МОТИВИ към присъда по НОХД №667/2012г.по
описа на НПРС
Делото е образувано на основание чл.247 ал.1 т.1 от НПК-по внесен
обвинителен акт от Районна прокуратура Н.
против В.К.В. ,обвиняем по ДП №599/2011г.по описа на РУ”Полиция”гр.Н. в това,че
на 16.10.2011г.в гр.Н.,обл.Ш.,противозаконно присвоил чужди движими
вещи-преносим компютър/лаптоп/марка “*** 1525 s/n: ***, на стойност 440.00лв.
и платнена чанта за преносим компютър 15 инчов на стойност 21.68лв.,собственост
на В.Н.М. ***,всичко на стойност 461.68лв.,които вещи владеел-престъпление по
чл.206 ал.1 предл.1-во от НК.
В съдебно заседание подсъдимият се яви
лично и с назначеният му служебен защитник адв.Б.И.,вписан в ШАК.Производството
по делото протече по реда на глава ХХVІІ от НПК/в хипотезата на чл.371 т.2/
,като подсъдимият призна изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират допълнително доказателства за
тях.
Като прецени признанията на
подсъдимия,преценени в съвкупността им с писмените доказателства,събрани в хода
на воденото ДНП,съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През 2011г.подсъдимият В.В. и св.В.М. поддържали приятелски отношения
помежду си.,като месец октомври на същата година М. си закупил от гр.В.
преносим компютър/лаптоп/марка “***
1525 s/n: ***/.,15 инчов,сив на
цвят.По това време работел като барман в питейно заведение “***”,намиращо се в
гр.Н..На 16.10.2011г.М. бил на смяна заедно със св.Д.Р..Около обяд ,в
посоченото заведение пристигнал подсъдимия В.,който поискал М. да му услужи с
лаптопа си.М. му отговорил,че лаптопа е в дома му и ако иска да отиде да го
вземе оттам,като предварително щял да се обади на майка си за тази им
уговорка.Подсъдимият отишъл до дома на свидетеля,взел оттам посочения
компютър,поставен в платнена /текстилна /чанта ,предназначена за него и се
върнал в “***”.Там играл на игра,инсталирана в лаптопа около 10-20 минути,след
което решил да ползува интернет,но тъй като в заведението нямало покритие,казал
на собственика на лаптопа,че ще го вземе и ще отиде в центъра на града ,за да
потърси безжичен интернет.Св.М. се съгласил и разрешил на подсъдимия да излезе
с неговия лаптоп ,поставен във въпросната чанта,с уговорката да го ползва около
половин час.Свидетелка на уговорката помежду им била съдържателката на
заведението –св.В.Т..Подсъдимият излязъл от заведението с лаптопа и чантата и
повече не се върнал,както и не върнал вещите на св.М..
В същия ден В. ,с носените от него вещи
отпътувал за гр.В.,като три дни по-късно-на 19.10.2012г.заложил лаптопа при
негов познат за сумата от 250.00лв.
След около 4-5 месеца подсъдимият и М. случайно се срещнали в гр.Н.,като подсъдимия
обещал на свидетеля да му заплати лаптопа,който така и не му върнал,на
цената,на която е закупен,но така и сторил това.
От заключението на назначената
в хода на ДП съдебно-оценителна експертиза,изготвена от вещото лице М.М.,което
не беше оспорено от страните по делото и съдът го кредитира с нужното доверие
,се установява,че пазарната стойност на вещите -преносим компютър/лаптоп/марка
“*** 1525 s/n: ***/.,15 инчов,сив на цвят към
момента на извършване на инкриминираното посегателство възлиза на 440.00лв.,а
на платнената чанта- 21.68лв.До приключване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд,причинената с деянието имуществена вреда не е
възстановена на пострадалото лице.
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
Като е присвоил противозаконно /чрез
разпореждане/ посочените по –горе чужди
движими вещи ,които е владеел по
силата на устна уговорка с техния собственик ,след прекратяване на законното
основание за ползването им/изтеклия срок от време/,от обективна страна
подсъдимият В.В. е осъществил от обективна страна състава на престъпление по
чл.206 ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено
при наличието на пряк умисъл-деецът е осъзнавал общественоопасния характер на
извършеното престъпление и неговите противоправни последици,като е целял
настъпването на вредоносния резултат.
За въпросното инкриминирано деяние законът
предвижда наказание “лишаване от свобода” от една до шест години.
Отчитайки от една страна високата степен на обществена опасност на
самото престъпление-отегчаващо вината обстоятелство,смекчаващите вината
такива-чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване на
престъплението,/но не и към настоящият момент, което може да се извлече от
приложената справка за съдимост с рег.№98/22.01.2013г.,издадена от Бюро
“Съдимост”при НПРС/,проявената от подсъдимия самокритичност към
извършеното конкретно деяние,мотивира
съдът да му наложи наказание “лишаване от свобода”в размер ,съвпадащ с
минималния такъв,предвиден в съответната правна норма,а именно –“лишаване от
свобода” за срок от една година.
Доколкото делото беше разгледано по реда на
глава ХХVІІ от НПк,по арг.на чл.58а ал.1 от НК съдът след като определи
съответното наказание,го редуцира/намали/ с 1/3 и по този начин на подсъдимия
беше наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от осем месеца,чието
изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК беше отложено с изпитателен срок от
три години.
Съдът счете,че при така определеното по вид
и размер наказание биха били постигнати целите на генералната и индивидуална
превенция на наказанието,залегнали като основни начала в ч.36 от НК.
Тъй като до приключване на това
производство,подсъдимият В. е бил осъден с присъди за други деяния/съответно
по по НОХД №294/2011г.по описа на
Районен съд Н.,по НОХД №561/2011г.по описа на Районен съд Н.,по НОХД
№716/2012г.по описа на Районен съд В. и по НОХД № №667 по описа на Районен съд Н. за 2012 година,/ и на
основание чл.25 във вр.чл.23 ал.1 от НК съдът кумулира наказанието по НОХД
№667/2012г-.по описа на НПРС/настоящото дело/ с наказанията,наложени му по
горепосочените дела и наложи на подсъдимия В.В. едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ,най-тежкото
измежду тях,а именно :ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА,чието
изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА.
На основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест
на подсъдимия бяха възложени направените по делото разноски в общ размер на
63.00лв.,от които 15.00лв.по сметка на НПРС и 48.00лв.по сметка на на ОД на МВР
Ш..
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени на 18.04.2013г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: