№ 1440
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100506599 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника И. Д. Б. срещу решение от 24.02.2024 г.
по гр.д. №72396/2021 г. на Софийския районен съд, 171 състав, в частта, в която е признато
за установено на основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ал.1
ЗЗД, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София” ЕАД следните суми: сумата от
541,79 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г., доставена в топлоснабден имот с абонатен №233162 –
апартамент №2, находящ се в гр. София, жк. „*******, ведно със законна лихва от 23.07.2021
г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 68,02 лв. – мораторна лихва за
забава, начислена върху присъдената главница за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. –
06.07.2021 г., и сумата от 32,51 лв. – главница за цена на услугата „дялово разпределение” за
периода от м.06.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 23.07.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, за горепосочения недвижим имот с абонатен
№233162, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. №43237/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение,
171 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното и
исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при
съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че от събраните по
делото доказателства се установява, че неправилно му е начислена топлинна енергия за 32
куб.м. вода. Сочи, че не е изпаднал в забава, тъй като липсват доказателства за датата на
публикуване на общата фактура. Твърди също, че ищецът не е активно легитимиран да
претендира вземанията за дялово разпределение. Предвид изложеното, жалбоподателят
моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените
искове. Претендира разноски.
1
Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1
ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Директ” ЕООД срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният установителен иск
за главница за топлинна енергия е отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер, и в
частта, в която предявеният установителен иск за лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение е отхвърлен изцяло, за поради което е влязло в законна сила в тези му части.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно поради
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1
ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е
подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на
чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна
енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за
каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от
потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка,
обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че
облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на
закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е оспорил обстоятелството, че е собственик или
ползвател на процесния недвижим имот през процесния период, като това обстоятелство се
установява и от представените договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
НДИ от 13.03.1991 г. и нот. акт за замяна на недвижим имот №111, т.VІІІ, н.д.
№1330/27.12.2011 г. на нот. Иван Дахтеров.
В конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства и от
заключението на СТЕ, която и настоящият съдебен състав кредитира изцяло, се установява,
2
че процесната сграда е била топлофицирана, като ищецът е доставил в абонатната станция
на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.
При тези данни следва да се приеме, че между страните е възникнало преди и към
процесния период облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при
условията на специалните нормативни актове, както правилно е приел и СРС.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и
конкретно в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера
на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето
му, съгласно чл.162 ГПК. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна
енергия е отчетено от общия топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на
метрологичните изисквания. Съобразно чл.139 ал.1 ЗЕ разпределението на отчетената от
общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по
системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода
нормативна уредба. От заключението на СТЕ се установява, че в конкретния случай
дяловото разпределение е извършено от „Директ“ ЕООД, както и че през процесния период
сградата е била без отопление и ТЕ за отопление не е начислявана, а такава е начисляване
единствено за БГВ, като ФДР е извършвала отчети на водомерите. За периода 2018/2019 г. е
извършван редовен отчет, за което е съставен формуляр за главен отчет, който също е
представен по делото, с показание за водомера 4 куб.м., за периода 01.05.2018 г. – 05.02018 г.
неправомерно е начислен разход от 28 куб.м., а за периода 2019/2020 г. на определените две
дати за отчет на уредите за дялово разпределение в сградата не е осигурен достъп до
процесния апартамент, за което е съставен протокол, който е подписан от представител на
ЕС и който е представен по делото, като поради неосигурения достъп не е начислявана на
база брой /1 лице/ потребители при разход на потребление на гореща вода от 140 л. на
денонощие, а ФДР е приложила разхода на топла вода на база предходен отоплителен сезон
– 32 куб.м. Общата дължима от ответника сума за топлинна енергия по фактури за
прогнозно потребление при съобразяване на суми от изравняване за доплащане възлиза на
541,79 лв.
При неосигурен достъп се начислява топлинна енергия по реда на чл.70 ал.4 Наредба
16-334/2007 г. за топлоснабдяването. За неосигурения достъп до имота през процесния
период е съставен протокол, като ответникът не е оспорил, че в имота не е осигурен достъп
до изводите за гореща вода. Съгласно разпоредбата на чл.69 ал.2 Наредба №16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, когато липсват водомери за гореща вода или са
повредени, или не е осигурен достъп за отчитане, потреблението се определя при норма за
разход на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие на потребление или 62 050 л. на
година, което съответства на 62,05 куб.м., което е повече от начислените на ищеца 32 куб.м.
Ето защо, се налага извод, че предвид неосигурения достъп за отчет на уредите за
дялово разпределение за периода 2019/2020 г. съдът следва да приложи разпоредбата на
чл.162 ГПК и да определи размерът на сумата за ТЕ, поради което и намира, че ответникът
дължи изцяло начислените суми за ТЕ за целия процесен период, макар и периода
01.05.2018 г. – 05.02018 г. неправомерно да е начислен разход от 28 куб.м.
Съгласно чл.32 ал.1 ОУ/2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71
НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
съгласно ал.2, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа
на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал.3 на същата
разпоредба, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
3
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Разпоредбата на
чл.33 ал.1 предвижда, клиентите заплащат топлинната енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, но съгласно ал.4 на същата разпоредба, лихва за
забава се начислява само за задълженията по чл.32 ал.2 и 3, ако на се заплатени в срока по
ал.2 или в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. не се дължи
лихва за забава върху прогнозно начисляваните месечни суми по чл.32 ал.1. От всичко това
следва изводът, че потребителят изпада в забава след изтичане на 45-дневния срок от
издаване на фактурата по чл.32 ал.2, като не е необходимо отправянето на покана.
В ОУ/2016 г. е предвидено, че клиентите заплащат цена за извършената услуга дялово
разпределение, извършвана от избран от тях търговец, а съгласно чл.22 ал.2 –
възнаграждението за извършеното дялово разпределение се заплаща на продавача. По
делото е установено, че за процесния период услугата дялово разпределение е извършвана
от „Директ“ ЕООД, поради което и с оглед осъществената услуга ответникът дължи
заплащането и.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3292 от 24.02.2024 г., постановено по гр.д.
№72396/2021 г. по описа на СРС, ГО, 171 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА И. Д. Б., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „*******, ап.2, да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от
100,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Директ” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4