РЕШЕНИЕ
№ 4445
гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20251110214356 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от хх, чрез упълномощен
защитник против Наказателно Постановление № НП – 104 от 05.09.2025г.,
издадено от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР), с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер
на 20 000 лева за извършено административно нарушение по чл.215, ал.4 от
ЗЕ.
В жалбата наказаното търговско дружество оспорва наказателното
постановление с оплакването, че вмененото изпълнително деяние не
съставлява административно нарушение по подробно изложени оплаквания. В
заключение се иска същото да бъде отменено. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят ххх, редовно призован, се
представлява от упълномощения си юрисконсулт, който поддържа жалбата и
моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган: Председател на КЕВР, редовно
призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира се
1
юрисконсултско възнаграждение като се възразява срещу прекомерността на
претендираното възнаграждение на упълномощения защитник на
жалбоподателя.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на
жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирана страна, поради което се явява допустима. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
С Решение № Ж – 333 от 03.04.2025г. КЕВР е приела за основателна
подадената жалба от ххх с вх.№ Е – 13 – 62 – 6 от 13.01.2025г. срещу ххх и с
т.1 от решението е дала на дружеството задължителни указания в едномесечен
срок от получаване на решението да изпълни чл.10, ал.1 от Договор №
ДПЕРМ ********** от 01.07.2020г., който касае проектиране и издаване на
разрешение за строеж за изграждане на съоръженията за присъединяване на
обект ,,жилищна сграда“, находяща се в град София, УПИ XVII – 1209, кв.1,
вилна зона ,,Симеоново – Драгалевци“, 1 – ва част, 68134.1980.1209.
Решението за строежа е следвало да бъде издадено на ,ххх.
Решение № Ж – 333 от 03.04.2025г. КЕВР не е било обжалвано и е
влязло в законна сила. Видно от известие за доставяне ххх е получи
посоченото решение на 08.04.2025г., с оглед на което срокът за изпълнение на
задължителните указания по т.1 от него са били изтекли на 08.05.2025г.
Със Заявление за съгласуване и/или одобряване на инвестиционен
проект ВП 55 от 17.04.2025г. адресирано до Главен архитект на район
,,Витоша“, СО ххх е помолило да бъде съгласуван, респ. одобрен
инвестиционен проект за строеж: външно електрозахранване с кабели НН 1
KV на еднофамилна жилищна сграда в УПИ XVII – 1209.
С последващо заявление от 30.05.2025г. на жалбоподателя до Кмет на
СО – район ,,Витоша“, ул.,,Слънце“ № 2 са входирани допълнителни
документи по предходното заявление.
С писмо от Столична община – район ,,Витоша“ до ,ххх е упоменато, че
е налице издадено разрешение за строеж на благоустройствен обект № Б –
46/03.06.2025г. от Главен инженер на СО, район ,,Витоша“. Въпросното
2
разрешение касае процесния имот, по който не е изпълнено задължителното
указания по т.1 от решението на КЕВР за проектиране и издаване на
разрешение за строеж на обект ,,жилищна сграда“, находяща се в град София,
УПИ XVII – 1209, кв.1, вилна зона ,,Симеоново – Драгалевци“, 1 – ва част,
68134.1980.1209.
От писмо с вх.№ Е – 13 – 62 – 6 от 24.06.2025г. и с вх.№ Е – 13 – 62 – 6
от 23.07.3035г. е видно, че към 08.05.2025г. не е било издадено разрешение за
строеж, както указва Решение № Ж – 333 от 03.04.2025г. на КЕВР, по т.1.
Поради това жалбоподателят ,ххх не е изпълнило задължителните указания,
дадени от КЕВР с посоченото решение. По случая бил съставен АУАН, по
който било подадено възражение. Същото не било уважено и въз основа на
акта било издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства. Видно от разпита на свидетелите ххх е, че същите са участвали
в процедурата по предоставяне на задължителни указания на дружеството –
жалбоподател и установяване на тяхното неизпълнение в срок.
Съдът кредитира показанията им като еднопосочни, логични и
безпротиворечиви. Същите почиват на правилна интерпретация и възприятие
на фактите и намират потвърждение в приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените
давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Посочените обстоятелствата по нарушението и дадената правна
квалификация в акта и наказателното постановление са съобразени с
изискванията на чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Имуществената отговорност на ххх е била ангажирана за неизпълнено
правно задължение по чл. 215, ал. 4 от ЗЕ, като му е наложена "имуществена
санкция" в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева.
По делото се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят не е
3
представил в КЕВР в срок до 08.05.2025г. доказателства за изпълнение на
задължителните указания по т. 1 от Решение № Ж-333 от 03.04.2025г. на
КЕВР. С демонстрираното противоправно бездействие търговецът не е
изпълнил правното си задължение по чл. 215, ал. 4 от ЗЕ. Налице е влязло в
сила решение на КЕВР, което по своята правна природа представлява
принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН и
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. В тази
връзка няма спор, че процесните задължителни предписания са дадени в
рамките на правомощията на Комисията, поради което при проведения
инцидентен контрол за законосъобразност съдът не констатира липсата на
компетентност и форма, предпоставящи тяхната нищожност, имайки предвид,
че дружеството жалбоподател в действителност не е оспорило решението по
съдебен ред, каквато правна възможност е предвидена в разпоредбата на чл.
13, ал. 9 от ЗЕ, а освен това самият акт подлежи на незабавно изпълнение. Ето
защо, евентуално релевираните възражения, касателно законосъобразността
на предписанието не следва да се обсъждат, доколкото поставеният въпрос не
е предмет на разглеждане в настоящото производство. Предписанията по т. 1 е
очертано с изискуемата се от закона конкретика и е даден срок за
изпълнението им, след изтичането на който е констатирано бездействие, с
което формално са налице условията за ангажиране отговорността на
жалбоподателя.
Съдът намира, че административнонаказващият орган
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 215, ал. 4 от ЗЕ,
която предвижда отговорност за физическо или юридическо лице, което не
изпълни влязло в сила решение на Комисията. Налице е пълно съответствие
между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта,
очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно
възпроизвеждане в обжалваното наказателно постановление и възприетата
правна квалификация.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид
обстоятелството, че отговорността на търговското дружество – юридическо
лице е обективна и безвиновна.
По отношение на наложеното наказание в размер на 20 000 /двадесет
хиляди/ лева, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи,
4
че предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл. 215, ал. 4 от
ЗЕ по отношение на юридически лица е определена в границата от 20 000 до
60 000 лева. В конкретния случай административнонаказващият орган е
наложил "имуществена санкция" в минимален размер, а това поначало
изключва възможността за нейното редуциране /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН,
приложим по аналогия на закона/.
Независимо от изложеното обаче този съдебен състав намира, че са
налице предпоставки за третиране на процесния случай като маловажен, в
каквато насока аргументите в жалбата и представените по делото писмени
бележки са напълно резонни. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката на
административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Безспорно визираният нормативен регламент е относим и към
неизпълнението на задълженията на юридическите лица и едноличните
търговци към държавата и общините при осъществяване на дейността им по
смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за неговото наличие е фактическа и се
предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в
практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на
засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които
неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната
действителност – време, място, обстановка, механизъм и т. н. Разпоредбата на
чл. 93, т. 9 НК дефинира като "маловажен случай" този, при който
извършеното престъпление (административно нарушение) с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по - ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид". В случая не би могло да се говори за липса или
незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е
формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Налице е обаче
третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно "други
смекчаващи обстоятелства", които редуцират степента на обществена
вредност на неизпълненото правно задължение, съпоставима с нарушенията
5
от същия вид. В тази връзка, макар и напълно игнорирано от страна на
наказващия орган, този съдебен състав не би могъл да неглижира факта, че
изпълнението на задължителните указания по т.1 от Решение № Ж-333 от
03.04.2025г. на КЕВР е предпоставено от сложни нормативно предвидени
процедури в ЗУТ и подзаконовите актове по неговото прилагане, чието
провеждане зависи и от органите на местно самоуправление. В хода на цялото
производство дружеството-жалбоподател е подходило добросъвестно като е
уведомило Столична община и е поискало съдействие от Главня архитект за
процесния имот.
Всички пренебрегнати от административно наказващия орган
обстоятелства, включително и тези, изложени във възражението срещу АУАН
преценени самостоятелно и в съвкупност експлицират становището на
съдебния състав, че настоящият случай е маловажен и председателят на КЕВР
е допуснал порок при формиране на вътрешното му убеждение по правото,
като е отказал да приложи обсъдения нормативен регламент. Конкретната
обществената опасност на нарушението е била преувеличена и оценена
превратно и едностранчиво, поради което предприетите действия от
административните органи за ангажиране на юридическата отговорност на
дружеството-жалбоподател представляват неадекватна и несъразмерна
реакция за упражняване на държавна принуда, тъй като за да е налице
нарушение същото следва да разкрива определена завишена степен на
обществена опасност, която да прави оправдано третирането му като такова,
каквито предпоставки определено не бяха констатирани в случая, отчитайки
изброените външни фактори, рефлектиращи върху изпълнението на
задължителните указания.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, макар така протеклата фаза на административнонаказателното
производство по установяване на административно нарушение и по налагане
на административно наказание да не е опорочена, поради допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя, то отговорността на посоченото лице е била
ангажирана в противоречие с материалния закон.
Ето защо съдът намира, че издаденото наказателно постановление
следва да бъде отменено като неправилно, а това обстоятелство
6
обезпредметява обсъждането на останалите релевирани от страните доводи и
оплаквания.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва
да се произнесе по извършените от страните разноски, съобразно изрично
отправеното искане в очертаната насока. Предвид изхода на делото, отчитайки
неговата фактическа сложност, представените подробни писмени бележки,
както и осъщественото процесуално представителство на дружеството-
жалбоподател пред СРС, съдът намира, че на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН,
КЕВР следва да бъде осъдена да заплати на ххх, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 130,00 лв.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 111 - ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП – 104 издадено на
05.09.2025г. от Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР), с което на ххх е наложена "имуществена санкция" в размер на 20 000
(двадесет хиляди) лева за извършено административно нарушение по чл. 215,
ал. 4 от ЗЕ.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗАНН, ОСЪЖДА
Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на ххх разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 130, 00 (сто и тридесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град, в 14 –дневен рок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7