Решение по дело №276/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 24

гр. Видин, 10.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

трети февруари

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 Касационно АНД №

276

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1,изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от Н.Г.Д. ***, като законен представител на „Стаф Транс“ ЕООД, гр.Плевен против решение № 313 / 17.10.2019г. по АНД № 936/2019г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 2302913/ 16.09.2018г. на ОД на МВР - Видин, с който на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева на основание чл.189,ал.4, вр. с чл.182,ал.2,т.3 от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че ВРС неправилно е приложил материалния закон, както и че са допуснати процесуални нарушения.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС, като бъде отменен и обжалваният електронен фиш.

Ответната по делото страна оспорва жалбата и моли съда да не я уважава.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин, дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена, а решението на ВРС следва да бъде потвърдено.

Като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си, същата е и основателна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел, не се споделят изцяло от Административният съд.

Установено е, че на 16.09.2018г. в 21,28 часа по републикански път I – 1, км 15 + 716, с посока на движение от гр.Монтана към гр.Видин, обл.Видин, товарен автомобил с рег. № ЕН 8420 КА е преминал със скорост 82 км/ч, при разрешена – 60 км./ч., въведена с пътен знак В26, като скоростта е установена и заснета с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743be, представляващо преносима система за контрол на скоростта на МПС, с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1.

Последвало издаването на Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, на представителя на дружеството, собственик на товарния автомобил.

Не се спори, че превозното средство е собственост на „Стаф Транс“ ЕООД, гр.Плевен, чийто законен представител е Н.Г.Д..

По делото, както пред настоящия съд, така и пред ВРС не са представени доказателства за момента на връчване на електронния фиш.

Видно от приложената преписка е, че жалбата срещу процесният фиш е написана на 19.03.2019г., видно от самата жалба и приложеното към нея пълномощно, съответно входена в ОДМВР Видин на 21.03.2019г.

Впоследствие жалбата, ведно с преписката, са получени в РС Видин на 28.03.2019г.

Пред ВРС е представена декларация по образец за предоставяне на информация по нарушение ЕФ сер. К № 2302913 във връзка с разпоредбите на чл.189,ал.5 от ЗДвП, от която е видно, че собственикът на автомобила е предоставил информация за лицето, управлявало автомобила в момента на извършване на нарушението, респ. лицето, извършило нарушението. Видно е също така и че декларацията е изпратена на ОДМВР на 29.03.2019г.

Не е спорно също така и че въпросната декларация е изпратена до ОДМВР Видин, след постъпването на жалбата в съда – жалбата е постъпила в съда на 28.03.2019г., а декларацията е изпратена на ОДМВР Видин на 29.03.2019г.

Безспорно също така е установено по делото, че описаната по – горе декларация е представена пред ВРС още при първото разглеждане на делото, а именно по АНД № 382/ 2019г. по описа на съда. Въпреки наличието ѝ в кориците на делото, въпросната декларация не е обсъдена. След връщането на делото отново на ВРС и разглеждането му от друг състав, тя отново не е обсъдена. Макар с решението си предходния касационен състав да е дал указания на ВРС при разглеждането на делото да прецени и допустимостта на жалбата, това не е сторено.

Както бе посочено и по – горе обаче липсват доказателства по какъв начин и кога касаторът е получил въпросният електронен фиш, поради което и съдът приема, че подадената жалба срещу електронния фиш е в срок. В този смисъл и като подадена няколко дни след подаването на жалбата срещу ЕФ и декларацията, в която са посочени данните на лицето, управлявало автомобила, също се явява подадена в законовия срок.

Районният съд е приел, че при издаването на ЕФ са спазени всички изисквания на закона, като не са допуснати нарушения както на процесуалния, така и на материалния закон. Както и, че издаденият ЕФ е правилно издаден срещу представителя на дружеството – собственик на автомобила.

Във връзка с наложеното административно наказание по чл.189,ал.4 вр. с 182,ал.2,т.3 от ЗДвП и въз основа на така приетата фактическа обстановка, Видинският районен съд е приел, че Н.Д., като законен представител на „Стаф Транс“ ЕООД, гр.Плевен е осъществил състава на административно нарушение по чл.21,ал.2 от ЗДвП, поради което и правилно му е наложено наказание по чл.182,ал.2,т.3 от ЗДвП.

Административен съд - Видин не споделя становището на Районен съд - Видин по следните съображения :

От описаното по – горе съдът приема, че ВРС не е обсъдил всички събрани по делото доказателства във връзка с изясняване на фактическите обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, а оттук и не е изложил мотиви защо приема, че съставът на административното нарушение е осъществен от касатора, като представител на дружеството, а не от лицето, посочено в декларацията, в която се съдържа информация за лицето, управлявало товарният автомобил за периода от 15.09.2018г. до 18.09.2018г.

Според настоящия съдебен състав при положение, че няма доказателства за момента на връчване на обжалвания ЕФ, то и предвид датите, които носят, както жалбата срещу него, така и съдържащата се по делото декларация по чл.189,ал.5 от ЗДвП, следва да се приеме, че са подадени в законовия 14 – дневен срок.

Последното води до извода, че още пред районния съд са били налице доказателства за извършването на нарушението по чл.21,ал.2 от ЗДвП, но не от законния представител на дружеството, собственик на товарния автомобил, а от посоченото в декларацията по чл.189,ал.5 от ЗДвП лице. Действително подадената декларация носи дата след получаването на жалбата в съда – 28.03.2019г., това обаче не означава автоматично, че срокът за подаването ѝ е изтекъл.

Видно от разпоредбата на чл.189,ал.5 от ЗДвП е, че електронният фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188,ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

Според разпоредбата на чл.189,ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, а жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му.

По делото не са събрани и доказателства за момента на уведомяване на собственика на автомобила за издаването на процесния фиш, поради което и съдът приема, че както подаването на жалбата срещу него, така и подаването на декларацията са в законовия 14 - дневен срок.

Следва да се посочи, че съгласно разпоредбите на чл.189,ал.5 и ал.8 от ЗДвП срокът, както за подаване на жалбата, така и за представяне на декларация, с данните за лицето, извършило нарушението, е един и същ – 14 – дневен и тече от един и същ момент – от уведомяването за издаденият фиш. По делото не е установен процесният момент на връчване / получаване на електронния фиш, респ. за уведомяване за издаването му, поради което и макар жалбата и декларацията да са подадени на различни дати, двете се оказва, че са подадени в законовия 14 – дневен срок от получаването на фиша.

В този смисъл няма как да се приеме, че подадената декларация е след срока, ако това е имал предвид ВРС, с оглед игнорирането ѝ и необсъждането ѝ при разглеждане на делото. В този смисъл и наказващият орган не е извършил преценка дали въпросния фиш е издаден срещу действителния нарушител или не и съответно подаването на декларацията в срок.

В случая, скоростта на движение на товарния автомобил с рег.№ ЕН 8420 КА е установена и заснета с АТСС по смисъла на ЗДвП, представляващо преносима система за контрол на скоростта на МПС, с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1. Освен това, по преписката е представено заверено копие на Протокол за използване на АТСС от 17.09.2018г., съгласно чл.10,ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., удостоверяващ използването на АТСС при осъществяване на контрол на правилата за движението пътищата на 16.09.2018г. за посочения по – горе пътен участък. Посоченият протокол е съставен от служител в ПП при ОД МВР - Видин.

Независимо от посоченото обаче, АС Видин, счита, че издаденият електронен фиш е незаконосъобразен, по следните съображения:

Лицата, които могат да носят административнонаказателна отговорност, са изчерпателно определени в разпоредбите на чл.24,ал.1 и ал.2, чл.83 и чл.83а от ЗАНН и това са физическите лица, а в предвидени от нормативни актове случаи - и юридически лица или еднолични търговци. Тъй като посочените по-горе разпоредби са създадени с цел определяне персоналния обхват на санкционните норми, недопустимо е те да бъдат тълкувани разширително или прилагането им по аналогия.

В тежест на АНО е да докаже трите основни въпроса в административно -наказателното производство, а именно нарушение, нарушител и вина. След като по делото е безспорно доказано, че касаторът не е нарушител, предвид представената по делото декларация по чл.189,ал.5 от ЗДвП, ведно с копие от СУМПС на лицето, което на 16.09.2018г. е управлявало заснетия товарен автомобил, то изводът на районния съд би следвало да бъде, че ЕФ е незаконосъобразен.

В случая, както наказващият орган, така и районния съд не са взели предвид разпоредбата на чл.189,ал.5 от ЗДвП и възможността предвидена там, че собственика на автомобила може да възрази, че не той е управлявал автомобила, а друго лице, което е посочено от него по надлежния ред. Следва да се има предвид, че целта на регламентираната в ЗДвП процедура по установяване на действителния извършител на конкретното нарушение чрез подписване на декларация по чл.188 от ЗДвП е да бъде наложено наказание и да бъде санкционирано лицето, което е извършило конкретното административно нарушение.

Тъй като собственикът на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението е посочил действителния водач не преди подаване на жалбата, а след това, то и наказващият орган, неправилно е приел, че именно касаторът е субект на установеното нарушение и следва да отговаря за него, съгласно чл.188,ал.1 от ЗДвП. От страна на Д. са направени възражения и представени доказателства, че друго лице е извършило нарушението и поради това АС Видин приема, че той не е извършителя на деянието.

В конкретния случай районният съд е неправилно е приел, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и при издаването му са спазени всички изисквания на материалния и процесуалния закон. В случая действително от една страна не са изпълнени дадените от касационната инстанция указания за събиране на допълнителни доказателства, а от друга не са обсъдени намиращите се по делото такива, във връзка с осъществяването на нарушението, респ. с автора на деянието. Въпреки направеното в касационната жалба искане за връщане на делото за разглеждане от друг състав на ВРС, това искане се явява недопустимо. Настоящият съдебен състав е в хипотезата на чл.227,ал.1 от АПК, според която, когато решението на първоинстанционния съд бъде отменено повторно, касационният съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество. Видно от делото е, че с решение № 183/ 11.07.2019г. по КАНД № 157/ 2019г. на АС Видин е отменено решение № 174/ 10.05.2019г. по АНД № 382/ 2019г. на ВРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Настоящото производство е образувано във връзка с обжалваното решение на ВРС при повторното разглеждане на делото от ВРС. Т.е. настоящият съдебен състав следва да постанови решение по същество и няма възможност за ново връщане на делото на ВРС.

В тази връзка следва да се посочи, че съдът следва да се произнесе съобразно събраните по делото доказателства, установяващи извършването на нарушението, но не от касатора – Д., а от друго лице – Цецко Митков Митев. Налице са достатъчно доказателства в тази насока, представени още при първото разглеждане на делото от ВРС.

Незаконосъобразно наказващият орган, не е изпълнил задълженията си, съобразно разпоредбата на чл.189,ал.5 от ЗДвП, според която, когато собственикът на МПС – то е предоставил в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство именно на лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

По посочените по – горе съображения според съда решението на ВРС е неправилно и следва да бъде отменено, тъй като издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Описаните по – горе съществени нарушения на ЗДвП, допуснати при издаването на електронния фиш са достатъчни за обосноваване на незаконосъобразността му и съответно неправилността на обжалваният акт на ВРС и не е необходимо обсъждането и на останалите доводи на страните.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.222,ал.2,т.1 и 2 от АПК, Административен съд - Видин

                                        Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 313 / 17.10.2019г. по АНД № 936/2019г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 2302913/ 16.09.2018г. на ОД на МВР - Видин, за наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева на основание чл.189,ал.4, вр. с чл.182,ал.2,т.3 от ЗДвП, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №2302913/ 16.09.2018г. на ОДМВР - Видин, с който на Н.Г.Д., като законен представител на „Стаф Транс“ ЕООД, гр.Плевен е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева на основание чл.189,ал.4, вр. с чл.182,ал.2,т.3 от ЗДвП

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                      2.