РЕШЕНИЕ
гр.София,14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 6884 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С решение от 07.05.2020 г. по гр.д. №17991/18 г., СРС, ГО, 118 с-в ОСЪЖДА Г.А.Р. - гражданин на Република И.постоянно пребиваващ в България с ЕГН: **********, Г.К.М. - гражданин на Република И.роден на ***г., К.М.Ш. - гражданин на Република И.постоянно пребиваващ в България с JIH4: *****и Ш.Х.М. - гражданин на Република И.постоянно пребиваващ в България с ЕГН: **********, да заплатят солидарно на Б.А.Г. с ЕГН **********, на основание чл.232, ал.2, предл.1 ЗЗД сумата 350 евро, представляваща 1 /2 от стойността на неплатена наемна цена за месец февруари 2018г. по договор за наем на недвижим имот - къща, находяща се в гр.София, кв. Бояна, ул. „*****сключен на 13.09.2017г.; на основание чл.92, ал.1 сумата 191,67 лева – 1/2 от неустойка за забава по чл.18. от договора начислена за периода от 01.02.2018г. до 28.02.2018г. и на основание чл.232, ал.2, предл.2 ЗЗД сумата 315 лева – 1/2 от разходи за ползвана електроенергия в наетия имот за периода 21.10.2017г. до 20.02.2018г. и 34,95 лева – ½ от разходи за използвана вода за периода 30.12.2017г. до 28.02.2018г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на предявяване на исковата молба - 16.03.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г.А.Р. - гражданин на Република И.постоянно пребиваващ в България с ЕГН: **********, Г.К.М. - гражданин на Република И.роден на ***г., К.М.Ш. - гражданин на Република И.постоянно пребиваващ в България с JIH4: *****и Ш.Х.М. - гражданин на Република И.постоянно пребиваващ в България с ЕГН: **********, да заплатят солидарно на К.Г.К. с ЕГН **********, на основание чл.232, ал.2, предл.1 ЗЗД сумата 350 евро, представляваща 1/2 от стойността на неплатена наемна цена за месец февруари 2018г. по договор за наем на недвижим имот - къща, находяща се в гр.София, кв. Бояна, ул. „*****сключен на 13.09.2017г.; на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата 191,67 лева – ½ от неустойка за забава по чл.18. от договора начислена за периода от 01.02.2018г. до 28.02.2018г. и на основание чл.232, ал.2, предл.2 ЗЗД сумата 315 лева – ½ от разходи за ползвана електроенергия в наетия имот за периода 21.10.2017г. до 20.02.2018г. и 34,95 лева – ½ от разходи за използвана вода за периода 30.12.2017г. до 28.02.2018г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на предявяване на исковата молба - 16.03.2018г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за заплащане на разходи за ползвана електроенергия в наетия имот за периода 21.10.2017г. до 20.02.2018г., в частта за разликата над сумата от 630.01 лева до пълния предявен размер от общо 3278,66 лева.
ОСЪЖДА Г.А.Р. - гражданин на Република И.постоянно пребиваващ в България с ЕГН: **********, Г.К.М. - гражданин на Република И.роден на ***г., К.М.Ш. - гражданин на Република И.постоянно пребиваващ в България с ЛНЧ: ********** и Ш.Х.М. - гражданин на Република И.постоянно пребиваващ в България с ЕГН: **********, да заплатят на Б.А.Г. с ЕГН ********** и на К.Г.К. с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК съдебни разноски в размер на 757,84 лева - съразмерно с уважената част от исковете.
Срещу постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ищците в частта,с която е отхвърлен
иска за неплатени разходи за ел.енергия
за сумата над 630.01. лв.до пълния предявен размер от 3 278.66 лв.,с която се твърди,че решението е неправилно в тази част.Жалбоподателите
сочат, че в представената фактура е отразено,че сумата за плащане е
за минал период,а този период не може да е отдалечен във времето,тъй като в
противен случай ел.захранването ще бъде спряно.Сумите не били дължими за
никакви корекции по ПИКЕЕ,тъй като в този случай би се посочило за какво се
дължат.Задължение на ответника е било да докаже изпълнение на задължението си
за плащане на ел.енергията,съгласно договора за наем.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в обжалваната част като неправилно и да се
уважи изцяло иска.
По въззивната
жалба са постъпили
отговори,с които
същата се оспорва.
Съдът,
след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .
По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага
следните мотиви:
От представената по делото Фактура № **********/28.02.2018г., издадена от „ЧЕЗ Електро България“ АД, се установява, че стойността на потребената в имота ел. енергия за периода от 21.01.2018г. до 20.02.2018г. е на стойност 630,01 лева. Във фактурата е отразено, че за имота има и стари задължения за минал период в размер на 3133,77 лева, както и неустойка за просрочени плащания в размер на 144,89 лева. Във фактурата не е отразено старите задължения за кой точно период са и на какво основание са начислени - реално потребена енергия или корекция за минал период по реда на ПИКЕЕ, поради което и не може да се приеме за доказано, че касаят периода, в който имотът е ползван от ответниците и за който се претендира в исковата молба.Освен фактурата,други доказателства не са ангажирани.Не е установен периодът за който е фактурирана сумата,не е установено от счетоводни извлечения на дружеството доставчик периодът на начислените суми,нито е поискана СТЕ.С доклада по делото е указано на ищците ,че в тяхна тежест е да установят,че за процесните периоди дължимите от наемателите суми за ток съответват на претендираните,което не е сторено. Искът за заплащане на потребената в имота ел. енергия е основателен до размера на отчетния период по фактурата - 630.01 лева и правилно е уважен за тази сума, а за разликата над нея, до пълния предявен размер от 3278,66 лева, отхвърлен като неоснователен.
Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
На въззиваемата страна Ш.Х.М. - гражданин на Република И.постоянно
пребиваващ в България с ЕГН: ********** се дължат 600 лв.разноски за процесуален представител пред въззивната
инстанция,които следва да бъдат присъдени.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.05.2020 г. по гр.д. №17991/18 г., СРС, ГО, 118 с-в в обжалваната част.
ОСЪЖДА Б.А.Г. с ЕГН ********** и на К.Г.К. с ЕГН **********, да заплатят на Ш.Х.М. - гражданин на Република И.постоянно пребиваващ в България с ЕГН: **********,
основание чл.78 ал3 ГПК ,сумата 600 лв.разноски пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване .
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2.