за качество
на атмосферния въздух (КАВ) на територията на гр. Плевен по показателите
фини прахови частици с размер до 10 µm (ФПЧ) и полициклични ароматни
10
въглеводороди (ПАВ), с План за действие за периода 2016 - 2020 г., приета с
Решение № 363 от 27.10.2016 г. на Общински съвет - Плевен, не е осигурил, в
рамките на компетенциите му по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ЗЧАВ, изпълнение на
мерките от посочената програма през 2020 г. по начин, който-Съгласно
изискването на чл. 27, ал. 6 от ЗЧАВ „следва да доведе до ежегодно
намаление на броя на превишенията на нормите за вредни вещества и на
средногодишните нива на замърсителите в случаите, когато те са над
определените норми за качество на атмосферния въздух“.
Неизпълнението на изискването на чл. 27, ал. 6 от ЗЧАВ, съгласно
изготвена оценка по чл. 27 ал. 7 от същия закон, се потвърждава с
констативен протокол № ВХ-ИЦ-02 от 04.03.2021 г. на РИОСВ – Плевен.
Въз основа на данните за показател ФПЧ, регистрирани в
10
автоматичната измервателна станция (АИС) в гр. Плевен - единствен пункт за
мониторинг на територията на ***, част от Националната Система за
мониторинг на качеството на атмосферния въздух (КАВ), и представените от
2
Регионална лаборатория - Плевен към Изпълнителна агенция по околна среда
(ИАОС) протоколи от изпитване за показател ПАВ /бензо(а)пирен/ във
фракция на ФПЧ, са констатирани следните превишения на норми за КАВ
10
през 2020 г.:
3
-Превишена е средноденонощната норма за ФПЧ (СДН 50 µg/m) за
10
календарната 2020 г. За периода 01.01.2020 - 31.12.2020 г. в АИС - Плевен са
регистрирани 45 бр. превишения на СДН за ФПЧ, при нормативно
10
допустими 35 бр. превишения в рамките на една календарна година, съгласно
Наредба № 12 от 15.07.2010 г. (обн. ДВ бр. 58 от 30.07.2010 г. и всички изм. и
доп.);
-Превишена е средногодишната норма по показател полициклични
ароматни въглеводороди (ПАВ) във фракция на ФПЧ за 2020 г. За периода
10
01.01.2020 - 31.12.2020 г. средногодишното ниво на ПАВ (концентрация 1,15
33
ng/m) превишава средногодишната норма (СГН 1 ng/m), определена в
Наредба № 11 от 14.05.2007 г. (обн. ДВ бр. 42 от 29.05.2007г.).
Съгласно извършената оценка по смисъла на чл. 27, ал. 7 от ЗЧАВ на
данните от АИС - Плевен за последните три календарни години (2018 г. -
2020 г.), за замърсителите с превишени норми за КАВ през 2020 г.,
обективирана със справка-изчисление, приложена към констативен протокол
№ ВХ-ИЦ-02/04.03.2021 г., средногодишното ниво на ПАВ в АИС - Плевен за
33
2020 г, (1,15 ng/m) е по-високо от средната стойност (0,96 ng/m) на
средногодишните нива за последните три календарни години (2018 - 2020 г.).
Нарушение на чл. 27, ал. 9, във вр. с чл. 27, ал. 6, и ал. 7, и л. 42а, ал. 4
от ЗЧАВ.
Въпреки горното, атакуваното наказателно постановление следва
да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като са допуснати
съществени нарушения на административнопроцесуалните правила още
при съставянето на Акта за установяване на административното
нарушение.
Съставянето на акт за установяване на административно
нарушение е поредица от действия на актосъставителя в присъствие на
нарушителя, при които последният узнава защо му се съставя акт, след
което самият акт се изписва в съответствие с изискванията на чл. 42
3
от ЗАНН и се предявява на нарушителя за запознаване и подпис, като му
се разясняват и правата по закон.
Когато нарушителят е известен, акт за установяване на
административно нарушение в негово отсъствие се съставя само при две
хипотези - когато не може да се намери или когато след покана не се яви.
В случая от събраните по делото доказателства и показанията на
актосъставителя се установява, че актът за административното нарушение не
е съставен в присъствието на нарушителя.
В показанията си актосъставителката ИВ. Н. Ц. заявява, цитат:
„На 5-ти март изготвих покана до *** на ***, като отговорно лице
съгласно чл. 27, ал. 1 и чл. 19, ал. 2 т. 1 от закона,покана за явяване за
съставяне на УАУН…
На посочената дата се яви упълномощено с нарочно пълномощно
лице – Ц.И.. Съставих акта в присъствието на упълномощеното лице и
на свидетеля Ю.Р.. Актът се подписа от всички участници в процедурата
и екземпляр беше връчен на упълномощеното лице….
В деня когато се състави и подписа актът, упълномощеното лице Ц.И.
представи пълномощно. Аз представих това пълномощно на присъстващия
юрк. *** и тя каза, че пълномощното може да бъде ползвано, редовно е и аз
съставих акт.”
Видно от представеното пълномощно находящо се на л. 31 от делото е,
че свидетелката ЦВ. ИВ. ИВ. може да представлява *** и *** на ***, пред
органите на РИОСВ – Плевен, във връзка с получаване на акта за
установяване на административно нарушение по ЗЧАВ.
От показанията на свидетелката ЦВ. ИВ. ИВ. се установява, че работи в
*** на длъжност експерт в ***.
Свидетелката Ц.И. се е явила в РИОСВ – Плевен за връчване на АУАН,
но не и за съставянето му, цитат:
„Беше ми връчен АУАН. Аз бях упълномощена да ми бъде връчен
АУАН на 16 март 2021 г.“
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, уреждаща процедурата
по съставянето на АУАН, акта се съставя в присъствието на нарушителя.
С оглед на гореизложеното се установява по безспорен и несъмнен
4
начин, че жалбоподателят макар да е бил поканен за съставяне на АУАН №
11-01-364 от 26.03.2021 година, той не се е явил, изпратил упълномощено
лице, което обаче има пълномощие единствено и само да получи акта, но не и
да бъде съставен в негово присъствие.
Актосъставителят имам вмененото задължение по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН
при съставянето на акт в присъствието на кои лица следва да бъде съставен
АУАН-а.
Едно от тези лица е нарушителят, като съставянето на акта в негово
присъствие гарантира правото му на защита - непосредствено да възприема
действията на актосъставителя, свидетелите и посочените в акта
обстоятелства.
Съдът счита, че актосъставителят при съставянето на АУАН-а е
допуснала съществени нарушения, тъй като с това представено по делото
пълномощно изобщо не е следвало да бъде съставен акта в отсъствие на
нарушителя.
За да бъде спазена процедурата на закона, в този конкретен случай е
следвало да бъде приложена разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН за съставяне
на АУАН.
Чл.40, ал.2 от ЗАНН предвижда възможност за съставянето на акта в
отсъствие на нарушителя - когато е известен, но не може да бъде намерен или
след покана не се яви за съставяне на акта.
Не става ясно от доказателствата по делото, защо АНО не е избрал реда
по чл.40, ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН, тъй като са били налице
законовите предпоставки за това.
Със съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, какъвто е настоящия
случай, без да са приложени условията посочени в чл.40, ал.2 от ЗАНН, е
допуснато съществено нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, както и на чл.42,
ал.1, т.8 от ЗАНН.
От показанията на актосъставителката И.Ц., на свидетелката Ю.Р. и
от показанията на свидетелката Ц.И. се установява по един безспорен и
категоричен начин, че АУАН-а е съставен в отсъствие на нарушителя.
Отново съдът отбелязва, че в разпоредбите на чл.40, ал.1-4 от ЗАНН се
предвижда в присъствието на кои лица се съставя акта за установяване на
административно нарушение.
На следващо място, видно от обстоятелствената част на НП-то е
описано, че същото се издава въз основа на АУАН № 005 от 21.04.2021 г., без
да е посочено в него на коя дата е извършено нарушението.
5
Видно от АУАН № 005 от 21.04.2021 г., като дата на извършване на
нарушението е посочен първия работен ден за годината - 04.01.2021 г.
За да предизвикат целените с издаването им правни последици, АУАН и
НП, като писмено обективирани волеизявления, следва да съдържат
изначално определени от закона реквизити. Данните, фактите и
обстоятелствата, които безусловно следва да бъдат включени в АУАН и
наказателното постановление са посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Тези от тях, посочени в 42, т. 3, 4 и 5 чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а
именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени
виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни съображения,
наложили постановяването на конкретния акт.
Датата на извършване на нарушението освен, че е елемент от
обективната му страна, очертава и предмета на доказване, респективно
фактическите обстоятелства, срещу които наказаният следва да се
защитава.
Актът за установяване на административното нарушение има
обвинителна функция и именно отразените в него констатации очертават
рамките, в които се развива административнонаказателното производство,
респективно се осъществява преценката на наказващия орган относно това,
налице ли е нарушение, извършено ли е от посоченото като нарушител лице и
осъществено ли е виновно.
В тази връзка следва да е налице пълна идентичност между акта,
поставящ началото на административнонаказателната процедура
и финализиращият я такъв чрез наказателното постановление, което е
гаранция за осъществяване правото на защита на наказаното лице.
Непосочвайки в наказателното постановление дата на извършване на
нарушението, наказващият орган на практика е нарушил правото на
защита на жалбоподателя.
По този начин е ограничена възможността на сочения за нарушител да
разбере за какво точно нарушение е наказан, за да организира адекватно
защитата си.
6
Административно-наказателната процедура по ЗАНН е строго
формална и повечето от правилата въведени от законодателят в нормите на
ЗАНН са императивни, особено тези на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Тяхното нарушение винаги следва да се характеризира като съществено
и водещо до незаконосъобразност на издадените актове.
Различието в посочване на задължителният реквизит - дата на
извършване на нарушението, както в АУАН, така и в атакуваното НП,
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в
административната фаза на производството.
Посоченото нарушение съществено нарушава от една страна правото на
защита на нарушителя, поставяйки го в невъзможност да разбере за какво
точно нарушение се ангажира отговорността му, а от друга поставя съда в
невъзможност да направи адекватна преценка и относно законосъобразността
на акта по същество на спора, в т.ч. и относно спазването на сроковете по
чл.34 от ЗАНН.
От обективна страна административното нарушение се характеризира с
дата, респективно период на осъществяването си, която следва да бъде
посочена както в АУАН-на, така и в НП-то, така както изисква чл.42, т.3 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като следва датата в АУАН и НП да е идентична.
Посочването на този факт относно обективната страна на
административното нарушение е от значение, както за защитата на
административно-наказания субект, който има право да научи всички
установени елементи на вмененото му нарушение, за да организира защитата
си, но има значение и за съдебната проверка, с оглед законосъобразността на
акта, с който е наложено наказанието и наличието на доказване на всеки един
от елементите /обективна и субективна страна/ на твърдяното нарушение.
Датата на нарушението е част от главния факт в административно-
наказателното производство и се включва в предмета на доказване по делото,
тъй като е меродавният момент, който законът свързва с възникване на
отговорността на дееца.
Непосочването на дата на извършване на нарушението от страна на
административно-наказващият орган в съдържанието на НП-то е
съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за
7
отмяна на последното!!!
Посочената нередовност обуславя нередовност от формална страна на
атакуваното НП, явява се абсолютно и достатъчно основание за неговата
отмяна, доколкото е от категорията на съществените такива, предвид
нарушаване правото на защита, поради което не се налага изследване на спора
по същество, защото въпросите свързани с извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина подлежат на обсъждане при
редовно проведено производство.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление наказателно постановление №
005 от 21.04.2021 г. на *** на Регионална инспекция по околната среда и
водите – гр. Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 27,ал. 9, и чл.
42а, ал. 4 от ЗЧАВ е наложил на Г. Л. СП., с ЕГН: **********, ***, с адрес за
призоваване ***, Глоба в размер на 5000 лв. за извършено нарушение на чл.
27, ал. 6, във вр. с чл. 27, ал. 7 и във вр. с чл. 27, ал. 9 и чл. 42а, ал. 4 от Закона
за чистота на атмосферния въздух, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8