Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на двадесет и втори ноември през
двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Александра Сергева като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 613 по описа на
Плевенски окръжен съд за 2018 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 105 ОТ 30.04.2018 г по гр. дело № 739/2017 г по описа на РС – Червен Бряг
състав на същия съд ПРЕКРАТИЛ с развод на основание
чл.49, ал.1 от СК сключеният на 21.08.2003 г. с акт № ****от 21.08.2008 г.
граждански брак между Д.С.Д., с ЕГН *********** *** и Й.Й.Д., с ЕГН ********** ***,
поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по
въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВИЛ е упражняването на родителските права върху
родените от брака деца: Р.Й.Д., ЕГН **********, родена на *** и С.Й.Д. с ЕГН **********
р. на 21.10.2007г. на майката Д.С.Д., е ЕГН **********, като Е ПОСТАНОВИЛ местоживеенето на децата да бъде при майката Д.С.Д.,
с ЕГН ********** на адрес ***.
ОПРЕДЕЛИЛ е режим на лични контакти на децата Р.Й.Д., ЕГН **********,
родена на *** и С.Й.Д. с ЕГН ********** р. на 21.10.2007г.. с бащата Й.Й.Д., е
ЕГН ********** ***, всяка първа и трета неделя от месеца от 10:00 ч. до 18:00
ч. по местоживеене на децата, както и да ги взима при себе си за един месец през
лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪДИЛ
е на основание чл. 149 от СК - Й.Й.Д. да заплаща на Д.С.Д. в качеството й на майка и
законна представителна на малолетните деца Р.Й.Д. и С.Й.Д. по 128 лв месечна
издръжка, считано от 21.08.2017 г, заедно със законната лихва върху всяака
просрочена вноска до настъпване на причини за изменение на издръжката. Съдът се е произнесъл и по въпроса за фамилното име на съпругата и за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е
постъпила от адв. Н.Н. като особен представител на Й.Й.Д. ,в която се възразява, че решението е
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради
което следва да се отмени същото и
делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и възразява, че
същата е недопустима поради просрочие и невнасяне на държавна такса. Възразява
се, че РС е обсъдил всички обстоятелства
по делото и е постановил правилно и законосъобразно решение. Претендира се потвърждаване на атакуваното
решение на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в
жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се
съобрази със законовите изисквания,
намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на условия за прекратяване на брака
между страните, наличието на родителски капацитет в интерес на децата за
предоставяне на упражняването на родителските
права и размера на издръжката
ЖАЛБАТА
е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
РС е
приел, че безспорно е било по делото и се
установява и от приложените: у-е за сключен граждански брак; у-е за раждане на
родените през време на брака деца, декларация от Д.Д.; уверение за обучение за децата и документ за
платена държавна такса, че с акт № ****от на 21.08.2003 г. страните са сключили
валиден граждански брак ****, от който имат родени две деца, които към
настоящия момент са непълнолетни Р.Й.Д., ЕГН **********, родена на *** и С.Й.Д.
с ЕГН ********** р. на 21.10.2007г., което определя допустимостта на иска,
активната и пасивната легитимация на страните в процеса.
Правното основание на
предявените искове ,
според РС, е чл. 49, ал. 1 във вр. с ал. 3 от Семейния кодекс /СК/ — по иска за
развод, чл. 59, ал. 2 СК - относно родителските права, режима на лични
отношения и издръжката. Претенцията за разрешаване на въпроса за фамилното име
е и с правно основание чл. 326 от ГПК във вр. с чл. 53 от СК.
Спорни по делото са били въпросите, налице ли е
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на кого следва да се възложи
упражняването на родителските права върху родените от брака деца и ползването
на семейното жилище, какъв режим на лични контакти да се определи по отношение
на другия родител и какъв размер на издръжка следва да се присъди.
По делото безспорно е
установено, според РС, че съпрузите са
сключили граждански брак на 21.08.2003 г. като са се разделили, преди три
години. Ищцата е напуснала семейното жилище в ****, където са живели под наем.
От тогава съпрузите не поддържали никакви контакти. Страните живеят, към датата
на постановяване на съдебното решение, повече от три години в условията на фактическа раздяла, като
ищцата изразява своето непоколебимо желание и убедено съгласие за прекратяване
на брака.
По иска с правна
квалификация чл. 49, ал. 1 във връзка ал. 3 от СК съдът , с оглед доказателствата по делото по отношение на
продължилата повече от три години фактическа раздяла между страните е приел, че отношенията между
съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им
връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установило се по делото, че е
настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от
възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не съществува вече
взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, като и при двамата
липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване
благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за
нормалните отношения между съпрузите. Съдът е приел, че отношенията
между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да
съжителстват заедно.
Предвид изричното искане на
ищцата РС е приел, че не следва да се
произнася по въпроса за вината. Предвид изложените съображения съдът е прил, че предявеният иск следва
да бъде уважен и бъде допуснат развод между съпрузите поради дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, без съдът да се произнася по въпроса за
вината.
Съдът е приел, че при постановяването на
решението си следва да се съобрази единствено с интересите на децата. С
приемането на новия Семеен кодекс законодателят е определил, кои точно са правно релевантните факти и
обстоятелства от значение при обосноваване на съдебното решение по този въпрос,
като се има предвид, че същото може да бъде изменяно по всяко време, с оглед
промяна на обстоятелствата довели до постановяването му. Съгласно чл.59, ал.4
от СК, Съдът решава при кого от родителите да живеят родените от брака деца, на
кого от тях да се предостави упражняването на родителските права, определя
мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните
отношения между детето и родителите, както и тяхната издръжка, след като
обстойно и задълбочено прецени всички обстоятелства с оглед интересите на
децата като: възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи
и отношение към него, желанието на родителите, привързаността на детето към
родителите, пола и възрастта им, възможността за помощ от трети лица - близки
на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
По делото е бил разпитан свидетеля П.Г.,
който потвърждава твърдяната от ищцата фактическа обстановка, а именно, че
страните са живели в ****, където са сключили брак и са им се родили децата,
както и че от близо три години живеят разделени.
По делото безспорно се
установява, че родените от
брака две деца, които към настоящия момент са непълнолетни - Р.Й.Д., ЕГН **********,
родена на *** и С.Й.Д. с ЕГН ********** р. на 21.10.2007г. се отглеждат от
майката. От представените по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че на децата е осигурено достатъчно лично пространство за учебни
занимания и отдих. И двете деца са редовни ученици в ****, видно от
представените удостоверения.
За ответника не са били събрани никакви доказателства за реализираните от него
трудови доходи.
Преценявайки на кого от
двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права
върху родените от брака деца и ненавършили пълнолетие и се определи тяхното
местоживеене и след като направи сравнителен анализ на събраните по делото
доказателства по посочените от законодателя критерии и с оглед стриктното
следване на интересите на детето,съдът е приел, че родителските права следва да се
предоставят на майката. Майката е заявила, че тя е тази която полага
и може да полага необходимите грижи за децата. Съдът е приел , че майката разполага с
по-добри възпитателски качества, зрялост, битови и финансови възможности от
бащата.
По отношение на режима на
лични отношения с бащата съдът намира, че един режим в съответствие със
установената съдебна практика не би променил и досега съществуващото положение.
Съдът е счел за най-подходящ следния
режим на свиждане - всяка първа и трета неделя от месеца от 10:00 ч. до 18:00
ч. по местоживеене на децата, както и правото да ги взима при себе си за един
месец през лятото при престоя си в Република България, който да не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
Родителят който няма да
упражнява непосредствено родителските права дължи издръжка на своите
непълнолетни деца. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът й се
определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя. По
делото не са събрани доказателства за
реализираните от ответника трудови доходи. Съдът е приел, че във
възможностите на същият е да реализира доходи в размер на MP3 за страната,
която към датата на постановяване на настоящия съдебен акт е 510 лв. При
определяне размера на дължимата издръжка приложение намира разпоредбата на чл.
142 от СК, според чиято ал.1, съдът следва да се ръководи от нуждите на децата
и от възможностите на родителя, но съобразявайки се с минималния установен от
законодателя размер по ал.2 на същата разпоредба от една четвърт от размера на
MP3. Съгласно Постановление № 375 от 28.12.2015 г. на МС на Р. България MP3 е
определена на 510 лв., което определя минимален размер на присъдената издръжка
за едно дете в размер на 128 лв. Вземайки предвид възрастта на децата съдът е приел, че същите за задоволяване
на своите потребности се нуждаят от обща месечна издръжка в размер на около 220
лева. За да бъде даден отговор на въпроса какво да бъде участието на всеки от
двамата родители на детето, тази общо необходима месечна издръжка, следва да се
прецени възможността на всеки от двамата да заделя средства за изплащането й. В
тази връзка с оглед установения доход на родителите съдът намира, че бащата
може и трябва да участва в издръжката на С.Д. и Р. Д., със 128 лева, а
разликата ще се поеме от майката, която ще осъществява и непосредствените грижи
по отношение на децата доколкото липсват данни и двамата родители да участват в
издръжката на други низходящи. Издръжката, която дължи бащата се следва от датата
на подаване на исковата молба - 21.08.2017г. до настъпване на основание за
нейното изменение или прекратяване. Върху сумата се дължи и законната лихва
върху всяка просрочена вноска считано от настъпване на падежът й. Съдът се е произнесъл и по
въпросите за фамилното име на съпругата и по разноските.
РЕШЕНИЕТО на РС е правилно и законосъобразно
РС е
изложил мотиви, които съответстват на крайните изводи, споделят се
от въззивната инстанция и не следва да се преповтарят във вида, в който са
изложени .Обсъдени са събраните по делото доказателства. Неоснователно е
възражението относно допускането на съществени съдопроизводствени нарушения,
които да обуславят връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС –
Ч.Бряг. По въпроса въззивният съд се е произнесъл с определение по настоящето
дело и е била дадена възможност на въззивника чрез особения си представител
да прави доказателствени искания. Такива
не са налице във въззивната жалба. Не са направени и след предоставената
възможност от съда като в този смисъл пред въззивната инстанция не са
представени доказателства, които да водят до изводи, различни от тези на РС –
Ч.Бряг.
Предвид гореизложеното следва да
се потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно. С отговора на
въззивната жалба от въззиваемата страна
е претендирано присъждането на разноски за въззивната инстанция, но по
делото липсват доказателства такива да са направени, поради което и не следва
да бъдат присъждани.
Въззивната жалба е била подадена от
определения особен представител на Й.Д. , но сумата за възнаграждение на същия
не е внесена. Следва да се осъди другата страна да заплати на определения
особен представител сумата от 300 лв като по размера на същата съдът се е
произнесъл с определение от 12.09.2018 г.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
РЕШЕНИЕ № 105 ОТ 30.04.2018 г по гр.
дело № 739/2017 г по описа на РС –
Червен Бряг КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА Д.С.Д. с ЕГН *********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
особения представител на страната по делото Й.Й.Д. ЕГН ********** адвокат Н.С.Н. *** възнаграждение
в размер на 300 лв
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на касационно обжалване пред ВКС на РБ в месечен срок от
връчване на съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280 от ГПК САМО
В ЧАСТТА относно упражняването на родителските права, а в останалата част
решението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :